Р Е Ш Е
Н И Е №260023
гр. Кюстендил, 28.04.2022 г.
Кюстендилският
окръжен съд, в открито заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РОСИЦА САВОВА
при участие на секретаря Вергиния
Бараклийска, като разгледа гр. дело №87 по описа за 2021 г. на КнОС, за да се
произнесе, взе предвид:
„УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Възраждане", пл. „Света Неделя" № 7, чрез адв. Г.Х., съдебен
адрес:***, е предявило срещу „Феникс – Дупница“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ №50, К.В.И., ЕГН
**********, и Е.Д.И., ЕГН **********,***, искове за признаване за установено по
отношение на ответниците съществуването на вземанията на банката, за които е
издадена Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по гр.д.№1946/2020 г. на ДнРС, произтичащи от отпуснат
кредит, а именно: „Договор за банков кредит - овърдрафт № 60 от
07.07.2008г.", Анекс от 10.07.2009г., Анекс № 1 от 30.07.2009г., Анекс № 2
от 23.09.2009г., Анекс № 3 от 21.07.2010г., Анекс № 4 от 15.07.2011г., Анекс №
5 от 11.07.2012г., Анекс № 6 от 1б.08.2012г., Анекс № 7 от 20.08.2013г., Анекс
№ 8 от 09.09.2013г., Анекс № 9 от 18.08.2014г., Анекс № 10 от 19.08.2015г.,
Анекс № 11 от 11.08.2016г., Анекс № 12 от 19.09.2016г., Анекс № 13 от
19.09.2017г., Анекс № 14 от 03.09.2018г. и Анекс № 15 от 19.09.2019г. към него,
а именно: за просрочена главница в размер на 32 576.84 лева,
неразрешен овърдрафт в размер на 10.83 лева; лихва върху просрочена главница в
размер на 190.88 лева за периода от 26.10.2020 г. до 13.11.2020 г. вкл. –
начислена на основание чл.11.2.2. в размера по чл.4.2 от договора за кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2020 г. до
окончателното изплащане. Претендира и направените в заповедното и исковото
производство разноски, а именно: 655.57 лева заплатена държавна такса и 1816.03
лева за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, а в
исковото – 655.57 лева за заплатена държавна такса и 1816.03 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
В отговора на ответника „Феникс – Дупница“
ООД се възразява срещу допустимостта на предявения иск, доколкото пред
заповедния съд не били представени доказателства за предявен в срок иск по
чл.422 ГПК.
Алтернативно се възразява срещу
основателността на исковата претенция с довода, че ищецът не е носител на
вземане, което да е падежирало и просрочено. Сочи се, че кредитът по процесния
договор е погасен.
Оспорват се всички обстоятелства, на
които се основава искът. Оспорва се и действителността на процесните договор за
кредит и анекси към същия като се поддържа становище за недействителност на
техни клаузи, касаещи лихвите, таксите и начина на изплащане на суми. Приема
се, че същите противоречат на добрите нрави.
Правят се оспорвания и относно достоверността
на датата на договора за банков кредит овърдрафт и анексите към него, тяхната
материална и формална доказателствена сила и автентичност. Твърди се, че същите
са неистински.
Оспорва се и фактът на усвояване на кредита.
Сочи се, че на 10.11.2020 г. банката е
уведомила дружеството, че на 04.11.2020 г. на основание сключения договор за
банков кредит овърдрафт № 60 от 07.07.2008 г. във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 22
от ЗДФС, е усвоила сума в размер на 1 413.00 лв.
От друга страна, дружеството
констатирало, че на 23.10.2020 г. то е усвоило нов кредит в размер на 33989.94
лв., като се акцентира, че дружеството не е правило искане за нов кредит и
представител на дружеството не е подписвал нов кредит с банката.
Отбелязва се, че банката е събрала от
наличните пари по банковата сметка на дружеството сума в размер на 16392.29 лв.
през месец септември 2020 г. Твърди се, че на 07.12.2020 г. банката уведомила
дружеството, че на 02.12.2020 г. на основание сключения договор за банков
кредит -овърдрафт № 60 от 07.07.2008 г. във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 22 от
ЗДФС, банката е усвоила сума в размер на 3820.33 лв. С писмо от 29.03.2021г.
банката уведомила дружеството, че на 25.03.2021 г. на основание раздел 1, т.
8.3. от сключения договор за банков кредит -овърдрафт № 60 от 07.07.2008. г.
във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗДФС,
е усвоила сума в размер на 15580 лв.
На следващо място се твърди, че
дружеството не е получавало парична сума по договор за банков кредит овърдрафт
№ 60 от 07.07.2008 г., анекс от 10.07.2009 г., анекс № 1/ 30.07.2009 г., анекс
№ 2/ 23.09,2009 г., анекс № 3/ 21.07.2010 г., анекс № 4/ 15.07.2011 г., анекс №
5/ 11.07.2012 г., анекс № 6/ 16.08.2012 г., анекс № 7/ 20.08.2013 г., анекс №
8/ 09.09.2013 г., анекс № 9/ 18.08.2014 г, анекс № 10/ 19.08.2015 г., анекс №
11/ 11.08.2016 г., анекс № 12/ 19.09.2016 г., анекс № 13/ 19.09.2017 г., анекс
№ 14/ 03.09.2018 г. и анекс № 15/ 19.09.2019 г., поради което и с оглед реалния
характер на договора за кредит, се приема, че същият договор не е сключен, тъй
като не е завършен фактическият състав на сключването.От друга страна се счита,
че това правело цитирания договор и анексите към него недействителни, поради
което не възниквало задължение за връщане на заетата сума.
Алтернативно се прави възражение за
настъпила погасителна давност на вземането. Претендират се деловодни разноски.
В отговорите на ответниците - К.В.И. и
Е.Д.И., същите с идентично съдържание, също се възразява срещу допустимостта на предявения иск,
доколкото пред заповедния съд не били представени доказателства за предявен в
срок иск по чл.422 ГПК.
Алтернативно се възразява срещу
основателността на исковата претенция с довода, че ищецът не е носител на
вземане, което да е падежирало и просрочено.
Сочи се, че кредитът по процесния
договор е погасен.
Оспорват се всички обстоятелства, на които се
основават исковите претенции.
Оспорва се и действителността на
процесните договор за кредит и анекси към същия като се поддържа становище за
недействителност на техни клаузи, касаещи лихвите, таксите и начина на
изплащане на сумите. Същите се приемат за неравноправни и противоречащи на
добрите нрави.
Оспорва се възникването на солидарната им
отговорност. Приема се, че ответниците К. и Е. Илиеви отговорят като
поръчители. Акцентира се, че липсвало изрично съгласие на ответниците К.В.И. и Е.Д.И.
за събиране на задължението от тях, при което се поддържа виждане, че дългът
следва да бъде потърсен първо от кредитополучателя, а след това от тях в
качеството им на поръчители. Счита се, че в случая ответниците са поръчители, а
не солидарни длъжници, като в тази връзка се позовават на нормата на чл.147,
ал.1 ЗЗД заключавайки, че шестмесечният срок за търсене на отговорност на
поръчителите е изтекъл.
Сочи се, че нямало нито твърдения,
нито доказателства, от които да се установи кога е усвояван кредитът, какъв
размер е усвояван по договор за банков кредит овърдрафт № 60 от 07.07.2008 г. и
анексите към него. В този смисъл се акцентира, че падежът на кредита е изтекъл
на 21.07.2009 год., като е изтекъл и шестмесечният срок по 147, ал. 1 ЗЗД,
предвид обстоятелството, че искането на банката за образуване на заповедно
производство е 16.11.2020 г.
Правят се оспорвания и относно достоверността
на датата на договора за кредит овърдрафт, неговата материална и формална
доказателствена сила и автентичност. Ответниците твърдят, че не са подписвали
процесните договор за кредит и анекси към него.Относно Договор за банков кредит
овърдрафт № 60 от 07.07.2008 г., анекс № З/ 21.07.2010 г., анекс № 4/
15.07.2011 г., анекс № 5/ 11.07.2012 г., анекс № 10/ 19.08.2015 г. и анекс №
11/ 11.08.2016 г., се сочи, че в същите изобщо липсвал подпис на Е.И., поради
което те се приемат за неавтентични и непораждащи задължения спрямо ответницата
Е.И.. Оспорва се и фактът на усвояване
на кредита.
Визират се изложените и от първия
ответник обстоятелства във връзка с уведомяванията от ищеца за усвояване на
суми от банката (1 413.00 лв.), респ.соченото
обстоятелство, че на 23.10.2020 г. ответното дружество е усвоило нов кредит в
размер на 33 989.94 лв., (без дружеството да е правило искане за нов кредит);
съответно събрана от банката от наличните пари по банковата сметка на дружеството
сума 16392.29 лв. през месец септември 2020 г.; респ.на 02.12.2020 г. банката е
усвоила сума в размер на 3820.33 лв., както и на 25.03.2021 г. - сума в размер
на 15580 лева.
Поддържа се и твърдението , че дружеството не
е получавало парична сума по договор за банков кредит овърдрафт № 60 от
07.07.2008 г., анекс от 10.07.2009 г., анекс № 1/ 30.07.2009 г., анекс № 2/
23.09,2009 г., анекс № 3/ 21.07.2010 г., анекс № 4/ 15.07.2011 г., анекс № 5/
11.07.2012 г., анекс № 6/ 16.08.2012 г., анекс № 7/ 20.08.2013 г., анекс № 8/
09.09.2013 г., анекс № 9/ 18.08.2014 г, анекс № 10/ 19.08.2015 г., анекс № 11/
11.08.2016 г., анекс № 12/ 19.09.2016 г., анекс № 13/ 19.09.2017 г., анекс №
14/ 03.09.2018 г. и анекс № 15/ 19.09.2019 г., поради което и с оглед реалния
характер на договора за кредит, се приема, че същият договор не е сключен, тъй
като не е завършен фактическият състав , от друга страна се счита, това правело
цитирания договор и анексите към него недействителни, поради което не
възниквало задължение за връщане на заетата сума.
Алтернативно се прави възражение за
настъпила погасителна давност на вземането. Претендират се деловодни разноски.
Съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№1946/2020г.на ДнРС е видно, че по същото е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в полза на ищеца срещу ответниците , като е
разпоредено последните да заплатят солидарно на банката-заявител( ищец в
настоящото производство) следните суми: 32 576,84лв.просрочена главница;
10,83лв.неразрешен овърдрафт, извършен на 18.09.2020г.;190,88лв.лихва за
просрочена главница за периода
26.10.2020г.-13.11.2020г.вкл.; законна лихва върху главницата, считано от
16.11.2020г. до изплащане на вземането, както и разноски: 655,57лв.държавна
такса и 1226,02лв.адвокатско възнаграждение. Посочено е , че вземането
произтича от непогасена парична сума по предоставен и усвоен банков кредит по договор
за банков кредит овърдрафт № 60 от 07.07.2008 г., анекс от 10.07.2009 г., анекс
№ 1/ 30.07.2009 г., анекс № 2/ 23.09,2009 г., анекс № 3/ 21.07.2010 г., анекс №
4/ 15.07.2011 г., анекс № 5/ 11.07.2012 г., анекс № 6/ 16.08.2012 г., анекс №
7/ 20.08.2013 г., анекс № 8/ 09.09.2013 г., анекс № 9/ 18.08.2014 г, анекс №
10/ 19.08.2015 г., анекс № 11/ 11.08.2016 г., анекс № 12/ 19.09.2016 г., анекс
№ 13/ 19.09.2017 г., анекс № 14/ 03.09.2018 г. и анекс № 15/ 19.09.2019 г.
Длъжниците по заповедта са били
уведомени за същата съответно – ответното дружество на 18.12.2020г., а
физическите лица – на 19.12.2020г.- видно от приложените в заповедното
производство копия от покани за доброволно изпълнение по изп.дело №
20207440400670 на ЧСИ М.Д.; респ.от същите са били депозирани възражения по
чл.414 ГПК на 18.12.2020г., поради което заповедният съд е уведомил чрез съобщение заявителя за възможността да
предяви иск по реда на чл.422 ГПК в 1-месечен срок от получаване на
съобщението, което е получено от „УниКредит Булбанк“ на 08.02.2021г. По
заповедното производство е постъпило на 08.03.2021г. уведомление за депозирана
на същата дата-08.03.2021г.искова молба (ведно с копие от същата), по която е
образувано настоящото дело на КнОС.
Видно от Договор за банков кредит - овърдрафт
№ 60 от 07.07.2008г., същият е сключен между банката-ищец – като кредитодател и
ответното дружество – като кредитополучател, а ответниците-физически лица –
като солидарни длъжници, като размерът на кредита – овърдрафт е до
50 000лв. със срок на усвояване – до 20.07.2009г., а на погасяване
-21.07.2009г . Уговореният лихвен процент при просрочие е годишният лихвен
процент за редовен дълг , който към момента на сключване е 9,85%, увеличен при
просрочие с надбавка 7%, като е постигнато съгласие и за
размер на такса за управление – 1,5%.Приложеният по делото договор носи
подписите на ответниците - физически лица; респ. на първия от тях – и като представител на ответното дружество.С
анексите към договора е удължаван уговореният срок, като с последния -
№15/03.09.2018г.,този срок е съответно – за усвояване -18.09.2020г.,който е посочен и като краен срок за издължаване на
главницата.Освен това е намален размерът на лихвите – при редовен дълг – на
4,5%, респ. при просрочие към този лихвен процент за редовен дълг се прибавя
надбавка от 7%.
От приетото по делото заключение №260172 / 24.01.2022г., изпълнено от в.л.М.В.
се установява, че съгласно сключения договор, предоставеният кредит- овърдрафт
е в размер до 50 000 лв., като са посочени различни плащания към контрагенти по
фактури, теглене от каса, плащане на данъци – общо на стойност
50 650,70лв. в първоначалния срок , респ.за периода
08.07.2008г.—14.07.2008г. Съгласно движението по сметка *********, за която
вещото лице уточнява, че тази сметка, която е обслужвала кредита-овърдрафт, е
разплащателна и по нея са постъпвали суми от клиенти на дружеството, съответно
са изплащани суми, при което e установено,
че в нея са постъпвали плащания в полза на „Ф.", основно от „Е.", по
фактури - от Община Дупница, от ЕТ" *****", от „Г.К. ООД, „Б.А."
ООД, „Н.Г." ЕООД и други, както и внесени от дружеството средства по
сметката. Плащанията са извършвани за доставка на гориво от "В.", за
изплащане на трудови възнаграждения, дължими суми към НАП - Кюстендил, „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, „ВиК“ Дупница, „Автомагистрали Хемус" АД, БТК,
„ЕНЕРГОРЕМОНТ-БОБОВ ДОЛ" АД, „БЛАГОЕВГРАД БТ" АД и други доставчици
на услуги.
Чрез посоченото заключение се
установява, че непогасените вземания до датата на подаване на заявление за
издаване на изпълнителен лист са, както следва: 32576,84 лв. непогасен овърдрафт /в т. число
: салдо на 21.10.2020 г.- 33 979,11 лв. ползван овърдрафт, 10,83 лв. платена
наказателна лихва на 23.10.2020 г. и погасена главница на 04.11.2020 г. в
размер на 1 413,10 лв./; 10,83 лв. договорна лихва върху редовна главница от
23.10.2020 г. до 24.10.2020 г.; 97,47 лв. договорна лихва върху просрочена
главница от 26.10.2020 г. до 4.11.2020 г. ; в заключението е отразена и сума от
93,41 лв. договорна лихва върху просрочена главница от 4.11.2020 г. до
13.11.2020 г.
Вещото лице е пояснило, използваният кредитен
лимит към 23.10.2020г.- 33989,94лв. е преоформен като изискуем , а на
04.11.2020г. е извършено плащане (погасяване)
в размер на 1413,11лв., с които е намалена главницата на
32 576,84лв. Посочено е , че след издаване на изпълнителния лист има
постъпили суми: на 02.12.2020г.-1698,92лв. (преди образуване на исковото
производство) ; на 25.03.2021г.-13108,40лв.; на 14.05.2021г.-10 637,14лв.;
на 07.06.2021г.-4580лв.; на 18.06.2021г.- 2129,68лв. и на
26.08.2021г.-422,69лв., общо в размер на 32 576,83лв., с която главницата
е изцяло погасена. Аналогично, договорната лихва , която се претендира по
делото, е изчислена до издаването на изпълнителен лист , респ.размерът й към
датата на предявяване на иска не е променен, и е погасена на 18.06.2021г., като
са осчетоводени суми от 190,88лв. и 10,83лв.(срвн.протокол от с.з.на
01.02.2022г.).
Ищецът е направил признание на факта,
че претендираните суми са изцяло
погасени.
При
горната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Исковите претенции са предявени по
реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжниците в преклузивния 1-месечен
срок от уведомяването му, че срещу заповедта за изпълнение на парично вземане са
постъпили възражения в срок, поради което се явяват процесуално допустими.
Процесният кредит е бил разрешен в
режим „овърдрафт“, с което е дадена възможност кредитополучателят да извършва
плащания в рамките на отпуснатия кредитен лимит – до 50 000лв.При този вид
кредит лихва се начислява само върху
ползваната част от главницата по кредита , и то за периода, за който е ползвана
тази част преди погасяването.Този кредитен лимит е усвояван и погасяван в съответните
му части по време на срока на действие на договора . Не се установява наличие
на нищожност на договора и на заявените основания, доколкото лихвите ,
уговорени с първоначалния договор, не са нито прекомерни, нито са изменяни
едностранно, така че да се приеме наличие на неравноправни клаузи, дори
напротив – с последния анекс същите са намалени по размер.Освен това,
физическите лица-ответници са подписали процесния договор и анекси като
солидарни длъжници, а не поръчители, респ. дори и да се приеме обратното-не
е изтекъл и срокът по чл.147 ЗЗД – с
оглед удължаване на действието на договора – с краен падеж 19.09.2020г., като
заявлението на банката е депозирано пред заповедния съд на 16.11.2020г.
По делото са установени размерите на
задълженията по главница и лихва – както до депозиране на заявление по реда на чл.417 ГПК, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу тримата ответници в
производството по ч.гр.дело №1946/2020г.на ДнРС, така и към момента на
образуване на настоящото дело, доколкото междувременно- на 02.12.2020г., е била
внесена доброволно сума от 1698,92лв., при което главницата към датата на
предявяване на иска(08.03.2021г.) е
била 30 877,92лв.Посредством
заключението на вещото лице М.В., както и направеното признание на факта на
погасяване на задълженията от страна на ищеца се установява, че освен тази
сума, цялото задължение – в т.ч. по главницата и по лихвата, която се
претендира, е било погасено до м.08.2021г.
Следва да се посочи, че в
производството по чл.422 от ГПК, съществуването на вземанията по издадена
заповед за изпълнение се установяват към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като и в това
производство намира приложение нормата
на чл.235, ал.2 от ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /т.9 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.
С оглед на изложеното съдът следва да
отчете настъпилото доброволно изпълнение на задълженията по договора за кредит
в хода на исковото производство, поради което ще отхвърли като неоснователни
исковите претенции.
Доколкото, както се посочи, е било
извършено доброволно плащане след издаване на заповедта, но преди предявяване
на иска, то разноски на двете страни в исковото производство следва да бъдат присъдени с оглед този факт –
по компенсация , като същите възлизат на 2533,13лв. за ищцовата банка (
изчислени на база претендираната сума съгласно списък, депозиран от ищеца, по
чл.80 ГПК).
Разноски за исковото производство се
дължат и на ответниците предвид обстоятелството, че към момента на предявяване
на иска размерът на претенцията за главница е следвало да бъде намален с
внесената на 02.12.2020г.сума от 1698,92лв. , при което по компенсация
разноските за исковото производство в полза на ответното дружество следва да
бъдат определени на 93,29лв. Следва да се присъдят и адвокатски възнаграждения
на пълномощниците на ответниците- физически лица – адв.П.П. и адв.К.П.,***,
които са представлявали същите при условията на чл.38,ал.2 от ЗАдв., като
определени съгласно чл.7, ал.2 от Наребда № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения , които се дължат от ищеца, са в размер
по 348,92лв.за всеки от пълномощниците.
Воден
от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРЕДЯВЕНИТЕ от„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"
АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане",
пл. „Света Неделя" № 7, срещу „ФЕНИКС – ДУПНИЦА“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ №50, К.В.И., ЕГН
********** и Е.Д.И., ЕГН **********-***, по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК искове
за признаване за установено по отношение на ответниците съществуването на
вземанията на банката, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1946/2020 г. на
ДнРС, произтичащи от отпуснат кредит, а именно: по Договор за банков кредит -
овърдрафт № 60 от 07.07.2008г.", Анекс от 10.07.2009г., Анекс № 1 от
30.07.2009г., Анекс № 2 от 23.09.2009г., Анекс № 3 от 21.07.2010г., Анекс № 4
от 15.07.2011г., Анекс № 5 от 11.07.2012г., Анекс № 6 от 1б.08.2012г., Анекс №
7 от 20.08.2013г., Анекс № 8 от 09.09.2013г., Анекс № 9 от 18.08.2014г., Анекс
№ 10 от 19.08.2015г., Анекс № 11 от 11.08.2016г., Анекс № 12 от 19.09.2016г., Анекс
№ 13 от 19.09.2017г., Анекс № 14 от 03.09.2018г. и Анекс № 15 от 19.09.2019г.
към него, а именно: за просрочена главница в размер на
32 576.84 лева, неразрешен овърдрафт в размер на 10.83 лева; лихва
върху просрочена главница в размер на 190.88 лева за периода от 26.10.2020 г.
до 13.11.2020 г. вкл. – начислена на основание чл.11.2.2. в размера по чл.4.2
от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.11.2020 г. до окончателното изплащане, до окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ФЕНИКС – ДУПНИЦА“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ №50, К.В.И.,
ЕГН ********** и Е.Д.И., ЕГН ********** ***, да заплатят на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Възраждане", пл. „Света Неделя" № 7, сумата от 2533,13лв., представляваща
сторените деловодни разноски в исковото
производство, както и сумата 1881,59лв., представляваща разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1946/2020 г. по описа на ДнРС.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане", пл.
„Света Неделя" № 7, да заплати на „ФЕНИКС – ДУПНИЦА“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ №50, сумата
93,29лв.разноски по компенсация за исковото производство.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане", пл.
„Света Неделя" № 7, да заплати на адвокат П.Г.П. ***, сумата 348,92лв. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото на ответника К.В.И.,
ЕГН ********** , на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане", пл.
„Света Неделя" № 7, да заплати на адвокат К.Й.П. ***, сумата 348,92лв. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото на ответницата Е.Д.И.,
ЕГН ********** , на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: