Р Е Ш Е Н И Е
№ 2015
гр. Пловдив, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 378 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С.Й.Р., ЕГН ********** ***, против Решение №
2153-15-26/18.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение нейна жалба с вх. № 1012-15-532/23.12.2022 г. срещу
Задължителни предписания (ЗП) № ЗД-1-15-01247750/06.12.2022 г., издадени от
контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО
и са потвърдени същите изцяло.
Жалбоподателката счита, че издаденото решение е незаконосъобразно, поради
което настоява за неговата отмяна. Необосновано, според нея, директорът не е
ценил приемо-предавателните протоколи за предадена продукция с мотив, че били
съставени с участието на роднини, като посочва в тази връзка, че законът не
забранява предаването на земеделска продукция между роднини и не въвежда
нарочни уредби или рестрикции в тази насока. На следващо място се твърди, че необосновано
директорът се е позовал на писмото, с което ТД на НАП - Пловдив е отговорила,
че няма настъпили промени в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, доколкото на първо място
това писмо на основание чл. 34 от АПК е следвало да бъде предоставено на Р. за
становище, което не е било сторено и на второ място, питането до НАП не е било
дали е налице в ход процедура по подаване на коригираща декларация, а дали има
подадена такава, в този смисъл се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 54,
ал. 1, т. 5 от АПК и производството е следвало да бъде спряно до приключване на
производството по коригиране на ГДД. Възразява се също така и за неспазване на
едномесечния срок за произнасяне по жалбата от 23.12.2022 г., поради което се
твърди, че решението от 18.01.2023 г. се явява преждевременно такова. Допълнителни
съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки от пълномощник
адв. В., в които се посочва още и че спорът е относно това изпълнени ли са
задължителните предписания, съответно налице ли е в регламентирания срок
подадена коригираща декларация. Претендира сторените разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител
юриск. В. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото
становище.
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това
14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
От събраните по делото доказателства се установява, че във връзка с
подадено заявление вх. № 2112-15-1791/16.11.2022 г. от С.Р., с писмо изх. №
2112-15-1791#1 от 21.11.2022 г. Началник на Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив е
изискал от Началник на Отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Пловдив да бъдат установени
данните за осигурителния стаж и дохода, върху който са внесени дължимите
осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице – земеделски производител С.Й.Р.
за периода от 01.04.2021 г. до 08.11.2022 г., съдържащи се в информационната система/регистрите
на НОИ. Изискано е също така и уточнение налице ли е прекъсване на дейността
към 08.11.2022 г. (л. 93).
Във връзка с така постъпилия сигнал, контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив
е извършил проверка на разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) относно
установяване на осигурителен стаж и осигурителен доход на основание чл. 41, ал.
1, изр. второ от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за периода от
01.04.2021 г. до 08.11.2022 г. Проверката е приключила с издаването на Констативен
протокол (КП) № КВ-5-15-01247844/06.12.2022 г. (л. 54). Установено е, след
извършена проверка в информационната система и извлечени данни от регистрите на
НОИ (л. 55 и сл.), че е подадена декларация от С.Й.Р. в качеството й на
земеделски стопанин „С.Й.Р.“, ЕИК ********* – дата на започване на дейност –
01.04.2021 г., деклариран вид осигуряване – за всички осигурителни социални
рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, прекъсване
на дейността – няма. За периода от 01.04.2021 г. до 31.10.2022 г. има подавани
данни в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) за С.Й.Р. като самоосигуряващо се
лице. Има представени разходооправдателни документи – болнични листове, молби,
декларации като самоосигуряващо се лице. За периода от 01.04.2021 г. до
13.07.2021 г. има данни за постъпили в приход на ДОО осигурителни вноски. За
периода от 14.07.2021 г. до 28.08.2022 г. вкл. лицето получава обезщетение за
временна неработоспособност, бременност и раждане. За периода от 28.08.2022 г. до
момента на извършване на проверката Р. получава обезщетение за отглеждане на
малко дете до 2 години. Съгласно получен отговор от ТД на НАП – Пловдив с изх.
№ 97-46-1037#1/23.11.2022 г. (л. 64 и сл.) има подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021
г., като в нея няма посочен доход от дейността като регистриран земеделски
стопанин. Въз основа на тези данни е достигнато до извод, че за периода от
01.04.2021 г. до 08.11.2022 г. не може да се издаде служебна бележка за
осигурителен стаж и доход за Р., тъй като няма безспорни доказателства, че същата
е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин. Констатирано е, че
съгласно данни от ОД „Земеделие“ – гр. Пловдив (л. 71 и сл.) лицето за периода
2021 г. – 2022 г. има регистрация като земеделски стопанин на 01.04.2021 г. с
последваща заверка на 10.03.2022 г. Предоставена е и информация от електронния
регистър, съответстваща на данните от анкетната карта и анкетните формуляри,
подадени от земеделския стопанин на хартия, от която е установено, че лицето
декларира: за 2021 г. обща използвана площ – 0,5901 ха – под наем, с намерение
за отглеждане на 0,5901 ха с други зеленчуци; за 2022 г. обща използвана площ –
0,5901 ха – под наем, с намерение за отглеждане на 0,5901 ха с други зеленчуци.
Прието е в тази връзка, че наличието на регистрация на лицето в горепосочения
регистър на земеделските стопани, не се явява самостоятелно и достатъчно
основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него
права на обезщетение. Посочено е, че при регистрацията си като земеделски
стопанин Р. декларира „намерение“ за засяване и отглеждане на 0,5901 ха с
основни култури „други зеленчуци“, което е твърде общо понятие. Цитирани са разпоредбите
на чл. 10 от КСО, § 1, т. 3 от ДР на КСО и § 1, т. 5 от ДР на КСО, отчетено е
обстоятелството, че в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. лицето не е посочило
доход от дейността като регистриран земеделски стопанин и е прието, че Р. не е
упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин и за нея не е възникнало
осигуряване за съответния осигурителен риск, поради което не е осигурено лице
по смисъла на горепосочените разпоредби на КСО.
На същата дата, на която контролният орган на ТП на НОИ – Пловдив е съставил,
посочения по-горе КП, е издал и обжалваните в настоящото производство ЗП №
ЗД-1-15-01247750/06.12.2022 г., в които е посочено, че по повод извършена
проверка вх. № 2112-15-1791#1 от 21.11.2022 г.,
на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкция № 1 от
03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност
от контролните органи на НОИ, се дават задължителни предписания на С.Й.Р. да
заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на С.Й.Р. за
периода от 01.04.2021 г. до 31.12.2021 г. с вид осигурен 13, декларация образец
1. Мотивирано е, че съгласно Информационната система на НОИ, получена информация
от ОД „Земеделие“ и от ТД на НАП – Пловдив, за периода 2021 г. – 2022 г. е
установено, че Р. не може да представи категорични доказателства за
осъществяваната земеделска дейност от 01.04.2021 г. (л. 53).
Съставеният КП и издадените ЗП са връчени на Р. на 13.12.2022 г. (л.
51-52).
В тази връзка от нейна страна е депозирано Възражение с вх. №
1012-15-532/23.12.2022 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, в което се посочва,
че на 01.04.2021 г. се е регистрирала като Земеделски производител (всъщност
регистрацията е като земеделски стопанин) с идеята да отглежда зеленчуци –
главно зеле и ранни домати в Общинска служба „Земеделие“ – Калояново, на
служителките е казала, че ще отглежда зеле, но не знае защо в анкетната карта
са написали „други зеленчуци“. От същата дата (01.04.2021 г.) твърди, че има
подадена декларация в НАП за започване на дейност като земеделски производител,
както и че на земеделската площ е била засяла семена зеле за производството на
разсад, предназначено за продажба и за засаждане на стопанисвания от нея
поземлен имот, за което прилага договор за наем. В допълнение се сочи, че имало
и около 100 корена с домати и от дейността си преди да излезе в болничен поради
временна неработоспособност, бременност и раждане, има реализирана продукция,
като прилага приемо-предавателни протоколи, които не е представила пред
счетоводителката, поради влошено здравословно състояние в следствие на
раждането и продължително болнично и извънболнично лечение. Друга продукция,
освен описаната в протоколите, посочва, че не е успяла да реализира, а като
доказателства при необходимост твърди, че може да представи епикризи. В ГДД по
чл. 50 (от ЗДДФЛ) твърди, че не е посочен доход, тъй като тя е подадена, за да
се спази срокът за подаването и в счетоводството не е имало информация за
реализираните от нея продажби, като са предприети действия по коригиране на
декларацията (л. 40 и сл.).
Така, по повод тази жалба е издадено и оспореното Решение № 2153-15-26 от
18.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив (л. 35-37), с което е
отхвърлена жалбата на лицето и са потвърдени ЗП. За да стори това, решаващият
орган изцяло е възприел мотивите на контролния орган на ТП на НОИ – Пловдив, като
е посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения.
Допълнително, във връзка с изложените в жалбата възражения и приложените към
нея доказателства, е посочено, че видно от наличните по преписката
доказателства, при регистрацията като земеделски стопанин Р. е декларирала
намерение за засяване и отглеждане на 0,5901 ха с основни култури „други
зеленчуци“, като анкетната карта и анкетният формуляр за 2021 г. носят подписа
на земеделския стопанин (физическо лице), поради което и е несъстоятелно
твърдението на жалбоподателката за неяснота относно заявеното съдържание на
анкетната карта. Отделно от това е установено, че в подадените през 2022 г.
анкетен формуляр и анкетна карта от Р. отново е заявено намерение за засяване и
отглеждане на основни култури „други зеленчуци“ (0,5901 ха), а в полето
„засети/засадени площи“ за текущата стопанска година не са отбелязани конкретни
количества и основни култури. Така заявените пред ОД „Земеделие“ – Пловдив
факти, както и декларираното пред НАП с ГДД за 2021 г. от лицето обстоятелство,
сочещо липсата на доходи от дейност като земеделски стопанин, е прието, че представлява
пречка за приемане на приложените към жалба вх. № 1012-15-532/23.12.2022 г.
приемо-предавателни протоколи като документи, удостоверяващи реална трудова
дейност от С.Р. в качеството й на регистриран земеделски стопанин през 2021 г.
Посочено е също така, че по-голямата част от тези протоколи са съставени между
жалбоподателката и нейни роднини, а представеният договор за наем на земеделска
земя от 01.04.2021 г., отнасящ се за имот № 015186 сам по себе си не води до
извод за упражнявана трудова дейност като земеделски стопанин. На следващо
място се посочва, че с писмо изх. № 1012-15-532#1/06.01.2023 г. е изискано от ТД на НАП – Пловдив да бъде предоставена
информация за настъпили промени в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. с вх. №
1600И1327656/29.04.2022 г. и ако има такива, да бъде предоставено копие от
коригираната декларация, като с писмо с вх. № 2112-15-1791#12/11.01.2023 г. ТД на НАП уведомява, че няма настъпили промени в ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ с посочения входящ номер, подадена от лицето С.Й.Р. (л. 48-50).
Мотивирано е, че за да подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 3, т.
4 от КСО за ДДО за регистрираните земеделски стопани трябва да са изпълнени
кумулативно няколко условия, а именно: да извършват трудова дейност; да са
регистрирани по установения ред; да са заявили начало на упражняване на
трудовата дейност по съответния ред, като в разглеждания случай за
жалбоподателката не е доказано, че за периода от 01.04.2021 г. до настъпване на
временната неработоспособност, констатирана с представените болнични листове,
същата реално е осъществявала трудова дейност по засаждане и отглеждане на
растителна продукция, предназначена за продажба, поради което е извън кръга на
лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и некоректно подаваните за нея данни с
декларация обр. 1, следва да бъдат заличени. Въз основа на горното е изведен
извод, че установяващата се от събраните по административната преписка
доказателства, претенцията на жалбоподателката, че дадените от контролен орган
ЗП следва да бъдат отменени, е неоснователна и същите следва да бъдат
потвърдени изцяло.
В хода на съдебното производството по искане на страните с писмо рег. №
11-00-702#1/08.06.2023 г. Директорът на ТД на НАП – Пловдив е представил заверено
копие на Протокол № ПО-16001622113074-073-001/20.01.2023 г., обективиращ
извършена Проверка за установяване на факти и обстоятелства за корекция на
данъчни декларации с обхват Данък върху доходите на ФЛ – свободни професии,
граждански договори и др., 01.01.2021 г.
31.12.2021 г., ведно с всички приложения, както и разпечатка от ИС на
НАП на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, подадена по електронен път с вх. № 1600И1448124/16.01.2023
г. (за отчетната 2021 г.), ведно със съобщение за резултати от обработката на
Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. (л. 132 и сл.). От същите се
установява, че на 22.12.2022 г. действително Р. е инициирала производство по
подаване на коригираща ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г., в т.ч. в хода на
извършена от органите по приходите проверка е констатирано и некоректно
подаване на декларации обр. № 1 „Данни за осигурено лице“ за спорния период,
като е указано тяхното коригиране.
Във връзка с оспорване от страна на ответника на представените от
жалбоподателката приемо-предавателни протоколи и за установяване на роднинската
връзка между жалбоподателката и лицата, посочени в протоколите, по делото са
представени и съответно приети справки ГРАО (л. 128-131), от които се
установява, че 7 бр. от общо представените 9 бр. приемо-предавателни протокола
обективират извършено приемо-предаване на домати или зеле между
жалбоподателката и А.С.Р. – баба, С.А.Р. – дядо, С. А.А. – баба и С.А.А. –
леля.
По искане на ответника по делото е представена и съответно приета справка,
постъпила с писмо изх. № 1407/31.05.2023 г. от Директор на ОДБХ Пловдив, от
която се установява, че С.Р. няма издадени удостоверения за регистрация по
Закона за храните, няма вписване в националния електронен регистър за бизнес
оператори по Закона за храните и не фигурира в базата данни на търговците на
пресни плодове и зеленчуци (л. 181).
Приети са също така и представени от Директора на ОД „Земеделие“ Пловдив с
писмо изх. № РД-12-02-1395-1/29.05.2023 г. заверени копия на Анкетни карти и
Анкетни формуляри за стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г. на С.Р. с
уточнение, че предоставената информация е от база данни на регистър на
земеделските стопани на територията на област Пловдив, който се води съгласно
чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани в ОД „Земеделие“ – Пловдив (л. 183).
При така събрания доказателствен материал, настоящият състав на
Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при
извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Следва в тази връзка да бъде съобразено на първо място, че съгласно
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните
актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от
контролните органи на НОИ, а съгласно чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО, контролни
органи на НОИ са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ.
В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, е да дават ЗП за спазване на разпоредбите по ДОО и дейността, възложена на
НОИ. В случая, обжалваните ЗП са издадени именно от такъв старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Пловдив, видно от представената Заповед №
1195/24.06.2022 г. на Управителя на НОИ (л. 208), от което следва, че същите са
издадени от материално и териториално компетентен орган.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу ЗП на контролните
органи по чл. 108, ал. 1, т. 3, като в същия смисъл, съобразно изричната
разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение
се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок
от получаването им. С решението ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореното решение също е издадено от материално компетентен орган – Директорът
на ТП на НОИ – Пловдив, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата териториална компетентност. Решението е издадено в
посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена форма и
съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима
по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с подробно посочени фактически
и правни основания за издаването му.
Във връзка с наведените от жалбоподателката възражения, че решението е
издадено преждевременно, е необходимо да се посочи, че определеният от
законодателя срок за произнасяне, е свързан с възможността, след изтичане на този
срок, да бъде упражнено правото за оспорване на мълчалив отказ или мълчаливо
потвърждаване. Нито в КСО, нито в АПК има определен минимален срок, преди
изтичането на който за органа да е въведена забрана за произнасяне, поради
което и наведените в тази връзка възражения, съдът намира за неоснователни.
Неоснователни са и следващите, наведени възражения, свързани с отпочването
на процедура по подаване на коригираща декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Тук е
мястото да се посочи, че на първо място, в подадената от Р. жалба (наименована
възражение) се посочва единствено, че са предприети действия по коригиране на
декларацията, но доказателства в тази насока не са представени, не е поискано и
спиране на производството. Именно в тази връзка от страна на решаващия орган е
предприето събиране на доказателства, като с писмо изх. № 1012-15-532#1/06.01.2023 г. от Директора на ТД на НАП – Пловдив е изискана информация за
настъпили промени в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г., в отговор на което е
постъпило писмо изх. № 97-46-1037#3/11.01.2023 г., с
което Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е уведомен, че няма настъпили промени
във въпросната ГДД. Ето защо не може да се приеме, че органът не е изпълнил
задължението си по чл. 35 от АПК. Друг е въпросът, че предприетото коригиране
на подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и подадените декларации образец № 1 „Данни
за осигурено лице“ за процесния период, настоящият съдебен състав намира, че не
е преюдициално по отношение на настоящото производство. Това е така, защото с
оспорените ЗП на лицето е указано да заличи (а не да коригира) изцяло
подадените данни, тъй като е прието, че независимо, че е регистрирано като
земеделски стопанин и за него са подадени данни, респ. внесени или дължими ЗОВ,
е извън кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, доколкото липсват
доказателства за осъществявана земеделска дейност по засаждане и отглеждане на
растителна продукция, предназначена за продажба. Казано по друг начин, фактът,
че лицето е подало декларация обр. 1 в ТД на НАП – Пловдив, в т.ч. и коригираща
такава, и е заплатило дължимите ЗОВ, не го прави директно осигурено лице по
смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. В този смисъл и предписанията да бъдат
заличени изначално данните, подадени с декларация обр. 1 „данни за осигуреното
лице“ с вид осигурен 13 „За регистрирани земеделски стопани и
тютюнопроизводители“, влече след себе си заличаване на всички данни, в т.ч. и
коригираните такива.
Предвид горното, съдът намира, че в случая административните актове са
издадени от материално и териториално компетентни административни органи,
обективирани са в изискуемата се писмена форма, с изискуемото се съдържание и
са подписани от издателите им, поради което не са налице основания за отмяната
им по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Следващият спорен по делото въпрос е дали така дадените от органа
предписания, потвърдени с оспореното решение, са материално законосъобразни и в
съответствие с целта на закона (а не както жалбоподателят твърди дали са били
изпълнени същите), т.е. дали са издадени при правилно приложение на относимите
материалноправни разпоредби.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО (в приложимата редакция) „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се
лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени
за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Съответно по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, задължително осигурени
за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като съгласно чл.
4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват
и за общо заболяване и майчинство.
Същевременно, според § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите
лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред.
И най-сетне, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня,
в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал.
1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.
Анализът на горецитираните разпоредби сочи, както правилно е прието и в
мотивите на оспореното решение, че законодателят приема за осигурено лице това,
което реално извършва трудова дейност, като правопораждащият факт за възникване
на осигуряването, е упражняването на трудова дейност, а от друга страна, че в
кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани,
които произвеждат продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това
по установения ред.
В случая се установява от събраните по делото доказателства, а и не е
спорно между страните, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски
стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани, считано от 01.04.2021 г. и с последваща
заверка на 10.03.2022 г., като дейността, за която е регистрирана, е за
стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г., с намерение за засети/засадени площи
(хектари) 0,5901 за отглеждане на други зеленчуци.
Регистрацията обаче като земеделски стопанин по реда на Наредба №
3/29.01.1999 г., не е достатъчна сама по себе си да обоснове възникване на осигурително
правоотношение, независимо, че за лицето са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО и са внасяни осигурителни вноски, ако реално не бъде упражнявана
трудовата дейност, за която лицето е регистрирано и за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Казано по друг начин, осигурителното
правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от
възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго - първично
правоотношение и в случая, основанието за осигуряване е реалното осъществяване
на дейност като земеделски стопанин от страна на жалбоподателката, т.е. за
възникване на осигуряването и произтичащите от него права, е необходимо да е
налице реално упражняване на трудова дейност, която да е започнала и да не е
прекъсвана.
От събраните по делото доказателства обаче, не може да бъде установено по
безспорен начин, че жалбоподателката през процесния период е произвеждала
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба като
земеделски стопанин, който е и спорният по делото въпрос.
До извод в обратната насока не водят и представените от нея 9 бр.
приемо-предавателни протокола, чиято дата е оспорена от ответника и като частни
писмени документи са такива, ползващи се само с формална доказателствена сила,
установяваща единствено авторството на съответния документ. В този смисъл и настоящият
съдебен състав не изключва оспорените от ответника документи, а формира
правните си изводи по съществото на спора, като ги цени в съвкупност с
останалия доказателствен материал по делото.
Както вече се посочи и по-горе, жалбоподателката твърди, че въз основа на
сключен договор за наем на земеделска земя, се е регистрирала като земеделски
производител с намерение за засаждане на зеле, погрешно посочено от
служителките в ОСЗ като „други зеленчуци“, действително е отглеждала зеле и
домати, като е реализирала и продукция, за което са изготвени
приемо-предавателни протоколи, които обаче не са били предадени на
счетоводителката, с оглед влошено здравословно състояние и бързане за спазване
на срока за подаване на ГДД. Тези твърдения на жалбоподателката обаче останаха
недоказани в настоящото производство.
На първо място, от представения договор за наем на земеделска земя не може
да бъде установено по безспорен начин за коя стопанска година е сключен и касае
ли процесния период. Това е така, защото същият е сключен на 01.04.2021 г.,
т.е. в деня на регистрацията на лицето като земеделски стопанин, който ден е
деклариран и в НАП като начало на дейността. В договора обаче е договорено, че
се сключва за срок от една стопанска година и влиза в сила за стопанската
2020/2021 г. (така т. 2 от договора), като в т. 23 от същия договор е
договорено, че по смисъла на този договор стопанската година е времето от 1
октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година, поради което и
следва да се приеме, че щом договорът е сключен през 2021 г., то текущата
година е 2021 г., а следващата година е 2022 г. Или, договорът е със срок на
действие от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г., което от своя страна изключва
действието му във времето, в което жалбоподателката твърди, че е обработвала
наетата земеделска земя, засаждала е зеле и домати и е реализирала продукция.
Все в тази насока и с оглед наведените от Р. твърдения, че на служителките
в ОСЗ е казала, че ще отглежда зеле, но не знае защо в анкетната карта са
написали „други зеленчуци“, е необходимо да се посочи, че по делото нито се
твърди, нито се представят доказателства някой друг да е попълнил от името на Р.
анкетните карти и анкетните формуляри, поради което и доколкото не са оспорени
положените в тях подписи, следва да се приеме, че същите са положени от лицето,
съответно отговорността за декларираната информация в случая е нейна. А дори и
да са били попълнени от служители на съответната администрация, то с полагането
на подписа си под „зем. стопанин (физ. лице), Р. се е съгласила с декларираните
данни. Ето защо и следва да се приеме, че на 01.04.2021 г. жалбоподателката е
декларирала именно намерението си за отглеждане на „други зеленчуци“.
Събраните по делото доказателства разколебават и тезата на Р., че с оглед
влошено здравословно състояние, не е предоставила приемо-предавателните
протоколи на счетоводителката и не е уведомила същата за получените приходи,
поради което и те не са декларирани в ГДД, тъй като декларацията е подадена, за
да се спази срокът за нейното подаване. На първо място, въпросните
приемо-предадателни протоколи обективират извършени действия в периода от
09.06.2021 г. до 12.07.2021 г., а ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. е подадена
на 29.04.2022 г., т.е. почти девет месеца след предполагаемото им съставяне.
През този период от девет месеца не се твърди жалбоподателката да е прекъснала
контактите си със счетоводителката по една или друга причина, което
обстоятелство се потвърждава и от своевременно подаваните данни с декларация
обр. № 1 за м.07.2021 г., съответно с приложения № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11,
ал. 1, с които са представени болнични листове за временна неработоспособност
за периода от 14.07.2021 г. до 25.11.2021 г. вкл., приети със справки от
24.08.2021 г., 12.09.2021 г. и 22.11.2021 г. Представени се установява да са
още и приложения № 11 към чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО за изплащане на парични
обезщетения, приети със справки от 05.12.2021 г. Или, установява се, че както в
периода на бременността, така и след раждането, Р. е подавала своевременно
данни и документи (най-малко е предавала болничните листове), които да бъдат
декларирани пред съответните органи, поради което и е нямало пречка, в случай,
че към датите, на които се твърди да са били изготвени приемо-предавателните
протоколи, обективиращи извършени доставки на зеле и домати, същите да бъдат
предоставени на счетоводителката, с оглед тяхното надлежно осчетоводяване и
деклариране на получения доход. Друг е въпросът, че седем от общо девет
протокола са съставени между роднини. Действително, както жалбоподателката
посочва, няма забрана за извършване на покупко-продажба между свързани лица, но
с оглед заявеното оспорване на датата на представените приемо-предавателни
протоколи, жалбоподателката, чиято е доказателствената тежест, не успя да
докаже наличието на произведена продукция към посочените в протоколите дати,
която да продаде на посочените в протоколите лица. А доказателствената тежест е
нейна, тъй като тя твърди, че на тези дати е продала въпросните количества зеле
и домати.
С оглед на всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че
представените от жалбоподателката приемо-предавателни протоколи, са с
недостоверни дати и изготвени за нуждите на настоящото производство. По
изложените съображения и същите не се кредитират от съда като достоверен
източник на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства. Това от своя
страна изключва необходимостта от исканото от ответника назначаване на съдебна
агро-техническа експертиза, поради което и това искане е оставено без уважение.
Казано по друг начин, в случая остана недоказано както започването на дейност
като земеделски производител от страна на жалбоподателката през процесния
период, така и произвеждането на растителна продукция, предназначена за
продажба.
Отделно и независимо от изложеното по-горе, следва също да се посочи, че Р.
не е вписана и в Националния регистър за бизнес-операторите и на обектите за
производство и дистрибуция с храни по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните и не
фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, извършващи
дейност на територията на област Пловдив, поддържана съгласно чл. 4 от Наредба
№ 16/28.05.2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на
пресни плодове и зеленчуци. Това от своя страна навежда на извод, че дори и да
се приеме, че жалбоподателката е продавала някаква продукция, то това е станало
без да е било регистрирана по установения ред. Липсата на подобна регистрация,
независимо от това, че същата е регистрирана като земеделски стопанин по
Наредба № 3 от 29.01.1999 г., я изключва от кръга на лицата по § 1, ал. 1, т. 5
от ДР на КСО, което от своя страна обосновава извод, че последната не е
осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и правилно и законосъобразно са й
дадени задължителните предписания за заличаване на подадените данни за
процесния период.
За пълнота следва да се посочи още и че земеделският стопанин е необходимо
да бъде такъв целогодишно, а не само, за да се регистрира непосредствено преди
или при настъпване на осигурително събитие и получаване на парични обезщетения
от средствата на ДОО. Целта на конкретното производство е да се реализират
доходи, съответно и печалба, като по този начин да се стимулира дейността на
земеделския стопанин, което в случая не е налице. Индиция за това, че
осигуряването е фиктивно и регистрацията е за целите на получаване на
обезщетения от ДОО е и това, че реализираните доходи (ако такива изобщо са
налице, което е спорно) не са достатъчни да покрият дори размера на
осигурителните вноски.
При така установеното се следва извод, че оспореният административен акт е
издаден и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта
на закона, т.е. по отношение на същото решение не са налице и отменителни
основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за
законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-26/18.01.2023 г. на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания №
ЗД-1-15-01247750/06.12.2022 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ –
Пловдив, поради което жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски
по производството, които се констатираха в размер на 100 лв. за осъществената
защита от юрисконсулт, който размер е определен на база правилото на чл. 143,
ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд –
Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Й.Р., ЕГН ********** ***, против Решение №
2153-15-26/18.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение нейна жалба с вх. № 1012-15-532/23.12.2022 г. срещу
Задължителни предписания № ЗД-1-15-01247750/06.12.2022 г., издадени от
контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО
и са потвърдени същите изцяло.
ОСЪЖДА С.Й.Р., ЕГН ********** *** да заплати на Национален осигурителен институт с
адрес на призоваване гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64 сумата
от 100 (сто) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: