Р E Ш Е Н И Е
№ 504
гр.Плевен, 15.10.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 630 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 7 от 27.04.2021 г., постановено по анд № 10/2021 г., Районен съд – Никопол
е отменил Наказателно постановление № 797 от 21.12.2020 г. на Директора на
Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което на Л.Ц.А. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.270 от Закона за горите, чл.275 ал.1 т.2 от Закона за горите и
чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл.148 ал.12 от Закона за горите, във връзка с
чл.14б, ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, за това, че на 28.10.2020 г. в 12,15 часа по асфалтов път в
с.Въбел, община Никопол, с географски координати (GPS): 43 градуса, 66 минути и 19,54 секунди северна ширина и
24 градуса, 90 минути и 35,51 секунди източна дължина, като водач на превозно
средство с регистрационен номер ЕН 7119КР транспортира, без превозното средство
да е снабдено със записващо и функциониращо устройство, показващо движението на
автомобила (GPS), с превозен билет (П.Б.) 2060/00223GMGQ75D от 28.10.2020 г. от 09:10:14 часа 6
пр.куб.м. (шест пространствени кубически метра) дърва за огрев от вида благун,
маркирани с контролна горска марка (КГМ) – 1551.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по
горите – Ловеч, представлявана от директора инж.П.П.Б., чрез главен юрисконсулт
С.Т., която счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Счита за безспорно, че на посочените в НП
дата и място нарушителят е превозвал с посочения в постановлението товарен
автомобил описаната дървесина, както и че автомобилът не е бил снабден с GPS
устройство. Счита за неправилен извода на съда, че за А. не е възникнало
задължение да снабди товарния автомобил
с GPS устройство, тъй като не е транспортирал дървесина в горски територии и по
горски пътища. Излага подробни съображения по въпроса кога е налице
транспортиране на дървесинна и на това основание за къде важат изискванията на
чл.148, ал.12 от ЗГ. Твърди, че никъде в ЗГ и подзаконовите нормативни актове
по прилагането му не е въведено изискването , че при извоз на дървесина от
сечището през горските територии и по горските пътища до временен склад,
товарните превозни средства, натоварени с дървесина, следва да бъдат снабдени с
изправни GPS устройства.. Счита, че едва от временния склад и насетне за
транспортирането на дървесината се изисква маркиране на дървесината с контролна
горска марка и издаден за превоза превозен билет, защото именно от временния
склад може да започне транспортирането на дървесината по шосейната общинска и
републиканска пътна мрежа, и от този момент нататък законодателят е предвидил
транспортиращите дървесина превозни средства да бъдат снабдени с изправни и
функциониращи GPS устройства. Като аргумент в тази посока сочи , че съгласно
разпоредбата на чл. 148. ал. 12 от ЗГ и чл. 146. ал. 1 от Наредба № 1
/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии, изискването да
бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и
проследяване на движението им (GPS) с еднаква сила се отнася и за мобилните
обекти по чл. 206 от ЗГ, които съгласно § 1. т.1 от Допълнителните разпоредби
на Закона за горите са "превозни
средства, от които се извършва продажба на дървесина, както и мобилна техника
за преработка на дървесина" .Сочи , че обектите по чл. 206 от ЗГ са
дървонпеработващи работилници, цехове и търговски складове, разположени в урбанизирани
територии. Мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ, са товарни превозни средства
/камиони/, собствениците/ползвателите /търговци/, на които закупуват дървесина
от временните складове с цел директна продажба. Превозният билет по чл.211.
ал.1 от ЗГ /от временен склад/ се издава на тяхно име като купувачи и се
посочва дестинацията, където имат намерение да предлагат и продават дървесината
направо от самия камион. Когато в населеното място, където са транспортирали
дървесината се явят купувачи, търговецът чрез предоставен му достъп в интернет
базираната информационна система на ИАГ, електронен терминал и разпечатващо
устройство им издава нови отделни
превозни билети по чл. 211. ал. 3 от ЗГ. На тези изложени основания прави извод,
че собствениците/ползвателите мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ осъществяват
дейности извън горските територии и горските пътища. Дейносттите им започват от
временен склад, където е складирана извозената дървесина, и приключват в
населените места, където продават дървесината. По своята същност това са
мобилни търговски складове /обекти/ за продажба на дървесина представляващи
шосейни товарни автомобили, най малкото непригодни за движение в горките
територии и по горските пътища.Счита, че на още по голямо основание, не може да
се направи обоснован извод , че изискването по чл. 148, ал.12 се отнася
единствено и само за товарни превозни средства, транспортиращи дървесина при
движението им в горските територии и по горските пътища. По отношение на тях,
там няма такива изисквания. Сочи още, че вторият вид мобилните обекти по чл.
206 от ЗГ т.н. „мобилна техника за преработка на дървесина” са мобилни гатери,
които могат да работят и в горските
територии.
На следващо място счита за неправилни изводите на съда, че от
водача не може да бъде търсена административнонаказателна отговорност, тъй като
собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл.
206 ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството,
както и достъп до информацията от него. Сочи, че с разпоредбата на чл. 146. ал.
1 е въведено общото изискване - „Товарните превозни средства, транспортиращи
дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 от
ЗГ. трябва да бъдат снабдени с изправни и функииониращи устройства за
позициониране и проследяване на движението им (GPSустройства). С ал. 3 на
същият член е създадено изискване „Собствениците/ползвателите на товарни
превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ са длъжни да осигуряват
непрекъснато функциониране на GPS устройството, както и достъп до информацията
от него. Това задължение на Собствениците/ползвателите на товарни превозни
средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ. се отнася единствено по отношение
осигуряване непрекъснато функциониране на GPS устройството, както и достъп до
информацията от него.
В процесният случай товарното превозни средство, транспортиращо
дървесина, въобще не е било снабдено с GPS устройство. Сочи, че с разпоредбата
на чл. 146, ал. 8 законодателя е въвел изрична забрана за транспортирането на
дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не
са изпълнени изискванията на чл. 146. ал. 1 - 4. Тази разпоредба е императивна
и се отнася за всички, без значение на качеството им, които транспортират
дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не
са изпълнени изискванията на чл. 146. ал. 1 - 4. Счита още, че съдът не е изследвал в достатъчна степен въпросите
относно собствеността на процестното товарно превозно средство, и в какво
качество водача е използвал МПС- тоест дали е бил собственик, съсобственик,
наемател или ползвател. Отделно водачът на товарно превозно средство е вид
ползвател на някои от предвидените в закона основания, т.е. независимо дали използва като управлява товарното
превозно средство, предоставено му възмездно или безвъзмездно за послужване,
или като нает за осъществяване на дейността
по транспортирането, водачът се явява вид ползвател на някои от предвидените в
закона основания. На посочените по-горе основания жалбоподателят като водач на
товарно превозно средство, транспортиращо
дървесина , е адресат на нормите на чл. 148. ал. 12 от Закона за горите и като
такъв е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.
На тези основания моли съда да отмени
оспореното решение и да потвърди наказателно постановление, алтернативно-след
отмяна на решението, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Депозирал е писмено
становище с вх.№4598/27.09.2021 год., в което е изложил подробни съображения за
законосъобразност и правилното на атакуваното НП..
Ответникът Л.Ц.А., чрез адвокат М.П. от Адвокатска
колегия – Плевен, е депозирал по делото отговор, в който счита подадената жалба
за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, като
излага подробни съображения в тази насока. В съдебно заседание ответникът не се
явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че съгласно разпоредбата на чл.148, ал.12
от ЗГ товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски
продукти, както и мобилните обекти по чл.206 от ЗГ трябва да бъдат снабдени с
изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им. Приел, че такова аналогично
задължение е предвидено в разпоредбата на чл.14б, ал.1 от Наредба№1/30.01.2012
год.за контрола и опазването на горските територии. Съдът направил извод, че
жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му нарушение, тъй като не е
адресат на задължението по чл.148, ал.12 от ЗГ. На първо място направил този
извод, защото законодателят свързва изпълнението
на тази разпоредба с чл.148, ал.11, която предвижда, че условията и редът за
движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци и техните образци,
както и образците на документите за достъп до горските територии се определят с
Наредба. И предвид мястото на чл.148, ал.12
от ЗГ в нормативния акт счел, че последната въвежда задължение по
отношение товарни автомобили, транспортиращи дървесина, при движение в горските
територии и по горските пътища и при превоз на дървесни продукти в рамките на
населено място, след закупуването им от съответен склад. Отделно от това приел,
че сочената за нарушена норма се намира именно в глава седма на Закона –„Достъп
до горите“. От събраните по делото
доказателства съдът установил, че е извършен транспорт на дървесина до адреса, изрично посочен в издадения превозен билет, с товарен автомобил, който не
е бил снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и
проследяване на движението. Съдът направил извод, че с поведението си
жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл.148, ал.12 от ЗГ във връзка с
чл.14б, ал.1 от Наредба №1/30.01.2012 год., тъй като за него не е възникнало
задължение да снабди товарния си автомобил с изискуемото от цитираните норми
устройство. Приел, че за него не е възникнало това задължение, защото не е
осъществявал транспортиране на дървесина в горските територии и по горските
пътища. На второ място и по аргумент от разпоредбата
на чл.14б, ал.3 от Наредба 1 съдът направил извод, че задължението за
снабдяване на товарното превозно средство с GPS устройство тежи върху
собствениците/ползвателите, не и върху водачите на съответните МПС. На тези
основания въззивният съд направил извод, че на жалбоподателя в качеството му на
водач на автомобила, не може да бъде търсена административнонаказателна
отговорност за така констатираното нарушение. На тези основания отменил
оспореното НП. С допълващо решението Определение
№7/30.06.2021 год. осъдил РДГ –Ловеч да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски.
Според касационната инстанция оспореното решение е
неправилно.
Неправилно е тълкуването и приложението от страна на
въззивния съд на материалното правило за поведение, възведено в чл. 148, ал. 12 от ЗГ. Според изречение първо от въпросната
норма, товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни
горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с
изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на
движението им (GPS). Указанието на закона е ясно, конкретно и небудещо никакво
съмнение относно неговото приложение. Задължението за снабдяване с GPS устройство
е относно всички товарни превозни средства, които транспортират дървесина и
недървесни горски продукти, независимо на каква територия, по какви пътища,
между какви обекти и с каква цел се осъществява превозът. Няма никакво
съмнение, че ако законодателят е искал това задължение да възниква само и
единствено по отношение на транспортиране на дървесина и недървесни горски
продукти в рамките на горските територии, то това щеше да бъде изрично указано
в нормативния текст. В случая такова указание липсва. Обратно, посочено е че
освен за товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни
горски продукти, задължението да са снабдени с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване (GPS), се отнася и за мобилните
обекти по чл. 206 от ЗГ.
Според § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии (издадена от министъра на земеделието и храните и
министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г.),
"Превозни средства, от които се извършва продажба на дървесина, както и
мобилна техника за преработка на дървесина" са мобилни обекти по смисъла
на чл. 206 ЗГ.
Няма съмнение, че дейността на мобилни обекти, съставляващи превозни средства
от които се извършва продажба на дървесина е мислима основно в рамките на
населените места, тоест извън горските територии. Каза се обаче, че тези
мобилни обекти безусловно, трябва да бъдат снабдени с GPS устройство. Ясно е
при това положение, че задължението за снабдяване с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване е относимо към всички превозни
средства и мобилни обекти, осъществяващи транспорт, продажба и преработка на
дървесина и недървесни горски продукти, независимо дали тази деятелност се
осъществява в рамките на горска територия или извън нея.
В конкретния случай извозването/транспортирането на
дървесината от сечището се извършва въз основа на издаден превозен билет,
дървесината е била маркирана с контролна горска марка. Издадено е и
разрешително за сеч. Видно от приложения по делото на РС превозен билет – дървесината
е добита от землището на гр.Никопол и извозвана до конкретно местоназначение в
с.Евлогиево с краен получател.
Относно формулирането на правилото на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, не се констатира каквато и да е
непълнота, противоречие или неяснота, които да налагат съответното
преодоляване, посредством съотнасянето му с чл. 148, ал.
11 от ЗГ или с оглед систематичното разполагане в Глава VІІ
"Достъп до горите" от ЗГ. Такава необходимост не налага и текста на чл. 148, ал. 12, изречение второ от ЗГ, според което редът за
предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се
определя с наредбата по чл. 148, ал. 11 от закона. Очевидно е, че препращането
към наредбата е относно реда за предоставяне на достъп до информацията за
движението на превозните средства, но не и относно задължението за снабдяването
им с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване.
Впрочем, според чл. 14б, ал. 1 от Наредбата, товарните превозни средства,
транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти
по чл. 206 ЗГ,
трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране
и проследяване на движението им (GPS устройства). Видно е че подзаконовата
норма повтаря законовия текст, без да внася някакви допълнителни ограничения
или изисквания.
Извод, че задължението за снабдяване на превозните
средства с GPS устройства е валидно, само при извършване на транспорт в рамките
на горските територии, не следва и от нормата на чл. 1, т. 1 от Наредбата
според което, с нея се определят условията и редът за движението по горските
пътища, поставянето на пътни знаци и техните образци, както и образците на
документите за достъп до горските територии. Предметът на Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии е очертан в чл. 1. С нея се
определят освен условията и редът за движението по горските пътища, образците
на документи за достъп до горските територии, така и условията и редът за
осъществяване на дейностите по контрол и опазване на горските територии.
Съгласно чл. 196, ал.
1 ЗГ Изпълнителната агенция по горите и нейните структури
осъществяват контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в
горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и
преработването на дървесина и недървесни горски продукти. Или това обхваща и
транспортирането на добитата от горските територии дървесина извън временния
склад до крайното местоназначение, т. е. изискванията за транспортиране и
контрол се разпростират и извън горските територии.
В този контекст, следва да се съобрази изискването,
възведено в чл. 14б, ал. 2 от Наредбата, според което GPS устройството по ал. 1
следва да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и
маршрутите на товарните превозни средства и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ, съответните дата и час, с възможност за последващо
разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 90 календарни
дни. Това правило явно изключва каквато и да е мислимост на хипотезата, при
която записът на данни се изключва при напускане на превозното средство от
горската територия и отново се включва при навлизането му в такава.
Като не е съобразил това, районния съд е приложил
неправилно материалния закон.
На второ място, за да отмени НП като незаконосъобразно,
районният съд е приел, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото
му административно нарушение, тъй като не е адресат на задължението по чл. 148, ал.
12 ЗГ. Чл. 14б ал. 1 от Наредба № 1/2012 г. възпроизвежда дословно
разпоредбата на чл. 148, ал.
12 ЗГ. В следващите ал. 2, 3 и 4 е регламентирано, че GPS
устройството по ал. 1 следва да осигурява непрекъснат запис на данните за
местоположението и маршрутите на товарните превозни средства и мобилните
обекти, съответните дата и час, с възможност за последващо разглеждане на
записите, като съхранява данните за последните 90 дни. Задължение на собствениците
или ползвателите на товарни превозни средства е да осигурят непрекъснато
функциониране на GPS устройството и да предоставят в съответната РДГ копие от
регистрационните талони на съответните превозни средства, снабдени с GPS
устройства; заверено копие на документ, удостоверяващ монтирането и
функционирането на устройството; удостоверение, издадено от фирмата, монтирала
устройствата и доставяща услугата, съдържащо потребителско име и парола за
достъп в реално време до информацията от устройствата – последното изискване
важи за собственици/ползватели на товарни превозни средства, които
транспортират обла дървесина и дърва за огрев. Като тези лица /собственици или
ползватели/ на товарни превозни средства трябва да предоставят изброените
документи в съответната РДГ. Тези данни се предоставят преди товарното превозно
средство да се използва за транспортиране на дървесина. А в чл. 14б ал. 8 от
наредбата се съдържа обща забрана за транспортирането на дървесина с товарни
превозни средства, за които не са изпълнени изискванията на чл. 14б ал. 1 – 4.
В случая Л.А. е санкциониран в качеството си на водач на
превозното средство за нарушение на чл. 148, ал.
12 ЗГ вр. чл. 14б ал. 1 от Наредба № 1/2012 г., който е
транспортирал добитата дървесина. Липсват доказателства за собствеността на
автомобила, а съдът не е изискал доказателства дали същият е собственик или
ползвател на товарното превозно средство и на какво правно основание е превозвал
дървесината, за да се изясни обективната истина по делото. Субект на
нарушението по чл. 148, ал.
12 ЗГ е собственикът или ползвателят на товарното превозно средство,
чието е и задължението съгласно чл. 14б ал. 1 от Наредба № 1/2012 г. да
оборудва автомобила с устройство за позициониране и проследяване на движението
му от натоварването на дървесината от временен склад в горските територии,
където е добита до местоназначението й. Това обхваща и движението на превозното
средство извън горските територии с цел проследяване на движението и
установяване на произхода на добитата дървесина при упражняване на контрола за
опазване на горските територии, който се простира върху територията на цялата
страна, а не само в рамките на горските територии. Фактът, че А. е водач на
автомобила, не изключва автоматично възможността същият да е едновременно и
собственик или ползвател на превозното средство. Последното не е било
изследвано от съда, не са изискани доказателства в тази връзка за установяване
собствеността на автомобила, респективно за ползвателя и правното основание за
ползването му, с което не е била изяснена обективната истина, а това не
позволява решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради
това направените изводи от съда за отмяна на НП са необосновани, а решението
следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане за изясняване на
тези обстоятелства по делото. В случая освен
изясняване на въпроса относно качеството на водача на автомобила-собственик или
ползвател, съдът следва да изясни още въпросите относно съставомерността на
деянието от обективна страна и вината на дееца, по които въпроси въззивният съд
не е изложил мотиви. В самото производство са направени и други възражения ,
които следва да бъдат обсъдени и на които се дължи отговор от въззивния съд при
постановяване на решението. Затова решението следва да се отмени и делото да се
върне на друг състав на РС-Никопол, за ново разглеждане и произнасяне след
събиране на относимите доказателства, съобразно указанията на касационната
инстанция.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 7 от 27.04.2021 г., постановено по анд
№ 10/2021 г. на Районен съд – Никопол.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане и и решаване от друг
състав на Районен съд-Никопол при съобразяване с мотивите на настоящото
решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.