Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 20,07,17г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на дввадесет и втори юни две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Ива Чардарова, като
разгледа докладваното от районен съдия
РАДИНА нахд № 644/17г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.И.З., ЕГН ********** с
адрес *** против НП №
16-5313-000907/23.01.2017 г. на началник група СПП при ОД МВР Пазарджик, с
което на жалбоподателя са наложени следните глоби на следните основания:
1) чл.179
ал.2 от ЗДвП - Глоба в размер на 100 лв.
2) чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - Глоба в размер на
50 лв. лишаване от право да управлява МПС за 1 месец
3) чл.179 ал.з т.4 от ЗДвП - Глоба в размер на
300 лв.
4) чл.181 т.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 20 лв.
5) чл.183 ал.1 т.1 пр.З от ЗДвП - Глоба в
размер на 10 лв.
В жалбата се
претендират основания за материално-правна незаконосъобразност на атакуваното
постановление, чиято отмяна се иска.
Това искане се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя, вкл. чрез ангажираните доказателства.
Въззиваемата страна, не изпраща представител.
Съдът, като
взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на страните, след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, установи:
На 21,11,16г. свидетелите Б. и В.
отишли на АМ А1 в участъка, попадащ в Община Септември по сигнал за настъпио ПТПV на място
установили автомобил Мерцедес, който с предната си част се блъснал в товарен
автомобил. Водачът на лекият автомобил Мерцедес би избягал непосредствено след
произшествието и не бил установен. По
рег. номер на автомобила бил установен собственика му в лицето н жалбоподателя,
комуто в качеството на водач бил съставен АУАН за пет отделни нарушения:
1/ водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните
условия,релефа, с условията на видимост,интезивността на движение и др.обстоятелства,
за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението.ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДвП
2/
при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не
уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й, с което
виновно е нарушил чл.123 ал. 1 т.З б.В от ЗДвП
3/
управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на
пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена
винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, с което виновно е
нарушил чл.139 ал. 5 от ЗДвП
4/не е представил ППС на технически
преглед, с което виновно е нарушил чл.147 ал. 1 от ЗДвП
5/ не носи свидетелство за регистрация на
МПС, което управлява или за тегленото от МПС ремарке, с което виновно е нарушил
чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП
Въз основа на съставения в присъствието на
жалбоподателя акта, който е надлежно предявен и от който му е връчен препис
срещу подпис, е издадено и атакуваното НП.
Основателно се претендира от
страна на жалбоподателя неговата незаконосъобразност.
При описанието на нарушението , и контролният,
а след това и наказващият орган са визирали изрично, че нарушителят има
качеството на водач. Още в началото на описанието: на 21,11,16г. по АМ А-1,
Община Септември, като водач на лек автомобил Мерцедес с рег.№ ******….
управлява личното си МПС като извършва следните нарушения.. Следват възприетите
нарушения в пет точки, като при първите три отново изрично е посочено, че са
извършени в качеството на водач. За последните две - тези по точка четири и пет
от квалификацията допълнително става ясно, че са вменени на извършител,
притежаващ качеството на водач на МПС.
От показанията и на двамата
полицейски служители, които са посетили инцидента по сигнал става ясно, че на
място не са установили водача на процесния автомобил, който е бил избягал и че
вменените нарушения на жалбоподателя са в качеството му на собственик ( виж на
л. 65, гърба и л. 32 гърба) ), като собствеността върху превозното средство
била установяване по рег. номер на автомобила.
Установено е, че към датата на
нарушението жалбоподателят не държи и не ползва вече от години този автомобил.
На л.61-62 е събрана информация, че лицето Г. Ч. е заплатило определена цена за
автомобила, който не е продаден в надлежната според чл. 144 от ЗдвП форма, но
това лице го е получило и е започнало да го ползва, а през пролетта на тази
година го е „продало“ ( отново не по
надлежния за МПС ред) на трето лице,
представено от него само с личното си име. От друга страна вярно се установи,
че е и това, което твърди жалбоподателя - а именно, че той поначало пребивава в
Германия и се прибира „ за около месец „ на неопределени дати, след което пак
заминава. По отношение на него са издавани констативни и санкционни актове за
нарушения на ЗДвП, като следва да се отбележи, че НП -ия на л.39 и 40 въобще не
съдържат дата на нарушението, а тези, които касаят нарушения на процесната дата
( 21,11,16) са в процес на съдебен контрол ( л. 38) .
Тоест - няма никакви убедителни и
несъмнено доказателства, че на процесната дата именно жалбоподателят е
управлявал личното си МПС. тъкмо обратното - налице са такива, че от години той
го е предоставил на друго лице, което на свой ред - на трето и така напълно
неустановен се явява факта кой е бил водач на процения автомобил към момента на
инцидента на АМ. Точно такава преценка е
направил и актосъставителя и свидетеля по акта - че нарушенията следва да бъдат
вменени като собственик. И тази преценка е правилна, само че тя по никакъв начин
не е отразена при описанието на нарушенията. И в АУАН и в НП неколкократно се
вменява качеството на водач на
жалбоподатея, каквото той не притежава.
В ЗДвП изрично е предвидена
хипотеза за случаи като настоящия - а именно, когато е невъзможно да се
установи водача. Според чл. 188, ал.1 от ЗДвП - собственикът на МПС или лицето,
на което го е предоставило отговарят за извършените с него нарушения, като
понася и предвидената наказателна отговорност - ако не посочи изрично на кого е
предоставил автомобила. Още при съставянето на акта, с който е вменено
качеството на водач, нарушителят собственоръчно като възражение против
възприетото му качество, го е оспорил, твърдейки ( дословно) „ не съм карал
колата преди 4 години продал съм караш друг“. Това следва да е било достатъчно,
за да се извърши проверка на твърдението и такава е извършвана, тъй като това
изрично се сочи в обяснението на Г. Ч.
на л. 62 , който твърди, че давал обяснения вече по този въпрос. Тоест - собственикът на МПС - жалбоподателя е
изпълнил своето задължение по по изречение второто на чл. 188, ал.1 на ЗДвП и е
посочил на кого сам преди 4 години е предоставил МПС. това се потвърждава и от
показанията на неговия баща, разпитан в
последното по делото с.з.
Затова задължение на контролните
органи е било да установят това лице и те са го установили- Г. A.от гр. У. с
посоченото ЕГН и са му снели, както и то
признава на л. 62, обяснения. в тази хипотеза и съгласно чл. 188, ал.1 е
следвало търсенето на отговорност да се насочи към посочени от собственика
ползвател на МПС-то, тъй като той не е персонифицирал третото лице на което
самоволно предоставил ползването на несобственото му превозно средство. С
посочването на лицето на което е предоставил първоначално МПС и с несъмненото установяване на този факт,
собственикът вече не носи отговорност по чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като е
изпълнил предвидената там предпоставка за отпадане на отпадане на отговорността
му .
Липсата на качеството на водач
за жалбоподателя, каквото му е придадено
с АУАН и НП, е въпрос по същество. И в
двата документа никъде не се сочи, че отговорността следва да се понесе като
собственик , не се сочи и нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП. Единствено се сочи
-водач и при описанието и с оглед възприетите квалификации на нарушенията. И
само по това обвинение е провеждал защитната си линия нарушителя - още с
възраженията в акта, където с доводи и верни факти е отрекъл вмененото му
качество на водач, после - изрично в жалбата и накрая - и в хода на съдебното
следствие чрез показанията на своя баща ( с.з. от 22,06,17г.) , ангажирани по искане на процесуалния му
представител. Жалбоподателят въобще не се е бранил против възможността да бъде
ангажирана отговорността му в хипотезата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП и е
недопустимо едва в с.з. да се установява от показанията на актосъставителя и
свидетеля на установяване на нарушението и на акта да се допълват факти по
нарушението и накрая - недопустимо е те да бъдат приемани за установи едва при
съдебния контрол след като не са надлежно вменени.
Отделно от горното - липсва за
някои от нарушенията и достатъчно ясно и разбираемо описание на нарушението.
Нпр. за нарушението по т.1 като описание на обстоятелствата, при които е
извършено е представен един извод. Защото дали скоростта е съобразена с характера,
интензивността на движението , атмосферните условия, релефа, видимостта и др.
фактори следва от конкретните условия, които трябва да са обективирани като
фактология на нарушението - натоварено ли е било движението, в коя от двете
посоки; (какво въобще означава състояние на движението ?!) . Още повече, че
според твърденията на контролния орган става въпрос за удар отзад и причината
може да е неспазена дистанция с движеното се отпред и внезапно спряло МПС. но
дали е така следва от конкретните обстоятелства по настъпване на
произшествието, които контролните органи са установили. И да не е спазена
дистанция може водачът да е отклонил вниманието си и затова да е ударил
предното МПС и т.н. Възможностите са много, но причината за ПТП води до
нарушението , а то се изследва при съдебния контрол според обстоятелствата по
извършването му, а не според извода на контролния орган. Именно последният
подлежи на проверка. Това е важимо и по отношение на нарушенията по т. 3 и
4. Защото липсата на заплатена винетна такса от
къде следва от липсата на стикер, който доказва този факт или има стикер и тук
вече следва да се посочи валидността на период, за който важи, за да се провери
вярно ли е, че към датата на проверката не е покривал този периода. Аналогично
е по отношение на възприетото, че „ не е предоставено МПС за ГТП.Тук на първо
място следва уточнението ,че ГТП е нелегална абревиатура, но все пак в долната
част на описанието следва уточнение, че се касае техническа преглед. Необходимо
е било обаче в акта да се посочи има ли стикер, който доказва този преглед и
ако да- за кой период е валиден, да са прави също извода дали покрива или не
датата на нарушението.
Накрая и относно нарушението по т.5 - съвсем
неясно е как и защо е възприето , че „ не носи СРМПС“ след като водачът е
избягал и на място полицаите са заварили само автомобила. Дали го е носил или не, докато е управлявал,
от къде следва след като водачът въобще не е установен.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 16-5313-000907/23.01.2017 г.
на началник група СПП при ОД МВР, с което на Пазарджик М.И.З., ЕГН ********** с
адрес ***, са наложени следните глоби на
следните основания:
1) чл.179
ал.2 от ЗДвП - Глоба в размер на 100 лв.
2) чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - Глоба в размер на 50 лв. лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец
3) чл.179 ал.з т.4 от ЗДвП - Глоба в размер на 300 лв.
4) чл.181 т.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 20 лв.
5) чл.183 ал.1 т.1 пр.З от ЗДвП - Глоба в
размер на 10 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: