№ 120
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора Св. Чераджийски
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300600358 по описа за 2022 година
С присъда № 8 от 24. 11. 2021 г. по н.о.х.д. № 20215310200425/ 2021г. РС
Асеновград е признал подсъдимия Д. Б. П., роден на ****, обл. Пловдив,
живущ в ****, ****, български гражданин, със средно образование, женен,
работещ в частна фирма, неосъждан, ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това,
на 09.02.2020 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, нощем да е влязъл в чуждо
жилище - втори етаж на къща, находяща се в ****, обитавано от Н. АТ. П.,
като е употребил за това сила, поради което и на основание чл.304 от НПК го
е ОПРАВДАЛ изцяло по така повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 170 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Със същата присъда РС Асеновград е
признал подсъдимия Д. Б. П., за НЕВИНЕН и в това, на 09.02.2020 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдив, да се е заканил с убийство на Н. АТ. П. и това
заканване да би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ изцяло по така
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от
НК.
Отхвърлил е предявения от частния обвинител и граждански ищец Н. АТ.
П. против подсъдимия Д. Б. П. граждански иск за сумата от 5000 (пет хиляди)
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
престъплението по чл. 144 ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
1
Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от държавното обвинение
в което се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Заявява
желание за допълване на възраженията си след изготвяне на мотивите, но
въпреки уведомяването – допълнение не е постъпило.
Срещу присъдата е постъпила и жалба от гражданския ищец и частен
обвинител Н. АТ. П., чрез повереника му адв. К.Й. Д., в която се твърди, че
присъдата е неправилна – незаконосъобразна, необоснована и несправедлива.
Твърди се, че съдебният акт не е съобразен с доказателствата. Иска отмяна на
оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна, като
претендира и уважаване на гражданския иск. В допълнението на
възраженията, се твърди, че в мотивите към присъдата не са посочени
обстоятелствата, приети от съда за установени като фактическа обстановка,
което било съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.2 т.2
вр. ал.1 т.2 от НПК (вероятно повереникът има предвид чл.348 ал.3 т.2 вр. ал.1
т.2 от НПК). Нарушени били разпоредбите на чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК при
анализа на събрания по делото доказателствен материал. Направеният анализ
бил превратен. Без обсъждане и напълно игнорирана била СППЕ и противно
на нея първоинстанционният съд без никакви мотиви бил приел, че дори
хипотетично да е имало отправена заплаха, то тя не била обективно годна да
породи основателен страх. Игнорирани били и показанията на свидетеля М.
П. само с позоваване на житейска логика, без задълбочен анализ, при все, че
те не били опровергани от нито едно доказателство по делото. По отношение
времето на проведените телефонни разговори – се твърди в жалбата, че за
предмета на доказване не било съществено разминаването с половин или
един час. Без значение било и разминаването на твърденията на свидетеля П.
с данните от разпечатките на мобилните оператори за брой проведени
разговори между П. и П. и тяхната продължителност. Неправилно съдът бил
кредитирал обясненията на П. и на съпругата му свидетелката Д. П.а.
Последната поддържала защитната теза на съпруга си, освен това имало
противоречие между тях относно съдържанието на първия телефонен
разговор, а това следвало да се отрази на преценката за достоверност на
показанията на съпругата в това число и дали изобщо е възприела каквото и
да е от случилото се на 09.02.2020г. С тези доводи се иска отмяна на
оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна. Алтернативно
се иска връщане на делото за ново разглеждане.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, при направената
служебна проверка установи следното:
Жалбата и протестът са подадени в законния срок от оправомощени
лица и са процесуално допустими.
Разгледани по същество ПОС ги намира за неоснователни.
За да постанови атакуваната присъда РС Асеновград за да стигне до
мотивира кои обстоятелства са установени спрямо двете тези – на
обвинението и на защитата ги е изложил поотделно, предвид коренно
различната фактология по отношение главните факти подлежащи на
2
установяване (предвид квалификацията на престъпленията за които е обвинен
подсъдимия П.), посочвайки на какъв доказателствен материал са стъпили.
Провеждайки съдебно следствие по общия ред, първоинстанционният съд е
установил, че обвинението е стъпило изцяло на показанията на пострадалия
Н.П. и свидетелката М.Г., с която последният живее на семейни начала, а
защитата – съответно на обясненията на подсъдимия и свидетелските
показания на неговата съпруга. Групирайки така основните гласни
доказателства, първоинстанционният съд е заключил категорично, че
показанията на свидетелките М.Г. и Д. П.а са предубедени и заинтересовани,
а за проверка на достоверността им и съответно доказаността на всяка от
двете тези, ги е съпоставил с показанията на свидетеля М. П., посочен като
свидетел от пострадалия Н.П., с показанията на свидетеля А.Ю., с данните от
съдебно-медицинското удостоверение за освидетелстване от 13.02.2020г. и
заключението на съдебно-медицинската експертиза по отношение на
пострадалия Н.П., с разпечатката на разговорите, издадена от мобилния
оператор „Теленор България“ АД. Така търсейки достоверни факти, градящи
установени обстоятелства по делото, първоинстанционният съд е заключил от
фактическа страна, че обективните данни от разпечатката на разговорите,
издадена от мобилния оператор „Теленор България“ АД отразяват
комуникация между подсъдимия и пострадалия приблизително един час
преди посоченото от Н.П. и възприето и отразено в обстоятелствената част на
обвинителния акт време на провеждането му и съответно приблизително един
час преди последвалото според обвинението време на извършване на двете
престъпления, при това двукратно и в двата разговора с продължителност
(първият път повече от минута и половина, а вторият път – четири минути)
значително надвишаваща обвинителна теза за „подкана да се покаже“
проведен непосредствено преди твърдяното „нахлуване“ в дома на
пострадалия. Като източник на обективни данни първоинстанционният съд е
съпоставил тази разпечатка със субективните твърдения от гласните
доказателства и е констатирал пълното противоречие на обвинителната теза и
показанията на свидетеля пострадалия Н.П. с тези обективни данни и пълно
съответствие на обясненията на подсъдимия с тези обективни данни,
придавайки на последните по-висока степен на достоверност. За да приеме за
изцяло недостоверни показанията на свидетеля М. П. първоинстанционният
съд ги е подложил на изчерпателен анализ сами за себе си и в съпоставка с
останалите доказателства. Показанията на свидетеля А.Ю.,
първоинстанционният съд е приел, че нямат отношение към главните факти,
нито могат да послужат за установяването им.
При тази доказателствена ситуация първоинстанционният съд е отчел, че
единствените доказателства за престъпленията, предмет на обвинението са
показанията на самия пострадал (подкрепени от показанията на свидетелката
М.Г.), които, обаче, подлагайки ги на изчерпателен анализ сами за себе си,
при което е установил вътрешно противоречие и в съпоставка с останалите
обективни доказателствени източници – съдебно-медицинското
удостоверение за освидетелстване от 13.02.2020г., заключението на съдебно-
медицинската експертиза по отношение на пострадалия Н.П. и разпечатката
на разговорите, издадена от мобилния оператор „Теленор България“ АД), при
което е направил извод за пълната им недостоверност по отношение на двата
главни факта касаещи реализирането на изпълнителните деяния на двете
престъпления. Приетите за установени факти от разпечатката се изложиха по-
горе. От СМУ и СМЕ първоинстанционният съд е установил, че данните да
съприкосновение между подсъдимия и гражданския ищец и частен обвинител
П. са с единствен източник Н.П. и без установени от двете медицински
проверки обективни данни. КСППЕ на Н.П. е пропусната в доказателствения
3
анализ на първоинстанционния съд, но нейното заключение е вероятност в
случай че показанията на П. са достоверни, но не и категоричност на база
обективни находки. Прибавяйки анализа на поведението на гражданския
ищец и частен обвинител П. в следващите четири дена след твърдяното време
на извършване на двете престъпления първоинстанционният съд е направил и
извод за недостоверност на твърденията на Н.П. както за осъществено
изпълнително деяние по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК от страна на подсъдимия,
така и за недостоверност на твърденията на Н.П. както за осъществено
изпълнително деяние по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
При това като безспорно установени обстоятелства от
първоинстанционния съд са приети съществуващият междусъседският
конфликт породен от денонощния лай на кучето на гражданския ищец и
частен обвинител Н.П., станал причина и за проведените два телефонни
разговора между Н.П. и Д.П. на 09.02.2022г. в 00.41 часа с продължителност
от 100 секунди и на 09.02.2022г. в 00.43часа с продължителност от 243
секунди.
Правният анализ на така установената фактическа обстановка е
мотивирал първоинстанционния съд да преценил, че подсъдимият Д.П. не е
осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци
нито на престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК нито на престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
По отношение предявения граждански иск за неимуществени вреди,
причинени от престъплението, поради горното, районният съд е приел, че е
недоказан по основание и размер и го е отхвърлил.
Пред въззивната инстанция делото е висящо по въззивен протест и
жалба от гражданския ищец и частен обвинител Н. АТ. П., чрез повереника
му адв. К.Й. Д..
Държавното обвинение атакува присъдата с твърдение, че е неправилна
и незаконосъобразна. Непосредствено пред въззивният състав застъпва
доводите в жалба от гражданския ищец и частен обвинител Н. АТ. П..
Гражданският ищец и частен обвинител Н. АТ. П. твърди, че присъдата
е неправилна – незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, не
съобразена с доказателствата. Твърди допуснато от първоинстанционния съд
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.2 т.2 вр. ал.1 т.2
от НПК (вероятно повереникът има предвид чл.348 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2 от
НПК). Твърди нарушение на чл.14 от НПК (чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и
разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (2)
Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила.) и на чл.107 ал.5 от НПК (Всички събрани
доказателства подлежат на внимателна проверка.) като твърди, че
направеният анализ на събрания по делото доказателствен материал бил
превратен. Част от доказателствата СППЕ и показанията на свидетеля М. П.
били немотивирано игнорирани. Твърди се, че за предмета на доказване не
било съществено разминаването с половин или един час и с данните от
разпечатките на мобилните оператори за брой проведени разговори между П.
и П. и тяхната продължителност. Неправилно съдът бил кредитирал
обясненията на П. и на съпругата му свидетелката Д. П.а при условие, че
между тях имало противоречие относно съдържанието на първия телефонен
разговор. С тези доводи се иска отмяна на оправдателната присъда и
4
постановяване на нова осъдителна. Алтернативно се иска връщане на делото
за ново разглеждане.
Съдът намира възраженията в протеста и жалбата за неоснователни.
При самостоятелния прочит на доказателствения материал и
съпоставката му с мотивите на присъдата, въззивният съд установи, че
първоинстанционният съд е посочил установените обстоятелства, въз основа
на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение, както и противоречията между доказателствените
материали и съображения защо едни от тях е приел, а други е отхвърлил.
Всичко това според въззивният съд е сторено при точно, коректно и
съответно спазване на процесуалните правила и принципи, при всестранен,
задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, които
са възприети от съда по единствено възможния начин, без интерпретации,
коректно и правилно, а изводите относно доказаността на обвинението и
съставомерността на деянието са законосъобразни и правилни. Присъдата е
стъпила на изчерпателен гласен доказателствен материал и писмени
доказателства и доказателствени средства приобщени по делото, които в
своята съвкупност и според въззивния съд установяват именно установените
за безспорни обстоятелства по делото.
Въз основа на горното, като обстоятелствата по делото за правилно
установени, а от правна страна – преценката за недоказаността на
обвинението за правилна, въззивният съд намери, че РС Асеновград правилно
е признал подсъдимия Д.П. за невиновен и го е оправдал.
Възраженията за незаконосъобразност, необоснованост,
несправедливост, и несъобразяване с доказателствата, въззивният съд намира
за неоснователни по изложените току що съображения.
Възраженията за допуснато от първоинстанционния съд съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.2 т.2 вр. ал.1 т.2 от НПК
(вероятно повереникът има предвид чл.348 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2 от НПК),
въззивният съд също намира за неоснователни. Поради спецификата на
конкретния казус, формално, първоинстанционният съд е излязъл извън
шаблона в съдебната практика, възприет за изложение на мотиви на присъда
със стриктно последователно описание на: фактическа обстановка,
доказателствен материал, правен анализ и наказуемост, но не е нарушил
изискванията за съдържание по чл.305 ал.3 от НПК (В мотивите се посочват
установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. При
противоречия на доказателствените материали се излагат съображения
защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.) Както се изложи по-
горе атакуваните по този начин мотиви съдържат всеки един от изискуемите
от Закона елементи и първоинстанционният съд няма основание да бъде
упрекнат в каквото и да е нарушение на процесуалните правила: установените
обстоятелства – като резултат от съпоставка на тезите на страните и
подкрепящите ги доказателства – са посочени и оценени (след пълен
доказателствен и правен анализ) като непокриващи изискуемите елементите
от състава на двете престъпленията за които е обвинен подсъдимият Д.П..
5
Твърдяното нарушение на чл.14 от НПК ( чл. 14. (1) Съдът, прокурорът
и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (2)
Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила.) е абсолютно голословно – твърдението не е
конкретизирано, нито се установи служебно от съда да е нарушен принципът
за вземане на решения по вътрешно убеждение. Първоинстанционният съд,
видно от изследваната присъда/мотиви не може да бъде упрекнат ни най-
малко в непълнота, едностранност и необективност и придаване на
предварително определена сила на доказателствата при изследването на
обстоятелствата по делото. Точно обратното – водейки се от буквата и духа
на закона първоинстанционният съд е провел изчерпателно съдебно
следствие, последвано от изчерпателен и обективен анализ на
доказателствения материал и съответствието му с материалния закон.
С тези съображения въззивният съд намира за неоснователно и
възражението за нарушение на чл.107 ал.5 от НПК (Всички събрани
доказателства подлежат на внимателна проверка) – твърдяната
превратност на направения анализ на събрания по делото доказателствен
материал, с немотивирано игнориране на КСППЕ и показанията на свидетеля
М. П. не отговаря на действителността, видно от съдържанието на мотивите.
Показанията на свидетеля М. П. са оценени като недостоверни при
изключително подробен вътрешен, за тях самите, анализ и съпоставка с
останалия доказателствен материал. Така, че за игнориране на неговите
показания не може да става и въпрос – те не са игнорирани, а не са
кредитирани поради недостоверност. КСППЕ на Н.П. действително е
пропусната в доказателствения анализ направен от първоинстанционния съд,
но нейното заключение не представлява категоричност на база обективни
находки, а е вероятност – в случай че показанията на Н.П. са достоверни. Така
че този пропуск в мотивите и, обратно, неговото избягване с включване в
доказателствения анализ на заключението на КСППЕ не променя правните
изводи, тъй като, анализирайки обективните данни за поведението на
гражданския ищец и частен обвинител П. в следващите четири дена след
твърдяното време на извършване на двете престъпления,
първоинстанционният съд е направил извод за недостоверност на
твърденията на Н.П. по отношение изпълнителните деяния по чл.170 ал.2 вр.
ал.1 от НК и по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Възражението на частното и държавно обвинения, че неправилно съдът
бил кредитирал обясненията на П. и на съпругата му свидетелката Д. П.а при
условие, че между тях имало противоречие относно съдържанието на първия
телефонен разговор, въззивният съд също намира за неоснователно, на първо
място поради това, че съдът не е кредитирал безусловно обясненията на
подсъдимия и показанията на съпругата му (на втората, както и на
свидетелката Г. категорично определени като заинтересовани), а след
съпоставка с останалия доказателствен материал, и то досежно основните
факти подлежащи на доказване. На второ място - поради това, че
съдържанието на телефонния/те разговор/и не е инкорпорирано в нито едно
от двете повдигнати на Д.П. обвинението.
Да се твърди, както се прави от атакуващите присъдата страни, че за
предмета на доказване не било съществено разминаването във времето на
извършване на престъпленията с половин или един час спрямо данните от
разпечатките на мобилните оператори в това число и в бройката проведени
разговори между П. и П. и тяхната продължителност е не само неоснователно.
6
Подобен на претендирания от държавното и частно обвинение подход е апел
за съществено нарушение на основно правило на процесуалния закон за
установяване на време, място и начин на извършване на твърдяните
престъпления. Непосредствено пред въззивният съд гражданският ищец и
частен обвинител заяви, че разликата в посочения от него час на проведени
телефонни разговори, последвани от инкриминираните събития, с данните от
разпечатката, са резултат от несверения му часовник на мобилния телефон,
след смяната от лятно на зимно часово време. Самото твърдение, на първо
място е недоказано; на второ място – чисто житейски, ползвайки часовника на
телефона си повече от три месеца (от последната неделя на м. октомври
2019г. до 09.02.20г.) след смяната от лятно на зимно часово време, частният
обвинител и граждански ищец Н.П., който работи като ***, както е
установено по делото, е бил напълно наясно с верния час, независимо от
изписаните числа на дисплея на телефона му. От трета страна, този час,
несъответстващ на обективните данни от разпечатките на мобилния оператор
(които не се влияят от персоналните настройки на телефона на клиента) е
посочен в обстоятелствената част на обвинителния акт като час на проведен
телефонен разговор, последвани от инкриминираните събития, определяйки
времето на извършването им, което от своя страна е съществен елемент от
обвинителната теза и от предмета на доказване и не може да бъде
пренебрегван, тъй като очертава една от рамките на обвинението и съответно
на защитата.
Предвид изложените мотиви, въззивният съд намира за неоснователно
искането за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова
осъдителна, както и направеното алтернативно искане за връщане на делото
за ново разглеждане.
Като не намери основателно възражение направено от инициаторите на
въззивното производство, което да обосновава отмяна на атакуваната присъда
и като не установи други нарушения на материалния и процесуалния закон, на
основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8 от 24. 11. 2021 г. по н.о.х.д. №
20215310200425/ 2021г. на РС Асеновград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7