№ 297
гр. Пазарджик , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200293 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „A.-2“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „З.“ №2, представлявано от изпълнителния
директор М. Ф. М., против Наказателно постановление № 36-0000637 от
05.11.2020 г. издадено от Началник ОО „АА“- Пловдив, с което за нарушение на
чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС на основание чл.178а ал.4
т.1 предл.1 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е
незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния
закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага становище, за
незаконосъобразност на НП, поради нарушение на материалния закон, поради
което иска неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. От същата е депозирано писмено становище, в което
са изложени съображения за законосъобразност на НП, като се иска неговото
потвърждаване. Не се претендират разноски, като се прави възражение за
прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени
1
изложените в същата доводи и становищата на страните, съблюдавайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прие за установено от следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с обжалваното НП, за това че
на 1012.2019 г., около 00,01 часа, в гр. Пазарджик, в ОО „АА“ Пазарджик, като
лице по чл.16 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС (Наредбата),
притежаващо разрешение № 340/27.04.2018 г. за извършване на периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС от ІІІ категория, при
настъпили промени в обстоятелствата на 02.12.2019 г., на документи по чл.18 ал.1
т.6 от Наредбата, а именно издаден нов сертификат ISO 9001:2015 с рег. № 32 100
130124 от 02.12.2019 г., не е уведомило писмено изпълнителния директор на ИА
„АА“ чрез ръководителя на съответното регионално звено до 24,00 часа на
09.12.2019 г. в 7-дневен срок от извършване на промяната.
Нарушението било установено след приключила комплексна проверка на
дружеството в КТП за която е съставен КП от 13.10.2020 г.
За така констатираното на 13.12.2020 г. св. Д.С.- инспектор в РД „АА“ гр.
Пловдив съставил срещу дружеството-жалбоподател АУАН № 277373, в
присъствието на изп. директор на дружеството, на който бил предявен и връчен
срещу подпис. В акта било вписано възражение, че несъзнателно е пропуснат
срока за уведомяване.
Въз основа на акта на 05.11.2020 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено на законовия представител на санкционираното дружество на
02.02.2021 г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното е
подадена от изп. директор на наказаното дружество чрез АНО до съда, която била
входирана в деловодството на ОО „АА“- Пазарджик на 08.02.2021 г., поради което
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП
и пред компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя-
св. Д.С.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в същата
съображения.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало
2
със съставянето на АУАН. Последния е съставен в присъствието на законовия
представител на дружеството-нарушител и на свидетел. Надлежно е предявен и
връчен. АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42,
респ. чл.57 от ЗАНН и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на
чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН. АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на
нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия
му състав. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение.
Съдът не споделя направеното в жалбата възражение, че АУАН не бил
съставен от компетентен орган. Актосъставителят към онзи момент е заемал
длъжността инспектор в РД „АА“- Пловдив и като такъв разполага с
правомощието да съставя актове за допуснати нарушения на Закона за
автомобилните превози и Закона за движение по пътищата и подзаконовите
нормативни актове издадени въз основа на тях, както и на регламенти на ЕС,
регламентиращи движението по пътищата, т.е. имал е материалната и
териториалната компетентност.
Правилно е обаче възражението, че НП не е издадено от надлежен орган.
Това е така, тъй като неговият издател не притежава териториалната
компетентност да издаде НП за вмененото нарушение. Видно от санкционния акт,
е че нарушението е извършено в гр. Пазарджик- адм. сграда на ОО „АА“-
Пазарджик, т.е. съответното регионално звено към ИА „АА“, което е следвало да
бъде уведомено от дружеството-жалбоподател за настъпилото ново
обстоятелство. Издателят на НП- началникът на ОО „АА“- Пловдив е обосновал
компетентността си по чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, съгласно който НП се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Вярно е, че в т.9 от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на
министъра на МТИТС (л.10) е посочено, че оправомощени за издават НП за
нарушения по ЗДвП са и началниците на ОО „АА“ в РД „АА“, но с оглед на
посочената разпоредба от ЗДвП, компетентността на органа следва да е не само
материална, но и териториална. С първата началникът на ОО „АА“- Пловдив
разполага, но териториална компетентност да издава НП за нарушения,
извършени на територията на гр. Пазарджик той няма. С такава разполага
единствено директорът на РД „АА“- Пловдив, към която дирекция е структуриран
ОО „АА“- Пазарджик, на чиято територия е извършено нарушението. В този
смисъл липсата на териториална компетентност на издателя на процесното НП
опорочава последното до степен на нищожност и е абсолютно основание за
неговата отмяна.
Относно спора по същество, съдът намира, че в хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател е
извършило вмененото му нарушение. Няма спор, че „A.-2“АД е лице по чл.16 от
Наредбата, тъй като е ЮЛ регистрирано по ТЗ и притежава валидно разрешение,
издадено по надлежния ред за извършване на периодични прегледи за проверка
техническата изправност на ППС от ІІІ категория. В този смисъл то е задължено
по смисъла на чл.24 ал.1 от Наредбата при настъпила промяна на обстоятелствата
3
удостоверени с документите по чл.18 ал.1 т.4, 6-10 от Наредбата, да уведоми в 7-
дневен срок директора на ИА АА чрез ръководителя на регионалното звено- в
случая ОО АА- Пазарджик. Разпоредбата на чл.18 ал.1 т.6 от Наредбата включва
два документа- сертификат за внедрената в контролно-техническия пункт система
за управление на качеството по чл.11 ал.5, издаден от орган по сертификация на
системи за управление, акредитиран от Изпълнителна агенция „Българска служба
за акредитация“ или от чуждестранен орган за акредитация, който е страна по
Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската
организация за акредитация (European Cooperation for Accreditation) за област
сертификация на системи за управление и декларация за стартирала процедура по
издаване на сертификат за внедрената в контролно-техническия пункт система за
управление на качеството. С оглед процедурата по сертифициране на внедрената
система за управление на качеството, а и от приетия по делото като писмено
доказателство Сертификат № 32 100 130124/02.12.2019 г. (л.4) става ясно, че този
сертификат ISO 9001:2015 се издава, за да удостовери, че внедрената система за
управление на качеството при извършваната дейност на дружеството- технически
прегледи на ППС съответства на стандарт ISO 9001:2015. Този сертификат е
необходим, за да се издаде разрешение за извършване на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС. Валидността на сертификата
зависи от извършваните одити на системата на управление, които се извършват на
шест месеца и годишно, както и от цялостния преглед на системата на всеки три
години.
В конкретния случай първоначално сертификатът на дружеството-
жалбоподател е издаден 2007 г. На 05.12.2019 г. е извършен цялостен преглед на
системата и е издаден процесния Сертификат с горепосочен номер, който е
валиден до 04.12.2022 г., когато системата на управление подлежи на нов
цялостен преглед. Казано с други думи на 05.12.2019 г. след извършения цялостен
преглед на системата за управление се издава нов сертификат, удостоверяващ
този цялостен преглед и резултата от него, а именно че системата на управление
съответства на стандарта, за да има валидност на сертифицирането й. Така
издадения нов сертификат следва да се счита за ново обстоятелство, което следва
да бъде заявено в ИА АА. Самият факт на твърдяната и отразена във сертификата
промяна на 05.12.2019 г. сам по себе си сочи, че има настъпило ново
обстоятелство във връзка с издадения сертификат. А съгласно чл.24 ал. 5 от
Наредбата (в редакцията й към инкриминираната дата) за промяна в
обстоятелствата по ал.1 се счита и преиздаването на документ по чл.18 ал. 1
поради изтичане на неговия срок на валидност.
Поради така изложеното и съдът не споделя възражението направено в
жалбата и поддържано от процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател, че в случая липсва състав на нарушение от обективна гледна точка,
поради което и не било извършено нарушение.
Макар възражения в тази насока да липсват, съдът намира за необходимо да
посочи, че в случая е без значение дали и кога е била стартирана от дружеството
процедура по издаване на сертификат за внедрената в контролно-техническия
пункт система за управление на качеството, в който случай е предвидено, че
4
уведомяването на ИА в 7-дневен срок след изтичане на шестмесечния срок от
стартирането на процедурата. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.18 ал.т.6 от
Наредбата визира, както се посочи по-горе два документа- сертификат за
внедрената в контролно-техническия пункт система за управление на качеството и
декларация за стартирала процедура по издаване на сертификат за внедрената в
контролно-техническия пункт система за управление на качеството. Вярно е, че в
разпоредбата е предвиден шестмесечен срок от стартиране на процедурата по
издаване на сертификат, в който лицето по чл.16 изпраща заверено копие на
получения сертификат в ИА, но имайки предвид, че се касае за нарушение на
чл.24 ал.1 от Наредбата, която е допълнена с разпоредбата на чл.18 ал.1, но само
досежно новите обстоятелства които касаят документите посочени в тази
разпоредба, то в случая този шестмесечен срок е неприложим, тъй като
препращането към чл.18 ал.1 т.6 касае единствено двата документа, с които
настъпват нови обстоятелства. В случая е визиран единият от тях- издадения нов
сертификат и административното обвинение е именно за извършено нарушение-
неуведомяване на ИА за новите обстоятелства- издаването на новия сертификат, а
не за това, че е подадена декларация за стартирала процедура за издаване на
сертификат.
Настоящият съдебен състав приема, че конкретното деяние, въпреки че
формално осъществява признаците на административно нарушение съгласно
дефиницията на чл.6 от ЗАНН, представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Задължението на контролните органи към ИА АА да регистрират
нарушението чрез съставяне на АУАН не освобождава наказващият орган от
задължението му да прецени конкретната обществена опасност на деянието, която
в случая е малозначителна, поради което дружеството-жалбоподател следва да
бъде освободено от налагане на наказание, като бъде предупредено чрез
законовия представител устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще бъде наложено административно наказание. Преценката за
маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус-
вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици,
степента на обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на
извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност.
На първо място по делото не са ангажирани доказателства от АНО, че
дружеството-жалбоподател е наказвано друг път за подобно нарушение или за
каквото и да е друго нарушение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. Вярно е, че срещу дружеството са съставени още 2 НП за
извършено нарушение от същия вид, което се установи от настоящия съдебен
състав служебно чрез справка в ЕИСС, но следва да се отбележи, че при
извършения съдебен контрол на същите, и двете са били отменени, като едно от
съдебните решения е влязло в сила. Освен това няма спор в съдебната практика и
доктрина, че е налице извършено адм. нарушение само, когато има влязло в сила
НП, в какъвто смисъл е и практиката на касационната инстанция, като за пример
може да се посочи Решение № 247/19.03.2021 г. по КАНД № 100/2021 г. на Адм.
5
съд Пазарджик.
На следващо място следва да се посочи и това, че макар заявление за новите
обстоятелства да не е било подадено от дружеството и нарушението да е
установено от контролните органи след 10 месеца, то липсват доказателства това
да е довело до някакви вредни последици. Вярно е, че се касае за нарушение на
формално извършване и не е необходимо такива да са настъпили, но преценката
за маловажност на случая следва винаги да се прави на плоскостта на засегнатите
обществени отношения. Макар принципно значимостта на обществените
отношения, предмет на защита с Наредбата, касаещи техническата изправност на
ППС и безопасността на движението по пътищата да е голяма, преценката за
засягането на тези обществени отношения с конкретното деяние, води до извода
че процесното нарушение само по себе си не е довело до съществено засягане на
обществените отношения регулирани от нарушената правна норма. В крайна
сметка за обществените отношения, регулирани от горецитираната наредба, е по-
важно това, че за уредите, които дружеството е използвало при извършени не
прегледи за техническа изправност на ППС, са били издадени съответните
документи за изправност, а не толкова, че тези документи не са представени пред
директора на ИА „АА“ чрез ръководителя на съответното регионално звено в
у,казания в закона срок.
Всичко дотук навежда съда на извода, че нарушението е със значително по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. В случая са били налице предпоставките на чл.28 от
ЗАНН, тъй като с конкретното деяние не са засегнати съществено обществените
отношения регулирани с Наредбата и АНО е следвало да предупреди нарушителя
да изпълнява изискванията на същата за в бъдеще, още повече че предвидената
санкция в твърд размер от 1 000 лева се явява прекомерно тежка с оглед
конкретното деяние, като предупреждението според съда ще изиграе своята
превантивна роля по отношение на дееца в достатъчна степен, за да се въздържа в
бъдеще от извършването на други подобни нарушения, след като и преди това не
е извършвал такива. Още повече, че при налагане на административно наказание,
следва да се съблюдава принципа на пропорционалност между деянието
(нарушението), последиците от същото и предвидената санкция, предвид
преследваната, съгласно чл.12 от ЗАНН цел и с оглед защита на регулираните
обществени отношения. Съгласно трайната практика на Съда на ЕС, държавите-
членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите
интереси, но без да нарушава основните правни принципи на пропорционалност и
правна сигурност, респ. предвидимост и защита на оправданите правни
очаквания.
Като не е отчел горепосочените обстоятелства и не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, АНО е постановил един незаконосъобразен акт,
като неправилно и необосновано е ангажирал административнонаказателната
отговорност на дружеството жалбоподател.
По изложените по-горе съображения, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Поради липса на съответни искания за присъждане на
6
разноски, съдът служебно не следва да се занимава с този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000637 от 05.11.2020 г.
издадено от Началник ОО „АА“- Пловдив, с което A.-2“АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „З.“ №2, представлявано от
изпълнителния директор М. Ф. М., за нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. на МТИТС на основание чл.178а ал.4 т.1 предл.1 от ЗДвП е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7