№ 3452
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети деке.....................и през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110137706 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от И. С. Л., А. Б. А. и Д.
Л. И. против Г.............................“ искове с правно основание чл. 187, ал. 7
З..................... и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на ищците, както следва:
на И. С. Л. - сумата в размер на 2 025,72 лева - главница, представляваща
дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с
превръщане на нощните часове в дневни, изработени за периода от 01.07.2019 г.
до 30.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.07.2022 г., до окончателното изплащане, както и сума в размер от
268,1З лева - законна лихва върху главницата, изтекла в периода от 01.10.2019 г.
до 09.08.2022 г.
На А. Б. А. - сумата в размер на 2 095,06 лева - главница, представляваща
дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с
превръщане на нощните часове в дневни, изработени за периода от 01.07.2019 г.
до 30.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.07.2022 г., до окончателното изплащане, както и сума в размер от
289,12 лева - законна лихва върху главницата, изтекла в периода от 01.10.2019 г.
до 09.08.2022 г.
На Д. Л. И. - сумата в размер на 2 035,38 лева - главница, представляваща
дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с
превръщане на нощните часове в дневни, изработени за периода от 01.07.2019 г.
до 30.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.07.2022 г., до окончателното изплащане, както и сума в размер от
276,08 лева - законна лихва върху главницата, изтекла в периода от 01.10.2019 г.
до 09.082022 г.
Претендират разноски. Допуснато изменение на исковете чрез увеличаване на
1
размера им в последно с.з.
Ищците твърдят, че по силата служебното правоотношение с ответника са
положили извънреден и нощен труд от 10 часа всеки през нощта при работа на смени
от 22,00 до 6,00 часа. Сочат, че след отмяната на Наредба № 8121з-407, според която
при сумирано отчитане на работното време общият брой часове положен труд през
нощта се умножава по 1,143, с Наредба № 8121з-592, обн ДВ бр. 40 от 02.062015 г.
съществува празнота в законодателството. Сочи, че при това положение следва да се
приложи субсидиарно НСОРЗ, според чл. 9, ал. 2 от която следва отново да се приложи
коефициент 1,143, което не било сторено. Именно поради това неприлагане на
коефециента от 1,143 незаплатени останали суми за нощен и извънреден труд, т.к. не е
им изплащано възнаграждение в действителния размер / абзац втори, стр. трета от
ИМ/.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
иска при твърдения, че НСОРЗ не намира субсидиарно приложение и всички дължими
суми са заплатени. Сочи, че З..................... е специален закон спрямо КТ. Сочи, че
изоставянето на коефициента от законодателя в Наредбата се дължи на
обстоятелството, че са предвидени компенсаторни механизми като отпуск от 40 дни,
ранно пенсиониране, безплатно пътуване в градския транспорт и други.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
С доклада по делото, приет при липса на възражения, е отделено като безспорно,
че ищците в периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2022 г. са работили на длъжността
„.....................“ при ответника; че ищците са работели на 24 – часови смени по
утвърдени график.
В тежест на ищците по исковете е възложено да докажат размера на следващото
се допълнително възнаграждение. При доказване на горните обстоятелства в тежест на
ответника е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на
претенцията му, както и да установи, че възнаграждението е изплатено.
Ответникът не спори, а и се установява, че ищецът И. С. Л. в процесния период
от 01.07.2019 г. до 30.06.2022 г. е работел по служебно правоотношение с ответника
като държавен служител на длъжността „Старши .....................“ в Център по дихателна
защита към сектор „...........................“ при отдел „............................т“ към СДПБЗН при
ГДПБЗН, за която е установен режим на работа на смени, като е изпълнявал
служебните си задължения на 24-часови работни смени, съгласно утвърдени графици;
че ищецът е полагал труд на смени по график на 24 - часови дежурства, от които
между 22,00 ч. и 6,00 ч. /8 часа/ през нощта.
Ответникът не спори, а и се установява, че ищецът А. Б. А. в процесния период
от 01.07.2019 г. до 30.06.2022 г. е работел по служебно правоотношение с ответника
като държавен служител на длъжност водач на специален автомобил първа степен в 01
група „.....................“ към сектор „...........................“ при отдел „............................т“ към
СДПБЗН при ГДПБЗН, за която е установен режим на работа на смени, като е
изпълнявал служебните си задължения на 24-часови работни смени, съгласно
утвърдени графици; че ищецът е полагал труд на смени по график на 24 - часови
дежурства, от които между 22,00 ч. и 6,00 ч. /8 часа/ през нощта.
Ответникът не спори, а и се установява, че ищецът Д. Л. И. в процесния период
от 01.07.2019 г. до 30.06.2022 г. е работел по служебно правоотношение с ответника
2
като държавен служител на длъжност старши спасител в 01 група „.....................“ към
сектор „...........................“ при отдел „............................т“ към СДПБЗН при ГДПБЗН, за
която е установен режим на работа на смени, като е изпълнявал служебните си
задължения на 24-часови работни смени, съгласно утвърдени графици; че ищецът е
полагал труд на смени по график на 24 - часови дежурства, от които между 22,00 ч. и
6,00 ч. /8 часа/ през нощта.
Спорен в производството по делото е въпросът дали на ищците се полага
допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и
приравняване към дневен такъв, както и дали във връзка с това е положен извънреден
труд, незаплатен от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за ...................................
/З...................../ нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в ..................... е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.. С
разпоредбата на ал. 3 е установено, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 7 на чл. 187 от З..................... работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период.
Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно. Съгласно разпоредбата на ал. 10 на същия текст редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
По силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 10 и чл. 188 от З.....................
са действали:
· Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. /обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила
от 19.08.2014 г. и отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./,
· Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. / обн. ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила
от 1.04.2015 г.; изм. с Решение № 1512 от 11.02.2016 г. на ВАС на РБ, отм. с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ - бр. 59 от 29.07.2016 г./,
· Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. / ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.; Решение №
16766 на ВАС на РБ - бр. 4 от 14.01.2020 г., отм. /,
· Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките
3
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи / обн., ДВ,
бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., изм., бр. 41 от 8.05.2020 г., отм.,
бр. 93 от 30.10.2020 г./,
· НАРЕДБА № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от
Закона за Министерството на вътрешните работи / oбн., ДВ, бр. 93 от 30.10.2020
г., отм., бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г./ и
· НАРЕДБА № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от
Закона за Министерството на вътрешните работи / oбн., ДВ, бр. 107 от
18.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.; отм. с Решение № 6356 от 27.06.2022 г. на
ВАС на РБ - бр. 51 от 1.07.2022 г., в сила от 1.07.2022 г./
През процесния период се прилагат Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.,
Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г., НАРЕДБА № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. и
НАРЕДБА № 8121з-1353 от 15.12.2020 г.
Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в ......................
В Наредбата от 11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6,
00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била
отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС
по адм. дело № 5450/2016 г. В последващите наредби от 25.05.2015 г., от 29.07.2016 г.
и от 7.01.2020 г. няма норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 1. 143.
Според чл. 22, ал. 3 от Наредба от 21.10.2020 г. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. Според
последната НАРЕДБА № 8121з-1353 от 15.12.2020 г., чл. 21, ал. 3, то при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент
1.
Следователно в действалите през първата половина на процесния период
наредби няма норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 11.08.2014
г., а в действалите през втората половина на процесния период наредби е предвидено,
че коефициентът е 1.
Последното изречение на чл. 187, ал. 1 З....................., а именно че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, не
4
определя нито продължителността на работната смяна, която може да е по-голяма или
равна на осем часа, като съчетава нощен и дневен труд, нито пък е свързано с
отчитането на нощния труд. Посочената разпоредба фиксира каква е нормалната
продължителност работния ден за служителите на ....................., работещи на смени, а
именно - осем часа, с тази специфика, че въпросните служители работят при сумарно
отчитане на работно време.
При сравнителен анализ според чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. Посочената разпоредба въвежда по-кратки нормални работна
седмица и работен ден за работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните
му последици. В случая под нормална работна седмица и нормален работен ден следва
да се разбират визираните в чл. 136, ал. 1-3 КТ правни понятия, а именно най-широко
прилаганото работно време, което за работната седмица, която е 5-дневна, е 40 часа, а
за работния ден е 8 часа в рамките на денонощие. Ето защо смисловото съдържание на
чл. 140, ал. 1 КТ е, че работник, който полага нощен труд, при нормални работен ден и
седмица, ще работи по-малко часове, така че след отчитане положените 35 часа нощен
труд в рамките на седмицата ще се зачитат за 40 часа, а положените седем часа в
рамките на денонощието ще се затичат за осем.
В ал. 2 на чл. 142 З..................... е законоустановено изрично, че статутът на
държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със З....................., който специален
закон регламентира служебните правоотношения на служителите на ......................
Съгласно чл. 187, ал. 1 З..................... нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ..................... е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за
работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В обобщение следва извода, че за разлика от чл. 140, ал. 1 КТ, в която норма е
предвидена максимална продължителност на нощния труд за лицата работещи по
трудови правоотношения, в специалния закон /З...................../ е налице изрична
материалноправна разпоредба, регламентираща максималната продължителност на
нощния труд за полицейските служители - 8 часа. От изложеното следва, че е поставен
знак за равенство между максималната продължителност на полагания от служители на
..................... дневен и нощен труд, а именно 8:8. Разликата в уредбата относно
продължителността на нощния труд за държавните служители в .....................,
работещи на смени по специалния З....................., в сравнение с КТ, се дължи на
специфичните обществени отношения, които регламентира З....................., респ. на
спецификата на работата и преследваните цели по чл. 2 от З....................., съгласно
който дейността на ..................... е насочена към защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Именно
спецификите и високата степен на риск е преценена от законодателя, като в полза на
полицейските служители са правно регламентирани редица социални придобивки.
По изложената аргументация и след като се съобразят целите на чл. 9, ал. 2 от Наредба
5
за структурата и организацията на работната заплата, а именно извършване на
преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, за да бъде изравнен същият с
дневния такъв, следва изводът, че доколкото правната регламентация на З.....................
не урежда различна продължителност на дневния и нощния труд, то не е налице
правно основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд от 8 часа на
смяна в дневен такъв. Материалноправната разпоредба на чл.140, ал.1 КТ,
регламентираща максимална продължителност на нощния труд до 7 часа, не намира
приложение за служителите на ....................., тъй като за последните в специалния
закон, в частност чл. 187, ал. 3 З....................., е налице изрична правна регламентация
на максималната продължителност на нощния труд до 8 часа.
На следващо място в чл. 188, ал. 2 З..................... е прието, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда. Логическото тълкуване на цитираната
норма, обаче обуславя извода, че това препращане е само към Глава XV от КТ –
„СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ РАБОТНИЦИ И
СЛУЖИТЕЛИ“. Нормата на чл. 140, ал. 1 КТ е в Глава VII „РАБОТНО ВРЕМЕ И
ПОЧИВКИ“, респективно същата не намира приложение за служителите на
......................
По спорния за делото въпрос относно приложимостта на КТ по настоящия казус
е образувано ТР от ВКС, по което все още не е постановено решение.
По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
исковете са неоснователни. Поради това съдът приема, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен такъв, се явява недоказана по основание.
По разноските. Съобразно изхода на делото ответникът има право на разноски.
Дължат се 100 лв. юрк възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. С. Л. ЕГН **********, против
Г.............................“, искове с правно основание чл. 187, ал. 7 З..................... и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата в размер
на 2 025,72 лева - главница, представляваща дължимото допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд, с превръщане на нощните часове в дневни, изработени за
периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2022 г. , ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 12.07.2022 г., до окончателното изплащане, както и сума
в размер от 268,1З лева - законна лихва върху главницата, изтекла в периода от
01.10.2019 г. до 09.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А. Б. А. ЕГН **********, против
Г.............................“, искове с правно основание чл. 187, ал. 7 З..................... и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата в размер
на 2 095,06 лева - главница, представляваща дължимото допълнително възнаграждение
6
за положен извънреден труд, с превръщане на нощните часове в дневни, изработени за
периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2022 г. , ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 12.07.2022 г., до окончателното изплащане, както и сума
в размер от 289,12 лева - законна лихва върху главницата, изтекла в периода от
01.10.2019 г. до 09.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д. Л. И. ЕГН **********, против
Г.............................“, искове с правно основание чл. 187, ал. 7 З..................... и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата в размер
на 2 035,38 лева - главница, представляваща дължимото допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд, с превръщане на нощните часове в дневни, изработени за
периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2022 г. , ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 12.07.2022 г., до окончателното изплащане, както и сума
в размер от 276,08 лева - законна лихва върху главницата, изтекла в периода от
01.10.2019 г. до 09.082022 г.
ОСЪЖДА И. С. Л. ЕГН **********, А. Б. А. ЕГН ********** и Д. Л. И. ЕГН
**********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Г.............................“,
сумата от 100 лева– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7