№ 10881
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110151924 по описа за 2022 година
В срока за обжалване на решението, ищецът е подал молба по чл.248 ГПК за
изменение на решението, в частта за разноските, като се оспорва определеното адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално предсставителство.
Ответната страна, в срока, даден от съда, счита молбата за неоснователна.
СРС, при произнасянето си, съобрази, че молбата е подадена в срок, представен е
списък по чл.80 ГПК, поради което и молбата е допустима.
Същата е неоснователна, защото разпоредбата на чл.7,ал.2 НМРАВ е изрична –
възнаграждението за процесуално представителство по оценяеми искове, е определяемо въз
основа интереса. Действително, налице е изрична разпоредба на чл.2,ал.5 НМРАВ, която
предвижда определяне на възнаграждението по всеки иск, прието с изменение на същата
наредба.
Цитираното изменение на НМРАВ, пряко противоречи на отговора на преюдициално
запитване по т. 1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/2016 и С-428/2016
на СЕС, първи състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС. „ Член
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която,
от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката— да договорят възнаграждение в по[1]нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така
наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели.“ Такива „легитимни цели“, според тълкуването на
СЕС, съставляват осигуряване на достъп до правосъдие, гарантиране на квалифицирана
правна помощ, предотвратяване на злоупотреба с право и др.. Предвиждането с подзаконов
нормативен акт, без наличието на законова делегация, на, по същество максимален размер,
на възнаграждението за адвокатска защита, по всеки иск, органичава достъпът до
правосъдие / ако съдът прилага пряко разпоредбата, то и при предявяването на иск,
включително за лихва от 1 лев, ищецът следва да понесе адвокатско възнаграждение от 400
лева, и ищецът следва да прецени дали би могъл да понесе разноските/, като пряко не води
до предотвратяване на злоупотребата с право.
1
. Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 51450/23.2.2023г. за изменение на решението, в частта по
присъденото адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва от адвокат М., в двуседмичен срок от
връчването му, пред СГС, с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2