Решение по дело №407/2024 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 159
Дата: 7 август 2024 г. (в сила от 7 август 2024 г.)
Съдия: Пенка Петкова Петрова
Дело: 20241450100407
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Поля М. Г.а
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело №
20241450100407 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Районен съд Мездра е сезиран от искова молба, депозирана от И. Г. И. против
община Роман с искане съдът да признае за установено по отношение на ответната община,
че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 66576.60.52, находящ се в
землището на с. Синьо бърдо, община Роман местност „Турска курия“, Трайно
предназначение на територията – пасище с площ от 15439кв.м.
Правното основание на предявения иск е чл.124 ал.1 от ГПК.
Ответникът не е ангажирал становище по иска.
По делото са събрани писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик въз основа на наследство и
давностно владение на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 66576.60.52, област
Враца, община Роман, с. Синьо бърдо, м. ТУРСКА КУРИЯ, вид собственост: Стопанисвано
от общината, вид територия Земеделска, категория 8, НТП Пасище, площ 15439 кв. м, стар
номер 060052, Заповед за одобрение на КККР №РД-18- 608/28.02.2018г. на изпълнителен
директор на АГКК.
Имотът му е оставен в наследство от неговия баща Георги И., който го е наследил
от своя баща, а той от своя - и така повече от 200 години назад във времето още отпреди
Освобождението. В имота имало къща и кошара с обща площ около 500 квадратни метра,
които са ползвани от деди и прадеди. Този имот и тези сгради не са били отнемани след
9.9.1944г., а са оставен за лично ползване. През 1995г. ликвидационният съвет на ТКЗС
„Искра” в село Синьо бърдо му предоставил заслона за овце срещу купюри като правоимащ.
В къщата е живял неговият баща до смъртта си през 2003г. година. Там отглеждали овце,
биволи и коне. След смъртта на баща си ищецът продължил да владее и да ползва имота. На
05.04.2016г. къщата и кошарата изгорели, подпалени от неизвестни лица и останали само
основите. Там ищецът е складирал 1500 цигли, около 200 капаци, вана за поене на животни,
кош от бетонобъркачка, циментови стълбове за електричество - 4 бр., две ремаркета камъни
1
за строеж и две ремаркета баластра. Част от описаните сгради попадат и в съседни имоти.
Никой не е претендирал спрямо него за имота. Имота ползва повече от 20 години
като свой, манифестира своето владение явно и недвусмислено спрямо всички. Поради това
го е придобил въз основа на наследство и придобивна давност и е станал негова лична
собственост.
Когато предприел действия да се снабди с нотариален акт по давностно владение,
установил, че в регистрите имотът е записан и се води като имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ,
стопанисван от община Роман.
Този факт му пречи да се снабди с нотариален акт за собственост въз основа на
обстоятелствена проверка, засяга упражняването на правото му на собственост и
респективно - обосновава правния интерес от за предявяване на настоящия положителен
установителен иск, с който да установи, че е собственик на процесния имот въз основа на
наследство и придобивна давност.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна не е депозиран писмен
отговор.
За проведеното на 12.07.2024г ответникът не изпраща представител без да е
направил искане за разглеждане на делото в отсъствие на негв представител.
Пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.
За установяване на вероятната основателност на иска ищецът с исковата молбата
представя скица и данъчна оценка на имота. В представената скица за собственици по данни
на КРНИ процесния имот представлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ .
В съдебно заседание е представено удостоверение от ТКЗС „ИСКРА“/ в ликвидация/
с. Синьо бърдо, общ. Роман от 23.03.1995г в уверение на това , че на И. Г. И. от
ликвидационния съвет са му предоставени 11бр. купюри на обща стойност от 18 350лева,
както и че на същия е предоставено имущество на стойността на купюрите – заслон за овце
„БУКОВПЕЩ“ -1 бр . Лицето е правоимащо.
По делото са разпитани трима свидетели – Ц. И. М., А. В. В. и Н. Г. И. и тримата от
с . Синьо бърдо.
Свидетелят Цветан И. Милев знае къде е овчарника на ищеца в с. Синьо бърдо, тъй
като всеки ден е минавал от там. Пасището е около 16 декара и е в м „Требежа“ , както му
казват в селото. Близо е до овчарника. Пасището е било тяхно, още от старците останало от
преди 90-те години. Баща му и ищеца владеели това пасище. При пожар изгоряла къщата и
кошарата. Преди пожара баща на ищеца живеел там. В пасището не е идвал някой да ги
гони. В селото се знаеше, че овчарника и пасището са си техни имоти. Свидетелят твърди, че
също е живял в имота, когато пасял овцете и знае цял живот, че имота си е техен. Не си
спомня това пасище да е вкарвано в ТКЗС.
Свидетелят Антоанети Величков Вълчев от с. Синьо бърдо. Знае къде е кошарата на
ищеца, откакто се помни. Там си гледали животни. Около кошарата е пасището, някъде 10-
15 декара, може и повече да е, там се пасяли животни. Баща му живеел в кошарата и в
къщата, преди да се запалила и изгори. Няма представа някой да е идвал да оспорва, че този
имот не е техен. Знае от край време, че този имот си е техен.. Последните 30 години И. си го
държи, никой не е идвал да го гони и да претендира, че е негово. В селото се знае, че имота
си е техен.
Свидетелят Нешко Г. И. – брат на ищеца, твърди, че имота са техни. Баща му казвал
2
до къде граничи имота, бил около 15-16 декара . Гледали животни, които пасяли там. И.
купил кошарата от ТКЗС и баща им живеел там, докато запалили кошарата. Прекарали
цигли, тухли, за да правят ремонт, прекарали и стълбове за ток. Първоначално старците
гледали там животни, а последните 30 години баща им и те държат този имот.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на иска:
Обстоятелството, че ищеца се домогва да докаже правото си на собственост върху
имот, който е записан в картата на възстановената собственост в землището на с. Синьо
бърдо, общ. Роман като „земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ“ , обосновава наличието на правен интерес
по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС от съдебно установяване на
правото на собственост върху недвижимия имот, поради което депозираният иск се явява
допустим.
По основателността на иска:
За да обоснове правото си на собственост върху процесния недвижим имот, ищеца се
позовава на изтекла в негова полза придобивна давност.
Установи се по делото, че претендираният недвижим имот представлява поземлен
имот с идентификатор 66576.60.52, находящ се в землището на с. Синьо бърдо, община
Роман местност „Турска курия“, Трайно предназначение на територията – пасище с площ от
15439кв.м. Ответната страна обосновава правото си на собственост с разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която общината стопанисва и управлява земеделската земя,
останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана
за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници, нереституираните земи стават общинска собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се приеме, че
едно лице притежава правото на собственост върху недвижим имот, следва да бъде
установено по категоричен начин, че е придобило това право чрез един от изброените в
закона придобивни способи, а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването
на определен фактически състав, следва да се установи наличието на всички елементи от
този фактически състав.
В случая ищецът твърди, че е придобил правото на собственост по оригинерен
начин, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС – чрез непрекъснато владение в продължение на над
10 години.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му
не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена, но в случая в
исковата молба изрично е посочено, че владелецът не разполага с правно основание.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в производства по
чл. 290 ГПК, според която практика след като един земеделски имот не е одържавяван, т.е.
не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други организации, и ако е владян от собственика си, то не е
нужно той да бъде възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината,
то липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да търсят своето
право на собственост, като установяват това по съответния ред. Чл.10 и следващите от
ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени имоти.
По делото няма доказателства праводателя на ищеца да е губил правото на
собственост и по- конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение №
197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по отношение на
3
имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата,
които са ги придобили, макар и не в законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за
придобИ.ето им по давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са отчуждавани,
собствениците имат право да докажат своето право, по съответният ред.
В тази насока е и Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. второ ГО, на
ВКС , където е прието, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата, свързани с чл. 79 ЗС.
Отразяването на правно основание в акта за държавна или общинска собственост не
доказва право на собственост. При липса на каквито и да са доказателства по делото, че
спорният имот е бил придобит от държавата или общината, чрез настъпване на конкретни
факти, не може да се приеме, че имотът е общински и ответника не се легитимира, като
собственик. В настоящия случай обаче липсват данни и за актуване на имота като общинска
собственост (частна или публична).
ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не притежават документ за
собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък
да се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен процес. За тези земи не
съществува забраната по чл. 86 ЗС за придобИ.ето им по давност.
За тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за придобИ.ето им по
давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 31/1990 г., доколкото
върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Този,
който в съдебния процес оспорва възможността за придобИ.е на такъв имот по давност,
следва да установи правоизключващото си възражение, като например докаже, че имотът е
бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и
следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват, не
може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да
се прави извод, че той подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за
възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. С оглед
изложеното и при липса на доказателства, представени от ответната страна общината да е
придобила имота на друго правно основание, следва да се направи извод, че процесният
имот е запазил статута си на частна собственост и е могъл да бъде обект на придобивна
давност. В тази насока е и постоянната практика на ВКС на РБ в решения, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК.
Ответникът от своя страна не е дал отговор на исковата молба, нито е представя
доказателства за придобИ.е на имота по друг способ, различен от чл. 19 от ЗСПЗЗ, по силата
на който имотът служебно е записан на Общината, както и доказателства да е бил негов
собственик преди обобществяването на земята.
По делото се доказа, че до 2003г. (годината на смъртта на бащата на ищеца) в
процесния имот е живеел бащата на ищеца и е упражнявал фактическата власт. След
неговата смърт и до настоящия момент, ищецът упражнява фактическата власт върху
претендирания имот, като владението му притежавало всички признаци, изискуеми от
нормата на чл. 68 от ЗС.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищеца притежава правото на собственост
върху недвижимия имот – предмет на делото, придобивайки го по оригинерен начин, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗС – чрез непрекъснато владение в продължение на над 10 години,
в частност – владение, продължило над 20 години. Владението му не е смущавано и
прекъсвано от други лица. Тези обстоятелства се установят от показанията на всички
разпитани свидетели.
Предвид гореизложеното и след като прецени, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответната община Роман е
получила преписа от исковата молба и приложенията към нея, не е представила в срок
4
отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е
направено искане за разглеждането му в отсъствие на нейн представител, указани
са последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от
неявяването на нейн представител в първото заседание по делото, както и че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, на ищеца следва да бъде даден шестмесечен срок,
считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в Служба
по вписванията гр. Мездра.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство.
Направените от ищеца разноски възлизат на 1550,00лева – 50,00лева платена държавна
такса и 1500,00лева – платено адвокатско възнаграждение
Водим от горното и на основание чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Роман, с ЕИК *********,
че И. Г. И. с ЕГН ********** е собственик на поземлен имот с идентификатор 66576.60.52,
находящ се в землището на с. Синьо бърдо, община Роман местност „Турска курия“, с площ
от 15439кв.м.,Трайно предназначение на територията – пасище, стар номер 060052, Заповед
за одобрение на КККР №РД-18-608/28.02.2018г.
ОСЪЖДА Община Роман с ЕИК ********* да заплати на И. Г. И. с ЕГН
**********, сумата от 1550.00лева – деловодни разноски.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА шестмесечен срок на ищеца И. Г. И.,
считано от влизане в сила на настоящото решение, постановено по вписана искова молба, да
извърши отбелязването му в Служба по вписванията гр. Мездра.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение,
ответникът може да поиска неговата отмяна от Врачанския окръжен съд, ако е бил лишен от
възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
5