Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 03.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното
от административния съдия АД № 48 по описа за 2023
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с
чл.118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е въз
основа на жалба от Х.А.Д. ***, против Решение №
2153-27-9/12.01.2023г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С обжалвания
акт е отхвърлена като неоснователна жалба, подадена от лицето срещу разпореждане № 1 по протокол № N01397 от
17.10.2022г. Жалбоподателят твърди, че решението е постановено при съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в непълно и неправилно установяване на
релевантната фактическа обстановка. Изразява несъгласие с извода на пенсионния
орган, че за времето от 23.01.1989г. – 31.12.1989г. е бил назначен на основен
трудов договор на пълно работно време, поради което осигурителният доход по
втория (допълнителен) трудов договор не следва да се включва като доход за
изчисляване на пенсията. Сочи, че този извод е необоснован, предвид липсата на
каквито и да е доказателства за наличието на друг договор за същия период,
който удостоверява трудова заетост на пълен работен ден. Счита, че при
изчисляване на индивидуалния коефициент, определящ размера на пенсията, следва
да се вземе предвид и осигурителният доход по трудов договор №154/23.01.1989г.,
видно от който в периода 02.01.1989г. – 31.12.1989г. същият е бил назначен на
непълно работно време в завод „Д.С.“ – гр.София. По изложените в жалбата
съображения отправя искане за отмяна на Решение № 2153-27-9/12.01.2023г. на Директора на
ТП на НОИ – Шумен. В съдебно
заседание оспорващият
заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. В допълнение към
изложеното в нея представя писмени становища с рег. № ДА-01-872/04.04.2023г. и ДА-01-1155/10.05.2023г. Въз основа на всичко
изложено моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалвания акт и
да върне преписката със задължителни указания относно прилагането на закона.
Ответникът – директор
на Териториално поделение – Шумен на НОИ, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт
Л.И., оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно
по изложените в него мотиви, поради което моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата като
неоснователна.
Шуменският административен съд след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 2113-27-650/17.06.2022г.,
подадено до директора на ТП на НОИ – гр. Шумен Х.А.Д. направил искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68
от КСО. Към заявлението приложил документи за осигурителен стаж. В хода на
пенсионното производство въз основа на представените от лицето документи за
осигурителен стаж и събраните доказателства е изготвен доклад за осигурителен
стаж, съгласно който последните 36 месеца заявителят е работил в „Т.“ ЕАД –
София и „Т.“ ЕООД – София. По данни от издадените от Обединения осигурителен
архив на НОИ – Кюстендил и Осигурителен архив при ТП на НОИ – Шумен
удостоверения обр.УП-15, е зачетен общ осигурителен доход
за периода 12.08.1986г. – 30.09.1989г. в размер на 11193,02лв. Изчислен е
индивидуален коефициент по реда на чл.70, ал.9 от КСО – 1.2785. Въз основа на
тези данни пенсионният орган издал разпореждане
№ 1 по протокол № N01397 от 17.10.2022г.
Х.А.Д. изразил несъгласие с определения размер на
пенсия, поради игнориране на осигурителния доход по трудов договор №
154/23.01.1989г., удостоверяващ
осигурителен стаж и доход в периода 02.01.1989г. до 31.12.1989г. в завод
„Д.С.“ – София, поради което депозирал жалба вх. № 1012-27-271/13.12.2022г.,
адресирана до директора на ТП на НОИ – Шумен с искане да се преразгледа
издаденото разпореждане и пенсията да бъде изчислена при съобразяване с
осигурителния доход по посочения трудов договор.
С писмо изх. № 1012-27-271#1/15.12.2022г. директорът на ТП на НОИ – Шумен указал на заявителя, че
следва да представи трудов договор с фирма „Т.“ ЕООД – София, включително
информация на пълно или непълно работно време е бил назначен в това предприятие.
В отговор Х.А.Д. заявил, че не разполага с трудов
договор с „Т.“ ЕООД, като посочил, че работното му време е било ненормирано
предвид спецификата на работата му – монтьор на КИП и А, както и договорката
между управляващите двете предприятия (л.51 от делото).
С Решение № 2153-27-9 от 12.01.2023г. на директора
на Териториално поделение – Шумен на НОИ жалбата е отхвърлена. Административният
орган посочил, че съгласно Наредбата за използване на труда на работниците и
служителите през свободното им време и на граждани, незаети в общественото
производство, лицата могат да бъдат привличани на работа по допълнителен или
втори трудов договор, както и по трудов договор за непълно работно време. Когато
едно лице е осигурено за всички осигурителни случаи при един работодател при
пълна заетост на работното време, то се осигурява при втори работодател само за
трудова злополука – чл.7, ал.6 от Наредбата, вр. чл.2,
б. „к“ от Правилника за прилагане на дял III от КТ, съответно – осигурителният доход по втори (допълнителен) трудов
договор не се включва като доход за изчисляването на пенсията. В случая
пенсионният орган не следва да взема предвид осигурителния доход за периода 02.01.1989г.
до 31.12.1989г. в завод „Д.С.“ – София, тъй като получените възнаграждения са
по допълнителен (втори) трудов договор, а от наличните данни не се установява Х.А.Д.
да е работил на непълно работно време по първия (основен) трудов договор. По
така изложените мотиви директорът на ТП на НОИ – Шумен приел за правилно и
законосъобразно разпореждането на пенсионния орган.
Видно от приложеното по делото известие за
доставяне, оспореното решение е съобщено на Х.А.Д. на 24.01.2023г., а
настоящата жалба е входирана в деловодството на административния
орган на 06.02.2023г.
Изложените факти от установяват от административната
преписка по издаване на обжалваното решение и по същество не се оспорват от
страните.
В хода на съдебното производство е изискана
информация от ТП на НОИ – София – град досежно
наличие на трудово правни документи (трудови договори, заповеди за назначаване
и др.) за периода м.януари – м.декември 1989г. за оспорващия.
С писмо рег. № ДА-01-1256/22.05.2023г. ТП на НОИ –
София град уведомява, че съгласно Приемателно – предавателен протокол №
3854/22.10.2012г. са приети ведомостите за заплати на „Т.“ ЕООД за периода от
01.04.1975г. до 31.12.1996г., друга трудовоправна
документация не е предавана. Към писмото са представени копия на ведомости за
заплати за м.01.1989г. – м.10.1989г. за Х.А.Д..
При така установените факти, от правна страна
съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № 2153-27-9 от 12.01.2023г.
на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ - индивидуален административен
акт, за който изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно
чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и след проверка на
оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по
чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - ръководителят на териториално
поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Същото съдържа всички съществени
елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59,
ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали
постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение № 2153-27-9 от
12.01.2023г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ е валиден
акт, издаден в надлежна форма.
При извършената проверка за спазване на
процедурните правила и съответствие на обжалвания акт с материалния закон,
съдът приема следното:
От фактическа страна по делото не е спорно
обстоятелството, че при определяне размера на пенсията на оспорващия е зачетен
осигурителният доход и осигурителният стаж, положен в „Т.“ ЕООД – София, в това
число за периода 01.01.1989г. – 31.12.1989г., въз
основа на издадени от Обединения осигурителен архив на НОИ – Кюстендил и
Осигурителен архив на ТП на НОИ – Шумен удостоверения обр.
УП-15, както и че за посочения период липсва трудов договор, сключен между Х.А.Д.
и „Т.“ ЕООД – София. Пенсионният орган е отказал да зачете като осигурителен дохода
по Трудов договор № 154/23.01.1989г. за периода 02.01.1989г. до 31.12.1989г. в
завод „Д.С.“ – София, с аргумента, че получените възнаграждения са по
допълнителен (втори) трудов договор, а от наличните данни не се установява Х.А.Д.
да е работил на непълно работно време по първия (основен) трудов договор.
Страните спорят относно приложението на
материалния закон, а именно правилно ли е определен размерът на личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст на оспорващия, при спазване на всички релевантни
разпоредби на пенсионното законодателство. С оглед правилното разрешаване на
повдигнатия правен спор следва да се установи как е било регламентирано
задължителното обществено осигуряване на лицата, полагащи труд по допълнителен
трудов договор според действащото за процесния период
законодателство.
Осигурителните отношения през спорния период са
били уредени в Дял III от Кодекса на труда от 1951г. и редица подзаконови
нормативни актове. Съгласно чл.145, ал.1 от КТ (1951г., отм.) държавното
обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и
служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни
предприятия, учреждения или организации, или при
частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и
начина на заплащането ѝ. Според алинея 2 на същия член, заетите лица за
извършване на краткотрайни услуги на държавните, обществените и кооперативните
предприятия, учреждения и организации се считат
осигурени само за трудова злополука.
Ответният орган е мотивирал своето решение с
приложението на чл.7, ал.6 от Наредбата за използване на труда на работниците и
служителите през свободното им време и на граждани, незаети в общественото
производство, както и с текста на чл.2, б. „к“ от Правилника за прилагане дял III
от Кодекса на труда. Първо посоченият подзаконов нормативен акт е приет с ПМС
№69/29.12.1984г. и е бил в сила от 15.01.1985г. Същият е уреждал възможността
лица, работещи по основно трудово правоотношение, да бъдат наемани по
допълнителен или втори трудов договор, както и по договор за непълно работно
време. Съгласно чл. 7, ал.6 от Наредбата, работниците и служителите, когато
работят по допълнителен трудов договор, се считат осигурени за трудова
злополука, за което социалистическите организации правят осигурителна вноска в
размер 2 на сто върху допълнителното им възнаграждение.
С ПМС №35/05.06.1987г. (обн.
ДВ, бр.48/23.06.1987г.) е отменена Наредбата за използване на труда на
работниците и служителите през свободното им време и на граждани, незаети в
общественото производство и е приет Правилник за колективната и личната трудова
дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги (отменен
ДВ, бр.99/16.11.1999г. в сила от 16.11.1999г.). Съгласно чл.34, ал.1 от Правилника,
работниците и служителите, когато работят по трудов договор за допълнителен
труд, се осигуряват само за трудова злополука, ако по основното си трудово
правоотношение работят при пълно работно време и са осигурени за всички
осигурителни случаи. Когато по основното си трудово правоотношение работниците
и служителите са били заети за част от законоустановеното
работно време, за работата по втория трудов договор се осигуряват за всички
осигурителни случаи. Чл.37 от правилника предвижда, че при осигуряване само за
трудова злополука предприятията внасят в бюджета на ДОО осигурителна вноска в
размер 2 на сто върху изплатените брутни трудови възнаграждения.
В мотивите на обжалваното решение е цитирана и
нормата на чл.2, б.„к“ от Правилника за прилагане на дял III от КТ. Посочената
разпоредба е приета с изменение на правилника, обн.
ДВ, бр.58 от 17.07.1992г.
Всички цитирани по-горе разпоредби регламентират
едно и също правило, действало през различните периоди и то е, че
възнагражденията за работа по допълнителен трудов договор не се вземат предвид
при определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, тъй като
работниците и служителите, които работят по допълнителен трудов договор се
считат осигурени само за трудова злополука, за което се правят осигурителни
вноски в размер на 2% върху допълнителното им възнаграждение (така и чл.7, ал.5
и ал.6 от цитираната Наредба и чл.34, ал.1, изр.1 от цитирания Правилник). Посочените
нормативни актове по императивен начин определят границите на осигуряване при
втори трудов договор - лицата, които работят по втори трудов договор подлежат
на задължително осигуряване само в случай на трудова злополука, респективно
този доход не следва да се включва при определяне на осигурителния доход при
пенсиониране. Това правило съответства на действащата към този момент система
на ДОО, която е разходопокривна, а не капиталова.
Изключение е уредено в хипотезата на чл.34, ал.1, изр.второ от Правилника,
според която когато по основното си трудово правоотношение работниците и
служителите са били заети за част от законоустановеното
работно време, за работата по втория трудов договор се осигуряват за всички
осигурителни случаи, съответно паричните обезщетения, пенсиите и другите
плащания по реда на общественото осигуряване за тези работниците и служители,
които за работата по втория трудов договор са осигурени за всички осигурителни
случаи, се изчисляват от сбора на възнагражденията по двата трудови договора - арг. чл.34, ал.3 от Правилника.
В случая предвид представения от лицето Трудов
договор №154/23.01.1989г. за непълно работно време за периода 02.01.1989г. –
31.12.1989г. посочените от ответния орган разпоредби на чл.7, ал.6 от Наредбата
за използване на труда на работниците и служителите през свободното им време и на
граждани, незаети в общественото производство и чл.2, б.„к“ от Правилника за
прилагане дял III от Кодекса на труда не са
приложими. Както се посочи по-горе Наредбата е приета с ПМС №69/1984г., в сила
от 15.01.1985г. и е отменена с ПМС №35/05.06.1987г., обн.
ДВ, бр.48/23.06.1987г., т.е. към 02.01.1989г. Наредбата не е била част от
действащото право.
Изменението в чл.2 от Правилника за прилагане дял III от Кодекса на труда и приемането на нова б.„к“ като част
от цитираната разпоредба, е в един по-късен момент - обн. ДВ, бр.58 от
17.07.1992г. и също е неотносимо към казуса.
Независимо от погрешното посочване на приложимото
правно основание и изхождайки от действащите към този момент разпоредби на
чл.145, ал.1 и 2 от КТ (1951г., отм.) и чл.34 от Правилника за колективната и
личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и
услуги, съдът приема за правилен подхода на пенсионния орган при определяне на
осигурителния доход, относим за изчисляване размера
на пенсията. Уредбата относно параметрите на общественото осигуряване на
лицата, работещи по втори трудов договор на непълно работно време, съдържаща се
в разпоредбата на чл.34 от Правилника е идентична с тази, разписана в чл.7,
ал.6 от Наредбата, цитирана в мотивите на обжалваното решение, поради което
допуснатото несъответствие не съставлява съществен порок. В тази насока е
необходимо да се посочи, че липсата на правно основание или погрешно посоченото
такова в обжалвания административен акт не съставлява порок във формата, водещ
до отмяната му, доколкото от изложеното фактическо основание по несъмнен начин
се установява волята на издателя на акта. В случая както приложимата правна
норма (чл.34, ал.1, изр.1 от Правилника), така и погрешно посочената от
административния орган такава (чл.7, ал.6 от наредбата и чл.2, б. „к“ от
Правилника за прилагане на дял III от КТ) разписват, че лицата,
работещи по втори (допълнителен) трудов договор на непълно работно време се
осигуряват само за трудова злополука. Осигурителният доход по втория (допълнителен)
трудов договор не се включва като доход за изчисляване на пенсията.
При съобразяване на изложеното по-горе относно
приложимите нормативни разпоредби, съдът намира, че размерът на пенсията на
оспорващия е определен в съответствие със събраните в хода на административното
производство доказателства и при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат
въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на НОИ, към
което се прилагат всички необходими оригинални документи, освен документите,
заверени копия от които се съхраняват в пенсионното досие на заявителя. В чл.2
от НПОС са посочени кои са необходимите документи, а именно: документи за
осигурителен (трудов) стаж; документи за последния осигурителен доход преди 1
януари 2000г., в които доходът е посочен по месеци в случаите по чл.70, ал.8,
изр.второ, трето и четвърто от КСО.
Разпоредбата на чл.40, ал.2 и 3 от НПОС указва, че
осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски,
се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО или с осигурителна книжка,
както и с документ по утвърден образец, издаден въз основа на ведомости за
заплати, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд.
Според цитираните норми задължението да представи
документи за осигурителен (трудов) стаж и доход е на заявителя, като
пенсионните органи следва да съдействат и указват на лицата представянето на липсващи
документи. В случая размерът на пенсията е определен въз основа на
представените от лицето документи, както и по документи, издадени въз основа на
ведомостите за заплати, предадени и съхранявани в архива на НОИ. Към
заявлението не е приложен трудов договор между оспорващия и „Т.“ ЕООД. С писмо
вх. № 1012-27-271#2/22.12.2022г. (л.51) Х.А.Д. е заявил пред директора на ТП на
НОИ – Шумен, че при него не е наличен трудов договор с „Т.“ ЕООД. Видно от
приложеното по делото Удостоверение обр. УП-13 изх.
№5526-21-374/20.07.2017г., издадено от ТП на НОИ – София град, в същото липса
отбелязване за положен труд при непълно работно време в „Т.“ ЕООД. Посоченото
удостоверение е издадено по утвърдения образец, въз основа на разплащателните
ведомости, намиращи се в ТП на НОИ – София, поради което правилно пенсионният
орган е зачел отразените в него обстоятелства и се е произнесъл по наличните
редовни документи.
Въпреки дадената възможност за представяне на
посочения трудов договор, същият не е представен и в хода на съдебното
производство. Жалбоподателят изрично заявява, че не разполага с документа. С
писмо рег. № ДА-01-617/01.03.2023г. ответната страна също сочи, че не разполага
с трудов договор, сключен между оспорващия и „Т.“ ЕООД. Съгласно писмо рег. №
ДА-01-1256/22.05.2023г. на ТП на НОИ – София град приети са единствено ведомостите
за заплати на „Т.“ ЕООД за периода от 01.04.1975г. до 31.12.1996г., друга трудовоправна документация не е предавана. Невъзможността
да се определи дали основният трудов договор на оспорващия за процесния период е за непълно работно време, налага да се
приеме, че не е налице изключението, при което доходът, получен при работа на
допълнителен трудов договор за непълно работно време, се включва в осигурителния
доход, въз основа на който се определя индивидуалният коефициент, а от там размерът
на пенсията. В настоящото производство не се представят нови доказателства,
които да установят други обстоятелства, релевантни за определяне размера на
пенсията, поради което направеният от пенсионния орган извод не се променя и
доколкото се основава на съдържащите се в пенсионната преписка документи, съдът
намира същият за правилен и обоснован.
В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа
страна, съдът приема, че Решение № 2153-27-9/12.01.2023г. на директора на Териториално поделение – Шумен на
НОИ е издадено от
компетентен орган, в установената от закона форма и без да са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорваният
административен акт е издаден при наличие на материалноправните
предпоставки за това и е съобразен с целта на закона.
По изложените съображения съдът
приема, че решението е правилно и законосъобразно,
а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А.Д. ***, срещу Решение № 2153-27-9/12.01.2023г. на директора на Териториално поделение – Шумен на
НОИ.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен
съд на Република България гр.София в 14-дневен
срок от съобщаването чрез изпращане
на препис по реда на чл.137
от АПК. Касационната жалба
се подава чрез Административен
съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: