№ 115
гр. Русе, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър И.
Членове:Пламен Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Десислава Ботева
в присъствието на прокурора Б. Ив. В.
като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20254500600387 по описа за 2025 година
Производство е по гл. XXI от НПК.
С Присъда №28/06.03.2025г., постановена по НОХД № 2125/2024г. на
Районен съд-Русе, подсъдимият Б. Ю. П., ЕГН: **********, роден на
**.**.**** г. в гр. Р. бил признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, за това, че на 20.07.2023 г. в гр. Русе извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – демонстративно нанесъл удари с метална
сгъваема палка и счупил ляво и дясно странично огледало за обратно виждане
на лек автомобил марка „Форд Фокус“, с рег. № *******, като деянието е
извършено при управление на МПС – лек автомобил „Дачия Дъстър“, с рег. №
********, като при условията на чл.58а, ал.1 от НК му било наложено
наказание “Лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ месеца и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца. Със
същата присъда П. бил признат за виновен и в извършването на престъпление
по чл.216, ал.1 от НК, за това, че на 20.07.2023 г. в гр. Русе противозаконно
1
повредил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Форд Фокус“, с рег. №
*******, на стойност 16 687,30 лв., собственост на М. Н. Г. от гр. Русе, като
счупил ляво и дясно странично огледало за обратно виждане и стойността на
причинената повреда възлизала на 1 303,74 лв. За това престъпление, при
условията на чл.58а, ал.1 от НК на П. било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година. На осн. чл.23 от НК така наложените
наказания били групирани, като било определено общо наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на 1 /една/ година, чието изтърпяване било отложено за
изпитателен срок от 3 /три/ години. Към това наказание, на осн. чл.23, ал.2 от
НПК било присъединено наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца. На подсъдимия били възложени и
разноските по делото.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подс.Б. П.
– адв.С. С. от АК-Русе, с оплаквания за несправедливост на наложеното
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, само досежно неговият
размер.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура счита
жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна, като изразява
становище, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и
обоснована и следва да бъде потвърдена. Акцентира върху обстоятелството,
че размера на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ е
определен от Районен съд-Русе в нарушение на разпоредбите на чл.49, ал.2 и
ал.3 от НК, като е занижен.
В съдебното заседание защитникът – адв.С. С. поддържа изцяло
въззивната жалба по отношение наличието на явна несправедливост при
определяне размера на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“,
като отново моли размерът на това наказание да бъде намален. Изтъква, че
при преценка смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства не били
отчетени семейното положение на осъдения, трудовата му ангажираност,
критичното му отношение към деянията, както и обстоятелството, че бил
предизвикан от пострадалия. Сочи, че на част от възприетите отегчаващи
отговорността обстоятелства не била дадена правилна оценка и техния
характер бил надценен. Подс.Б. П., редовно призован, се явява лично, заявява,
че поддържа въззивната жалба и отстоява, че бил предизвикан от другия
2
участник в инцидента, което го афектирало. Моли за намаляване размера на
наложеното му с присъдата наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“.
Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази
доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 от НПК
правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено
следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на гл.27 -
чл.371, т.2 от НПК /съкратено съдебно следствие/, по искане на защитника и
подсъдимия, поради което съдът е пристъпил към незабавно провеждане на
съдебното заседание и към предварително изслушване на страните по реда на
чл.370 от НПК. В хода на това изслушване подсъдимият Б. П. заявил, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и дал съгласие за тези факти да не бъдат събирани доказателства. С
определение по чл.372, ал.2, вр. с чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният
съд обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва направеното от
подсъдимия признание, подкрепящо се от доказателствата по делото, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
1/2008 г., ОСНК, цялостното признание от подсъдимия на фактите по
обстоятелствената част на обвинителния акт обуславя и пределите на
въззивната проверка. При проверката на първоинстанционна присъда,
постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3
НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на
основата на фактическа обстановка, различна от изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази хипотеза, въззивният
състав следва да провери основно дали процесуалната дейност на
първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба
3
на диференцираното производство.
Настоящият въззивен състав намира, че проведеното от
първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е
било в пълно съответствие с процесуалните изисквания, визирани в
разпоредбите на глава 27 от НПК. Съдът е спазил всички принципни
изисквания към съкратеното съдебно следствие, обусловено от направеното
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Изявлението на подсъдимия П. по чл.371, т.2 от НПК било дадено в
отрито съдебно заседание, в присъствие на защитник и при разясняване на
последиците от него. В този смисъл въззивната инстанция възприема изцяло
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, доколкото по
отношение на приетите доказателствени източници, с оглед на предварително
даденото съгласие от страна на подсъдимия, е прието, че са безспорни и не се
нуждаят от събиране и проверка по общия ред за провеждане на съдебно
следствие, още повече, че пред въззивната инстанция нито една от страните не
е оспорила факта на извършване на престъплението, правната му
квалификация или авторството.
При тези установени фактически положения, изводът на
първоинстанционния съд, че на 20.07.2023г., в гр.Русе, подс.Б. П. е
осъществил състава на престъпленията по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК и по
чл.216, ал.1 от НК, се явява правилен и законосъобразен. От обективна страна
са налице всички признаци на престъпленията, предмет на обвинението.
Безспорно е установено, че на 20.07.2023г. по пътя от гр.Мартен, обл. Русе, в
посока гр.Русе подс.П. управлявал служебен автомобил на охранителната
фирма „Груп 7“ ЕООД „Дачия Дъстър“ с рег. № *******. По същия път и в
същата посока, непосредствено пред него се движел с л.а. „Форд Фокус“, с
рег. № *******, собственост на свид.М. Г. и управляван от свид.Г. Г., неин
съпруг. На кръстовището с кръгово движение на бул. „Тутракан“ между ул.
„Индустриален парк“ и пътя към „Свободна зона“ подс.П. настигнал
автомобила управляван от свид.Г. и застанал от дясната му страна. П. се
пресегнал през прозореца на вратата на автомобила си с метална телескопична
палка и счупил дясното странично огледало за обратно виждане на
управлявания от свид.Г. л.а. „Форд Фокус“, след което продължил напред по
пътя. След като преминал кръстовището с кръгово движение при „Дунав
4
мост“ в гр.Русе, спрял на бул. „България“, като преди това с подаване на
звукови сигнали заставил и свид.Г. да спре зад него. Подс.П. излязъл от своя
автомобил държейки в ръката си метална телескопична палка, отишъл до
автомобила на свид.Г. и с палката счупил и лявото странично огледало за
обратно виждане на автомобила на Г.. През това време покрай тях преминал
тежкотоварен автомобил, в който се намирали свидетелите К. Г. и В. З.. След
стореното подс.П. се качил в л.а.„Дачия Дъстър“ и напуснал мястото. По-
късно, същият ден, свид.Г. подал заявление във Второ РУ към ОД МВР – Русе,
при което била образувана преписка, проверката по която извършил свид.Т. Г.,
а впоследствие било образувано наказателното производство.
При тези установени фактически положения, изводът на
първоинстанционния съд, че на инкриминираната подсъдимият Б. П. е
осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, се явява
правилен и законосъобразен. От обективна страна са налице всички признаци
на престъплението, предмет на обвинението. Безспорно е, че
последователното, двукратно, демонстративно нанасяне на удари с метална
сгъваема палка по леви и дясно странични огледала за обратно виждане на л.а.
„Форд Фокус“, с рег. № ******* и счупване същите, са непристойни действия,
които са в грубо нарушение на установените социални правила на поведение
между отделните личности, в частност между участниците в движението по
пътищата, и съставляват проява, която скандализира обществото. Посочените
действия на подс.П. са противоправни, в груба форма засягат интересите на
обществото, като с оглед на техния интензитет и двукратност, изразяват
пренебрежително отношение към установения обществен ред и интересите на
останалите членове на обществото.
Хулиганските действия на П. били обективирани чрез посегателство
срещу правото на собственост, тъй като от действията му се стигнало до
разрушаване на двете странични огледала на управлявания от Г. автомобил.
Деянието безспорно е извършено при наличие на квалифициращия признак по
ал.3 на чл. 325 от НК – при управление на МПС.
От субективна страна подсъдимият П. действал виновно, при пряк
умисъл. Всички негови действия в своята последователност сочат, че той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите
общественоопасни последици и целял тяхното настъпване, като е
5
демонстрирал явното си неуважение към обществото и чувството си на
необвързаност към спазване на общоприетите норми на поведение.
Правилно, при установената фактическа обстановка, Районен съд Русе е
приел, че подс.Б. П. е осъществил и състава на престъплението по чл.216, ал.1
от НК, тъй като на инкриминираната дата, повредил чужда движима вещ – л.а.
„Форд Фокус“, с рег.№ *******, собственост на М. Н. Г. от гр.Русе, като
счупил ляво и дясно странични огледала за обратно виждане и стойността на
причинената повреда възлизала на 1 303,74. Безспорно е, че инкриминираната
вещ – л.а. „Форд Фокус“ била чужда за подсъдимия Б. П.. Тази вещ била
собственост на свид.М. Г. от гр.Русе. От събраните по делото доказателства
става ясно, че от страна на подсъдимия П., върху процесната вещ било
упражнено такова непосредствено въздействие – двукратно нанасяне на удари
с метална сгъваема палка, в резултат от което двете странични огледала били
счупени. Това довело до временно /до отстраняване на повредите/ отнемане
възможността лекия автомобил да се използва пълноценно съобразно
неговото нормално предназначение. Това обуславя наличието на обективния
признак повреждане на вещ, по смисъла на чл.216, ал.1 от НК.
Правилно първостепенният съд е приел, че от субективна страна
деянието по чл.216 от НК е извършено от подсъдимия Б. П. при форма на
вината - пряк умисъл. Той действал с ясното съзнание за противоправността
на извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер на деянието
и неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването на
противоправния резултат. Подсъдимият съзнавал, че двата нанесени удара с
палката са обективно годни да повредят процесното превозно средство, като
целял постигането именно на този резултат, подразнен от поведението на
неговия водач.
Поради изложеното дотук, въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд признал подсъдимия Б. П. за виновен в
извършването и на двете престъпления.
При определяне размера на наказанията лишаване от свобода, за всяко от
престъпленията, съдът е съобразил всички обстоятелства с правно значение за
неговата индивидуализация, като го е определил при условията на чл.54 от
НК, при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му
обстоятелства, а именно "Лишаване от свобода", съответно за срок от една
6
година за престъплението по чл.325 от НК и за срок от една година и шест
месеца за престъплението по чл.216 от НК. Законосъобразно, на основание
чл.58а, ал.1 от НК, Районен съд Русе намалил размера на всяко от така
определените наказания „Лишаване от свобода“ с една трета, вследствие на
което наложил на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
осем месеца, за първото престъпление и „Лишаване от свобода“ за срок от
една година – за второто.
С подробен анализ, Районен съд Русе е аргументирал своето виждане за
размера на кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“, като наложил на подс.Б. П. такова за срок от 6 /шест/
месеца.
На основание чл.23 от НК първоинстанционния съд определил най-
тежко общо наказание „Лишаване от свобода“ измежду наложените, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година.
Правилно и законосъобразно, съдът е приложил чл. 66, ал. 1 от НК, като
е приел, че са налице условията за това – определеното по размер наказание
лишаване от свобода е по–малко от три години, а подс.П. е неосъждан и
трудово ангажиран и за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на този подсъдим не е наложително да изтърпи наказанието
ефективно. Определил минималния размер на изпитателния срок от три
години.
Оплакването във въззивната жалба за явна несправедливост на размера
на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“, наложено на
подсъдимия Б. П. въззивният съд намира за неоснователно, като аргументите
за това са следните:
Размера на това наказание настоящата инстанция намира за
незаконосъобразно определен от първостепенния съд, тъй като не съответства
на разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК и на задължителната съдебна практика, а
именно Тълкувателно решение № 61 от 30.12.1980 г. по н. д. № 56/80 на ОСНК
на ВКС и Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г., Пленума на
ВС, както и на константната в тази насока съдебна практика на ВКС.
Съобразно тази практика срокът на наказанието лишаване от право за
управление на моторно превозно средство не може да бъде по-кратък от срока
на наказанието лишаване от свобода, когато се налагат заедно. Този извод се
7
извежда и от разпоредбата на чл.49, ал.3 от НК, според която осъденият не
може да ползва правата, от които е лишен, независимо че срокът е изтекъл,
преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода за същото
престъпление. В конкретния случай, наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС“, наложено на подсъдимия Б. П. за престъплението по чл.325
от НК не може да бъде в размер по-малък от размера на наложеното за същото
престъпление основно наказание "Лишаване от свобода", което, след
редукцията по чл.58а от НК е определено на осем месеца.
Настоящата инстанция обаче не може да коригира този пропуск на
Районен съд-Русе поради липса на протест, тъй като това би довело до
влошаване положението на подс.Б. П., което е недопустимо. Очевидно е, че в
още по-голяма степен, въззивният съд не може да намали размера на така
определеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, независимо
дали са налице твърдените от защитника и подсъдимия предпоставки за това.
Законосъобразно, на основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК, с присъдата в
тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че при извършената
съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на досъдебното производство, нито на съдебното такова пред
първата инстанция. Фактическата установеност на извършеното е съответна
на наличните по делото доказателства. Материалният закон е приложен
правилно /с изключение посоченият по-горе неотстраним пропуск/, а
наложеното на подсъдимия Б. П. общо наказание е справедливо. Поради това
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Изложеното дотук налага постановената присъда, на основание чл.334,
т.6, вр. чл.338 от НПК, да бъде потвърдена, поради което и съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №28/06.03.2025г., постановена по НОХД №
2125/2024г. по описа на Районен съд-Русе.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
На основание чл.340, ал.2, пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
8
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9