№ 941
гр. Перник, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720100010 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Р. И. Д. и С. К.
М., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени установителни
искове, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество при
условията на разделна отговорност – всеки по ½ ид.ч. от следните суми: сумата от 1533,76
лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. П., ул. ******, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението
на 05.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 194,37 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 3462/2021 г. на ПРС.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител-клиент за
битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния период е
изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и
разпределена от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че от своя страна купувачът не е
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната
енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението.
Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като
потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на
заявената сума. С оглед на изложеното моли съда да уважи така предявените искове.
Претендира разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците чрез назначения си
особен представител са депозирали писмен отговор, с който оспорва материалната
легитимация на ответниците, конкретно – качеството им на потребители на топлинна
енергия. Не се оспорват фактът на доставка на топлинна енергия в процесния имот, както и
размера на задълженията.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния
период. С доклада по делото съдът е обявил, че служебно известен фактът, че са влезли в
сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в
гр. Перник, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г.,
поради което посоченият правно релевантен факт – служебно известен на съда, е отделен
като ненуждаещ се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на
топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В
конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
В настоящия случай между страните не е спорно, че сградата, в която се намира
процесният жилищен имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Не са спорни и
обстоятелствата относно реалната доставка на топлинна енергия за исковия период на
посочената от ищеца стойност. Спорно между страните е единствено обстоятелството дали
ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт се установява, че трети за процеса лица са
учредили в полза на ответниците вещно право на ползване върху процесния имот, като в
същия нотариален акт е обективирана и следваща сделка – покупко-продажба в полза на
малолетния син на ответниците, при вече съществуващо в полза на родителите му вещно
право на ползване. При тези обективни данни, по делото безспорно се установи наличието
на облигационна връзка между страните – възникнала по силата на закона, при
предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза
на ищеца на посоченото в исковата молба основание.
От представените по делото писмени доказателства (и доколкото липсва спор), се
установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на
предявените искове. В случая не се твърди осъществено плащане от страна на ответника,
нито се представят доказателства в този смисъл. Предвид изложеното, предявеният иск за
главницата се явява основателен и следва да бъде уважен до предявения размер от 1533,76
лева, тоест – по ½ от посочената сума /или по 766,88 лева/ за всеки от двамата ответници
при условията на разделна отговорност.
Доколкото потребителят не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените
на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата. Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. При този извод, основателна е и акцесорната
претенция, тъй като задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се
извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
Съдът, съобразявайки заключението на СИЕ, както и определения от БНБ основен лихвен
процент за съответния период, увеличен с 10 пункта, намира, че законната мораторна лихва
върху главницата от 1533,76 лева за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г., възлиза на
3
194,37 лева, поради което предявените акцесорни искове срещу двамата ответници – за по ½
от тази сума – по 97,19 лв., следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
заплати сторените от ищцовото дружество разноски в размер на 534,56 лева в рамките на
исковото производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, които следва да му бъдат
присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат
84,56 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Р. И. Д., ЕГН ********** и С. К.
М., ЕГН ********** – и двамата с адрес гр. П., ул. ******, представлявани от особен
представител адв. Т. Ш. при условията на разделна отговорност – по ½ ид.ч. от следните
суми: 1533,76 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. ******, за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
депозиране на заявлението на 05.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 194,37 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2019 г.
до 02.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3462/2021 г. на РС-Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 срещу Р. И. Д., ЕГН ********** и С. К. М., ЕГН
********** да заплатят на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 534,56
лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. И. Д., ЕГН ********** и С. К. М., ЕГН
********** да заплатят на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 84,56
лева – разноски пред Районен съд Перник в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4