№ 79
гр. Велико Търново, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора А. Г. Ч.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20244000600115 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема
предвид следното:
Плевенски окръжен съд с Присъда № 1/12.01.2024г., постановена по
НОХД № 327/2021 г. по описа на съда е признал подсъдимият В. Ц. М. за
невинен да е извършил деяние по чл. 212 ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и го е
оправдал по повдигнатото му обвинение в тази му част.
Признал е В. Ц. М. за виновен да е извършил деяние по чл. 227б ал.2 вр.
ал.1 и му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца.
На основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното
наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата
в законна сила.
Признал е подсъдимият за виновен да е извършил деяние по чл. 255 ал.1
т. 2, т.6 и т. 7 от НК и му е наложил наказание една година лишаване от
свобода и глоба в размер на 1000 лв. Отложил е изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в законна сила.
1
На основание чл. 23 от НК е определил едно общо наказание на Маринов
в размер на най- тежкото от така наложените, а именно една година лишаване
от свобода, чието изтърпяване по реда на чл. 66 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години. На основание чл. 23 ал. 2 от НК е
присъединил към определеното общо наказание глоба в размер на 1000 лв.
Осъдил е В. М. да заплати разноските по делото.
Срещу присъдата, в нейната оправдателна част е подаден въззивен
протест от прокурор при ОП Плевен. Представителят на окръжното
обвинение намира, че деянието по чл. 212 ал.4 от НК е доказано от събраните
по делото доказателства. Неверността на посочените протоколи се
установявала от приетите по делото експертиза на вещите лица Цекова,
Пурчев и Върбова; нямало събрани доказателства да са извършвани
дейностите, изрично упоменати в посочените протоколи. Без да извършва
тези дейности М. е подписал протоколите и така ги е направил документи с
невярно съдържание. След което ги представил пред Община Гулянци като
доказателство, че работата е извършена и му се дължи възнаграждение.
Фактурирал дейността си и получил парите по договора на 13.03.2015г. в
размер на 143 852,82лв., като без правно основание получил сумата от
107 337.40лв. Предлага присъдата като неправилна и незаконосъобразна в
тази й част да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за виновен да е
извършил деянието по чл. 212 ал.4 от НК, за което му е повдигнато
обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият М. и неговият защитник – адв. В.
оспорват подадения протест и молят същият да бъде оставен без уважение.
Намират, че по делото са събрани достатъчно по обем доказателства, че
дейностите, които са описани в протоколите са извършени. Освен това
намират, че изначално обвинителният акт по отношение на деянието по чл.
212 ал.4 НК съдържа пороци и се касае за негодно повдигнато обвинение.
Представителят на апелативна прокуратура поддържа протеста по
изложените в него подробни съображения от фактическо и правно естество.
Моли същият да бъде уважен като бъде отменена присъдата в оправдателната
й част и бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен да е извършил деянието по чл. 212 ал.4 от НК и му бъде наложено
съответно наказание.
2
Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на
страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на
присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за
установено от следното:
По фактическата обстановка
Подсъдимият В. Ц. М. е роден на 28.04.1970г. в с.Телиш, обл.Плевен.
Български гражданин, семеен, с висше образование. Същият бил собственик
на търговско дружество „Далия“, ЕООД, което било вписано в търговския
регистър с решение от 02.02.2006г. по фирмено дело № 102/2006г. на
Окръжен съд – Плевен, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Плевен, ул.“Генерал Ганецки“ № 88а, и с едноличен
собственик на капитала В. Ц. М.. Дружеството било с предмет на дейност:
производство и продажба на цветя, копирни услуги, фото услуги,
ресторантьорство, организиране на курсове за специализация,
преквалификация и чуждо езиково обучение и информационно осигуряване
на представители на фирми и специалисти, както за разкриване на
възможности за делови контакти между фирми в страната и чужбина от
всякакъв вид включително субекти на интелектуалната собственост и пр.
Подсъдимият М. се занимавал основно с дейност, свързана с озеленяване и
имал голям разсадник за различни растителни видове в Телиш. Дейността от
името на дружеството била извършвана от него.
На 07.06.2010 г. между Държавен Фонд „Земеделие” – Разплащателна
агенция, от една страна и Община – гр.Гулянци от друга бил подписан
Договор №15/223/00167 за отпускане на финансова помощ по мярка 223
„Първоначално залесяване на неземеделски земи” от Програма за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г.(ПРСР), подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони. Предмет на договора бил
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване
„Първоначално залесяване на неземеделски земи, собственост на община
Гулянци в землището на с.Гиген - имоти с номера №000256, №000714,
с.Милковица - №000197, гр.Гулянци - №190.349, №309.679, №747.299-
гр.Гулянци. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз
3
основа на представените документи по Проект №15/223/00167 е била в размер
на 288 244.00 лева, като в договора били посочени дейностите, които
следвало да се извършат. С анекси № I от 27.03.2013г. към Договора - срокът
на договора бил удължен от 18 на 24 месеца, а шест месечния срок за
започване на изпълнението бил променен от възлагането на изпълнението на
дейностите по него по реда на Закона за обществените поръчки; С анекс № ІІ
от 07.08.2014г. била променена стойността на договора на 250 302.70лв. и с
Анекс № ІІІ било предвидена първоначално одобрената безвъзмездна
финансова помощ в размер на 247 408.76 лв. Средствата трябвало да се
инвестират в залесяването на шест броя парцели с номера №№ 000256;
000714; 000197; 190349; 309679; 747299 в землището на различни населени
места от Община – Гулянци – гр.Гулянци, с.Милковица и с.Гиген. Посочено
било във всеки имот каква площ ще подлежи на залесяване. Основно
дейностите били обработка на почвата - риголване, фрезуване и дисковане,
засаждане на предвидените в технологичните планове дървесни видове,
ограждане на имотите и последващи грижи за тях в рамките на 5 години.
Във връзка с изпълнение на договора община Гулянци провела
обществена поръчка. В резултат на нея за изпълнител било избрано
дружеството „Далия“ ЕООД – Плевен, представлявано от подсъдимия В. Ц.
М.. На 14.03.2012 год. между Общината, представлявана от кмета Л. П. Я. -
възложител и „Далия” ЕООД, представлявано от В. Ц. М. - изпълнител бил
подписан договор. Предмет на договора било залесяването на имотите както
следва - в землището на с. Гиген – имоти № 00256, № 000714, в землището на
с.Милковица - № 000197 гр., в землището на гр.Гулянци № 190.349, №
309.679, № 747.299. Всички включени имоти били с обща площ 420,587дка,
от която годна за залесяване 368 дка. И в този договор подробно било
регламентирано, какво следва да се извърши като подготовка за залесяването,
самото залесяване, ограждане и последващо отглеждане, а именно:
отстраняване на храстовата растителност и извършване на съответната
почвоподготовка предвидена в технологичния план за залесяване на всеки
обект; осигуряване, транспортиране и съхранение на необходимите фиданки
предвидени в технологичния план за всеки обект; залесяване на фиданките
предвидени в технологичния план за залесяване за всеки обект; ограждане на
тези от създадените култури, които са предвидени в технологичния план за
залесяване; първоначално и последващо отглеждане на залесените култури.
4
Извършените видове работи следвало да се разплащат въз основа на
приемо-предавателен протокол, който да бъде подписан от представител на
общината, инвеститорски контрол и изпълнителя. В чл.10 от договора било
предвидено задължението на изпълнителя да представи гаранция за
изпълнение в размер на 2 % от общата цена на договора в размер на 5660,80
лева, която следвало да се освободи в срок от един месец след приключване
на дейностите по залесяване. На 30.05.2013г. между Община Гулянци обл.
Плевен и „Далия” ЕООД бил подписан Анекс към договора, в който страните
уговорили увеличаване на гаранцията от пет на десет години, като гаранция,
че прихванатия посадъчен материал е поне 80 % в залесените имоти. На
15.07.2013 г. бил подписан нов анекс, в който било предвидено отпадане на
дейността по ограждане на имотите, а в последствие с анекс от 08.08.2014г.
един от имотите край с.Гиген отпаднал поради обстоятелството, че се намира
в защитена археологическа местност и имало законова пречка за залесяването
му. Така имотите, които следвало да подлежат на залесяване останали пет.
След като били уточнени всички формалности по сключения договор,
започнало неговото изпълнение. На 18.09.2013г. Общината превела авансово
сумата от 42 000лв. по сметка на „Далия“ЕООД.
От Община Гулянци била определена от кмета да осъществява контрол
върху изпълнението на договора С. З., която била началник отдел
„Управление на общинска собственост“.
През есента на 2013г. Л. Я. в качеството си на кмет съставил заявки за
извършването на предвидената по договора обработка на земята. Бланките
били подготвени от С. З. и подписани от кмета. Те били подписани и от В. М..
Започнала указаната в договора подготовка на почвата – изрязване на
храстите, след което било извършено риголване на петте имота, дисковане и
фрезуване. Дейностите били извършвани от служители на „Далия“ ЕООД,
като били подпомагани с техника и механизация и работници от „Лазур БГ“
ЕООД.
Протоколите за извършените почвоподготвителни работи били изготвени
от св. З. и подписани от подсъдимия и св. Б., който бил натоварен да следи
изпълнението на договора, тъй като бил специалист по горско стопанство на
неустановени по делото дати. Съставени и подписани били следните приемо-
предавателни протоколи за извършена подготовка на почвата - пет броя за
5
всеки от имотите, с които документирал извършено риголване, следриголване
и фрезуване както следва: Протокол от 08.09.2013г. за извършени
почвоподготвителни работи по същия договор за имот 000714 – с.Гиген на
стойност 18 905лв.; Протокол от 02.10.2013г. за извършени
почвоподготвителни работи по същия договор за имот 000197 – с.Милковица
на стойност 27 860лв.; Протокол от 11.10.2013г. за извършени
почвоподготвителни работи по същия договор за имот 190.349 на стойност 1
990лв; Протокол от 03.11.2013г. за извършени почвоподготвителни работи по
същия договор за имот 747299 – гр.Гулянци на стойност 995лв. Протокол от
26.10.2013г. за извършени почвоподготвителни работи по същия договор за
имот 309.697 – гр.Гулянци на стойност 17 910лв.
През пролетта на следващата 2014 година започнало извършването на
залесяване на имотите. В него били ангажирани както служители на
дружеството – изпълнител, които основно копаели дупките за дръвчетата с
моторни свредели, така и наемани местни основно жени за самото засаждане
на фиданките. Протоколите за приемо- предаване на извършените дейности
по засаждането били изготвени от служителката на общината С. З. на нейният
служебен компютър, на работното й място. Преди да бъдат подписани от
страна на общината служителят Л. Б., който бил специалист в областта на
горското стопанство и притежавал знания и умения в областта на
залесяването и бил пряко подчинен на З. извършил проверка как са залесени
петте имота. Б. извършил проверката като на място посетил всеки един от
имотите, констатирал, че същите са залесени, но без да брои фиданките по
отделно, а изчислявайки разстоянието между тях в редовете и колоните.
Констатирал, че всичко е изпълнено, което е описано в протоколите, след
което ги подписал. След това съставените от З. приемо - предавателни
протоколи били подписани и от подсъдимия М.. Подписани били следните
протоколи: Приемо-предавателен протокол от 16 март 2014 година, касаещ
извършено залесяване на имот 000714 край село Гиген община Гулянци, в
който било документирано, че са засадени 33 260бр. фиданки на стойност 9
645лв.; Приемо-предавателен протокол от 1 април 2014 година, касаещ
извършено залесяване на имот номер 197 в землището на село Милковица
община Гулянци, касаещ засадени общо 47 880 броя фиданки на обща
стойност 28 287лв.; Приемо-предавателен протокол от пети април 2014
година, касаещ извършено залесяване в имот 190.349 земята на град Гулянци,
6
касаещ засадени 3 500 броя фиданки на обща стойност 1 015лв.; Приемо-
предавателен протокол от 15 април 2014 година, касаещ извършено
залесяване на имот номер 309.679 в землището на град Гулянци - засадени 31
500броя фиданки на стойност 9 135лв.; Приемо-предавателен протокол от 19
април, касаещ извършено залесяване на имот с номер 747 299 в землището на
гр.Гулянци, в който било отразено, че са засадени 850броя фиданки на обща
стойност 3 485лв. Протоколите били изготвени и подписани на неустановени
по делото дати. Подпис на инвеститор не бил положен.
След това била извършена инвентаризация. Тази инвентаризация била
извършена от комисия, в която не участвал представител на Община –
Гулянци. Тя завършила с издаването на преброителни карнети като било
констатирано, че имотите са залесени според залесителните планове, без
отново да се извършва конкретно преброяване фиданка по фиданка, а на база
залесени брой колони и редове. Въз основа на тези протоколи и издадените
необходими други документи/ фактури/ и карнетите от 2014г. за извършени
инвентаризации на залесените имоти на 16.12.2014г. била съставена заявка за
окончателно плащане с приложени към нея необходими документи от
Община Гулянци.
В изпълнение на процедурата на ДФ „Земеделие“ за проверка преди
плащане на 05.01.2015г. била издадена Заповед № 280172 от началник
регионален технически инспекторат. Проверката следвало да се извърши от
А. И. и Ю. М. – експерти към Фонда, които трябвало на място да обиколят
залесените имоти. В периода от 08.01.2015г. до 12.01.2015г. била извършена
проверката на място и бил съставен контролен лист. В този документ двамата
експерти отразили, че поради невъзможност не било извършено точно
измерване на насажденията. Имало 10-30см. снежна покривка. За да съставят
документа експертите използвали отразеното в приемо-предавателните
протоколи, както и останалите документи в преписката на общината. На
10.03.2015г. В. М. издал към Общината фактура № ********** на стойност
172623,38 лв., в т.ч. данъчна основа – 143852,82 лв. и 28770,56 лв. ДДС с
предмет на сделката: „Окончателно плащане по Договор от 14.03.2013г. по
проект №22/223/00167 от 07.06.2010г. по мярка 223 за „Първоначално
залесяване на неземеделски земи“. Община Гулянци издала платежно
нареждане реф. № ДОС184473602/11.03.2015г. и последвало плащане от
Общината към „Далия“ ЕООД на сумата от 143 852.82 лв. на 13.03.2015 г.,
7
които постъпили в сметката на дружеството. На 08.05.2015г. била освободена
и гаранция в размер на 63413.68 лева и обезпечението било върнато на
Общината. Впоследствие през 2015г. – м. юни и септември били извършени
две проверки на залесените терени, които констатирали много нисък процент
на прихващане, висок тревостой, унищожаване на засадените фиданки.
През 2017г. дружеството „Далия“ ЕООД-Плевен имало множество
задължения към различни кредитори: банки - за задължения по необслужвани
кредити; служители за неизплатени трудови възнаграждения; съконтрахенти
за неизпълнени задължения по договори и държавния бюджет за неизплатени
данъчни задължения и такива за осигуровки. Дружеството не било в
състояние да заплати всичките си задължения, тъй като след 01.01.2017г.
нямало никакви приходи от търговска дейност. В резултат на бързото
прехвърляне на имуществото му през периода 2013-2015г. на практика
дружеството останало без такова и било декапитализирано. Задълженията
само за публични вземания били 117679лв., от които 76396лв. главница и
41282.66лв. лихва(към датата на приложеното от ТД на НАП удостоверение
за задължения). Освен това срещу дружеството били образувани множество
броя изпълнителни дела при различни частни съдебни изпълнители. Окръжен
съд - Плевен постановил Решение № 121/6.7.2018 г. по Търговско дело №
186/2017 г., влязло в законна сила на 17.9.2018г., с което осъдил на основание
чл. 87, ал. 1 вр. чл. 88 , ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ и чл.19, б. „г" от Договор от
14.03.2013г. „Далия" ЕООД, представлявано от управителя В. М. да заплати
на Община - гр.Гулянци сумата от 223 023,38 лева, представляваща изплатено
авансово възнаграждение по Договор от 14. 03. 2013 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 15.11.2017г. до окончателното й
изплащане, лихва върху главницата в размер на 31 658, 17 лева, както и
11151,17 лева неустойка, разноски в размер на 21645,79 лева. След влизане на
решението в сила на 05.10.2018г. бил издаден изпълнителен лист № 454, въз
основа на което било образувано изпълнително дело при ЧСИ Т. К..
След това дружеството било осъдено от Община – Гулянци да върне
сумите по договора, в резултат на което бил издаден изпълнителен лист и
било започнато принудително изпълнение от ЧСИ Т. К.. И по това
изпълнително дело не постъпили суми за погасяване на задълженията. Видно
от банковите извлечения е, че по сметките на дружеството не са налични
8
постъпления за периода от 01.01.2017г. до 2019г.(Юробанк л.69-71,т.26,л.92-
93 “Инвестбанк, Първа инвестиционна банка л.1, т.28).
На 17.08.2017г. бил издаден изпълнителен лист № 5187 по силата на
заповед за изпълнение, с която длъжникът „Далия" ЕООД, представлявано В.
М. и В. М. като физическо лице, предвид осъждането им солидарно да
заплатят на кредитора „Първа Инвестиционна Банка" АД сумата от
174337.21лв. Образувано било поредното изпълнително дело с №1217 на
Частен съдебен изпълнител Т. К.. С покана за доброволно изпълнение,
връчена лично на В. М. на 24.09.2017г. му била дадена възможност да
изпълни доброволно задължението си към банката. Плащане не последвало.
Поради това съдебният изпълнител насочил принудителното изпълнение към
имот собственост на Сдружение „Наука и развитие“ с ЕИК № *********,
находящ се в гр.Плевен, **********, който бил ипотекиран в полза на
банката. В резултат на проведеното изпълнение имотът бил продаден и на
13.03.2019г. продажната цена била заплатена. С това дългът на М. и
„Далия“ЕООД бил частично погасен със сумата от продажбата. Съгласно
протокола за разпределение ЧСИ Кирилова наредила част от сумата в размер
на 67170.49лв. като главница по дълга и 4023.20лв. като разноски на
08.04.2021г. да бъде изплатена на кредиторът Първа Инвестиционна банка
АД, а друга част от сумата в размер на 351.68лв. да бъде изплатена на Община
– гр.Плевен. На тази дата сумите по разпределението постъпили в сметките
на кредиторите Първа инвестиционна банка АД и Община – Плевен.
На 13.09.2019г. бил издаден изпълнителен лист № 5187 на РС-Плевен по
ч.гр.д. 6045/2017г. по силата на заповед за изпълнение, с която длъжникът
„Далия" ЕООД, представлявано В. Ц. М. и В. Ц. М. като физическо лице,
предвид осъждането им солидарно да заплатят на кредитора „Първа
Инвестиционна Банка" АД следните суми: 33110 лв. главница, 11382,99 лв. –
лихва по договор за кредит. Образувано поредното изпълнително дело с
№3236 на Частен съдебен изпълнител Т. К.. С покана за доброволно
изпълнение, връчена лично на В. М. на 15.01.2020г. му била дадена
възможност да изпълни доброволно задължението си към банката. Плащане
не последвало. Поради липсата на имущество на дружеството изпълнението
било спряно.
Последното плащане на Далия ЕООД към част от кредиторите му е на
9
08.04.2019г., след като съдебният изпълнител разпределил сумите, придобити
от продажбата на последния имот, който е служил като обезпечение за дълг на
дружеството. От тази дата дружеството изпаднало в пълна
неплатежоспособност, тъй като на практика нямало приходи, вземания,
движими и недвижими имоти и не било в състояние да обслужва
задълженията си към фиска, а също така и към частните си кредитори. Видно
от приложените към делото документи е, че дружеството дължи суми по
изпълнителните листи, издадени срещу него в размер на над милион лева.
В 30 дневния срок от последното плащане – 08.04.2019-08.05.2019,
подсъдимият в качеството му на управляващ и представляващ „Далия“ ЕООД
не изпълнил задължението си да поиска от Окръжен съд – Плевен
откриването на производство по несъстоятелност. Такова не било открито и
до 13.11.2020г. – датата на последната справка от Окръжен съд - Плевен. И
към тази дата срещу дружеството са заведени осем броя изпълнителни дела,
по които погасяване не е налице и дружеството не притежава никаква
собственост, която да послужи за удовлетворение на кредиторите.
Както по- горе бе посочено дружеството „Далия“ ЕООД е вписано в
търговския регистър през 2002г. Регистрирано по ЗДДС през 2008г. След
регистрацията по ЗДДС за дружеството съществува задължение за водене на
задължителни регистри - дневници за покупки и за продажби, в които се
отразяват съответните фактури. Дневниците се прилагат към справката-
декларация, която задълженото лице подава ежемесечно, съгласно чл.125 от
ЗДДС в съответния офис на НАП. Дейността на дружеството „Далия“ЕООД
била извършвана от подсъдимия В. М.. Счетоводител на дружеството била
Кристина Людмилова Атанасова. След като й били предоставяни фактурите и
другите необходими документи от собственика на дружеството, тя изготвяла
дневниците за покупки и продажби и СД по ЗДДС за всеки месец. СД били
подавани чрез електронен подпис на дружеството. М. решил да избегне
установяването и плащането на данъчни задължения чрез неоснователно
включване в дневника за покупки на дружеството фактури за покупки от
„Лазур БГ“ЕООД, каквито не били реално извършени.
На 15.12.2014г. в гр.Плевен В. М. съставил и депозирал пред ТД на НАП,
офис – Плевен справка декларация вх.№ 15001317732/15.12.2014г. за данъчен
период месец ноември 2014г. В нея било декларирано в Раздел А – общ
10
размер на начислен ДДС – 35176.69лв. върху данъчни основи за облагане -
175883.54лв.; в Раздел Б – данни за упражнено право на данъчен кредит
33606.22лв. върху данъчни основи на получени доставки в размер на
168031.97лв.; Раздел В – резултат от периода ДДС за внасяне – 1570.47лв.
Към справката декларация били приложени дневник за покупките, в
който били включените фиктивни покупки по фактури
№**********/26.11.2014г. и № **********/03.11.2014г. с доставчик „Лазур
БГ ЕООД. Тези фактури били напълно идентични по стойност, дати,
доставчик, единствено в номера им била променена само първа цифра от
декларираните в същия месец фактури с № **********/26.11.2014г. и №
**********/03.11.2014г. Това „дублиране“ на фактурите е довело до
неправомерно ползване на данъчен кредит в размер на 8850лв. Така М.
избегнал установяването и плащането на данък добавена стойност в този
размер.
Изложената до тук фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
Гласните доказателства по делото могат да бъдат обособени в две
основни групи – свидетели, чиито показания имат отношение към
извършваните по договора между община Гулянци действия – в първа група и
във втора група- свидетели, чиито показания касаят извършвани впоследствие
проверки на процесните имоти, които са подлежали на залесяване.
В първа група следва да се обособят показанията на св.В. Ц., Ц. Н., А. П.,
К. С., Х. Х., К. Б., Д. Б., Н. Б., П. М., Д. Т., М. М., Л. Д., Д. М., С. Д., С. С., Л.
Б., С. З., К. Т..
Св. В. Ц. е работила към дружеството „Далия“ ООД. Показанията й
депозирани на ДП на 15.02.2016г. са приобщени от съда. От тях се
установява, че съгласно трудов договор 10/27.09.2012г. е била наета на работа
към „Далия“ ЕООД на 4 часов работен ден, като работата й е била свързана
със залесяване. Същата твърди, че е участвала в залесяването по договора с
община Гулянци като видовете фиданки са били съгласно установеният
технологично план. Не помни точните бройки засадени фиданки. През 2015г.
сочи, че е имало попълване, тъй като не се били прихванали всички фиданки.
Последно имало проверка през 2015г. на имотите, която установила изгорели
площи, унищожаване на фиданки от животни, пречупвания и пр.
11
Свидетелката също сочи, че дружеството към което работила имало голям
разсадник в Телиш. Този факт се установява и от показанията на разпитания в
качеството на св. Ц. Н., който е работил именно на разсадника и сочи, че там
били отглеждани множество и всякакви видове фиданки.
Св. А. П. живеел в близост до един от имотите, които следвало да бъдат
залесени. От показанията му се установява, че залесяване е имало, хора които
са залесявали също. Същият от 30.06.2015г. е директор на държавния горски
фонд гр. Никопол.
Св. К. С. е управител на дружеството „Ивон“. Същата е извършила
инвентаризация на горски култури в землището на гр. Гулянци. Задачата й
била да провери залесените площи и да се изготвят съответни за това
протоколи. От показанията й се установява, че залесяване било извършено.
Фиданките са броени по брой редове в едната и другата посока. Свидетелката
Спасова именно е подписала карнетите за инвентаризация. Твърди, че
извършила сравнение на това, което било описано в карнетите с това, което
било налично като засадено.
Св. Х. Х., К. Б., Д. Б., Н. Б., П. М., Д. Т., М. М., Л. Д., Д. М., С. Д., С. С. са
свидетели, които са участвали в дейности по изпълнение на договора с
община Гулянци. От показанията на св. Х., Б., Т., М., Д. С. се установява, че
са участвали в дейностите по залесяването на терените. Установява се също,
че преди това земята била изорана. В засаждането участвали около 10-15
души. Като дупките за фиданките се правели с моторни свредели от 5-6
души, а фиданките засявали предимно допълнително наети жени.
Св. Д. Б. е участвал в разчистването на терените, а после и в
залесяването. Според него един от терените бил нерегламентирано сметище,
което първо било почистено. След това земята била обработена – риголвана с
трактори“Форшрит“. Посочил е, че оранта е била около 50 см., както и
посочил къде са се намирали конкретно имотите, които са обработвани. В
залесяването участвал в копането на дупките за фиданките, което се
извършвало с моторни свредели – били 5-6 души със свределите. И този
свидетел установява, че дружеството „Далия“ ЕООД имало разсадник, който
бил много голям и се отглеждали всякакви фиданки и декоративни храсти и
дръвчета и иглолистни и широколистни. Изцяло същата фактология се
извежда и от показанията на св. Н. Б., който основно е участвал в
12
залесяването, който в допълнение установява с показанията си, че св. Б. е
осъществявал текущ контрол при залесяването.
Св. П. М. е участвал и в извършването на оранта на имотите и в
залесяването. Той също сочи, че оранта е извършвал с трактор „Форшрит“
при дълбочина най- малко 60см., преди това е извършвано почистване с
фандрома. След почистването е риголвано и фрезовано. Освен това според
свидетеля след залесяването на фиданките част от тях са присаждани, тъй
като били изяждани от животни. Инкорпорирани са показанията на свидетеля
от ДП. Не се констатира противоречие между тях. На ДП свидетелят е
обърнал по- особено внимание в показанията си на участието си в
озеленяването.
Особено внимание следва са се обърне на показанията на св. Л. Б..
Същият през периода 2013-2015г. е работил като специалист “горско
стопанство“ в Община Гулянци. От показанията му се установява, че на него
било възложено да приеме обектите след залесяването. Това му било
възложено от началник отдела св. С. З.. Свидетелят е категоричен, че е
обиколил обектите и лично се е убедил че всички терени са засадени. Едва
тогава е подписал приемо-предавателните протоколи. Свидетелят установява
също, че оран е извършвана, бил е също натоварен със задачата да проследява
колко дълбоки дупки се копаят за засаждането на фиданките. Сочи, че не е
броил фиданките една по една, а по брой редове. Освен това сочи, че
впоследствие констатирали проблеми и някой от имотите били
презалесявани, а в един от имотите до с. Гиген имало пожар. Според
свидетелят всички приемо- предавателни протоколи били изготвени от св. С.
З. и той ги подписал в нейният кабинет в общината. Показанията от ДП на
свидетелят от 21.07.2016г. и от 02.04.2019г. са приобщени по делото, след
което свидетелят изцяло ги е потвърдил. В тези депозирани на ДП на
21.07.2016г. още по –подробно свидетелят е посочил и че е извършвано
риголване, което започнало преди есента на 2013г. Петте имота били
обработвани с трактор и през пролетта/следващата/било извършено
залесяването. Дейностите, които били предвидени по договор били
извършени с изключение ограждането на имотите. Свидетелят също е
потвърдил, че периодично е извършвал проверки на тези дейности на място.
Посочил е, че всичко, което е описано в протоколите и отговаряло на
изпълненото на място. Пояснил е, че вече при последваща проверка през
13
2015г. било установено, че на терена в с. Милковица процентът на
прихващане на фиданките бил малко по- висок, а на всички останали терени
бил около 25%, както и че скоро е извършвано косене около фиданките.
Изразил е лично мнение, относно причината за неприхващане на фиданките –
според него това се дължало на видовете, които са били засадени, защото по-
трудно се прихващали, както и неизграждането на ограда, което позволявало
преминаването на много животни през терените. Показанията на свидетеля,
депозирани на ДП пред прокурор на 02.04.2019г. не са в противоречие с
отразеното от него през 2016г., по непълни са, но свидетелят отново е
посочил, че преди да подпише протоколите е извършил проверка на
залесяването на обектите, и в допълнение е посочил, че протоколите са били
подписани от С. З.. По- подробно в тези показания е разказал за извършените
впоследствие съвместни проверки през 2015г. с И. Т., М. Ц. и Н. И., при които
вече било констатирано ниско прихващане и осъществяването на контакти с
„Далия“ ООД за необходимостта от презалесяване. Поради липса на
констатирано противоречие между показанията на св. Б. от ДП и тези,
депозирани през съда, настоящият състав ги кредитира в тяхната цялост.
Св. К. Т., видно от приобщените му от ДП показания е работил като
лесничей в ДГС Търговище. От показанията му се установява, че
подсъдимият като представител на дружеството „Далия“ЕООД е закупувал
фиданки от „Разсадника“ Закупени били 16 500 бр. семенични фиданки –
сребролистна липа. Показанията на свидетеля се потвърждават от
приложените фактури №, № **********/27.03.2014г. в което е посочена
продажбата на 16 500бр. фиданки от същия вид, както и от искане за
отпускане на материални ценности по фактура 1160/27.03.2014г., което обаче
е за 46 500бр. фиданки. По повод на тази разлика свидетелят е посочил, че
отпуснати са 16 500бр. фиданки.
Св. С. З. е работил в община Гулянци и е отговаряла за изпълнението на
договора за залесяване на 5те обекта. От показанията й се установяват също
две важни за възприетата фактическа обстановка обстоятелства – първото, че
дейностите по договора са изпълнени – проверки за това е извършвал и св. Б.,
проверка е правена и от фонд Земеделие, но впоследствие не били
поддържани обектите и затова се достигнало до малък процент прихващане.
Второто важно обстоятелство е, че приемо- предавателните протоколи за
14
извършените работи по договора са изготвени от нея, на нейния компютър в
общината.
Между св. З. и св. Б. първостепенният съд е провел очна ставка, която е
потвърдила изложеното и от двамата свидетели – от св. Б., че след проверка и
на петте терена и установяване, че са залесени е положил подписа си на
приемо- предавателните протоколи и установеното от двамата свидетели, че
самите протоколи за извършените работи по почвообработката и залесяването
на петте имота са изготвени от св. З. на нейният компютър в общината без
участието на подсъдимия М..
Св. Л. Д. е собственик на дружеството „Лазур БГ“ЕООД. Той е тъст на
подсъдимият. От показанията му се установява, че той и неговото дружество
също са взели участие в извършваните дейности – оране, култивиране и
залесяване. Орането/риголване на дълбочина 50-60 см/ е извършвано с
трактор „Форшит“. По време на засаждането на проверки е идвал св. Б., който
дори искал редовете да са прави и правил забележки. Според свидетелят в
имотите, след като били засадени, вътре влизали стада с животни и
унищожавали фиданките. Единият от имотите бил презалесяван 4 пъти.
Показанията на свидетелят, депозирани на ДП на 09.01.2017г. и на
21.02.2017г. са инкорпорирани от съда. Те са еднопосочни със заявеното от
него пред първият съд, а именно, че е участвал в подготовката на земите за
залесяване – риголването, а за залесяването са наемани жени и от с.
Милковица и от Гулянци.
Св. Д. М. е работел към „Лазур БГ“ЕООД. От показанията му се
установява същата фактология, която установяват и разпитаните в качеството
на свидетели работници във „Далия“ ЕООД, а именно че е извършвал оран и
е участвал в залесяване в имоти в землището на Гулянци, с. Милковица, с.
Гиген. Оратна е извършвал с трактор „Форшит“.
Показанията на тази първа група свидетели са напълно еднопосочни
1.относно поредността на извършване на действията – почвообработването
през есента на 2013г., залесяването през пролетта на 2014г. 2. относно
използваната механизация – трактори „Форшит“, моторни свредели. 3.
относно начина на извършване на залесяването – копаене на дупки с моторен
свредел 4. относно наемането на жени от селата за залесяването; 5. относно
извършване на проверки на дейностите от св. Б. като служител на община
15
Гулянци. Не са налице никакви предпоставки, които да бъдат коментирани от
гледна точка за наличието на заинтересованост. Такава би могла да се търси
единствено в показанията на св. Лазар Дачев, доколкото същият има
роднински връзки по сватовство – тъст е на подсъдимият. Едновременно с
това обаче показанията му са съответни на изложеното от всички останали
останалите свидетели, поради което въззивната инстанция не намира, че в
показанията на този свидетел има заинтересованост и кредитира и тях, както
и показанията на всички свидетели от първа група, като ги поставя в основата
на възприетата фактология. От показанията на всички обсъдени до тук
свидетели, които междувпрочем са от различни страни - и представители на
община Гулянци, и служители на „Далия“ ЕООД и служители на „Лазур БГ“
ЕООД, се установява по безспорен начин, че петте имота, които са били
предмет на договора между „Далия“ ЕООД и община Гулянци са били
предварително почистени, след това разорани/риголвани/, фрезувани и
дисковани, т.е. извършени са всички действия по подготовката им през есента
на 2013г., а на следващата пролет – 2014г. тези имоти са били залесени.
Показанията на свидетелите от първа група се подкрепят и от
приложените по делото писмени доказателства – протоколите за извършените
действия. Подкрепят се и от назначената и изготвена пред първостепенния
съд комплексна експертиза, която чрез използване на програмата "Гугъл ърт"
също е констатирала, че през есента на 2013г. е извършвана подготовка на
почвата. На снимките, касаещи имота в землището н ас. Милковица са
наблюдавани бразди от риголване и фрезоване; на снимките касаещи, имота в
землището на с. Гиген също е констатирано, че през м. септември 2013г. е
извършвана обработка, макар да е трудно да се посочи дали е точно
риголване, но се прави заключение, че земята е изорана и фрезована. Същото
се констатира на снимките, касаещи имоти 1, 2 и 3 в землището на гр.
Гулянци. Въззивният съд кредитира така изготвената експертиза, защото
същата се базира на обективен – снимков материал и отразява състоянието на
петте обекта, предмет на залесяването към есента на 2013г., в който период от
показанията на свидетелите се установява, че са извършвани
почвообработващите действия. По отношение на засаждането на фиданките -
този факт не може да бъде установен, за което вещото лице подробно е
обяснило по време на разпита му пред първия съд, че не е достатъчна
разделителната способност на снимките от „Гугъл ърт“, за да бъде установена
16
така извършваната дейност по засаждане на фиданки.
Във втора група следва да се обособят показанията на свидетелите, които
след извършване на първоначалните дейностите по договора – обработка на
почвата и залесяване, в процеса на поддръжка са извършвали проверки и
други свидетели, които обаче нямат отношение към извършените
първоначално действия по почвообработката и залесяването. Тук следва да се
обсъдят показанията на св. П. Д., П. Я., И. Т., Н. И., М. Ц., П. Б., В. П., Ю. М.,
А. И., Б. Й., Д. И., Л. Я..
Св. Д. е изготвил плана за залесяване на неземеделски земи на община
Гулянци. Този факт се установява от показанията на свидетеля, както и, че от
технологичните планове се посочвало как ще се извършва обработката на
земята, какви дървесни видове да бъдат залесени. Към плана е предложено и
ограждане на неземеделските земи с цел предпазване от незаконни дейности
и паша на животни. Сумата за изготвения технологичен план му, била
изплатена със закъснение.
Св. П. Я. е бил общински съветник в община Гулянци. От показанията му
се установява, че именно той е подал сигнал, по който е започнала
предварителна проверка и впоследствие образувано настоящото ДП. Повод
за сигнала му била причината, че му казали, че се залесява. Той обиколил
местата, видял, че се оре. Същият твърди, че имал копие от проекта и според
него нищо не било изпълнено. Сигналът подал през 2015г.- м. май. След като
обходил местата и видял, че нямало много дръвчета. Съдът не намира
показанията на свидетеля да са в противоречие с показанията на първата
група свидетели. Той също сочи, че земите са били изоравани и е било
залесявано. Както и сочи, че през 2015г. фиданките, които били в имотите
били малко- факт, който се установява и от извършените последващи
проверки, но този факт няма отношение към първоначалното изпълнение на
договора от „Далия“ЕООД, а към последващата поддръжка на засадените
вече фиданки.
Св. И. Т., Н. И. и М. Ц. са извършили проверка на залесените имоти през
м. септември 2015г. От инкорпорираните показания на св. Т. от ДП се
установява, че същият работил като горски инспектор към РГД Ловеч.
Получил заповед за извършване на проверка. Тъй като не знаел имотите къде
се намират, проверяващите били съпроводени от св. Б., който им показвал
17
площите. На местата бил констатиран много нисък процент прихванати
фиданки. На нито едно от местата нямало ограда. На много места фиданки се
виждало, че има много засадени, но били изсъхнали, а на други места дори се
виждало, че били изтръгвани от дупките. В допълнение свидетелят пред съда
е посочил, че при проверката установил, че има следи от дисковане, което
било старо. Изцяло същите факти установяват с показанията си, включително
и инкорпорираните от ДП св. И. и Ц.а. В допълнение от показанията им се
установява, че процентът на прихващане бил около 25%, като в имота в
землището на с. Милковица процентът на прихванати фиданки бил по- висок.
Като имотите до гр. Гулянци, били близо до населеното място и имало следи
от животни и битови отпадъци. Част от фиданките били изсъхнали, друга част
прегризани.
Показанията на св. Т. и И. се подкрепят и от показанията на св. Б. от
първа група. Подкрепят се и от приложеното по делото писмено
доказателство Протокол от 15.09.2015г., находящ се на л. 21,22 от т. 16 от
ДП. Подкрепят се и от показанията на св. П. Б., който е бил директор на РДГ
Ловеч и който удостоверява извършването на такава проверка.
Св. В. П. е извършвал проверка на имотите през м. 06 на 2015г. От
показанията му се установява, че към момента на извършване на проверката
във всички парцели, живите фиданки са били единични бройки и техният
брой не може да се определи, поради наличието на тревостой повече от 2м.
Имало е следи от дълбока оран, но голяма част от фиданките били изсъхнали
и унищожени.
Проверка е правена и в началото на м. януари 2015г. от св. А. И. и св. Ю.
М.. От показанията им се установява, че тъй като било в зимен период и
имало 10-30 см. сняг – някой дръвчета се виждали, други били покрити със
сняг във формуляра, който изготвили те отбелязали, че са приели по
инвентаризацията от предходната година, направена през есента. Свидетелите
са изяснили също, че при наличие на големи площи никой не брои фиданките
една по една, а се прави статистическа извадка от определени места на
случаен принцип. Показанията им се подкрепят изцяло от приложеният в т. 2
стр. 37 и сл. протокол от извършената проверка, в който изрично е описано,
че всички позиции са приети по приемо-предавателни протоколи. Всъщност
това е проверката, извършена от ДФ Земеделие преди да бъде извършено
18
превеждането на средствата и окончателното плащане по договора между
община Гулянци и „Далия“ ЕООД.
Проверки на залесените места са извършвани и от св. Е. Е., който е
главен експерт в отдел “Противодействие на измамите“ във фонд Земеделие.
Същият извършил проверка и изготвил докладна записка. Резултатите, които
отразил, че има лошо изпълнение по поддръжката на насажденията при
първоначалното залесяване. Имало голям тревостой.
Св. Б. Й. също е участвал в извършването на проверка на залесените
терени. Той е присъствал само като методолог, изготвил и участвал в
разработването на процедурите за работа. На място било установено, че има
дървета, но тревостоя бил голям и не можело да се установи процентът
прихващане.
Св. Д. И. работи в община Гулянци. Нейната длъжност била свързана с
обособяване на имотите за залесяване и за придвижване на проекта към ДФ
Земеделие. От показанията на свидетелката се установява, че е посетила
някой от парцелите, макар да не й е влизало в задълженията да осъществява
контрол. На място е видяла залесяването, като сочи, че дупките за фиданките
са правени с моторен свредел. Преди това е дисковано с дискова брана.
Същата сочи, че не е видяла там да се прави дълбока оран- риголване.
Показанията на свидетелката в последната им част са в противоречие с
показанията на всички свидетели от първа група, включително и тези,
служители на Община Гулянци, които са категорични, че риголване е
извършвано. Поради изложеното в тази им част въззивният съд не кредитира
с доверие показанията на тази свидетелка.
Св. Л. Я. е бил кмет на гр. Гулянци по времето, през което общината е
кандидатствала по проекта и го е реализирала. Показанията му не допринасят
съществено за изясняване на фактологията по делото. От тях се установява
факта на сключване на договор между община Гулянци и „Далия“ ЕООД;
фактът на неподдържане на първоначалното залесяване; връщане на 20% от
разходите от районния бюджет на фонд Земеделие; комуникацията с
дружеството изпълнител по повод презалесяването на терените.
Показанията на тази втора група свидетели също са еднопосочни и
непротиворечиви. В тях не може да се коментира наличие на
заинтересованост поради липса на обективни причини за това. Те не се
19
намират в противоречие с показанията на първа група свидетели, тъй като те
не се отнасят до първоначалната обработка на терените по договора и
извършеното първоначално залесяване. От тях се установява единствено
фактът, че след като първоначално всичко е извършено по залесяването,
залесените имоти не били поддържани, не били косени и обработвани, в
резултат на което имало нисък процент прихващане на засадените фиданки.
Че дейностите по почвообработката са извършени се установява и от
приложените по ДП фактури в т. 19, стр. 92 и сл., които са в пълно
съответствие с гласните доказателства, че именно от „Лазур БГ“ ЕООД са
взети транспортни средства за извършване на риголването на терените,
определени за залесяване.
Съдът не кредитира с доверие изготвената в хода на ДП лесотехническа,
счетоводна инженерна експертиза. Първото и основна причина за това е
обстоятелството, че видно от самата експертиза терените, които са предмет на
договора за залесяване между Община Гулянци и „Далия“ ЕООД са посетени
от експертите през 2017г. т.е. 4 години след извършената почвообработка на
земята и три години след залесяването им. При това положение, предвид
изтеклият период от време и естествените природни процеси, не би могло да
се изрази експертно становище относно зададените задачи, свързани с
първоначалното изпълнение на дейностите по договора. Констатацията на
експертите, за наличие на фиданки на определени места, някой от които са в
недобро състояние не е по- различна от констатациите при извършените
проверки през 2015г. на свидетелите, чиито показания бяха обсъдени във
втора група от въззивния съд. Тази констатация обаче има отношение не към
първоначално извършените дейности, които са предмет на обвинението, а към
неподдържането на вече залесените терени, което не е предмет на
повдигнатото обвинение. На следващо място не могат да бъдат приети
безкритично изводите на заключението, че част от работещите в дружеството
„Далия“ ЕООД вече не са били на трудов договор, поради което не следвало
да се приема, че същите са участвали при извършване на тези дейности, от
което е направен извод, че дружеството не е разполагало с капацитет да
извърши възложените му дейности. Това обстоятелство се оборва от разпита
на свидетелите в съдебно заседание. Всички разпитани свидетели от първа
група сочат, че са работили в дружеството и са извършвали тези дейности –
по оране, почистване на терените и по залесяването им, а дали са имали
20
сключени трудови договори към този момент е въпрос различен, който няма
отношение към това взели ли са свидетелите участие в тази дейност.
Изложеното до тук изцяло важи за още един направен извод на експертите.
Първо експертите не са признали като закупени тригодишните фиданки и на
следващо място не са признали и някой от фактурите за закупуване на
фиданки, тъй като били съставени след данните по протоколите за
извършеното залесяване. В резултат на това изключване са стигнали до извод
за засадени множество по- малко фиданки от уговореното по договора. Този
извод също не може да бъде приет безкритично, тъй като по делото е
безспорно установено, че протоколите за извършените дейности са изготвени
от св. З., на нейния компютър и тя е автор на цялото им съдържание,
включително и посочените в тях дати. Не беше установено по делото дали
посочените в протоколите дати са крайните такива за извършената от
работниците на „Далия“ ЕООД дейност, нито кога точно са съставени и
подписани. Изложеното изцяло важи и за сделките, сключени с „ЛазурБГ“
ЕООД за ползвана техника – същите не са признати, тъй като фактурите били
след датите посочени в протоколи за почообработката на терените.
На следващо място по време на разпита на експертите в съдебно
заседание се установява, че не всички от тях са присъствали при огледа на
различните пет терена. Така първоначално на огледа не присъствало вещото
лице К. В.. При огледа на имота в с. Милковица е присъствал единствено
експерта П. П., който сам е правил замервания и снимков материал в
отсъствието на другите експерти. Резултат от тези замервания е единият от
изводите в експертизата, че засаждането на фиданките не е по схема. Такава
констатация обаче липсва и при приемането на работата след първоначалното
залесяване – от св. Б., липсва и при извършените проверки през 2015г - м.
юни и септември от експерти.
Ето защо настоящият въззивен съд не кредитира с доверие заключението
на тази експертиза, тъй като изводите й се базират на обстоятелства, които са
оборени със събраните по делото гласни доказателства и почиват на събрани
обективни данни 4 години след извършване на действията по
почвообработване и залесяване. Именно защото са възникнали съмнения в
крайните изводи на това заключение, в съдебно заседание е допусната и
назначена комплексна експертиза, изготвена от две вещи лица, обсъдена и
21
кредитирана по- горе от въззивния състав. Тя се поставя в основата на
възприетата фактическа обстановка.
В хода на делото е назначена и съдебно-техническа експертиза,
изготвена от в.л. К. С.. Същата установява, че „Далия“ ЕООД е имала
разсадник и какво количество и вид фиданки са били засадени в този
разсадник в периода за 2012г.
Приетата за установена фактическа обстановка, касаеща участието на
община Гулянци в програма за залесяване, изготвянето на обществена
поръчка във връзка с технологичния план, сключването на договор с „Далия“
ЕООД и анекси към него се установява и от приложените в т. 2, 3 и т. 4
писмена документация.
В нито една група свидетели не могат да бъдат поставени показанията на
св. К. Л. и св. М. И.
Показанията на първата – св. Л.ова имат отношение към начина на
водене на счетоводството на „Далия“ ЕООД. Тя е била счетоводител на
дружеството и от показанията й се установява, че счетоводните документи
се носели от В. М. като собственик на дружеството, а тя изготвяла
дневниците за покупки и продажби и справките по ЗДДС въз основа на
представените й документи. Сочи също, че тези документи и справките по
ЗДДС им били подавани с електронен подпис на „Далия“ ООД в ТД на НАП.
Показанията й се подкрепят от приобщените писмени доказателства в т.
27 от ДП – заявление за подаване на документи по електронен път/стр. 8-15,
както и справка от ТД на НАП, че декларацията за м. ноември 2014г. е
подадена по електронен път.
Св. М. Д. И. работи като „Старши инспектор по приходите“ към ТД на
НАП В. Търново- офис Плевен. От показанията й се установява, че са
представили справка на ДП по погрешка, която не съдържа всички записи,
които са в електронния файл. Установява се също, че видно от електронното
копие на ред 2959 и 2964 е една и съща фактура, която се различава само по
номера, който е записан. На ред 2959 е записана фактура започваща с 0 и
завършва на 92, на ред 2964 е записана същата фактура завършваща на 91, но
с 1 отпред. Всички останали параметри са едни и същи. Това води до
намаляване задължението за ДДС. Свидетелката е посочила, че СД са
подадени с електронен подпис на „Далия“ ЕООД с титуляр В. М..
22
Показанията на двете свидетелки се потвърждават и от приложените в
ДП писмени доказателства - СД по ЗДДС за м. 11 2014г. /т. 10 стр. 36/ и
приложените към нея дневници за покупки и продажби, видно от дневника за
покупки за месеца действително са описани две едни и същи фактури с
еднакви стойности на покупките, един и същи доставчик, като само в номера
на първата цифра на фактурите има разлика – фактури №,№ ********** и
********** и 00000000091 и **********/26.11.2014г.
Това обстоятелство се установява и от назначената в ДП и приета от съда
съдебно-счетоводна експертиза, чието основно заключение не се различава, а
се допълва от заключението на назначената в съдебно заседание
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на същата се
установява, че в СД по ЗДДС на „Далия“ ЕООД за м. 11. 2014г. в дневниците
за покупки са отразени посочените четири фактури, които всъщност
представляват дублиране на две фактури с една и съща стойност, един и същ
доставчик – Лазур БГ, са един и същ предмет, единствената разлика е в
първата цифра на фактурите, а именно- **********/26.11.2014г. и
**********/26.11.2014г. и двете на стойност 37 380лв и фактури №
**********/03.11.2014г. и **********/03.11.2014г. и двете на стойност
15 720 лв. Отразяването на тези две дублиращи фактури е довело до
неправомерно приспадане на данъчен кредит в размер на 8 850лв.
Изложените обстоятелства в приетата фактология, касаещи
задълженията на „Далия“ ЕООД се установяват от приложените към делото
ТД 186/2018г. на ПлОС, ведно с постановеното Решение № 121/6.7.2018 г.,
влязло в законна сила на 17.9.2018г., от което е видно, че дружеството е
осъдено да заплати на Община - гр.Гулянци сумата от 223023,38 лева,
представляваща изплатено авансово възнаграждение по Договор от 14. 03.
2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2017г.
до окончателното й изплащане, сумата от 31 658, 17 лева, представляваща
лихва върху главница от 223023,38 лева., сумата от 11151,17 лева,
представляваща неустойка по чл.17 от Договор от 14.03.2013 г., сумата от
21645,79 лева. за разноски. След влизане на решението в сила на 05.10.2018г.
бил издаден изпълнителен лист № 454, въз основа на което било образувано
изпълнително дело при ЧСИ Т. К..
Установява се също от приложените към делото изпълнителни листи №
23
3863/134.09.2019г. № 4500/01.10.2019г. ,№ 5187/17.08.2017г.,
№1341/08.03.2019г., № 1779/04.04.2019г., № 5558/09.10.2018г., №
5100/25.10.2015г., 5907/21.09.2017г., изпълнителни листи от 22.12.2014г. и от
18.12.2014г., покани за доброволно плащане, Протокол за разпределение по
изпълнително дело № 20178150401217 от 28.03.2019г. с който са
разпределени последните постъпления от продажба на ипотекиран имот,
Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.03.2019г., НА за
учредяване на договорна ипотека № 190 т.5 нот. дело 767/2008г., справката за
недвижими имоти от Агенцията по вписвания, както и отчети за приходи и
разходи и баланс на дружеството за 2016г.
Обясненията на подсъдимият не се намират в противоречие със
събраните в хода на делото останали писмени и гласни доказателства. Той
твърди, че всички действия по почвообработването и залесяването са
извършени. Основната причина да се получи нисък процент на прихващане
според него се корени в обстоятелството, че е отпаднало изграждането на
ограда, така, както и било предвидено по първоначалния договор с общината.
Именно липсата на ограждение е довело до това, че в имотите са влизали
множество хора и животни, които са унищожили голяма част от
насажденията. Изцяло съответни на показанията на свидетелите от първа
група са обясненията на подсъдимия за начина на извършване на
залесяването- пет моторни свредела, а самото засаждане извършвано от
наемани от селата жени; че на част от местата е имало нерегламентирани
сметища, те били почистени и терените подравнени, след това започнали
риголването. Именно по време на риголването се установило, че единият от
имотите попада в археологическа зона и преустановили риголването както
този имот отпаднал от договора впоследствие. По отношение на броя
залесени фиданки подсъдимият твърди, че голяма част от тях били
произведени именно в неговия разсадник в Телиш. Сочи също, че
впоследствие голяма част от фиданките били презалесявани.
Не са в противоречие обясненията на подсъдимия и с показанията на св.
Б. и Захариево относно начина на изготвяне на приемо- предавателните
протоколи, предмет на обвинението. От обясненията на М. също се
установява, че те са изготвени от св. З. и едва след като свършили
залесяването та му се обадила, че са готови. Подсъдимият отишъл в
общината и там ги подписал, подпечатал и тогава съставил фактурата за
24
плащане. Подписа си подсъдимият положил след като вече бил положен
подпис от св. Б.. Сочи, че нищо от посоченото в протоколите не е проверявал,
доверил се изцяло на св. З..
По отношение на фактурите, включени в дневника за покупки за м.
11.2014г., с доставчик „Лазур БГ“ ЕООД сочи, че най- вероятно е станало
объркване.
Въззивният съд кредитира изцяло показанията на подсъдимия в частта
им, касаеща изпълнението на договора с Община Гулянци, тъй като както
по- горе бе посочено в тази им част те са напълно еднопосочни с показанията
на разпитаните по делото свидетели и от двете групи и с писмените
доказателства, инкорпорирани в хода на производството. Не ги кредитира в
частта, касаеща включените в дневника за покупки “дублирани“ фактури,
издадени от „Лазур БГ“ ЕООД, тъй като той в качеството си управител и
извършващ дейност с дружеството е знаел по всяка една фактура има ли
сключена сделка или не. Освен това безспорен факт е извършеното
сторниране на две от четирите общо дублиращи фактури, който факт също е
в подкрепа на знанието, че така посочените фактури не отразяват реално
сключени сделки.
По правната квалификация
Изложената и установена фактическа обстановка е приета след
обсъждане на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност. Именно тя
мотивира въззивният съд да достигне до изводите, до които е достигнал и
първостепенния.
За деянието по чл. 212 ал.4 от НК
Подсъдимият не е осъществил деянието по чл. 212 ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 от
НК.
По делото по безспорен начин от гласните доказателства – и от
показанията на двете групи свидетели се установи, че всички дейности по
първоначалното залесяване на определените за това пет терена са извършени.
Извършено е почистване на имотите, дълбока оран/риголване/ на всеки един
от петте терена, фрезоване и дисковане - всички подготвителни дейности.
Извършено е и залесяване на петте терена, което е надлежно прието и от
25
служител на общината. Ето защо твърдението на представителя на
обвинението, че съставените протоколи Протокол от 08.09.2013г. за
извършени почвоподготвителни работи за имот 000714 - с.Гиген на стойност
18905лв.; Протокол от 02.10.2013г. за извършени почвоподготвителни работи
за имот 000197 - с.Милковица на стойност 27860лв.; Протокол от
11.10.2013г. за извършени почвоподготвителни работи за имот 190.349 на
стойност 1990лв; Протокол от 03.11.2013г. за извършени
почвоподготвителни работи за имот 747299 - гр.Гулянци на стойност 995лв.;
Протокол от 26.10.2013г. за извършени почвоподготвителни работи по същия
договор за имот 309.697 - гр.Гулянци на стойност 17910лв., както и Приемо-
предавателен протокол от 16 март 2014 година, касаещ извършено залесяване
на имот 000714 край село Гиген община Гулянци, в който било посочено, че
са засадени 33260бр. фиданки на стойност 9645лв.; Приемо-предавателен
протокол от 1 април 2014 година, касаещ извършено залесяване на имот
номер 197 в землището на село Милковица община Гулянци, в който било
посочено, че са засадени общо 47880 броя фиданки на обща стойност
28287лв.; Приемо-предавателен протокол от пети април 2014 година, касаещ
извършено залесяване в имот 190.349 землището на град Гулянци, в който
било посочено, че са засадени 3500 броя фиданки на обща стойност 1015лв.;
Приемо-предавателен протокол от 15 април 2014 година, касаещ извършено
залесяване на имот номер 309.679 в землището на град Гулянци, в който било
посочено, че са засадени 31500броя фиданки на стойност 9135лв.; Приемо-
предавателен протокол от 19 април 2014 г. , касаещ извършено залесяване на
имот с номер 747 299 в землището на гр.Гулянци, в който било посочено, че
са засадени 850 броя фиданки на обща стойност 3485лв. са с невярно
съдържание, тъй като посочените дейности не са извършени не се установява
от доказателствата по- делото. Напротив това твърдение на представителя на
обвинението се опровергава от всички събрани в хода на съдебното
следствие/ и приобщените от ДП/ доказателства.
Както правилно е отбелязал първият съд на следващо място, освен, че
дейностите са извършени, в кориците на делото са налице достатъчно
доказателства, от които по безспорен начин се установява, че тези протоколи
с отразеното в тях съдържание не са изготвени от подсъдимия, а са изготвени
от св. С. З. – на нейния компютър в Община Гулянци. Вече изготвени, те са
предоставени само за подпис на подсъдимия и то едва след като са
26
подписани от св. Б., който е извършил проверка за всички извършени работи
по тях преди да ги подпише. Липсват инкорпорирани доказателства, които да
установяват при съставянето на протоколите да е извършвано съгласуване по
писменото им изготвяне от св. З. с подсъдимия- било относно датите,
посочени в тях, било по отношение на конкретните дейности и стойностите
по тях, било то по отношение на броя засадени фиданки. Напротив самият
подсъдим твърди, а неговите обяснения не са опровергани, че дори не е
поглеждал цифрово - стойностното отразяване в протоколите, всичко е било
написано от св. З., на която той изцяло се доверил.
Липсват на следващо място доказателства, установяващи твърдението на
представителя на обвинението, касаещи периода на съставянето на тези
протоколи. По делото не се установи безспорно нито когато са съставени
протоколите, нито кога са подписани от подсъдимия и св. Б..
От инкорпорираните по делото доказателства, касаещи броя на
закупените фиданки, които според твърдението на обвинението са 56 350 бр.
вместо предвидените по проекта 116 990 бр. не може да бъде направен извод,
че не са засадени предвидените по проекта брой фиданки. Първо защото
никой не е извършвал точно броене на засадените фиданки, видно от
показанията на разпитаните свидетели- и св. Б., извършил обход на
залесените терени преди да подпише процесните протоколи и св. К. С.,
извършвала инвентаризацията, и изготвила карнетите са броили фиданките
една по една, а за ги съпоставяли по брой редове и гъстота. Такова
преброяване междувпрочем не е правено и впоследствие след като е
направена констатация, че залесените места не са поддържани и значително
количество от фиданките не са се прихванали, видно от показанията на св. И.
и М., И. Т. и Н. И.. По делото също е безспорно установено, че „Далия“
ЕООД е притежавала и поддържала голям разсадник в Телиш, в който са
отглеждани голям брой и различни видове растителни видове. Ето защо при
наличието на тези констатации единствено липсата на налична документация
относно броя на закупени фиданки не е достатъчна, за да се приеме по
безспорен начин, че са засадени едва 56 350 броя фиданки вместо
предвидените 116 990бр. и не може да обоснове извод за виновност. Още
повече, че по делото не са инкорпорирани никакви доказателства, а липсват и
твърдения на прокуратурата в кой от терените какво количество фиданки е
залесено и с колко то е по- малко от предвиденото за конкретния терен. Не
27
следва да бъде пренебрегвано и обстоятелството, че въззивният съд изключи
от доказателствената съвкупност изготвената на ДП лесотехническа-
инжинеро-счетоводна експертиза, която е извадила от общия брой фиданките
с 3 годишна възраст, както и фиданките, закупени по фактури след датите на
приемо-предавателните протоколи. В смисъла на изложеното и това
твърдение на представителя на обвинението остана недоказано.
Въз основа на изложеното въззивният съд намира, че не е налице нито
един от елементите от обективна страна на деянието по чл. 212 ал.4 от НК.
Не може да се говори за наличие и на субективната страна – умисъл от
страна на подсъдимия чрез използването на документи с невярно съдържание
да даде възможност на дружеството си да получи без правно основание
сумата от 107 377,40лв. Това е така, тъй като инкриминираните протоколи с
тяхното конкретно съдържание и посочените в тях параметри са съставени и
изготвени от св. З., служител на Община Гулянци, на нейния компютър и
само са предоставени за подпис на подсъдимия. Няма данни посоченото в
протоколите и като видове дейност и като стойност и като брой фиданки да е
подавано от подсъдимия за изготвянето им.
Естествена последица от липсата на елементите както от обективна, така
и от субективна страна на деянието е признаването на подсъдимия за невинен
с последващото от това оправдаване.
Въззивният състав намира, че следва да даде отговор на твърдението на
защитата за липса на обвинителен акт, който да е в съответствие с
разпоредбата на чл. 246 от НПК поради изложеното в решение по дело С-
282/20 на СЕС, от 21.10.2021г., съгласно което правото за предоставяне на
подробна информация относно обвинението следва да бъде обезпечено по
време на цялото наказателно производство. Конкретно възраженията в тази
насока съдът намира за неоснователни. В обвинителният акт се съдържа
подробно описание на действията на подсъдимия, съдържа се информация за
времето и начина на извършване на деянието и за датата на причиняването на
щетите, така както смята представителя на обвинението. Ето защо съдът
намира, че подсъдимият е бил информиран в пълнота по предявеното му
обвинение и не е бил възпрепятстван да реализира в пълна степен своята
защита по него.
За обвинението по чл. 255 от НК.
28
Изводът на първия съд, че с действията си подсъдимият В. Ц. М. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна деянието по чл.
255 ал. 1 т. 2, 6 и т. 7 от НК е законосъобразен.
От обективна страна подсъдимият М. е осъществявал в качеството си на
собственик дейност от името на фирмата „Далия” ЕООД. Той като
представляващ и управляващ дружеството е извършвал чрез него търговска
дейност, поради което и негово е било задължението да подава декларации по
съответните данъчни закони - по ЗДДС, както и да внася в полза на фиска
установените данъци.
При тази търговска дейност е следвало да декларира и плаща данъчни
задължения на дружество по ЗДДС. Установено е по делото, че СД по ЗДДС
и дневниците за покупки и продажби са изготвяни от счетоводителя – св. К.
А., но след представяне от подсъдимия на изискуемите за месеца документи
– фактури и други счетоводни документи. В дневниците за покупки към СД
по ЗДДС за месец ноември 2014г. били включени фактури за покупки от
„Лазур БГ“ЕООД, каквито не били извършени. Такива били следните
фактури по номера, дати и стойности: № **********/30.07.2014г. на стойност
3806.40лв., данъчна основа 3172лв. и ДДС 634лв., №**********/31.07.2014г.
на стойност 17100.00 лв., данъчна основа 14250.00 лв. и ДДС 2850лв.;
№**********/26.11.2014г. на стойност 37380лв., с данъчна основа 31150лв. и
ДДС 6230лв. №**********/03.11.2014г. на стойност 15720лв., с данъчна
основа 13100лв. и ДДС 2620лв.
Общият размер на ДДС по тези доставки възлизал на 12334.40лв.
Съгласно правилата на ЗДДС чрез включването на стойностите по тези
фактури в счетоводната отчетност довело до промяна в данъчния резултат за
месеца, която се изразявала в намаляването на дължимия размер на ДДС с
размера на данъчния кредит по липсващите доставки.
Тъй като доставки по тези фактури не били извършвани нямало и правно
основание да се ползва данъчен кредит. СД за м. 11. 2014г. вх.№
15001317732 била подадена на 15.12.2014г. с електронен подпис на
дружеството. В СО било посочено, че общия размер на начислен ДДС -
35176.69лв. върху данъчни основи за облагане - 175883.54лв.; право на
данъчен кредит 33606.22лв. върху данъчни основи на получени доставки в
размер на 168031.97лв. и ДДС за внасяне - 1570.47лв.
29
През данъчен период 01.06.2015г. - 30.06.2015г. обаче М. сторнирал само
отразените фактури от м.11.2014г. - №55/30.07.2014г. и 71/31.07.2014г., с
което макар е неоснователно увеличил резултата си по раздел А на
декларацията по чл.125 от ЗДДС и отстранил частично нанесената на
бюджета щета, възползвайки се от извършено сторниране на така посочените
фактури, без да е налице кредитно известие. Реално с действията си М. е
настъпилата щета е по сумите по фактури № **********/03.11.2014г. с
данъчна основа 13100лв. и ДДС 2620лв. и № **********/26.11.2014г. с
данъчна основа 31150лв. и ДДС 6230лв., която е в размер на 8 850лв. Така М.
избегнал установяването и плащането на данък добавена стойност в този
размер като :
1. Използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупки,
приложени към СД по ЗДДС с вх.№ 15001317732 за данъчен период м.
ноември 2014г. като отразил в него фактури по ЗДДС
**********/03.11.2014г. с данъчна основа 13100лв. и ДДС 2620лв. и №
**********/26.11.2014г. с данъчна основа 31150лв. и ДДС 6230лв. По тези
фактури реални сделки не са извършвани. Те дублирали съдържанието на
други две фактури със същите данни и разлика само в номер, като първата
цифра вместо с 1 започва с 0.
2. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС на „Далия” ЕООД с вх.№
15001317732, тъй като декларирал в нея в раздел Б – данни за упражнено
право на данъчен кредит посочил, че „Далия“ ЕООД има получени доставки
с начислен ДДС на стойност 33 606лв., при действителни стойности на
начисления ДДС по покупките в размер на 24 756 лв.
3.Едновременно с това чрез подаването на СД по ЗДДС и отразените в
нея стойности, М. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 8
850лв. за този данъчен период.
Неправомерното приспадане на ДДС, води до намаляване на данъчните
задължения на дружеството за м. 11 2014г., с което е ощетен Републиканския
бюджет, чрез избягване плащането на това данъчно задължение.
Избегнатите за плащане и укрити данъчни задължения по отношение на
подсъдимия са в големи размери – 8 850лв, тъй като надхвърлят поставените
от законодателя рамки от 3 000 лв. – чл. 93 т. 14 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл.
30
Той е съзнавал, че не следва да включва данъчни фактури по сделки,
които не са реално извършени в дневниците за покупки, и в СД по ЗДДС, но
независимо от това е включил в дневниците за покупки инкриминираните две
фактури, имайки ясното съзнанието, че след като тези фактури намират
отражение дневниците за покупки и продажби, ще имат отражение и в СД по
ЗДДС на „Далия“ ЕООД за м. ноември 2014г. и те ще формират данъчната
основа с право на пълен данъчен кредит, като по този начин ще бъде
неследващо прихванат ДДС и ще се избегне плащането на данъчни
задължения по ЗДДС. Субективната страна се извлича, както от установеното
обстоятелство, че именно той е извършвал дейност с дружеството, така и от
факта, че се касае за дублиране на две фактури със същата стойност,
доставчик и цена, както и от факта, че доставчик по тези фактури е
дружеството Лазур БГ, което е собственост на неговия тъст.
За деянието по чл. 227б от НК.
Няма спор по делото, че именно подсъдимият М. е, съгласно
задължителната съдебна практика на ВКС за квалифицирания състав на чл.
227б, ал.2 от НК, вписан в търговския регистър като управляващ и
представляващ търговското дружество и изразява волята на търговеца
„Далия“ ЕООД.
С оглед описаната по- горе последователност, касаеща налични
задължения на дружеството още от 2017г., множество изпълнителни дела, по
които дружеството е длъжник; с оглед описаната хронология на последното
плащане, което е на 08.04.2019г., след като съдебният изпълнител
разпределил сумите, придобити от продажбата на последния имот, който е
служил като обезпечение за дълг на дружеството и с оглед събраните по
делото доказателства, че от тази дата насетне дружеството изпаднало в
пълна неплатежоспособност, тъй като на практика нямало приходи, вземания,
движими и недвижими имоти и не било в състояние да обслужва
задълженията си към фиска, а също така и към частните си кредитори,
подсъдимият не е изпълнил задължението си в 30 дневния срок от
последното плащане в качеството на управляващият и представляващ
дружеството да поиска от Окръжен съд - Плевен откриването на
производство по несъстоятелност. С това си бездействие той е осъществил
31
съставът на чл. 227б ал.2 от НК така, както е приел първостепенния съд.
По наказанието
За деянието по 255 ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание от
една до шест години лишаване от свобода и глоба до 2 000лв.
Първостепенният съд е наложил наказание в минималния предвиден в
закона размер и за лишаването от свобода – една година и кумулативното
наказание – глоба в размер на 1000лв.
Принципно обществената опасност на деянията от този тип е висока,
защото се засягат данъчната система и нанасяните от тях щети на
държавният бюджет са изключително големи. В рамките на тази висока
степен на обществена опасност, настоящото деяние разкрива по-лека такава,
предвид начина му на извършване – касае се само за две данъчни фактури в
рамките на един данъчен период.
Обществената опасност на подсъдимият М. е леко завишена предвид
наличието на данни за криминални прояви на същия.
Като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на него първият
съд съдът е отчел: изминалият период от датата на извършване на деянието/9
години/ и доброто му процесуално поведение. Следва да се имат предвид и
добрите характеристични данни и трудовата ангажираност.
Отегчаващо вината обстоятелство е размера на данъчните задължения,
които са избегнати за плащане. Въпреки, че те са обхванати от
квалификацията – размерът им почти двукратно надвишава установеният
минимум за големи размери.
Въззивният съд намира, че напълно законосъобразно решаващият съд е
преценил, че наказанието, което следва да се наложи е към минималния
предвиден в закона размер, тъй като е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства и деянието разкрива по- ниска степен на обществена опасност
от характерната за този тип деяния. Наложеното от първия съд наказание от
една година лишаване от свобода е съобразено, както с личната обществена
опасност на подсъдимият, така и обществената опасност на деянието, като
държи сметка за изложеното по-горе досежно наличието на превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Въззивният съд го намира за
32
справедливо и съответно на извършеното. В този размер то ще изпълни със
съдържание и генералната и специална превенции, предвидени в чл. 36 от
НК.
При обсъждане начина на изтърпяване на наложеното наказание от една
страна, въззивният съд установи, че са налице предпоставките за приложение
на института на условното осъждане. Едновременно с това целите на
наказанието ще бъдат постигнати, без да бъде отделян подсъдимият М. от
обществото. Всъщност размерът на наказанието не се спори и от страните по
делото.
Определеният от първия съд изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила, въззивният съд намира за достатъчен за оказване
на поправителното и възпиращо въздействие на наказанието. И по отношение
на глобата наложеното наказание е определено при същите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Тук следва да се има предвид и липсата на
доходи и множеството задължения, които има дружеството на М.. Ето защо
въззивният съд намира и това наказание за справедливо определено по
размер.
За деянието по чл. 227б ал.2 от НК първият съд е наложил наказание
шест месеца лишаване от свобода. По отношение на това деяние
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или
глоба до 5 000лв.
Съдът приема, че деянието има ниска степен на обществена опасност с
оглед обществените отношения които се засягат с него.
Личната степен на обществена опасност на деецът се леко завишена
предвид наличието на данни за криминални прояви.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е отчел изминалият период
от време от извършване на деянието, както и доброто процесуално поведение
на подсъдимия. По отношение на изминалият период от време – считано от
2019г. не може същият да бъде приет за значителен с оглед обстоятелството,
че през този период е проведено и ДП и съдебно производство на две
инстанции.
Като отегчаващи е обсъдил фактът, че подсъдимият е осъждан макар и
след деянието- това обстоятелство бе отчетено при личната обществена
33
опасност на деецът, поради което не следва да се обсъжда като отегчаващо
такова. Според настоящият съд не следва да се обсъжда и размерът на
задлъжнялост на дружеството.
При този анализ на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства
въззивният съд намира наложеното наказание за справедливо определено-
при превес на смекчаващите вината обстоятелства към минималния размер.
Законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл. 23 от НК и е
определил едно общо наказание измежду така наложените в размер на най-
тежкото от тях, а именно една година лишаване от свобода. Съобразно
разпоредбата на чл. 23 ал.3 от НК е присъединил наложеното наказание глоба
в размер на 1000лв.
Законосъобразно съдът е присъдил и разноските предвид разпоредбата на
чл. 189 ал.3 от НПК.
При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира
други нарушения, които да водят до изменяване или отмяна на постановената
присъда.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК,
В.Търновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1/12.01.2024г. постановена по НОХД
327/2021г. по описа на Окръжен съд Плевен.
Решението може да се обжалва или протестира пред Върховния
касационен съд в петнадесетдневен срок от получаване на писменото
съобщение, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
34