РЕШЕНИЕ
№ 10/21.2.2023 г.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд Ямбол - I касационен състав , в съдебно заседание
на втори февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА |
|
|
Членове: |
ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА |
|
|
при секретар |
Велина Митева |
и с участието |
|
на прокурора |
Рени Тодорова Лефтерова |
изслуша докладваното |
|
от председателя |
Димитринка Стаматова |
|
|
по кнахд № 20237280600001/2023 г. |
||
Касационното производство пред Административен съд- Ямбол е по реда на чл.
63, ал. 1, изречение последно ЗАНН във връзка с чл. 208 - 228 АПК.
Образувано е по жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ за проверка на Решение № 74/09.11.2022 г. постановено по АНД №
20222310200167 по описа на Районен съд - Елхово за 2022 г., с която е
потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-18/17.01.2022 г., издадено от
Председателя на ДАМТН - гр.София, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от
Закона за водите на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“, гр. София, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за
неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от
Закона за водите, касатора е осъден да заплати на ДАМТН, гр. София, направените
по делото разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 80 лева и
не е уважено искането на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“- София, за присъждане на разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като районния съд
неправилно е приел, че при ангажиране на наказателната отговорност на ДПУСЯ са
спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което се претендира да бъде отменено
оспореното решение и се постанови друго с което да се отмени наказателното
постановление и присъдят сторените в процеса разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание касатора и ответника по касацията, редовно призовани,
не изпращат представители. В постъпилото от ДАМТН писмено становище
депозираната касационна жалба се оспорва, като се прави искане за оставяне на първоинстанционното решение в сила и за присъждане на
разноски. Прави се и алтернативно искане – в случай, че съдът уважи
касационната жалба, да присъди на насрещната страна адвокатско възнаграждение в
предвидения законов минимум.
Участващият по делото прокурор изразява становище, че следва да се остави
касационната жалба без уважение като неоснователна, тъй като безспорно е
установено, че нарушението е извършено и санкционирано по надлежния ред.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за
наличието на наведените в жалбата отменителни
основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14 - дневния
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество обаче, същата се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
С Решение № 74/09.11.2022 г. постановено по АНД № 20222310200167 по описа
на Районен съд - Елхово за 2022 г., с която е потвърдено Наказателно
постановление № НЯСС-18/17.01.2022 г., издадено от Председателя на ДАМТН -
гр.София, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, гр. София, е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на предписание по чл.
190а, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за водите, касатора е осъден да
заплати на ДАМТН, гр. София, направените по делото разноски за осъществена
защита от юрисконсулт в размер на 80 лева и не е уважено искането на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“- София, за присъждане на
разноски по делото.
За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е приел, че не са налице
процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на
издаденото наказателно постановление, тъй като административнонаказателната
отговорност на ДПУСЯ е ангажирана в напълно редовно възникнало и развило се
производство по установяване на нарушението и издаване на наказателното
постановление, актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма,
при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити,
съобразно разпоредбите на чл. 42, респ. чл. 57 ЗАНН, в АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и
конкретно формулирано словесно описание на нарушението, с неговите обективни
признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба, а актосъставителят
и административнонаказващият орган правилно са
посочили нарушената норма, както и че са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3
от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.
От материална страна съдът е намерил, че доказателствата по делото
обосновават по безспорен начин факта на извършване на административното
нарушение по чл. 190а, ал. 2, във връзка с чл.190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ,
изразяващо се в неизпълнение на дадените с Констативен протокол №
06-02-80/21.08.2020 г. задължителни предписания. Съдът е навел доводи както за
правилността на размера на определеното наказание, така и за липса на
предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя
напълно направените въз основа на нея правни изводи.
В подкрепа на изводите си въззивната инстанция
посочва подробни и аргументирани доводи, изведени въз основа на задълбочен
анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните.
Правилно и законосъобразно Елховския районен съд
е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, в
степен да доведат до неговата отмяна и е обсъдил доводите на страната, поради
което и твърденията в касационната жалба за обратното са неоснователни.
Заключението на съда, че от събраните по делото доказателства по несъмнен
начин се установява, че касаторът е извършил
вмененото му във вина нарушение и че извършеното деяние е правилно
квалифицирано от административно-наказващият орган се споделя напълно от
настоящата съдебна инстанция.
Не могат да бъдат споделени и доводите в касационната жалба, че не са
спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
По силата на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН (изм.-ДВ, бр.21/2021 г.) не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
В настоящия случай срока за изпълнение на даденото предписание е изтекъл на
31.01.2021 г., поради което при неизпълнението му на следващата дата
нарушението е било довършено. С това се изпълняват законовите предпоставки,
даващи право на наказващия орган да наложи предвидената санкция, но не започва
да тече срока по чл. 34 ЗАНН, защото изпълнителната форма е бездействие и
извършването на нарушението продължава до момента на изпълнение на дадените
предписания.
След като това не е било сторено към момента на обективираната
в Констативен протокол № 09-01-26/27.05.2021 г. проверка, а няма твърдения или
данни да е направено и до сега, то при съставянето на АУАН не са били изтекли
нормативно регламентираните срокове. Нещо повече, проверката не е била
извършена на датата следваща изтичането на срока за изпълнение на
предписанието, а в по-късен момент, но този период на закъснение е в полза на
касатора, защото през него е можел да изпълни задължението си, но не го е
направил, поради което и не може да черпи права от свое противоправно
поведение.
Ето защо правилно и законосъобразно Елховския районен съд, след обсъждане доводите на страните,
е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното
постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и
от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
касатора е извършил административното нарушение, за което е санкциониран,
поради което при разглеждане на делото и при постановяване на решението не са
допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон.
Предвид посоченото настоящата касационна инстанция
счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила
като допустимо, валидно и правилно.
С оглед изхода на делото следва да бъде осъден
касатора да заплати на насрещната страна направените по делото пред
касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/09.11.2022 г.
постановено по АНД № 20222310200167/2022 г. по описа на Районен съд - Елхово.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“, ЕИК *********, със седалище в гр.София, бул. „Княз Александър I“, №
12 и адрес за кореспонденция гр.София, ул.„Лъчезар Станчев“№ 9 да заплати
на ДАМТН гр.София направените по делото пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
/п/ не се
чете |
|
|
Членове: |
1./п/ не
се чете 2./п/ не
се чете |