РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. Перник, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Гражданско дело №
20201700100464 по описа за 2020 година
Предмет на производството е предявен от Ц. А. А. с ЕГН:********** срещу община Перник
с БУЛСТАТ:00386751 осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
03.09.2019 г. до изплащането.
Твърденията на ищеца са, че на 03.09.2019 г. около 12 часа в гр. Перник е изгубил
равновесие и е паднал в следствие неравност /дупка/на пътя. В резултат на падането е
получил травматични увреждания, довели до временно разстройство на здравето му,
неопасно за живота. Твърди, че в резултат на падането е имал затруднено движение на левия
крак повече от 30 дни, че близо 90 дни е бил в болничен отпуск, че освен физически травми
е претърпял и психически такива, изразяващи се в емоционален дисконфорт, безпокойство и
непълноценност при общуването. Поддържа,ч е това се е отразило негативно и върху
работния му процес и при изпълнение на семейните задължения. Сочи, че падането му е
причинено неравност на път- общинска собственост, поради което и Община Перник, като
собственик на пътя има задължение да ги поддържат в изправно състояние. Счита, че
претърпените от него неимуществени вреди са резултат от бездействието на Община
Перник да поддържа улиците си в изправност, поради което носи отговорността за тяхната
обезвреда. Моли искът му да бъде уважен изцяло и претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва се твърдението на ищеца,
че е паднал на посоченото място и в имот - общинска собственост. Прави възражение за
погасяване на иска по давност, както и за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди,
че ищецът е получил застрахователно обезщетение, с което претърпените от него вреди са
изцяло обезщетени. Оспорва твърдението на ищеца ,че е претърпял психически стрес и
емоционален дисбаланс. Оспорва като неверни твърденията на ищеца, че на посочената дата
и час се е намирал в гр. Перник, кв. „***“ на бензиностанция „***“, както и останалите
твърдения относно обстоятелствата, при които е настъпило увреждането. Моли се иска да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, с присъждане на направени разноски в
исковото производство.
1
Окръжен съд - Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК приетите по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин претърпян от
ищеца на 03.09.2019 г. около обяд инцидент – пропадане в необезопасен изкоп, намиращ се
в гр. Перник, кв. *** срещу бензиностанция „***“, непосредствено до пътното платно, като
районът на инцидента по това време е бил обект на ремонт във връзка с изграждане на
кръгово кръстовище.
От приетите като доказателства по делото медицински документи - амбулаторен лист
за преглед на Ц.А. от 03.09.2019 г., искане за образна диагностика от 03.09.2019 г. и резултат
от образното изследване, издадени от МБАЛ „***“ АД, се установява, че на ищеца на
03.09.2019 г. е указана медицинска помощ в СПО – МБАЛ „***“, като му е поставена
диагноза: счупване на палеца на стъпалото, с анамнеза: с контузия на палец на ляво стъпало
и обективно състояние: болка, ограничено движение. Назначено е изследване с рентген,
като рентгеновата снимка е направена в 13.52 часа. Проведена е също консултация с
ортопед - травматолог и е поставена имобилизация (превръзка „пръст за пръст“).
От писмо с изх. №1023-13-9#1 от 18.02.2018 г. на ТП на НОИ – Перник се
установява, че са представени три броя болнични листове за временна нетрудоспособност за
периода от 03.09.2019 г. до 01.12.2019 г. на Ц. А. А. с причина: злополука – нетрудова.
От приетите като доказателства по делото писма на „Животозастрахователен
институт“ АД от 11.06.2021 г. и на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД от 23.06.2021 г. се
установява, че на Ц. А. А. са изплатени застрахователни обезщетения за настъпилия на
03.09.2019 г. инцидент (битова злополука) в общ размер на 2194,66 лв.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява,
че за изграждане на кръгово кръстовище на ул. „***" и ул. „***", в гр. Перник, кв. *** през
2019 г. се предвижда изграждане на елементи на подземната инфраструктура успоредно по
пътното платно преминаващи пред ресторант „***“ (ул. „***") и южно от бензиностанция
„***“ (ул. „***") - водопровод, канализация, електропровод. Тези елементи на подземната
инфраструктура се полагат в линейни изкопи, които след поставянето на тръбите се
засипват. Разстоянието между ресторант „***“ и бензиностанция „***“ по права линия е
около 230 метра, а участъка на ул. „***" между перпендикулярите към него от ресторанта и
бензиностанцията е около 160 метра.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се установява,
че при процесния инцидент, ищецът е получил счупване на проксималната фаланга /по
близката до ходилото/ на палеца на левия крак. Механизмът на увреждането е директен удар
в увредената зона. Медикобиологичният характер на увреждането е временно разстройства
на здравето, неопасно за живота. Възможно е при твърдения от ищеца механизъм да се
получат увреждания с такава тежест, поради което може да се твърди наличие на причинно-
следствена връзка между получените травматични увреждания и процесното падане.
Продължителността на лечението е била 3 месеца. Направена е мека имобилизация на
счупването тип „пръст за пръст“ за 35 дни. По делото няма данни за настъпили усложнения
и продължаващо възстановяване. С оглед давността на травмата и липсата на документи за
настъпили усложнения, най - вероятно при ищеца няма трайни последици от полученото
увреждане.
Свидетелят Е. М., който е бил колега и познат на ищеца, е пряк очевидец на
инцидента и показанията му са основани на непосредствени възприятия. Съдът не намира
основания, поради които да не кредитира неговите свидетелски, които са последователни и
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Същият свидетел сочи, че
заедно с ищеца пресекли през улицата перпендикулярно на бензиностанция „***“, като
непосредствено след платното за движение имало изкоп, който свидетелят определя като
„канал“, дълъг около 500 м. успоредно на пътното платно и дълбок около 1 метър, без
обезопасителни съоръжения, като на това място към онзи момент се изграждало кръгово
2
кръстовище. Изведнъж ищецът пропаднал в изкопа. Свидетелят му помогнал да излезе от
него, като А. бил с наранявания по ръцете и по левия крак. Казал, че го боли крака след
падането и свидетелят му помогнал му да се придвижи до колата. Свидетелят закарал
пострадалия до Бърза помощ. Там му оказали медицинска помощ - сложили му лонгета,
изпратили го на рентген. След рентгеновата снимката се върнали отново в спешния кабинет,
като в болницата престояли около два часа. След медицинските манипулации пострадалият
бил закаран в къщи от свидетеля. Когато го завел в къщи, неговата съпруга не била там и
затова помогнал на А. да се изкачи по стълбите до етажа от къщата, който обитавал. След
инцидента двамата продължили да поддържат контакти, като ищецът споделял, че има
болки, не се чувства добре физически, не можел сам да се придвижва с лонгета и се нуждаел
от чужда помощ.
В подкрепа на свидетелските показания на М. са и свидетелските показания на Е. Б.,
с която ищецът А. живее на съпружески начала. Същата сочи, че въпросния ден в началото
на м. септември 2019 г., докато била на работа й се е обадил Ц., който с треперещ глас й
съобщил, че „паднал в трап“ на новото кръгово кръстовище в кв. ***, което тогава се
строяло и че си „убил крака и много го боли“. Свидетелката предложила да отиде при него,
за да му помогне, но той отказал, защото бил с Е. и той щял да му помогне. Свидетелката
видяла Ц. същия ден вечерта, когато се прибрала от работа. Бил блед и изпитвал болка,
лявата му подбедрица била обездвижена с лонгета до под коляното, дланите също му били
наранени. Ц. се придвижвал, подскачайки на другия крак, опитал с патерици, но не можал
да се придвижва с тях. Свидетелката се грижела за него, налагало се да излиза от работа за да
му помага да ходи до тоалетна. След около месец и половина лонгетата била свалена и Ц.
започнал да се обслужва сам, не можел да шофира. През този месец и половина, той не
можел да излиза от къщата, излизал само с нейна помощ, когато трябваше да отиде на
преглед. Ищецът приемал обезболяващи, които раздразнили стомаха му и предизвиквали
гадене, повръщане. Така било доста време и след махането на лонгетата, защото кракът
продължаваше да го боли. През периода, в който си стоял само в къщи, Ц. се изнервил,
нощно време не спял и не се чувствал добре и психически.
При така установените факти, настоящият състав на Окръжен съд – Перник
достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя е за чужди виновни противоправни действия и има
гаранционно-обезпечителен характер. На основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД тя обхваща всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Предпоставките за
отговорността по чл. 49 ЗЗД са: възлагане на работа от възложителя; противоправно деяние
на изпълнителя; причиняване на вреди при или по повод изпълнението на работата;
причинна връзка между деянието и вредите. Вредите се считат причинени при изпълнение
на възложената работа не само, когато са резултат на действие, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила,
и от характера на възложената работа /ППВС № 9/1966 г./. Обезщетението при деликт,
включително в хипотезата на чл. 49 ЗЗД, обхваща всички вреди, които се намират в
причинно-следствена връзка с увреждането – арг. от чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Те могат да бъдат
както неимуществени, така и имуществени.
Искът за обезщетение на неимуществени вреди е основан на твърдението за
възникнала за ответника – община Перник гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.
49 ЗЗД поради неизпълнение на вменените в закон задължения по поддържане в изправност
и обезопасяване на пътищата на нейна територия. Въз основа горното съдът приема за
установено, че претърпения от ищеца инцидент с получено травматично увреждане е
последица от стъпване в изкоп в непосредствена близост до уличното платно, който е бил
необезоппасен и който изкоп е във връзка на изграждано в района кръгово кръстовище.
3
На основание чл. 11 ЗОС имотите и вещите - общинска собственост се управляват в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин. Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините, което включва дейности по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година -
§ 1, т. 14 от ДР на ЗП. На основание пък чл. 167, ал. 1 ЗДвП общините имат задължението да
ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по тях и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Изпълнението на тези задължения не е
ограничено само до онези части или принадлежности на улицата, които са общинска
собственост, защото по силата на цитираните норми на общината е вменено да осъществява
цялостната дейност по полагането на системни грижи, поддържането в изправност и
осигуряване безопасността при движение по общинския път.
По делото е безспорно установено, че мястото на процесния изкоп е на общинска
територия, намиращ се по продължението на пътното платно, както и че изкопът е във
връзка с изграждането на кръгово кръстовище в този район. От ответника не се твърди, а и
не са ангажирани доказателства възлагането на свои служители и/или други лица, съответно
предприемането на действия по обезопасяване на тази част от общинската територия, или
поне обозначаване на изкопа като препятствие за безопасно преминаване. При горното
съдът намира, че бездействието на ответника, респ. негови служители, е довело до
неизпълнение на задълженията по чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП, поради което са налице
предпоставките на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е напълно неоснователно. С
поведението си ищецът не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на вредите.
Съгласно данните по делото, районът на инцидент е бил в ремонт за изграждане на кръгово
кръстовище. Ищецът е пресякъл пътното платно, като пред него е имало изкоп по
продължението на пътното платно, няма данни този изкоп да е бил обезопасен. Изкопът е
представлявал препятствие за движението му, в което пострадалият е паднал. С оглед
конкретните обстоятелства съпричиняване може да е налице ако изкопът е бил обезопасен и
въпреки това, както и при обективната възможност да избегне пресичането, той е опитал да
премине през изкопа. В разглеждания случай няма данни за неговото обезопасяване, както и
данни за възможност, осигуряваща лесното му заобикаляне.
От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и
заключението на вещо лице по СМЕ, което съдът кредитира, се установява, че ищецът в
резултат на инцидента е получил счупване на проксималната фаланга /по близката до
ходилото/ на палеца на левия крак. Продължителността на лечението е била 3 месеца.
Направена е мека имобилизация на счупването тип „пръст за пръст“ за 35 дни. По делото
няма данни за настъпили усложнения и продължаващо възстановяване. С оглед давността на
травмата и липсата на документи за настъпили усложнения, най - вероятно при ищеца няма
трайни последици от полученото увреждане.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за безспорно установено, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди във връзка с полученото травматично увреждане,
последица от инцидента. При определяне техния размер съдът отчита възрастта на ищеца
към деня на произшествието - 46 г., естеството и тежестта на увреждането;
продължителността на лечебния и възстановителен период - около 3 месеца, съпроводени с
болки и страдания с различна интензивност. Поради фрактурата ищецът е бил първоначално
силно затруднен в придвижването, което създало в относително кратък период затруднения
при обслужването и извършването на обикновени дейности от ежедневието, наложило
активното му подпомагане от близки. Следва да се отчете и негативно отражение върху
психичното му състояние. По делото няма данни за настъпили в периода на лечение и
възстановяване усложнения и трайни негативни последици. Предвид изложеното на ищеца
се дължи обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, чиито
размер в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД съдът определя на 6 000
лв. От този общ размер следва бъде приспаднато застрахователно обезщетение в размер на
4
общо 2194,66 лв., доколкото увреденият разполага с право да иска репариране на
претърпените от него вреди и от друго лице, задължено наред с делинквента /напр.
възложител на работата на делинквента, застраховател/. Тези претенции съществуват
успоредно като конкуриращи се, а не като взаимно изключващи се, и се погасяват в един и
същ момент - след окончателно удовлетворяване на увреденото лице, което настъпва с
реалното плащане на пълния размер на вредата. В тази насока е практиката на ВКС –
например решение №90 от 25.06.2018 г. по гр. д. №3273/2017 г. на III г. о. и др. С оглед
погасяването на правото до размер от 2194,66 лв., дължими остават още 3 805,34 лв. За тази
сума искът с правно основание чл. 49 ЗЗД е основателен и следва да се уважи, а за разликата
до сумата от 30 000 лв., следва да се отхвърли.
Напълно неоснователно е и възражението на ответника, че след като ищецът е
получил застрахователно обезщетение, то настоящата му искова претенция е неоснователна.
Съгласно даденото в ТР № 1/30.01.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г.
разяснение, пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над
изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което
увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В разглеждания случай
нямаме постигнато споразумение между застраховател и увредено лице, поради което ТР №
1/30.01.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г. не намира приложение.
Върху обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 84, ал. 3 вр. чл. 49
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ответникът дължи заплащането на лихва за забава, считано от деня на
увреждането - 03.09.2019 г. до изплащането.
С определение на съда ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК. Представляван е от адвокат, на който на
основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 ЗАдв. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 496 лв. съобразно уважения размер на иска. По
делото няма представени доказателства за внасян от ищеца депозит за възнаграждение на
вещи лица, поради разноски в тази насока не му се дължат.
Ответникът е направил съдебни разноски в производството в общ размер на 2090 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 1824,90 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд – Перник държавна такса съразмерна на уважения размер на иска от
152,21 лв., както и 150 лв. заплатено от бюджетните средства на съда възнаграждение за
вещо лице.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА община Перник с БУЛСТАТ:00386751 да заплати на Ц. А. А. с
ЕГН:********** сумата от 3 805,34 лв. на основание чл. 49 ЗЗД, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие увреждане настъпило на 03.09.2019 г. от пропадане в изкоп, намиращ се до
пътното платно в гр. Перник, кв. *** срещу бензиностанция „***“, ведно със законната
лихва върху обезщетението от 03.09.2019 г. до окончателното му изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 30 000
лв.
ОСЪЖДА община Перник с БУЛСТАТ:00386751 да заплати на адвокат Т.Х. Х. от
Софийска адвокатска колегия на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 496 лв. за процесуално
представителство на ищеца Ц. А. А. пред Окръжен съд - Перник.
ОСЪЖДА община Перник с БУЛСТАТ:00386751 да заплати по сметка на Окръжен
5
съд – Перник на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 302,21 лв.
ОСЪЖДА Ц. А. А. с ЕГН:********** да заплати на община Перник с
БУЛСТАТ:00386751 сумата от 1824,90 лв., представляваща сторени разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от
връчване препис на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6