РЕШЕНИЕ
№
565
гр.
Враца, 20.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 28.11.2019 г. /двадесет и осми ноември две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 655 по описа на АдмС – Враца за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156, вр. чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), вр. Глава втора, Раздел IV от Закона за местните данъци и
такси (ЗМДТ).
Образувано
е по жалба на П.Й.М. ***, чрез пълномощника му * Б.Т., против Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 ДОПК /АУЗ/ № 3309-19/10.07.2019 г. на инспектор по приходите в
Дирекция „МДТ“ в Община Враца, потвърден с Решение № 2401/06.08.2019 г. на
Директора на Дирекция „МДТ“, ръководител на звеното по местни приходи в Община
Враца. С оспорения акт са установени задължения за жалбоподателя за данък върху
превозно средство, товарен автомобил марка „Шкода“, модел МТ4 с рег. № ********
за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. в общ размер на 1528,57 лева, от
които 1185,00 лева главница и 343,57
лева дължима лихва за просрочие, изчислена към датата на издаване на АУЗД – 10.07.2019 г.
В
жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт по
съображения за противоречието му с процесуалния и материалния закон. Процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа, че посочения в АУЗД товарен автомобил
никога не е бил негова собственост, а е бил регистриран на ** „М.,Г. – Е.“,
заличено на 06.01.2014 г. Самият автомобил е бил спрян от движение в КАТ още на
15.03.1996 г. с Акт № 107/15.03.1996 г.
и не е ясно как, кога и защо е зачислен по партидата на оспорващия в Дирекция „МДТ“ при Община Враца. Издателят на
оспорения акт, а след това и решаващият орган са постановили своите актове при
неизяснена фактическа обстановка, което представлява нарушение и на
административнопроцесуалните правила.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез * Т. поддържа изложеното в жалбата и
иска отмяна на оспорения АУЗД, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, съобразно приложен по делото списък. Съображения
за това са изложени и в представена по делото писмена защита.
Ответникът,
Директор на Дирекция „МДТ“ при Община Враца, редовно призован не се
представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
По
делото са представени писмени доказателства, заверено копие от образуваната
пред органа административна преписка. Събрани са и допълнителни писмени
доказателства по делото.
Административният съд, като се запозна
с доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната
преписка и допълнително събраните по делото доказателства и след служебна
проверка на оспорения акт, съобразно вмененото му задължение по чл.168, ал.1 АПК, намира за установено следното:
С Акт за установяване на задължение по
чл.107, ал. 3 ДОПК, № 3309-19/10.07.2019 г., издаден от инспектор по приходи в
Дирекция „МДТ“ в Община Враца, по отношение на жалбоподателя М. са установени
задължения за данък върху превозно средство т.а., марка „Шкода“, модел МТ4 с
рег.№ ******** за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на
1528,57 лева, от които 1185,00 лева главница и 343,57 лева дължима лихва за
просрочие.
Недоволен от така постановения АУЗ М.,
чрез пълномощника Т.П. го е оспорил пред Директора на Дирекция “МДТ“ в Община
Враца, с жалба рег.№ 9400-0-10481/30.07.2019г. Въз основа на така подадената
жалба, Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ в качеството
му на ръководител на звеното по местни приходи в Община Враца съгласно чл.107,
ал.4 ДОПК вр. с чл.4, ал.5
ЗМДТ, с Решение
№ 2401/06.08.2019 г. е потвърдил оспорения АУЗ.
В
решението са изложени съображения, въз основа на които е прието, че АУЗД е
издаден от компетентен орган, при едновременно изпълнени двете условия на
законовата норма – задължението за данък върху превозните средства за
притежаваната собственост – превозното средство не е платено в срок и не е
извършена ревизия на задълженото лице към момента на издаване на акта по чл.107 ДОПК за проверявания период. Посочено е, че обстоятелствата, имащи значение за
определянето на данъка по чл.54 ЗМДТ съответстват на данните от документа за
регистрация – Свидетелство за регистрация на МПС част I-ва, писмена информация от КАТ и данните
от данъчната декларация. Липсват подадени декларации за промяна в
обстоятелствата от значение на данъчното облагане в законовите срокове от
оспорващия през проверяваните периоди. Преустановяване на облагането с данък
върху превозните средства настъпва, когато е прекратена регистрацията на МПС в
КАТ – ПП, чрез предоставяне от собственика на превозното средство на
удостоверение за предаването му за разкомплектоване и удостоверение от КАТ –
ПП, че на същото е прекратена регистрацията. Доказателства за прекратяване на
регистрацията за движение по пътищата от жалбоподателя са постъпили в
общинската данъчна администрация на 05.08.2019 г., с подадена декларация вх.
№9845 и приложено копие от Свидетелство за регистрация част II-ра, с отписване
от регистъра на КАТ с фиксирана дата 31.07.2019 г. При това положение липсва
основание за корекция или преизчисляване на данък върху превозните средства –
не са изпълнени условията на чл.58, ал.4 ЗМДТ и лицето попада в условията на
чл.107, ал.3 ДОПК. Решаващият орган е извел извод, че АУЗ е издаден в
съответствие с правните норми на материалния и процесуалния закон, както и с
действащите общински наредби имащи отношение към данъчното облагане с данък
върху превозните средства, поради което го е потвърдил изцяло, а възражението
на жалбоподателя е приел за неоснователно.
Решението е получено от пълномощника
на жалбоподателя на 09.08.2019г., видно от известието за доставяне /л.17 от
делото/, а жалбата против него е депозирана при ответника на 21.08.2019г. с вх.
№ 9400-0-11688/21.08.2019 г., поради което и същата е подадена в срок.
От заповед №1611/14.09.2018г. на Кмета
на Община Враца е видно, че Директора на Д“МДТ“ е оправомощен да упражнява
правата на орган по приходите, както
и Г.Ц.Х., издал АУЗ/стр.47/.
По делото е приложена и декларация до
Община Враца Д“МДТ“, вх.№ 9845/05.08.2019г., подадена от Т. П., пълномощник на П.М.
и в която е декларирано, че товарния автомобил с рег.№ ВР ****** е бракуван,
считано от 15.03.1996г., за което е приложен документ № 056298/30.06.1983г./стр.18-19/.
Същия документ с № 056298, а именно свидетелство за регистрация на МПС е
приложен и на стр.26 с по четливо съдържание и в него като собственик е
отбелязано КФ „Е.“, като фигурира и името на П.М.. Също така документа е представен по делото и в оригинал.
Представено е и писмо рег. №
97000-13065/8.11.2019г. на Началник сектор „ПП“ до инспектор по приход и от същото е видно, че П.М. е бивш
собственик на товарен автомобил „ШКОДА
МТ4“, служебно прекратена регистрация, с
посочен период 30.06.1983г. до 31.07.2019г. Също така е посочено, че и „М., Г. –
Е.“ СД не е бил собственик на въпросното МПС /стр.66/. Приложена е и разпечатка
за въпросното МПС от 31.07.2019г., в която
също е отразено служебно прекратена регистрация от 1.10.2006г.
и по желание на собственика от 15.03.1996г., като
собственик е посочен П.Й.М./стр.67 и
стр.51/.
Във вр. с издадено от съда
удостоверение от Началник сектор “ПП“-Враца е изпратено писмо рег.№
967000-13800/27.11.2019г. до процесуалния представител на жалбоподателя * ,Т./приложено по делото стр.75/. От същото е
видно, че на 25.09.1989г. товарен автомобил марка Шкода МТ4 е регистриран
първоначално в КАТ Враца с рег.№ ******** и собственик ДФ А. ***. На
18.03.1993г. е извършена промяна на собствеността и товарния автомобил е пререгистриран
с нов рег.№ ********, като новия собственик на МПС е КФ “Е.-П.М.“. На 31.07.2017г.
е прекратена регистрация на т.а. от собственика П.М..
В писмо рег.№
9400-0-11688/02.09.2019г. на Община Враца, постъпило по делото е посочено,
че в Д“МДТ“ при Община Враца не е
подавана данъчна декларация по реда на
чл.54 ЗМДТ от П.М. за притежаваното от него МПС с рег. № ВР5863 ВТ /стр.46/.
От представен по делото списък на
Община Враца „необложени декларации при годишно облагане декларация по чл.54“,
приложен към отправено до КАТ искане за предоставяне на документи от трети лица
№24-00-67/11.01.2018г., фигурира и лицето П.М. за въпросното МПС с посочен вх. № 01.01.1800/стр.36-37/.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът намира от правна страна, че оспорването е направено
от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, след като е преминал
задължителния административен ред за оспорване пред Директора на Дирекция „МДТ“
в Община Враца, поради което жалбата е допустима за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество, същата е и основателна по следните съображения:
Оспореният АУЗ е издаден
в предвидената от закона писмена форма и
от компетентен орган – инспектор приходи в отдел МДТ при Община Враца,
съобразно нормата на чл.4, ал. 3, във вр. с ал.1 ЗМДТ и правомощията,
предоставени му със заповед № 1611/14.09.2018 г. на Кмета на Община Враца /л.47/.
Потвърждаващото го решение също е издадено от компетентен орган и в
предписаната от закона писмена форма.
Процесният АУЗ е издаден по инициатива
на административния орган, която възможност е предвидена в разпоредбата на
чл.107, ал. 3 ДОПК. Въпреки това съдът намира, че оспорения акт е издаден в
противоречие с процесуалния и материалния закон.
В АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК
№3309-19/10.07.2019г. органа по приходите се е позовал на декларация по чл.54 ЗМДТ за притежавано ППС без леки автомобили от 12.01.2018г., като е посочен товарен
автомобил с партиден номер ******** и посочен собственик П.Й.М.. В решението горестоящият орган също се е позовал на това
обстоятелство. Съдът е изискал от ответника въпросната декларация и с писмо рег.№
9400-0-11688/02.09.2019г. на Община Враца, постъпило по делото е посочено, че в
Д“МДТ“ при Община Враца не е подавана данъчна декларация по реда на чл.54 ЗМДТ от П.М. за притежаваното
от него МПС с рег. № ******** /стр.46/. От приложено по делото свидетелство за регистрация
на МПС №056298 е видно, че в него като собственик е отбелязано КФ „Е.“, като
фигурира и името на П.М.. Това се установява и от писмо рег.№
967000-13800/27.11.2019г. на Началник сектор“ПП“ и от което е видно, че на 18.03.1993г. е
извършена промяна на собствеността и товарния автомобил е пререгистриран с нов
рег.№ ********, като новия собственик на МПС е КФ “Е.-П.М.“. Налице е и приложена разпечатка за въпросното МПС от 31.07.2019г.,
в която като собственик е посочен П.Й.М.. С оглед на така представените
доказателства във вр. с въпросното МПС и
неоспорени от страните, което е предмет на АУЗ от 10.07.2019г, съдът намира че
не е изяснен въпроса за собствеността на въпросното МПС, дали същото е
собственост на ФЛ П.М. или на КФ“Е.-П.М.“,
които са два различни субекта и което е
от съществено значение, поради обстоятелството, че данъчно задължени лица са
собствениците на МПС/чл.53 ЗМДТ/. Още
повече, че в конкретния случай лицето П.М. не е подало декларация по чл.54 ЗМДТ, видно от писмо рег.№ 9400-0-11688/02.09.2019г. на Община Враца и не става
ясно защо адм.орган е приел, че така определените данъци с акта следва да се
възложат на жалбоподателя. В конкретния
случай е нарушена разпоредбата на чл.35 АПК, тъй като оспорения акт е издаден
при неизяснена фактическа обстановка, относно собствеността на въпросното МПС. Съгласно
чл.53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. В конкретния
случай собствеността върху въпросното МПС не може да се установява с екранна
снимка, въз основа на която АО е приел, че жалбоподателя е собственик на МПС, а
др. доказателства от него не са представени. Не е налице и подавана от лицето
декларация по чл.54 ЗМДТ, за да се приеме, че същото е декларирало въпросното
МПС и същото е данъчно задълженото лице. От представен по делото списък на
Община Враца „необложени декларации при годишно облагане декларация по чл.54“,
приложен към отправено до КАТ искане за предоставяне на документи от трети лица
№24-00-67/11.01.2018г., в който фигурира и лицето П.М., е посочено за
въпросното МПС вх.№ 01.01.1800, като от същия не може да се установи годината,
за която се касае, както и че е била налична
декларация с такъв номер.
На следващо място от представено свидетелство за регистрация на
МПС №056298 е видно, че въпросното МПС е
спряно от движение на 15.03.1996г., а от данните по делото е видно, че въпросното МПС е със служебно прекратена
регистрация от 1.10.2006г., който факт не е спорен между страните. От своя страна материалноправната разпоредба на
чл.58,
ал.4 ЗМДТ, която е в сила от
01.01.2010 г. и действа през периода 2014г. -2017 г., определя, че данък превозни средства с прекратена
регистрация не се дължи. Без правно значение е дали регистрацията е прекратена
служебно или на някое друго основание,
тъй като в нормата на чл.
58, ал. 4 ЗМДТ няма изрично посочване по кой ред следва да бъде прекратена
тази регистрация. Единственото и достатъчно условие е наличието на прекратена регистрация, която в случая е
налице от 1.10.2006г. Не може да се приеме, че следва да се зачете направеното
отбелязване от служители на Сектор "ПП" Враца, че регистрацията е
прекратена на 31.07.2019г., тъй като същата е служебно прекратена от
1.10.2006г. и няма как да се счита, че е прекратена, именно от 31.07.2019г. При наличие на прекратена веднъж
регистрация на МПС, макар и служебно, няма как същата да се прекрати повторно
по искане на лицето, защото вече е прекратена.
Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства,
регистрирани за движение по пътната мрежа в РБ, а в случая въпросното МПС е със
служебно прекратена регистрация от 1.06.2006г. и спряно от движение на
15.03.1996г. АО в потвърждаващото решение не е изложил мотиви към датата на
спиране на МПС от движение дали е следвало да се представя документ за това, както и към датата
на служебното прекратяване на регистрацията на МПС, тъй като тогава са
действали други разпоредби на закона. В действителност с нова ал.5 на чл. 58 от
ЗМДТ/ в сила от 1.01.2018г./, според която чл.58, ал.4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация
е служебно прекратена, но тази норма е материално-правна и действа занапред.
Също така следва да се посочи, че регистрацията на въпросното МПС е била
прекратена служебно от 2006г., като за това обстоятелство липсват данни по
делото жалбоподателя да е бил уведомен, за да може да се приеме, че същия е
следвало да представи доказателства за това в Община Враца.
Също така следва да
се посочи, че в АУЗ липсват мотиви относно
определянето на размера на данъка за визирания период 2014г. -2018г. как е определен, за да може да се осъществи контрол
върху неговото определяне, тъй като от страна на жалбоподателя са направени
възражения в тази насока. Видно от АУЗ органа е посочил, като правно основание
ЗМДТ и Наредба за местните данъци на Община Враца, но не е посочил конкретни правни
норми въз основа на които е определил съответния данък. Няма как, като правно
основание да се посочва целия нормативен акт, а това са конкретни разпоредби от него.
Предвид на изложеното, съдът приема,
че така констатираните нарушения на процесуалния и материалния закон са достатъчни
да обусловят отмяна на оспорения АУЗ, ведно с потвърждаващото го решение, тъй
като са налице основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на задължение по чл.107, ал.3 ДОПК № 3309-19/10.07.2019
г. на инспектор по приходите в Дирекция „МДТ“ в Община Враца и потвърждаващото
го Решение № 2401/06.08.2019 г. на
Директора на Дирекция „МДТ“, ръководител на звеното по местни приходи в Община Враца.
Решението подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните,
на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: