№ 6032
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100512526 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 12804/20.07.2023 г., постановено по гр. дело № 48031/2021 г. по описа на
СРС, 155 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* срещу А. С. С., ЕГН ********** положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва: 8 995,63 лв., представляваща
главница за цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г. в
имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, бл.
****, с аб. № 363056, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 26.02.2021 г. до окончателното плащане, както и 1 049,57 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
08.01.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 12135/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.04.2021 г., като исковете са отхвърлени
за сумата от 18,76 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение
за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г.; за сумата от 3,79 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 03.03.2018
г. до 08.02.2021 г., както и за разликата над уважения размер от 8 995,63 лв. до предявения
такъв от 10 996,52 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 31.12.2017 г., както и за разликата над уважения размер от 1 049,57 лв. до
предявения такъв от 1 596,85 лв. Съдът се е произнесъл и по въпроса относно отговорността
1
за съдебните разноски, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата е осъдена да заплати
на ищеца сумата от 753,47 лв., представляваща направени разноски в исковото
производство, както и сумата от 240,37 лв., представляваща разноски в производството по ч.
гр. дело № 12135/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила бланкетна
въззивна жалба с вх. № 374595/29.12.2023 г. на ответницата А. С. С. в частта, с която
предявените срещу нея искове са уважени, без да са развити конкретни оплаквания за
неправилност, като единствено бланкетно е посочено, че същото е незаконосъобразно и се
отправя искане за неговата отмяна ведно със законните последици от това.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал
отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност и моли
решението на СРС в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице - помагач на страната на въззиваемия – „Джи Ем Би България“ АД не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Настоящият състав на въззивния съд намира, че въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
С приемането на новия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) бе въведено ограниченото
въззивно обжалване. Съгласно императивната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това
правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде
констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като
основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес
норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност
на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се
изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на
първоинстанционното решение до посоченото – в този смисъл са задължителните
тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г., постановено по тълк. дело №
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
В случая, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част,
като с оглед изразеното с въззивната жалба общо недоволство от първоинстанционното
решение с искане да бъде отменено и постановено друго ведно със законните последици от
2
това, следва да се приеме, че тя има бланкетен характер. Бланкетната въззивна жалба
проявява суспензивно и деволутивно действие, като сезира въззивната инстанция, но при
непосочени конкретни пороци на обжалваното решение в съответствие с чл. 269 ГПК
въззивният съд ограничава своите правомощия до служебен контрол върху валидността и
допустимостта на обжалваното решение в съответните части. В обобщение, с оглед
основополагащите за гражданското съдопроизводство диспозитивно и състезателно начало,
сезираният с бланкетна жалба въззивен съд е ограничен в решаващата си дейност по
същество на материалния спор до преценка на валидността изцяло, допустимостта на
решението в обжалваната част, както и до изрично посочените в горния тълкувателен акт
случаи, в които по изключение служебното начало взема превес. Следователно, при липсата
на конкретно наведени оплаквания относно правилността на обжалваното решение, които да
бъдат разгледани по същество от въззивната инстанция и доколкото не се установява при
въззивна проверка нарушение на императивна материалноправна норма, за която се следи
служебно, следва да се приеме, че същото е правилно в обжалваната част и следва да се
потвърди.
При този изход на спора на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата
страна „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски пред въззивната инстанция в
размер на 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
С оглед чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. чл. 113, изр. 2 ГПК настоящото решение подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12804/20.07.2023 г., постановено по гр. дело №
48031/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, в обжалваната част, с която по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу А. С. С., ЕГН ********** положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва:
8 995,63 лв., представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за периода от
01.01.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр.
София, ж. к. „Гоце Делчев“, бл. ****, с аб. № 363056, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.02.2021 г. до окончателното плащане, както и 1
049,57 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.01.2021 г., за
които суми по ч. гр. дело № 12135/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.04.2021 г.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, бл. ****
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК,
3
сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр. дело № 48031/2021 г. по описа
на СРС, 155 състав, е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Джи Ем Би България“ АД.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4