Определение по дело №251/2025 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към определение №194 от 16.05.2025г. по ЧНД № 251/2024 г.
по описа на Окръжен съд – С.

Производството е правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по
реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на лишената от свобода Д. А. П., ЕГН
**********, в която се твърди наличие на предпоставките на чл.70, ал.1 от
НК. Направено е искане осъдената да бъде условно предсрочно освободена от
изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
В постъпилото становище от Началника на Затвора - С. са коментирани
обстоятелствата относно осъждането и търпяното наказание от лишената от
свобода П. . С конкретни съображения се предлага да бъде оставена без
уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице.
В с.з. пред настоящия състав осъденото лице П. се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. А. от АК-С.. Лишената от свобода поддържа
молбата и направеното искане за условно предсрочно освобождаване, като
заявява, че e осъзнала грешките си, разбира, приема присъдата си и от
постъпването в затвора има положителна промяна, желае да бъде освободена.
Адв. А. от своя страна поддържа подадената от осъдената молба, като
допълва, че от момента на задържането П. е показала от една страна
осъзнаване на извършеното престъпление и прави всичко възможно за да
работи и с всички нейни действия в затвора показва разкаяние и поправяне и
условията в затвора не биха допринесли повече за това тя като се върне в
обществото да бъде по добър човек.
Представителят на Началника на Затвора – гр. С. счита искането за
неоснователно.
Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено
от фактическа страна следното.
Осъдената Д. А. П. е с българско гражданство, родена в гр. П., с
постоянен адрес в гр. С., общ. С., ул. „Арх. Никола Лазаров“ №13, вх.“Б“, ет.5,
ап.13, вдовица, със средно образование, неработи, осъждана. За трети път
търпи наказание в Затвора – С., като за настоящия престой е постъпила на
24.11.2023г.
Понастоящем търпи наказание в размер на на1643 дни лишаване от
свобода наложено и с Присъда № 32 КLs 750 Js 473/2022 г., постановена на
30.11.2022 г. от Областен съд гр. Камберг на Федерална Република Германия,
влязла в сила на 16.12.2022 г., призната и приета за изпълнение с Решение №
710/11.10.2023 г. по ЧНД № 4088/2023 г. от описа на Градски съд – С., за
престъпления съответстващи на чл.321 и чл. 209 от НК на Република
България.
Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. –
16.05.2025 г. осъдената е изтърпяла фактически 3 години и 5 дни, арест1 месец
и два дни, от работа 4 месеца 11 дни или общо 3 години 5 месеца 18 дни.
Остатъкът за изтърпяване е в размер на 1 година и 14 дни.
Наложеното наказание осъдената изтърпява в ЗООТ „Рамануша“.
От наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, становището на Началника на
затвора, се установява, че при настоящия си престой в Затвора – С. осъдената
с лекота се ориентира в обстановката и взаимоотношенията, което се дължи до
1

голяма степен на придобития и пенитенциален опит. Проявява изразена
манипулативност и се опитва да заобикаля правилата, като посещава чужди
спални помещения след вечерна проверка, целейки да установи коя осъдена е
подала сигнал за неправомерни действия от страна на други е спекулирала с
име на служител, възползвала се от статута си на групов отговорник за да не
спазва графика за телефон, подвежда инспектор СДВР. Проявява също така
нестабилност в доверието й като групов председател на самодейните органи
на лишените от свобода. Създава емоционална връзка с друга лишена от
свобода и в тази връзка допуска нарушения на реда. Проявява стремеж да
доминира над останалите и да приписва част от техните постижения за себе
си. До настоящия момент не е наказвана. Награждавана е четири пъти.
В условията на живота на свобода няма трудов стаж, не е имала
постоянна трудова заетост. През настоящия престой в затвора осъдената
проявява интерес към полагане на системен и доброволен труд, като
първоначално при разпределението и полага доброволен труд по поддръжка
на района на затворническо общежитие „Рамануша“. От 02.02.2024г. е
устроена на работа на външен обект „Пармаш“, „Люпилня Мартиво“ и отново
в „Пармаш“, където работи и до момента. Впечатленията от нейната работа са
добри, но е наблюдаван стремеж да доминира над останалите, правела е опити
да разпределя работа на другите лишени от свобода, което не е част от нейните
задължения и по този начин създава напрежение.
Осъдената е завършила средно образование, получено в техникум по
обществено хранене „Асен Златаров“ гр. П. и по тази причина не е включена в
общообразователното обучение на училището при затвора гр. С..
Рискът от рецидив според изготвената първоначална оценка на
правонарушител на 14.12.2023г. е 74 точки-среден риск от рецидив.
Актуалната оценка към 24.04.2025г е 72 точки- среден риск, като се отчита
задържане на риска във високите стойности в проблемните раздели
определени още при първоначалната оценка, а именно криминален модел на
поведение, начин на живот и обкръжение, мисловни умения и поведение,
нагласи. Минимално понижение е налице само в раздел „Мисловни умения и
поведение“, като администрацията на затвора е посочила, че това намаление
се дължи на уменията и да се предпазва от конфликтни ситуации и е крайно
недостатъчно за да се представи настъпила промяна.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1, т.2 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Д. А. П. от изтърпяване на останалата част от наложеното
наказание „лишаване от свобода“, а именно към настоящия момент осъдената
е изтърпяла фактически повече от една втора от наложеното и наказание, за
престъпление квалифицирано по чл.321 и чл. 209 от НК на Република
България.. Същата е придобила формално право за условно предсрочно
освобождаване на 05.09.2024г.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК,
а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е
определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
2

наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в
рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е дала
убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият
състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. През изминалия период на
престоя и в затвора гр. С. не се отчита напредък в посока промяна в
криминалния модел на поведение, начин на живот и обкръжение, мисловни
умения и поведение, нагласи.
От наличната в приобщените доказателства информация не може да се
формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи за
последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода.
Непостигнатата на този етап промяна в нагласите и неосъзнаването на
необходимостта от личностно развитие, навеждат на извод за непостигнати в
пълен обем цели на наказанието. Липсата на убедителни доказателства за
трайна личностова промяна, не дава възможност на съда да заключи, че на
този етап е постигнат поправителния ефект, визиран в разпоредбата на чл.70,
ал.1 от НК. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложеното
по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително
въздействие в насока снижаване риска от рецидив и редуциране профила на
нуждите. Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на
чл.439а от НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на
предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване на осъдената П. от неизтърпяната част на наложеното й
наказание „лишаване от свобода“.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави
без уважение искането на осъденото лице за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода”.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3

Номер на акта:	194
Дата:	16 май 2025 г.
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20252200200251
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	9 май 2025 г.

Определение по дело №251/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите