№ 5930
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110211666 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закон за административните
нарушения и наказания (ЗАНН):
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 7306816, издаден от СДВР, с който на
И. С. С., ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 400 (четиристотин) лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата, подадена чрез адв. Н. И. - САК, се моли оспореният електронен фиш да
бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че
административнонаказващият орган не е извършил преценка на събраните доказателства.
Навеждат се доводи, че не е доказано авторството на нарушението.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят –
редовно призова, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. По делото са депозирани писмени бележки от юрк. Б.С. - пълномощник на
директора на СДВР, в които се излагат доводи за законосъобразност на електронния фиш и
за неоснователност на жалбата. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
Жалбоподател е И. С. С., с ЕГН **********, правоспособен водач със СУМПС №
********* валидно от 04.12.2020г. до 04.12.2030г., собственик на лек автомобил
модел/марка „Фолксваген Голф“, с рег. № Х ХХХХХ.
На 10.04.2023г., в 15:15 ч. в гр. София, по бул. „Александър Малинов“ до блок 491, с
посока на движение от Околовръстен път към ул. „Д-р Атанас Москов“, жалбоподателят С.
управлявал лек автомобил модел/марка „Фолксваген Голф“, с рег. № Х ХХХХХ в населено
място, където ограничението на скоростта било 50 км/ч.
Преминавайки през посочения пътен участък чрез автоматизирано техническо
1
средство или система – видео радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
M2, № MD 1197, била засечена скорост на движение на лекия автомобил управляван от
жалбоподателя от 90 км/ч.
При тази хронология бил издаден електронен фиш Серия К № 7306816 срещу И. С.
С., с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП,
приемайки се, че при разрешена скорост за движение за населено място – 50 км/ч,
жалбоподателят се е движел с 87 км/ч, след приспаднат 3 % толеранс в негова полза.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК, а именно: снимков
материал, протокол от проверка на техническо устройство и удостоверен тип, справка за
собствеността на автомобила, заповед на МВР, протокол за ползване на техническото
средство за контрол на скоростта, справка от АИС АНД, справка картон на водача,
ежедневна форма на отчет, както и от останалите писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Освен
това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да
анализира подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл.
305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районният съд е винаги инстанция по
същество съгласно чл.63, ал.1 ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е.
да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл.314, ал.1 НПК вр с чл.84 ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че
електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 ЗДвП, а именно:
данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
а именно СДВР; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за неговия
собственик; нарушените разпоредби; за размера на глобата и срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
В отговор на възраженията на жалбоподателя, следва да бъде посочено, че съгласно
чл.189, ал.11 ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се приравня на влязло в сила
наказателно постановление, но само относно последиците, които то поражда, но не и спрямо
изискванията за издаване, срокове, реквизити. Разпоредбите на АПК не са приложими, нито
тези на чл.42/респ. чл.57 ЗАНН.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че атакуваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по
делото се установява по категоричен начин описаната в електронния фиш фактическа
обстановка, посока на движение на лекия автомобил. Видно от приложена снимка към ЕФ К
№ 7306816 в обсега на техническото средство е само лек автомобил с рег. № Х ХХХХХ. В
случая е налице нарушение, установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение, тип CORDON M2, с удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № В-46, номер MD 1197, валидно до 13.06.2027г. Приложен е и Протокол за
премината последваща проверка №022-СГ-ИСИС/14.03.2022г., с валидност 1 година,
2
удостоверяващ, че системата работи в съответствие с одобрения тип на измерване.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП – „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h: за населено място – 50 км/ч.“
От приложения протокол за използване на АТСС и снимковия материал за
разположението му с категоричност се доказва, че в посочения пътен участък не е бил
поставен пътен знак, въвеждащ различно ограничение на скоростта.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.21, ал.1 ЗДвП да съобрази скоростта
си на движение, движейки се в населено място. Изпълнителното деяние от състава на това
нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие.
Според разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“ От което следва, че
законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя С., който е собственик на
лек автомобил с рег. № Х ХХХХХ и няма данни да се е възползвал от правото си по чл.189,
ал.5 ЗДвП да посочи друго лице, което е управлявало процесния лек автомобил.
Жалбоподателят е действал виновно, при форма на вина – пряк умисъл, доколкото
същият е бил правоспособен водач, който е запознат с правилата за движение по пътищата и
е преминал съзнателно с целево избрана от него скорост в пътен участък, в населено място,
където ограничението на скоростта на движение е 50 км/ч, избирайки да се движи със
скорост от 87 км/ч.
Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено във
законоустановения фиксиран размер от 400 лева, съгласно действащата към момента на
нарушението, а и към настоящия момент законова разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП,
която предвижда, че нарушителите се наказват за превишаване на скоростта „от 31 km/h до
40 km/h“ с „глоба“ в размер на 400 лв., от което следва, че размерът на глобата е правилно
определен, тъй като в случая е налице превишаване на скоростта на движение от страна на
жалбоподателя с 37 километра в час.
Съгласно чл.189з ЗДвП разпоредбата на чл.28 ЗАНН, регламентираща критериите,
които се съблюдават за определянето на един случай като „маловажен“ не се прилагат за
нарушения по ЗДвП.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
На основание чл.63д, ал.4 ЗАНН в полза на въззиваемата страна следва да бъде
присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 7306816, издаден от СДВР, с
който на И. С. С., ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за
3
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 400 (четиристотин) лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН ********** да заплати на СДВР, на основание чл.63д, ал.4
ЗАНН сумата в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4