ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Плевен,
12.11.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на дванадесети
ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия БАНКОВА гр.дело №4768 по описа на съда за 2015г., на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от „Топлофикация-Плевен”ЕАД-Плевен против Н.Г.Х., с правно основание на исковите
претенции чл.422 вр. с чл.415 от ГПК за установяване
вземането на кредитира по издадена заповед по ч.гр.д.№3462/2015г. на ПлРС.
Ответницата, в срока на чл.133 от ГПК, депозира молба, с която заявява, че оттегля направеното възражение по
чл.414 от ГПК.
С оглед на заявеното оттегляне на възражението, съдът
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр.д.№ 3462/2015г по описа на РС-
гр. Плевен, е издадена заповед за незабавно изпълнение №2024/24.07.2015г.
против Н.Г.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с Булстат *********
с адрес на управление ***, представлявано от законния си представител И.Г.,
чрез пълномощника си адв. И. А. А., сумата от 647.73 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г., лихва
върху главницата в размер на 89.02 лв. за периода от 03.01.2013 г. до
21.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 23.07.2015 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени
деловодни разноски в размер на 25.00 лв. и адвокатско възнаграждение – 120.00
лв.Вземането произтича от следните обстоятелства: Н.Г.Х. е длъжник на “ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН”
ЕАД, тъй като е ползвал доставената от дружеството топлинна енергия, доставена от заявителя в
недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, ул.Г.Кочев №
23, вх.З, ет.6, ап.18 за периода 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г., без да заплати
горепосочената сума.
Съобразно нормата на
чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът може да възрази писмено против заповедта за
изпълнение, или против част от нея, като обосноваване на възражението не се изисква. Именно въз основа
на подаденото от страна на длъжника, в срок, на възражение против издадената
заповед за изпълнение, се основава правният интерес на кредитора от предявяване
на установителният иск по чл.422 от ГПК. По арг.
на чл.416, л.1 от ГПК, и на ТР№3/2014г., т.10а, длъжникът има правната
възможност да оттегли своето възражение, като молбата следва да се депозира
пред съда, разглеждащ иска по чл.422 от ГПК. Съобразно цитираната норма, при
оттегляне на възражението, заповедта за изпълнение влиза в сила, и въз основа
на нея съдът издава ИЛ, като прави съответното отбелязване за това.
Доколкото в възражението е оттеглено от страна на ответницата,
в хода на производството по настоящето дело, с предмет- иск по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъдат съобразени следните правни положения:
Правният интерес от установяване
вземането на кредитора срещу длъжника по издадена заповед за изпълнение е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 422, ал.1 от ГПК. Интересът от предявяването на този иск произтича от наличие на издадена
заповед за изпълнение, подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта
на длъжника възражение по чл. 414 от ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал.1
от ГПК за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането, посочени по- горе. Предмет на иска по чл. 422, ал.1
от ГПК е установяване съществуването на оспореното с възражението вземане към
датата на подаване на заявлението- арг. от същия
член. Допустимостта на подобен иск, обаче е обусловена от наличието на правен
интерес от търсената защита, който, както бе посочено, е обусловен от наличието
на възражение против заповедта, от страна на длъжника. Без такова- заповедта за
незабавно изпълнение се стабилизира. Когато обаче възражението е оттеглено в
хода на производството, съдът счита, че това правно действие има пряко
отношения към допустимостта на самото производство, за което съда следи
служебно.
По изложените съображения, и на
основание чл.130 от ГПК, исковата молба
следва да бъде върната и производството по делото- прекратено, с оглед на
установената недопустимост на производството.
Съдът обаче приема, че в случа, в полза на кредитора – ищец, следва да бъдат
присъдени направените в настоящето производство разноски, тъй като не са налице
предвидените в чл.78, ал.2 от ГПК, предпоставки-ответникът да е признал иска
и с поведението си да не е станал повод
за завеждане на делото. Както бе посочено по- горе, именно подаването на
възражението, е основание за завеждането на настоящето производство, а
признание на иска изобщо не е налице. Поради изложеното, ответникът следва да
понесе направените от ищеца разноски в производството -75лв. за д.т. и 150лв.
за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.130 ОТ ГПК, ВРЪЩА ИМ на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– ПЛЕВЕН” ЕАД с Булстат ********* с адрес на управление ***, представлявано от
законния си представител И.Г., чрез пълномощника си адв.
И. А. А., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№4768/2015г. по описа на ПлРС, поради недопустимост на исковите претенции.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.Г.Х.
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с Булстат ********* с адрес на
управление ***, представлявано от законния си представител И.Г., чрез
пълномощника си адв. И. А. А.,, сумата от 225лв.-
разноски по делото.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба, в
едноседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: