Решение по дело №433/2016 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 212
Дата: 15 февруари 2017 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20167180700433
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

     РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 212    

гр. Пловдив, 15 февруари 2017 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХVІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

                                                                              

разгледа докладваното от Председателя  адм. дело  № 433 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд и взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 175, ал. 2 от АПК.

Образувано е по молба на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез гл. юрисконсулт В., с искане да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2411/19.12.2016 г. постановено по горното дело, като в осъдителната част от диспозитива на решението, сумата от 100 лв., представляваща стойността на осъществената юрисконсултска защита да се поправи съответно на 350 лв., съобразно мотивите на съдебното решение.

Пловдивският административен съд, като прецени данните по делото, намери следното:

Производството по настоящото дело е било образувано по жалба на О.В.П., ЕГН **********, с адрес посочен в жалбата ***, чрез адв. В., против Решение № 2153-15-22/26.01.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и е приключило с постановяване на Решение № 2411/19.12.2016 г., в чиито мотиви ясно и недвусмислено е посочено, че при констатираната неоснователност на жалбата, на ТП на НОИ - гр. Пловдив, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които са определени в размер на 350 лв., съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (V. За разноските, т. 16 от решението).

Погрешно обаче, в осъдителната част от диспозитива на решението, вместо 350 лв. е посочена сумата от 100 лв.

Явно в случая е налице хипотезата на чл. 175, ал. 1 от АПК, съгласно която по свой почин или по искане на страна По свой почин или по искане на страна По свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Според съдебната практика, очевидна фактическа грешка е налице, когато е допусната грешка в мотивите и диспозитива на решението, която не е резултат от мисловна дейност на съда и от мотивите на решението явно се вижда, че мисълта на съда е била една, а в диспозитива на решението е изразен друг смисъл (така Определение № 2700 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 656/2012 г., II о., в подобен смисъл Определение № 8939 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8615/2012 г., III о.).

С оглед изложеното и след служебна проверка на съдебния акт съдът намира, че е допусната очевидна фактическа грешка при изразяване на волята на съда в диспозитива на решението, която ще следва да бъде отстранена.

 

Така мотивиран, Административен съд – гр.  Пловдив, ІІ отделение, ХVІІ състав:

 

 

Р   Е  Ш   И  :

 

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2411/19.12.2016 год. по административно дело № 433 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, като в осъдителната част на диспозитива, изразът „…сумата от 100 /сто/ лева…“ ДА СЕ ЧЕТЕ „…сумата от 350 /триста и петдесет/ лева…“.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: