Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Варна,
………..2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, I-ви касационен
състав, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при
секретаря Галина Владимирова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова КНАХД № 1122 по описа на Административен съд
– гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.
63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството
по делото е образувано по подадена касационна жалба от Областен отдел
„Автомобилна администрация” в Главна дирекция „Автомобилна инспекция”-гр. Варна
срещу Решение № 612/15.04.2020 г. по НАХД № 710/2020 год. по описа на Районен
съд – Варна, с което съдът е отменил НП № 23-0000105/ 28.01.2020г. на Началника
на Областен отдел „АА” в ГД „АИ”-гр. Варна, с което на И.Й.И., в качеството му
на представляващ „Норд 2014” ЕООД”, е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лв., на основание чл.105, ал.1 от
ЗАвП, за нарушение на чл.21, ал.1, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ.
Касаторът – Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“– Варна, чрез гл. експерт с юридическо
образование И. Георгиев оспорва решението с основанието на чл.348,ал.1,т.1 от НПК-неправилно приложение на материалния закон. Счита, че неправилно въззивния съд е приел, че санкционираното деяние е несъставомерно от субективна страна ,
тъй като собственик на автомобила е водачът, а не таксиметровия превозвач. Моли да се отмени
решението на Районен съд-Варна и да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – „Норд 2014“ ЕООД, представляван от управителя И.Й.И., в
отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Счита,
че въззивният съд обективно е преценил фактическата обстановка и е приложил
правилно материалния закон, поради което моли за оставяне в сила на обжалваното
решение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и моли за оставяне в сила на въззивното решение.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед служебната проверка по чл. 218 от АПК, Варненският
административен съд, І-ви касационен състав, намира, че касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена
в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, съдът
намира, че касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата
обстановка установена от въззивния съд е следната: С покана от 03.09.2019г., от
санкционираното дружество били изискани за проверка документи, касаещи транспортната му дейност за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2019г., като поканата била връчена на упълномощено лице
на 05.09.2019г. На 17.09.2019г. в ОО ”АА”-Варна били представени документи,
изискани с поканата, които били отразени в Приемо-предавателен протокол от
същата дата. В проверката, която приключила на 27.11.2019г. участвал и
св.Калоянчев, като резултатите от същата били отразени в КП от същата дата. В
хода на проверката било прието за установено, че на 09.04.2019г., в гр.Варна,
превозвачът, притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници с № 10864/14.01.2014г. е извършил таксиметрова
дейност с МПС „Дачия” от кат.М1, с рег.№ ****,
включен в списъка към удостоверение за регистрация, с водач И. А. А., видно от пътен лист № 070/09.04.2019г. към пътна
книжка сер. ”Н” №13/15.01.2019г., без лекият таксиметров автомобил да отговаря
на изискването да е преминал на периодичен преглед за техническа изправност,
съгласно чл.147, ал.3, т.2 от ЗДвП, тъй като било установено, че горепосоченото
МПС е било без валиден периодичен преглед за периода от 09.04.2019г. до
21.04.2019г., съгласно изготвената справка в информационната система за
технически прегледи към ИА ”АА”. Предвид горното св.К.
приел, че превозвачът е извършил нарушение на чл.21, ал.1, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, поради
което на 27.11.2019г. съставил АУАН срещу дружеството-превозвач, в който описал
и квалифицирал по съответния ред приетото за установено нарушение. АУАН бил
съставен в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството лице, което
след запознаване със съдържанието му го подписало без възражения. В
законоустановения срок не били депозирани писмени възражения, поради което въз
основа на материалите по преписката на 28.01.2020г. АНО издал НП, в което възпроизвел фактите и квалификацията,
описани в АУАН.
С
обжалваното Решение № 612/15.04.2020 г. по НАХД № 710/2020 год. по описа на
Районен съд – Варна, съдът е отменил НП № 23-0000105/ 28.01.2020г. на Началника
на Областен отдел „АА” в ГД „АИ”-гр. Варна. За да постанови този резултат
районният съд е приел, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалният закон е приложен неправилно. Констатирал
е, че липсва кореспонденция между факти, посочена като нарушена норма и
приложена санкционна такава и е приел, че се касае за съществени процесуални нарушения, тъй като
възможността нарушителят да бъде наясно в какво е обвинен, е била ограничена и
в тази връзка е ограничено и правото на защита. Приел е за недопустимо факти,
касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в с.з.,
тъй като същите императивно следва да се съдържат в НП.
Решението на ВРС е
неправилно.
При проверка за съответствие
на решението с материалния закон, настоящият състав намира, че при обективно
възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е направил
неправилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Необосновани са
изводите на въззивната интстанция за наличието на съществени процесуални нарушения в хода на АНП,
както и нарушения на материалния закон, предвид описаното в НП съставомерно
нарушение.
От приетите по делото доказателства, се
установява по несъмнен начин, че в периода от 09.04.2019г. до 21.04.2019г.,
съгласно изготвената справка в информационната система за технически прегледи
към ИА ”АА”, МПС „Дачия” от кат.М1, с рег.№ ****,
включен в списъка към удостоверение за регистрация №10864/14.1.2014г. на
превозвача „Норд 2014“ ЕООД, не е отговаряло на изискването да е преминал
периодичен преглед за техническа изправност, съгласно чл.147, ал.3, т.2 от ЗДвП. Въззивният съд неправилво е тълкувал, че съобразно собствеността на
МПС-то, която е на водача А., а не на
превозвача, последният не е задължен по чл. 21, ал.1, т.1 от Наредба №34 от
06.12.1999г. на МТ, тъй като наказанията за собственик или длъжностно лице,
което не представи в определения от закона срок МПС за технически преглед, без
уважителни причини, са уредени в ЗДвП.
Позоваването на разпоредбите на чл. 181, т. 1 от ЗДвП е неотносимо
към настоящото производство, доколкото съгласно § 2 от ПЗР на Наредба №
34/06.12.1999г. на МТ, същата е издадена на основание на чл. 12а, ал. 4 от ЗАвП.
Позоваването на чл. 34, т. 4 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ също е неотносимо
в настоящия случай, доколкото ежемесечна проверка на техническата изправност на
автомобилите се извършва от представител на превозвача и се вписва в пътната
книжка на автомобила, а периодичният технически преглед се извършва от комисия,
сформирана по реда на чл. 12 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС и в
следствие на прегледа се издава удостоверение за техническа изправност.
Легалната
дефиниция на “таксиметрови превози” е дадена в §1, т.26 от ДР на ЗАвП, според
която таксиметрови превози са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани
от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които
водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента
цел. Същото съдържание има и разпоредбата на чл.2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, която гласи, че таксиметров превоз на
пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван от лек автомобил до 7
места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут. Т.е.
легалната дефиниция на “таксиметров превоз”, изисква регистрацията на
превозвач, като е достатъчно да е налице вписан в регистъра на ИА „АА“
таксиметров автомобил, отговарящ на всички изисквания по чл.21, ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ. По арг. от чл. 6, ал.1
от ЗАвП за извършване на таксиметрови превози на пътници се изисква
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници,
чието издаване е по реда на цитираната Наредба. Неразделна част от това
удостоверение е списъкът на автомобилите, с които превозвачът ще извършва
превоза, данните за които се подават от превозвача. Следователно Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ вменява задължение
именно на превозвачите с издаден лиценз, да осъществяват дейността си само с
превозни средства, които са преминали преглед и за които има издадено валидно
удостоверение за техническа изправност, като в разглеждания случай отговорността на превозвача е
ангажирана правилно и при спазване на специалните изисквания на закона. Ирелевантно в случая е задължението на собственика на МПС да представи същото за технически
преглед. Следователно
в пределите на тази нормативна обосновка, правилно административнонаказващият
орган е направил извода, че с описаното в НП деяние, „Норд 2014“ ЕООД е осъществил признаците на посоченото в правната норма нарушение, за което
правилно е ангажирана отговорността с приложената санкционна норма, като
размерът на санкцията е в законово предвидения минимум. Вмененото на ответника по касация нарушение е индивидуализирано по начин,
позволяващ му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и по
никакъв начин не е накърнено правото му на защита.
С
оглед на всичко изложено дотук, касационната инстанция счита, че районният съд
е постановил решение, при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно нормата на чл. 222, ал. 1 от АПК
спорът следва да се реши по същество, като с оглед доказаността на извършеното
от „Норд 2014“ ЕООД административно нарушение и правилното определяне на вида и
размера на административното наказание от страна на АНО, касационната инстанция
преценява, че издаденото наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с
чл. 221, ал. 2 от
АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
612/15.04.2020 г. по НАХД № 710/2020 год. по описа на Районен съд – Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 23-0000105/28.01.2020г. на Началника на Областен отдел „АА” в
ГД „АИ”- гр. Варна, с което на „Норд 2014” ЕООД, представлявано от И.Й.И. е
наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 200
/двеста/ лв., на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, за нарушение на чл.21, ал.1, т.1
от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.