Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………..гр.София, ………………г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданска колегия, ІV „в”
състав,
в закрито съдебно заседание на ……………………
, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина Ботева
като разгледа
докладваното от съдия Зл. Чолева ч.гр.дело № 6628 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба, подадена от Т.Ж.П.- длъжник по изп.дело № 20148510403667 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 срещу постановлението /наименовано
разпореждане/ с изх.№ 4223 от 24.01.2020г., с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателката за прекратяване на изпълнителното производство, на
основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Жалбоподателката
заявява
искане за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно, като
твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия.
Насрещната
страна по жалбата- взискател в изпълнителното производство
„С.Г.Г.“ ЕАД /в качеството на правоприемник на „С.Г.Г.“ ООД/ЕООД/ – не заявява становище по жалбата.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.П.с
№ 851 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ
и прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Подадената жалба от длъжника в
изпълнителното производство Т.Ж.П. е
депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител
по чл.435, ал.2, т.6 ГПК
/отказ
да прекрати принудително изпълнение/,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело № 20148510403667 по
описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ е образувано по молба от 13.12.2014г. на
,,Агенция за събиране на вземания“ ООД срещу Т.Ж.П. – за събиране на вземанията
по изп.лист от 06.11.2013г. , издаден от Районен съд- гр.Русе по ч.гр.дело №
7016/2013г. на основание влязлата в сила
заповед за изпълнение № 4619/ 05.11.2013г.- за сумата от 963,90лв. – задължение
по запис на заповед от 23.02.2011г., ведно със законната лихва от 24.10.2013г.-
до окончателното изплащане и за сумата от 175,00лв.- разноски по делото.
С
молбата за образуване на изпълнителното производство по чл.426 ГПК – за образуване
на изпълнително производство,
взискателят ,,Агенция за събиране на вземания“ ООД е възложил на частния съдебен изпълнител, на основание чл.18 от ЗЧСИ,
да проучи имущественото състояние на длъжника, да направи справки, както и да
определи начина на изпълнението.
Със запорни
съобщения от 15.12.2014г. е наложил запор върху банковите сметки на
длъжника в „Българо-американска кредитна банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“
АД; „Банка Пиреос“ АД; „Прокредит банк
България“ АД; „Алфа банк-клон България“ ; „Те-Дже Зираат Банкъсъ- клон
София“; „Първа инвестиционна банка“ АД; АД;
Банка ДСК“ ЕАД. Видно от отговора на „Банка ДСК“ ЕАД с изх.№
233209/17.12.2014г. , запорът е наложен върху банковата сметка на длъжника,
като по отношение на вземанията му по тази сметка – няма други претенции /л.50
от изп.дело/. От „Банка Пиреос“ АД е изпратен отговор с изх.№ 31120071/ 22.12.2014г., с който ЧСИ,е
уведомен, че запорът е наложен върху банковата сметка на длъжника, че е първи
по ред, но към датата на отговора – по сметката на длъжника няма налични
средства. Изпратен е и отговор от „Инвестбанк“ АД от 23.12.2014г., с който ЧСИ
е уведомен, че по банковата сметка на длъжника в банката се получават социални
помощи и вземанията са запорирани в изпълнение на изпратеното от ЧСИ запорно
съобщение.
С
молба на взискателя „Агенция за събиране на вземанията“ от 28.01.2015г. /л.56 от изп.дело/ е
направено искане до ЧСИ за налагане
на запор върху откритата банкова
сметка ***, като е направено и искане за опис
на движимото имущество- собственост на длъжника.
С молба
от 08.08.2016г. от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
заявено искане до ЧСИ за налагане на
възбрана върху недвижимия имот, собственост на длъжника , съгласно
справката на Агенцията по вписванията- Русе, приложена на л.62 от изп.дело.
С молба
на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 15.03.2017г. е направено искане до ЧСИ за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника
На 02.05.2017г.
от ЧСИ са изпратени запорни съобщения до : „Инвестбанк“ АД; „Банка ДСК“ ЕАД
и „Банка Пиреос“ АД. От „Банка Пиреос“ АД и „Инвестбанк“ АД са изпратени
отговори до ЧСИ, /74 и л.76 от изп.дело/, с които ЧСИ е уведомен за наложените
запори върху наличните в двете банки сметки на длъжника, като ЧСИ е уведомен, че
към датата на налагане на запорите в банковите сметки не са налични средства.
С молба
на взискателя „ Агенция да събиране на вземания“ АД от 04.04.2018г. до ЧСИ е заявено искане
за опис на движимото имущество на длъжника.
С молба от 09.07.2018г. от „С.Г.Г.“ ООД /праводател на „С.Г.Г.“ ЕАД -
факт, установен от съда при извършена служебна справка по публично достъпния
търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/, е заявено искане за конституирането му като
взискател по делото, на основание чл.429 от ГПК в качеството му на частен
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ АД, съгласно договор за
цесия от 20.06.2018г., /приложен към молбата/. С разпореждане от 09.07.2019г.
„С.Г.Г.“ АД е конституиран на мястото на „Агенция за събиране на вземания“ АД,
на основание чл.429 от ГПК.
С молба
на взискателя „С.Г.Г.“ ЕАД /правоприемник на „С.Г.Г.“ ООД/ от 10.09.2018г. е заявено искане до ЧСИ за
извършване на справка относно имущественото състояние на длъжника –справка в БНБ
за банкови сметки, справка в НАП за регистрирани трудови договори, пенсии,
движими вещи; справка за притежавано недвижимо имущество, като е направено
изрично искане при налична информация от справките – да бъдат наложени
запор и възбрана върху вземанията и движимото , респ.-недвижимо имущество
на длъжника.
С молба от 23.01.2020г., изпратена по
„Телепоща“ от длъжника Т.Ж.П. е заявено искане до ЧСИ да прекратяване на
изпълнителното производство, на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Искането за прекратяване на
изпълнителния процес на основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е оставено без
уважение с обжалваното постановление /наименовано разпореждане/ от
24.01.2020г.
При така установеното от фактическа
страна съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването
настъпва по силата на самата норма на ГПК, като с постановлението само се
констатира настъпилото прекратяване към
момента на изтичане на нормативно установения 2 годишен срок.
Волята на
законодателя, заложена в нормата на
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е свързана с това, че правният интерес за събиране на
вземането е на взискателя-кредитор, поради което той има задължението със
своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй
като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност
не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на
изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е
поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител,
дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този
изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за
тяхното осъществяване,
както
и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да
отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни
действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна
последица – прекратяване на изпълнителното производство по право. Както е
прието с константната съдебна практика- постановеното по реда на чл.290 от ГПК-
решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.дело № 1747/2020г. на ІV ГО на ВКС- „ двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане“.
В настоящия случай от доказателствата по
изпълнителното дело, подробно обсъдени по-горе в мотивите , се установява, че
не е налице поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване
на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Първото изпълнително
действие, предприето от ЧСИ по възлагането на взискателя по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ
, е извършено на 15.12.2014г. с
налагането на запори върху банкови сметки на длъжника-физическо лице- жалбоподател
по настоящото дело, като след този момент от съдебния изпълнител по
възлагането, извършено от взискателя по реда на чл.18 от ЗЧСИ, са предприемани
изпълнителни действия, като такива са извършвани и по искане на взискателя с
изрични молби : налагане на запори , описи, възбрана /на дати 28.01.2015г.;
08.08.2016г.; 15.03.2017г. ; 02.05.2017г.; 04.04.2018г. и 10.09.2018г./ , всяко
едно от които изпълнителни действия е прекъсвало 2 годишния срок по т.8 на
чл.433,ал.1 от ГПК, съгласно т.10 от ТР № 2/ 2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС. От датата на последната молба,
подадена от взискателя – 10.09.2018г., с
която е заявено искане за налагане на запор и възбрана върху движимо и недвижимо
имущество на длъжника - до датата на подаване на молбата на длъжника –
жалбоподател по настоящото дело за прекратяване на изпънителното производство
/23.01.2020г./, респ.- към датата на постановяване на обжалваното постановление
/24.01.2020г./ не е изтекъл нормативно установеният 2 годишен
срок по т.8 на чл.433,ал.1 от ГПК. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че не е налице твърдяното от
жалбоподателя бездействие на взискателя в продължение на две години, респ.-
твърдяното бездействие на съдебния изпълнител за предприемане и извършване на
изпълнителни действия по възлагане на взискателя по реда на чл.18 от ЗЧСИ, за
да се приеме, че е настъпила по силата на самия закон „перемпция“. Като последица от това, законосъобразен се явява отказът на съдебния
изпълнител, постановен с обжалваното постановление от 24.01.2020г. – за
прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С оглед
изложените съображения, съдът намира, че
жалба се явява неоснователна и като такава - следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горните мотиви
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата, подадена от Т.Ж.П.- длъжник по изп.дело № 20148510403667 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 срещу постановлението /наименовано
разпореждане/ с изх.№ 4223 от 24.01.2020г., с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателката-длъжник за прекратяване на изпълнителното
производство по горепосоченото изпълнително дело, на основанието по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.