№ 1987
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Иванина Ив. Пъстракова
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско
дело № 20221100505977 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от Н. Л. Л.
срещу решение № 20009860/02.02.2022 г. по гр. д. № 17523/2019 г. по описа на СРС,
171 състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу И. Е. Л. иск с правно
основание чл.19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор /споразумение/
от 09.03.2017 г. за окончателен.
В жалбата се твърди, че решението е постановено при допуснати нарушения
при установяване на фактическата страна по делото, съответно и неправилно
приложение на материалния закон, както и при съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в недопускане на своевременно поискани и относими доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, в който излага подробни съображения за
правилност и обоснованост на обжалваното решение.
Депозирана е и въззивна жалба от Н. Л. Л. срещу постановено по реда на чл.
250 ГПК решение на първоинстанционния съд №20026538/31.03.2022 г., също
оспорена от насрещната страна.
1
Депозирана е и частна жалба от Н. Л. Л. срещу определение от 12.01.2024 г. на
първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, отговор по която не е постъпил.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.
При осъществена дължима служебна проверка въззивният съд приема, че
обжалваното решение е недопустимо поради следните съображения:
Производството по гр. д. №17523/19 г., СРС, 171 с-в е било образувано по
искова молба от 15.12.2021 г. на Н. Л. Л. срещу И. Е. Л. за обявяване на предварителен
договор /споразумение/ от 09.03.2017 г. за окончателен.
В исковата си молба ищецът твърди, че с предварителен договор за доброволна
делба от 09.03.2017 г. /наречено писмено споразумение/, съдържащ елементи на
договор за прехвърляне на ид. част от собствеността срещу престирани издръжки за
минало време, е било уговорено да бъде извършена доброволна делба по отношение на
имот, вписан в нотар. акт №144, том XXII, дело №3835/80 г., изд. от нотариус при
СРС, а именно: АПАРТАМЕНТ № 81, находящ се на 8-ми етаж, вход Б, в южната част
на сградата - ЖСК Перун, на ул. „Александър Костов“ 1, м. Драгалевска спирка,
състоящ се от: две стаи, дневна, кабинет, столова, кухня, антре, коридор, мокро
помещение, баня, клозет, два балкона, с обща площ от 127,30 кв. м., ЗАЕДНО със
зимнично помещение № 47, находящо се на първи сутерен на сградата, с обща площ
от 7,03 кв. м., ЗАЕДНО с принадлежащите му 1,116 % ид. части от общите части на
сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно
място, както следва: Е. Л. Л. получава в дял и в своя изключителна собственост
обособената реално самостоятелна част от апартамент №81: жилище, находящо се в
югозападната част на Апартамент № 81, състоящо се от дневна с тераса /кухненски
бокс/, спалня, кабинет, две тераси, баня- тоалетна, мокро помещение, коридор, с
площ 63.94 кв. м., заедно с съответните припадащи се идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построен; а Н. Л. Л. пък
получава в дял и в своя изключителна собственост обособената реално самостоятелна
2
част от апартамент №81: жилище, находящо се в северозападната част на Апартамент
№ 81, състоящо се от дневна с тераса, кухня с тераса, трапезария, баня с тоалетна и
коридор с площ от 61.10 кв. м. заедно с съответните припадащи се идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построен.
По делото е представено удостоверение №**********/13.03.2019 г., СО, район
Лозенец, за данъчна оценка на процесния имот, предмет на процесното споразумение,
видно от което данъчната оценка на същия възлиза на 127734.70 лв.
Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за
наличието на която съдът следи служебно. Основната родова подсъдност е на
районния съд (чл.103 от ГПК), а окръжният съд като първа инстанция е компетентен
да разглежда само изрично предвидените в закона дела (чл.104 от ГПК). Последиците
от нарушаването на правилата за родовата подсъдност са различни в зависимост от
това, кой съд е допуснал нарушението. Ако районният съд е разгледал по същество
спор, който е родово подсъден на окръжен съд, то решението му е недопустимо и
нарушението не може да бъде санирано – постановеният акт подлежи на обезсилване
(арг. от чл.270 ал.3 от ГПК). Ако окръжният съд е разгледал спор, родово подсъден на
районен съд, решението му не може да бъде обезсилено само на това основание
(чл.270 ал.4 от ГПК) /Решение № 8/ 01.02.2012 г. по гр. д.№ 1011/ 2011 г., ВКС, IV ГО/.
В настоящия казус, с оглед посоченото по-горе удостоверение, съдът
констатира, че цената на предявения облигационен иск е 127734.70 лв. /определен
съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК- размерът на данъчната оценка на
имота, предмет на процесния договор/, което е повече от 25000 лв. и на основание
чл. 104, т. 4 ГПК делото е подсъдно на Софийския градски съд. С разглеждането на
делото от СРС е нарушена родовата подсъдност и постановеният от него акт подлежи
на обезсилване като недопустим.
При същите аргументи на обезсилване подлежат и решение
№20026538/31.03.2022 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, както и определение
от 12.01.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК.
С оглед всичко изложено, настоящият състав намира, че на основание чл. 270,
ал.3, изр. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а
производството по делото прекратено, като делото следва да се изпрати за
разглеждане и решаване от компетентния съд , а именно СГС като първа инстанция.
По разноските:
3
При това решение на въззивната инстанция произнасяне по разноските не може
да има, а същите следва да се възложат след постановяване на решение по същество на
спора с оглед уважаването или отхвърлянето на иска.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20009860/02.02.2022 г., решение
№20026538/31.03.2022 г., както и определение от 12.01.2024 г., постановено по реда на
чл. 248 ГПК, по гр. д. № 17523/2019 г. по описа на СРС, 171 състав.
След влизане в сила на постановеното решение делото ДА СЕ ДОКЛАДВА
на председателя на СГС за образуване на първоинстанционно производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4