Р Е Ш Е Н И Е
№ 193/22.03.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницоваадм.д. № 12 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба от „Медикъл“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Б.Л., срещу решение № 177/09.11.2022 г. на директора на ТД на НАП В.Търново, с което е оставена без уважение жалбата му срещу постановление № 167-8/28.09.2022 г., издадено от главен публичен изпълнител в ТД на НАП В.Търново.
По същество, от съдържанието на подадената жалба следва извода за наличието на самостоятелни, бланкетно формирани възражения, а именно: несъразмерност на разходите по отписване, оценяване, съхраняване и продажба на движими вещи с очаквани приходи, не е ясно как са определени посочените оценки, не е уведомяван за извършени оценки на вещите, действията по изпълнение с оглед подлежащата на изпълнение сума; наличие на друго съдебно производство, чието разрешаване е от значение за изхода от изпълнителното производство. В с.з. жалбата се поддържа от адв.В., като се твърдят незаконосъобразни действия в изпълнителното производство, повечето от които не са предмет на оспореното решение, респективно постановление № 167-8/28.09.2022 г. Претендира разноски в производството.
Ответната страна - директор на ТД на НАП В.Търново, чрез процесуален представител юрк.Б.Д., в с.з. и в писмено становище по делото изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От данните по делото, се установява, че с постановление № 167-8/28.09.2022 г.,главеният публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново, е констатирал превишаване на очакваните разходи по отписване, оценяване, съхраняване и продажба по отношение на конкретно посочени в постановлението движими вещи, по образувано изп. дело № 12130000208/2013 г.Същото е обжалвано от управителя на „Медикъл“ ООД И.Л. - жалба вх.№ 12014#15/31.10.2022 г., като се твърди, че е необосновано, нанася вреди и възпрепятства погасяване на задълженията му, че част от вещите са лична собственост, със същите се е ползвал неправомерно назначеният за пазач Дейвид Ивов Димитров. В жалбата се прави искане за изземване на изп.дело от ТД на НАП офис Враца.
След тази жалба, директорът на ТД на НАП В.Търново, след като е разгледал жалбата срещу действията на публичния изпълнител, е постановил решение № 177/09.11.2022 г., с което е оставил жалбата без уважение в първата част, а относно искането за изземване на изп.дело е изпратил преписката на началник сектор“Обезпечаване и събиране на публични вземания“ при дирекция“Събиране“ при ТД на НАП В.Търново.
При така установените факти, настоящият състав съобрази:
По силата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващата страна, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Така, в рамките на служебната проверка, настоящият състав приема, че жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване акт, от активно легитимирано лице, в съответствие с правилата за родова и местна подсъдност и в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Административното производство по издаване на оспореното решение е проведено по реда на чл. 267 от ДОПК от материалнокомпетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, като завършва с процесно обжалваният акт съгласно чл. 267, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Същият е постановен в изискуемата писмена форма.
В този смисъл и при служебно извършената проверка съдът приема, че оспореното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му в закона правомощия, като съгласно чл. 266 от ДОПК, при спазване на задължителното производство по обжалване по административен ред на действия на публичния изпълнител при ТД на НАП В.Търново. Акта съдържа необходимите реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Относно възражението за необоснованост, неясност за приетите от административния орган действия и оценки, несъразмерност на действията по изпълнение:
Освен, че същото е бланкетно и неподкрепено с доказателства, настоящият състав счита, че действията на публичния изпълнител могат да бъдат обжалвани съгласно чл.266, ал.1 ДОПК, а съгласно допълнително събраните в хода на съдебното производство доказателства, лицето е било уведомено и е присъствало при повечето извършени от публичния изпълнител действия по изпълнението/протоколи на л.89 – 121 от делото/.Видно от представените доказателства на основание чл.233, ал.5 ДОПК на 24.03.2021 г. в протокол за опис да вписани временни оценки/ л.103 и сл. от делото/.След което на 16.04.2021 г. е издадено разпореждане за определяне на окончателна цена/л.111 от делото/. След жалба от дружеството следва нова проверка - резултатите са отразени в протокол от 12.07.2022 г./л.114 и сл. от делото/. След което на 27.09.2022 отново е извършен оглед на останалите запорирани вещи, в присъствието на длъжника и назначения пазач, резултатите са отразени в протокол/л.120-121 от делото/. След всички извършени действия при които е установено състоянието на запорираните движими вещи, е издадено оспореното постановление № 167-8/28.09.2022 г., в което главен публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново, е констатирал превишаване на очакваните разходи над очакваните приходи и на основание чл.237, ал.1 и ал.2 ДОПК е постановил „.. установявам несъразмерност на очакваните разходи по отписване, оценяване, съхраняване и продажба по отношение на“ конкретно посочени в постановлението движими вещи, по образувано изп. дело № 12130000208/2013 г.
От представените по делото доказателства не се установяват твърденията на оспорващата страна за липса на предприети от страна на публичния изпълнител проверки, не се установяват и неправомерни действия на същия. По същество оспорващата страна твърди, че оценяването не е извършено надлежно, но не сочи доказателства в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.1 ДОПК“ Описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител…“Доколкото изпълнителното производство е от 2013 г., приложените протоколи за опис са и от 2018 г., то напълно логично е състоянието на вещите и тяхната цена да не са високи, още повече самият оспорващ твърди, че не са съхранявани добре от определения за това пазач/ видно от жалбите/. В жалбата се твърди, че оценките са необосновани и неправилни, но не се сочат конкретни вещи и доводи, неясно е и за кои конкретно вещи всъщност се отнасят общите твърдения.
В тази връзка от допълнително представените писмени доказателства се установява, че след проведено съдебно производство и решение на РС Лом, за по –голяма част от запорираните вещи е отменен запорът, като същите вече са предадени на собственика им./л.135 и сл. от делото/.
По същество оспорващият иска отмяна на постановление, с което публичният изпълнител установява, че при евентуална публична продан на посочените вещи разходите многократно ще надхвърлят очакваните приходи, т.е. вещите няма да бъдат продавани.В този смисъл възраженията на оспорващия, без конкретно посочени данни и каквито и да било доказателства, са необосновани и неоснователни.
С оглед гореизложеното, и като установи, че
оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален
и процесуален закон, не страдат от твърдените от оспорващия пороци,настоящият
състав счита процесната жалба за неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
С оглед изхода от спора и изрично заявеното в тази връзка искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ТД на НАП В.Търновоюрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт, в размер на 100 лв. съобразно разпоредбата на § 2 ДР ДОПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност.
Поради това и на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Медикъл“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Б.Л., срещу решение № 177/09.11.2022 г. на директора на ТД на НАП В.Търново, с което е оставена без уважение жалбата му срещу постановление № 167-8/28.09.2022 г., издадено от главен публичен изпълнител в ТД на НАП В.Търново.
ОСЪЖДА „Медикъл“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Б.Л., да заплати на ТД на НАП В.Търновоюрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението съгласно чл.268, ал.2 ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: