Определение по дело №221/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 август 2019 г.
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20192300500221
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                                        

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

                                           гр. Ямбол, 08.08.2019 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

ВЕСЕЛА СПАСОВА

разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело №  221/ 2019 г.

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на К.С.П., чрез адв.П. М., против Решение № 65/21.06.2019 г. на Елховския районен съд, постановено  по гр.д. № 50/2019 г., с което е прието за установено, че въззивникът дължи на  дължи на „ЛАНД БИО“ООД - гр. Ямбол 5 000 лева, представляваща дължимото наемно плащане по Договор за наем от 22.04.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 28.09.2018  година до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №708/ 2018 г. по описа на РС-Елхово.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима. Съгласно разпоредбата на чл.268 ГПК съдът докладва жалбата и отговора, както следва:

В жалбата се сочи, че решението на ЯРС е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Според въззивника ЕРС необосновано е приел съществуване на задължението му за плащане на наемна цена в размер на 5000 лв. Макар да не е оспорил сключването на процесния договор за наем, въззивникът е възразил, че е платил исковата сума. Съдът в противоречие с доказателствата по делото не е приел за доказан този факт, установен от банковото извлечение на „Банка ДСК“ относно изтеглени 2000 лв. от длъжника, от гласните доказателства и от заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, според което ищецът е декларирал пред НАП приходи от продажба на люцерна към 31.10. 2016 г. в размер на 4666 лв. Освен това в жалбата се сочи, че процесният договор не е за наем, а за продажба. По делото са налице доказателства за правоотношения по продажба на люцерна –издадена от ищцовото дружество фактура. Подобни клаузи са налице и в писмения договор. В него не е посочена банкова сметка ***, а доказателствата по делото сочат, че той не може да приема плащане по друг начин, освен по банков път. При тези обстоятелства ответникът е имал само възможността да плаща в брой, както е направил. Дружеството не е изпратило издадената фактура на длъжника, който не я е и подписал и не е запознат с банковата му сметка. Искането е за отмяна на решението, което е следвало да отхвърли исковете.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззиваемият, чрез представителя си адв. В.К., е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и заявява, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че ответникът не е доказал твърденията си за плащане по договора, а то не може да бъде доказвано с гласни доказателства, предвид забраната на чл. 164 ал.1 т.4 от ГПК за доказване на погасяването на парично задължение, установено с писмен акт, и предвид изразеното от насрещната страна несъгласие за допускане на свидетеля. Освен това счита, че свидетелят не е установил предаването на сумата от 3000 лв. на представител на ищцовото дружество. В счетоводствата на двете страни липсват данни за извършено плащане, като според вещото лице издадената от кредитора фактура е отразена като неплатена. Експертизата не е установила писмени доказателства за плащане, каквото дружеството може да приема само по банков път, тъй като няма касов апарат. Установено е, че е водело търговските си книги редовно и записванията в тях могат да послужат за доказателство за търговските сделки. С банковото извлечение на ответника се установява само изтеглянето на сумата от 2000 лв., но не и предоставянето й на кредитора. Въззиваемият счита възражението в жалбата относно непосочването на банкова сметка ***. 95 от ЗЗД и преклудирано, тъй като не е направено своевременно пред първоинстанционния съд.

Предвид горното, ЯОС

 

                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА о.с.з. за 08.10.2019 г. от 10.00 часа.

За с.з. да се призоват страните, като на същите се връчат и преписи от настоящото определение за становище по доклада.

На въззивника е връчен препис от отговора на въззиваемия от ЕРС.

Определението не подлежи на обжалване.      

    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   

                                                                                                   

 

                                                                                         2.