РЕШЕНИЕ
гр.София, 03. 05 .2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АБАДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Колева внчхд № 5241/2017 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда по нчхд № 15189/2015г. СРС , н.о, 6-и състав, признал Л.П.К., родена на ***г***, за невинна в това, че на 14.04.2015г., в гр.София, в жалба срещу Решение № 2146/30.03.2015г. по адм.д.№ 8291/2014г. на Административен съд - София град, 35 адм.състав, входирана с Вх.№ 9403/14.04.2015г. във Върховен административен съд, по която жалба било образувано адм.д.№ 5728/2015г. по описа на ВАС, разгласила позорно обстоятелство чрез твърденията в жалбата, а именно, че „съпругът /на тъжителката И.Г.Г./ бизнесменът К. е убит с вилица”..., „Собственицата на СБР-Банкя, Г-жа К., съпруга на убития с вилица бизнесмен К.....предприела бързи мерки за организиране на процеса...” - нанесла на И.Г. Г. клевета - престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр.чл.147, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК я оправдал по повдигнатото обвинение по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 НК. Отхвърлен е иска, предявен от И.Г. Г.- К., против подсъдимата Л.П.К. за причинени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.
Тъжителката И.Г.Г. е осъдена да заплати на Л.П.К. разноски по делото в размер на 2 817 лв.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от повереника на частната тъжителка - адв. В., с която се оспорва присъдата с доводи за неправилност и искане да се отмени и постанови такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна. Възразява се срещу размера на присъдения адвокатски хонорар.
От подсъдимата и защитника й не са постъпили възражения.
В съдебно заседание пред въззивния съд поверникът на частната тъжителка поддържа въззивната жалба и иска осъждане на подсъдимата, а при условията на евентуалност – връщането на делото в СРС . Счита , че присъда е незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа искане за отмяна на атакувания съдебен акт и в гражаднската му част и осъждане на подс.К. да заплати претендираното обезщетение в размер от 25 000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 30.06.2015
Защитникът оспорва предявената жалба и настоява за потвърждаване на първоинстанционния акт.
Подсъдимата Кривошева моли жалбата да се остави без уважение.
Софийски
градски съд, след като провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на
основание чл. 313 и 314 НПК намира
следното:
Установено е от доказателствата по делото, че подсъдимата К. и частната тъжителка И.Г.Г. водели помежду си различни дела, едно от които административно дело № 8291/2014г. по описа на Административен съд София-град, 35 състав.
Недоволна от съдебното решение, с жалба Вх.№ 9403/14.04.2015г. подс.К. обжалвала пред Върховен административен съд постановеното решение. По жалбата й било образувано адм.д.№ 5728/2015г. по описа на ВАС, 35 състав. Излагайки доводите си, подсъдимата написала и изразите „съпругът /на тъжителката И.Г.Г./ бизнесменът К. е убит с вилица” и „Собственицата на СБР-Банкя, Г-жа К., съпруга на убития с вилица бизнесмен К.....предприела бързи мерки за организиране на процеса...”.
От акт № 3221/11.08.1998г. издаден от Столична община, район „Триадица”, се установява сключен граждански брак между Я. К. и И.Г. Г. .
Съгласно акт за смърт № 237/16.05.2006г., издаден от гр.София, Община Лозенец, смъртта на Я. К. е резултат от остра дихателна недостътъчност и на асфисксия .
От удостоверение № 699/2006г./11.05.2016г., издадено от Окръжна прокуратура-гр. София се установява, образувано ДП за това, че НИ на 10.05.2006г. умишлено е умъртвил Я. К. – престъпление по чл. 115 от НК. В протокол за оглед на местопроизшествие – е удостоверено , че ’’...през тениската се установяват забити две ножички една под друга“ .
Подсъдимата К. не отрича, че изразите са написани от нея в процесната жалба Вх.№ 9403/14.04.2015г. по описа на Върховен административен съд.
Вещото лице по библиографска експретиза, на база прегледани информационни масиви и онлайн информационни издания е направило заключение,че информацията за насилствената смърт на турския бизнесмен Я. К., причинена, посредством ножица е широко обществено достояние не само към датата на събитието 11-12.05.2006г. , но и към датата на образуването на нчхд № 15189/15г.
Тази фактическа обстановка се установява въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, в които противоречия не се констатират, поради което и допълнителен анализ на източниците не следва да се прави. А по отношение на дейността на първата инстанция по събиране и проверка на доказателствата, следва да се заяви, че е осъществена при спазване на процесуалните правила.
Не е допуснато нарушение относно разглеждането на тъжбата, т.к. същата е депозирана на 03.09.2015г. в съда, която я прави предявена в законоустановения в чл. 84 от НК шестмесечен срок от узнаване на извършеното престъпление от тъжителката вкл. и при възприемане на показаното от св. М., че това е станало на през месец май 2015г. вместо твърдяното в тъжбата - 30.06.2015г.
Правилни са изводите първата инстанция, че деянието не осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението „клевета“ . И макар, действително СРС да е допуснал грешка с посочването на изискванията за съставомерност на престъплението обида, съществените му аргументи са ясни, и те са относими именно към предмета на разглеждане по делото - повдигнатото обвинение за клевета, поради което и съществено нарушение на процесуалните правила не е допуснато.
Заявените като клеветнически изрази, че „бизнесмена К. е убит с вилица “ и „Собственицата на СБР Банкя, г-жа К., съпруга на убитият с вилица бизнесмен К.“ не могат да се квалифицират като разгласяване на позорно обстоятелство, накърняващо честта и достойнството на частната тъжителка.
С посочените изрази, подсъдимата не е заявила каквито и да е било твърдения за факти и поведение осъществено от страна частната тъжителка или нейни качества, които да са обществено неприемливи, укорими от гл.точка на обществения морал и да накърняват доброто й име. Обстоятелството, което е разгласено е именно това, че ч.т. е била съпруга на Я. К. и той е бил убит с нетипично средство. Дори и подсъдимата невярно да е заявила в жалбата си до ВАС , че убийството е било извършено с вилица, а не с друго средство - ножички, то това не може само по себе си да доведе до ангажиране на наказателната й отговорност, т.к. разминаването между изявленията на подсъдимата и действителното положение може да се определи като несъществено, с оглед цялостната позиция на частната тъжителка, че смъртта е резултат от отразените в акта за смърт остра дихателна недостатъчност и асфиксия .
За това, че при убийството на Я. К. е било използвано нетипично средство сочат както представения протокол за оглед, така и събраните и анализирани от съответната експертиза информационни източници, от които става ясно, че обществено и публично, от официални държавни източници е била оповестена посочената информация, която е била разпространена още към 2006г. и останали достояние и през 2015г.
На следващо място инкриминираните изрази не могат да се счетат за позорящи личността на И. К.. Това, че съпругът на ч.т. е жертва на убийство и то с нетипично средство са обективни факти, които не могат да бъдат оценени като обективно позорно обстоятелство за страната поддържаща обвинението. Безспорно, ч.т. е права в твърденията в тъжбата, че от описваното събитие – убийство по посочения начин, лъха жестокост и нечовечност, както и че това събитие засяга и личността й. Това засягане обаче не е резултат на разпространени за нея позорни обстоятелства за действията и личността й, а е опосредена последица от свързването й с това с трагично събитие, поради личната й връзка с жертвата.
Поради което се налага заключението, че не са налице данни за разпространени позорни за И. К. обстоятелства, такива които да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото.
С оглед горните съображения на съда, доводите на повереника на частната тъжителка, че в доказателствата никъде не се споменава смъртта на лицето да е настъпила посредством вилица, както и позоваването на вписванията в смъртния акт, се намират за неоснователни и не могат да доведат до аргументиране на правен извод, различен от направения, че липсва осъществено от обективна страна деяние, което да се явява престъпление
На следващо място, правилни са изводите на СРС за това, че не са налице обстоятелства, които да сочат, че инкриминираните изрази да са заявени при съзнаване на позорния им и неистински характер. В това отношение правилно е позоваването и на съдебната практика и по арг. от Решение № 745-91-III н.о., че липсва съзнание за оклеветяване когато в публичното пространство се изнасят факти за определено лице от други източници, дори тези факти да са неверни и да са унизили лицето, щом деецът не е съзнавал неистинността им.
По тези съображения, правилно първият съд е постановил оправдателна присъда по обвинението за нанесена клевета по квалифицирания състав по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр.чл.147, ал. 1 НК, поради несъставомерност както от обективна, така и от субективна страна.
Неоснователни са и предявените възражения срещу отхвърлянето на гражданския иск и това, че същото се дължи допуснати нарушения - неправилен отказ да се допусне СМЕ на медицинските книжа за здравословното състояние на И. К. и респ. липса на оценка на показанията на свидетелитеЧ.и М.. Решението в гражданско-отхвърлителната част е правилно, поради обстоятелството, че не се констатира по делото виновно извършено от подсъдимата деяние, от което в пряка причинно - следствена последица да са причинени претендираните от ч.т. вреди, обстоятелства, които са визирани в нормата на чл. 45 от ЗЗД и съставляват основанието на предявения граждански иск. Ето защо, разрешението на този въпрос, свързано с неоснователността на претенцията е правилно, като посоченото от СРС, че същата е и недоказана е без правно значение, т.к. обсъждане на посочения въпрос би се наложило едва при констатация за основателност на същата.
Като последица от горното разрешение на делото, правилно е решен въпроса с присъдените на подсъдимата разноски, което е в съответствие с нормата на чл.190 НПК, както и с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Доказателствата по делото сочат, че договорените разноски от подсъдимата са заплатени, видно от вписванията в съответните договори за правна помощ, а отделно от това именно подсъдимата е внесла разноските за изготвената по делото експертиза .
Направеното искане на подсъдимата за осъждане на ч.т. да заплати такива за настоящата инстанция е основателно, предвид изхода на делото и и доказателствата за осъществяването им, поради което и с оглед нормата на чл. 317 вр. с чл. 190 ал.1 от НПК същите следва да се поставят в тежест на частната тъжителка в посочения от подсъдимата размер, съобразен с чл. 2 т.4, чл. 13, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2 т.4, както и чл. 13, ал.1 т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК Софийски градски съд, НО, XVII въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 07.06.2017г. по нчхд № 15189/2015г. СРС , н.о, 6-и състав.
ОСЪЖДА И.Г.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.К., и двете със снета по делото самоличност, строени разноски от подсъдимата К. за защитник във въззивната инстанция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева .
Решението не подлежи на обжалване / протест и е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.