РЕШЕНИЕ
№ 2327
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100512524 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 13451 от 08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 57562/2022 г. по описа
на СРС, 64- и с- в, М. Н. Д. е осъдена да плати на „Топлофикация София” ЕАД на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1297,16 лева – цена за
доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г. вкл., до имот на
адрес: гр. София, ул. „*******“ № **********, аб. № *******, ведно със законната лихва от
30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от
213,93 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница
за периода 15.09.2018 г. – 23.11.2020 г., сумата от 40,35 лева – цена за услуга дялово
разпределение за периода м. 10.2017 г. – м. 04.2019 г., вкл., ведно със законната лихва от
30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, като са
отхвърлени искът за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 1392,56 лева и за периода м. 05.2017 г. – м. 09.2015 г., вкл., искът по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от
229,66 лева, както и изцяло искът за сумата от 8,88 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за периода 30.11.2017 г. –
23.11.2020 г.
1
Със същото решение М. В. Ф. е осъден да плати на „Топлофикация София” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 216,19
лева – цена за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г. вкл., до
имот на адрес: гр. София, ул. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва от
30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от
35,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница
за периода от 15.09.2018 г. до 23.11.2020 г., сумата от 6,72 лева – цена за услуга дялово
разпределение за периода м. 10.2017 г. – м. 04.2019 г., вкл., ведно със законната лихва от
30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, като са
отхвърлени искът за цена за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от
232,09 лева и за периода м. 05.2017 г. – м. 09.2017 г., вкл., искът за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 38,27 лева, както и изцяло искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,48
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за периода 30.11.2017 г. – 23.11.2020 г.
Със същото решение Н. В. Ф. е осъден да плати на „Топлофикация София” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 216,19
лева – цена за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г. вкл., до
имот на адрес: гр. София, ул. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва от
30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от
35,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница
за периода от 15.09.2018 г. до 23.11.2020 г., сумата от 6,72 лева – цена за услуга дялово
разпределение за периода м. 09.2017 г. – м. 04.2019 г., вкл., ведно със законната лихва от
30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, като са
отхвърлени искът за цена за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от
232,09 лева и за периода м. 05.2017 г. – м. 09.2017 г., вкл., искът за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 38,27 лева, както и изцяло искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,48
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за периода 30.11.2017 г. – 23.11.2020 г.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба ответниците М. В. Ф. и Н.
В. Ф. срещу решението в частта, с която М. В. Ф. е осъден да плати на „Топлофикация
София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в
размер на 216,19 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2017 г. до м.
04.2019 г. вкл., до имот на адрес: гр. София, ул. „*******, аб. № *******, ведно със
законната лихва от 30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане, сумата от 35,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за периода от 15.09.2018 г. до 23.11.2020 г., сумата от 6,72 лева – цена за
2
услуга дялово разпределение за периода м. 10.2017 г. – м. 04.2019 г., вкл., ведно със
законната лихва от 30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане, както и в частта, с която Н. В. Ф. е осъден да плати на „Топлофикация София”
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер
на 216,19 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019
г. вкл., до имот на адрес: гр. София, ул. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва
от 30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от
35,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница
за периода от 15.09.2018 г. до 23.11.2020 г., сумата от 6,72 лева – цена за услуга дялово
разпределение за периода м. 09.2017 г. – м. 04.2019 г., вкл., ведно със законната лихва от
30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваните
части. Твърди се, че процесните вземания са погасени по давност, тъй като при първото
разглеждане на делото като ответник е била конституирана само М. Н. Д., а при второто
разглеждане на делото исковата молба е от дата 25.10.2022 г. и преди този момент спрямо
двамата ответници не са предприемани действия, спиращи или прекъсващи давността,
поради което предявените искови претенции са неоснователни. Моли се съдът да отмени
решението в обжалваните части, като вместо него постанови ново, с което да отхвърли
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваните части.
Претендират се разноски.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Постъпила е и частна жалба, депозирана от ответницата М. Н. Д., срещу определение
№ 35919 от 05.09.2024 г., постановено по гр. д. № 57562/2022 г. по описа на СРС, 64- ти
състав, с което е отхвърлено искането по чл. 248 ГПК от М. Д. за изменение на решение от
08.07.2024 г. по гр. д. № 57562 по описа за 2022 г. на СРС, 64- ти състав, в частта за
разноските.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца сторените
в хода на първото разглеждане на делото пред СРС разноски. Отделно, се излагат
съображения за неправилност на преценката на районния съд за прекомерност на
заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение при първото разглеждане на делото
от СРС. Моли се съдът да отмени обжалваното определение и да измени горепосоченото
решение в частта за разноските.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД с изложени съображения за нейната неоснователност. Моли се
съдът да отхвърли частната жалба. Претендират се разноски.
3
Решението в частта, с която М. Н. Д. е осъдена да плати на „Топлофикация София”
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1297,16
лева – цена за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г. вкл., до
имот на адрес: гр. София, ул. „*******“ № **********, аб. № *******, ведно със законната
лихва от 30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане,
сумата от 213,93 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода 15.09.2018 г. – 23.11.2020 г., сумата от 40,35 лева – цена за услуга дялово
разпределение за периода м. 10.2017 г. – м. 04.2019 г., вкл., ведно със законната лихва от
30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, в частта, с
която са отхвърлени, предявените срещу М. Н. Д., иск за цена за доставена топлинна енергия
за разликата до пълния предявен размер от 1392,56 лева и за периода м. 05.2017 г. – м.
09.2015 г., вкл., иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху цена за доставена топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 229,66 лева, както и изцяло иск за сумата от 8,88
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за периода 30.11.2017 г. - 23.11.2020 г., в частта, с която са отхвърлени,
предявените срещу М. В. Ф., иск за цена за топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 232,09 лева и за периода м. 05.2017 г. – м. 09.2017 г., вкл., иск за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 38,27 лева, както и изцяло иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
цена за услуга дялово разпределение за периода 30.11.2017 г. – 23.11.2020 г., както и в частта,
с която са отхвърлени, предявените срещу Н. В. Ф., иск за цена за топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 232,09 лева и за периода м. 05.2017 г. – м. 09.2017 г.,
вкл., иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 38,27 лева, както и изцяло иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цена за услуга дялово разпределение за периода 30.11.2017 г. – 23.11.2020 г.,
като необжалвано е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд установява следното:
4
С оглед доводите на въззивниците, съдържащи се в сезиращата настоящата
инстанция въззивна жалба, спорно по делото се явява обстоятелството дали процесните
вземания са погасени по давност.
Видно от отбелязването върху подадената от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
искова молба, същата е депозирана в съда на 30.11.2020 г. От съдържанието й се установява,
че ищецът претендира осъждане на М. Н. Д. и наследниците на В.А.Ч. да заплатят на ищеца
следните суми: 1856,75 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до датата на изплащане на вземането, 306,22 лева – законна
лихва за забава от 30.11.2017 г. до 23.11.2020 г., 53,81 лева – цена за дялово разпределение за
периода м. 10.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и 11,85 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.11.2017 г. – 23.11.2020 г.
По така подадената искова молба е образувано гр. д. № 59544/2020 г. по описа на
СРС, 144- ти състав, като съдът е изискал служебна справка от НБД „Население“, от която е
видно, че В.А.Ч. е починала на 31.10.2017 г. и от посочените в справката родственици жива е
единствено ответницата М. Д.. След получаване на справката производството е продължило
при участие само на ответницата М. Д., за която първоинстанционният съд е приел, че е
единствен наследник на починалата В.Ч.. С решение № 167715 от 04.08.2021 г., постановено
по гр. д. № 59544/2020 г. по описа на СРС, 144- ти състав, М. Н. Д. е осъдена да заплати на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми: 1856,75 лева за стойност на доставена топлоенергия за недвижим имот в гр.
София, ж. к. „*******“ ул. „*******“ № ******** с абонатен номер ****** през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 30.11.2020 г., до окончателното изплащане, сумата от 306,22 лева като вземане за
обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.11.2017 г. до 23.11.2020 г., сумата от
53,81 лева като стойност на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2019 г. и 11,85 лева като вземане за обезщетение за забава за периода от 30.11.2017 г. до
23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата за дялово разпределение от датата на
подаване на исковата молба – 30.11.2020 г., до окончателното й изплащане.
Така постановеното решение е обжалвано, като с решение № 2671 от 06.10.2022 г.,
постановено по в. гр. д. № 13241/2021 г. по описа на СГС, II-Д въззивен състав, същото е
обезсилено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС от етапа на
проверката за редовност на исковата молба по чл. 129 ГПК. В мотивите на въззивното
решение изрично е посочено, че съдът не е процедирал съгласно разпоредбата на чл. 129
ГПК поради нередовност на исковата молба, изразяваща се в непосочване
/неконкретизиране/ на част от ответниците, а вместо това е изискал служебна справка от
НБД „Население“, която обаче не представлява удостоверение за наследниците на
починалата В.Ч. и не може да удостовери кои са наследниците й по закон.
След връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС е образувано гр.
5
д. № 57562/2022 г. по описа на СРС, 64- ти състав. С разпореждане № 126789 от 21.12.2022 г.
съдът е указал на ищеца в едномесечен срок от получаване на съобщението да посочи
имената и адресите за призоваване на ответниците, посочени като наследници на
починалото лице, както и да посочи какви суми се претендират поотделно срещу всеки един
от ответниците. Съдът е разпоредил и издаване на съдебно удостоверение на ищеца за
снабдяване с удостоверение за наследници на починалото лице.
В предоставения от съда срок ищецът е представил по делото удостоверение за
наследници на В.А.Ч., от което е видно, че нейни наследници са М. Д., М. Ф. и Н. Ф., като
последните двама на основание чл. 10 ЗН са наследили по заместване В.Ч., тъй като същите
са низходящи роднини от първа степен на починалата преди наследодателя си друга дъщеря
на В.Ч. – Т.Ч. – Ф.а.
С отделна молба в предоставения от съда срок ищецът е изпълнил и указанията на
съда да посочи какви суми претендира поотделно от всеки един от ответниците, като
изрично е уточнил, че претендира от М. Н. Д. при квота 6/8 сумите в размер на 1392,56 лева
– главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно
със законната лихва от входиране на исковата молла до изплащане на вземането, 229,66 лева
– мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 23.11.2020 г., 40,35 лева – главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г., както и
8,88 лева – мораторна лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 30.11.2017 г. до 23.11.2020 г.; от М. В. Ф. при квота 1/8 сумите в размер на 232,09
лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г.,
ведно със законната лихва от входиране на исковата молба до изплащане вземането, 38,27
лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 23.11.2020 г., 6,72 лева – главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г., както и
1,48 лева – мораторна лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 30.11.2017 г. до 23.11.2020 г.; от Н. В. Ф. при квота 1/8 232,09 лева – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със
законната лихва от входиране на исковата молба до изплащане вземането, 38,27 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 23.11.2020 г., 6,72 лева – главница за извършена
услуга дялово разпределение за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г., както и 1,48 лева –
мораторна лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от
30.11.2017 г. до 23.11.2020 г.
Предвид гореизложеното и с оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ГПК, съгласно
която поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването, следва да се
възприеме изводът, че в настоящия случай процесните искове са били предявени срещу
въззивниците ответници на 30.11.2020 г. и именно към този момент следва да се извърши
преценка досежно погасяването по давност на претендираните вземания.
Според Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на
6
чл. 111, б. „в”) ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
С оглед на изложеното настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, че погасени по давност са вземанията за главница за незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2017 г., както и че следва да се приеме за
погасено по давност и акцесорното вземане върху погасената по давност главница. Правилно
е изчислен и размерът на дължимите и непогасени по давност задължения на ответниците
въззивници с оглед техните квоти в съсобствеността. Въззивният съд намира, че не са
погасени по давност вземанията за главница за извършена услуга дялово разпределение,
доколкото същите се претендират за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г., т. е. преди изтичане
на тригодишния давностен срок.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка с
предявените искови претенции, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК,
съдът приема, че решението на СРС в обжалваните части следва да се потвърди.
По частната жалба:
Настоящата инстанция счита, че ако първото по спора първоинстанционно решение е
обезсилено от въззивната инстанция и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд, това не означава, че страните губят правото на направените в
предходните производства /първоинстанционно и въззивно/ съдебни разноски. Напротив,
съдът следва да се произнесе по тези разноски с последващото си решение при новото
разглеждане на делото, като разпредели между страните отговорността за разноските
съобразно изхода на спора именно при новото разглеждане на делото. В настоящия случай с
решението при новото разглеждане на делото съдът е уважил частично предявените искове,
респ. отхвърлил е частично същите, и съблюдавайки разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК, е присъдил на страните разноски съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от
исковите претенции. Ето защо, неоснователни се явяват възраженията на частния
жалбоподател М. Д., че неправилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца
сторените в хода на първото разглеждане на делото пред СРС разноски.
Неоснователно е и възражението за неправилност на преценката на районния съд за
прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение при първото
разглеждане на делото от СРС. Това е така, защото делото не се характеризира със завишена
фактическата и правна сложност, като следва да се отчита и реално извършената от адвоката
работа – подаване на отговор на искова молба без явяване в проведените по делото две
съдебни заседания. Освен това следва да се посочи и обстоятелството, че по
правопораждащите факти на предявените претенции е формирана константа и
непротиворечива съдебна практика. Ето защо, определеното от районният съд адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответницата пред първата инстанция
при първото разглеждане на делото в размер на 500 лева се явява съответно на оказаната
процесуална защита.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като
правилно.
7
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна, която претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед
релевантната практика на СЕС и ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, а именно
решение Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22г., както и определение
№ 1016/06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. на ВКС, IV г. о., възнаграждението следва да
бъде определено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, цената на
защитавания материален интерес и действително извършената работа. Ето защо, в случая
съдът счита, че въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия сума в
размер на 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13451 от 08.07.2024 г., постановено по гр. д. №
57562/2022 г. по описа на СРС, 64- и с- в, в частта, с която М. В. Ф., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. София, ул. „*******“ № ******** – адв. В. Д., е осъден да плати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 216,19 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода от
м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г. вкл., до имот на адрес: гр. София, ул. „*******, аб. № *******,
ведно със законната лихва от 30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане, сумата от 35,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода от 15.09.2018 г. до 23.11.2020 г., сумата от 6,72
лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м. 10.2017 г. – м. 04.2019 г., вкл.,
ведно със законната лихва от 30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане, както и в частта, с която Н. В. Ф., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр. София, ул. „*******“ № ******** – адв. В. Д., е осъден да плати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 216,19 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода от
м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г. вкл., до имот на адрес: гр. София, ул. „*******, аб. № *******,
ведно със законната лихва от 30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане, сумата от 35,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода от 15.09.2018 г. до 23.11.2020 г., сумата от 6,72
лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м. 09.2017 г. – м. 04.2019 г., вкл.,
ведно със законната лихва от 30.11.2020 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 35919 от 05.09.2024 г., постановено по гр. д. №
57562/2022 г. по описа на СРС, 64- ти състав, с което е отхвърлено искането по чл. 248 ГПК
8
от М. Д. за изменение на решение от 08.07.2024 г. по гр. д. № 57562 по описа за 2022 г. на
СРС, 64- ти състав, в частта за разноските.
ОСЪЖДА М. В. Ф., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „*******“ № *******,
ап. 3 и Н. В. Ф., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „*******“ № *******, ап. 3 да
заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 50 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9