М О Т И В И
по присъда №20/04.11.2015г. по н.о.х.дело №335/2015г. по
описа на ***кия окръжен съд
С обвинителен акт
ОП-гр.*** е повдигнала обвинение срещу подс.В.Т.П., за това, че през периода
02.12.2014г. - 10.12.2014г. в с.**, общ.**, обл.***, при условията на продължавано
престъпление:
на 02.12.2014г. отнел чужди движими вещи – банкова дебитна карта № **,
издадена от „Уни Кредит Булбанк“ АД – гр.София на Г.К.Б., с ЕГН **********,
бележка с изписан ПИН-код за тази банковата карта и обикновен ключ за брава и
на 10.12.2014г. чрез
използване на техническо средство – обикновен ключ за брава, отнел сумата
511.00 лева, всичко на стойност 511.00 лева, от
владението на М.К.Б. ***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, квалифицирано като престъпление по чл.195 ал.І т.4 предл.“второ
във вр. с чл.194 ал.І във
вр. с чл.26 ал.І от НК
и за това, че през периода 02.12.2014г. - 05.12.2014г., в
гр.** и в гр.***, при условията на продължавано престъпление, използвал
платежен инструмент – банкова дебитна карта № **, издадена от „Уни Кредит
Булбанк“ АД – гр.София на името на Г.К.Б., с ЕГН **********, както следва:
на 02.12.2014г. изтеглил в брой 200.00 лева, използвайки банкомат /АТМ -
устройство/ № **, намиращо се в сградата на офиса на „Експресбанк“ АД в гр.**;
на 03.12.2014г., изтеглил в брой 20.00 лева, използвайки банкомат,
намиращ се на ул.„**“ в гр. *** и
на 05.12.2014г., платил сметка от 2.39 лева на ПОС -
терминал, намиращ се в супермаркет „СВА“ в гр.**, без съгласието на титуляра, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, квалифицирано като престъпление по чл.249
ал.І във
вр. с чл.26 ал.І от НК.
В проведеното на 04.11.2015г.
съдебното заседание се направи искане от процесуалния представител на подсъдимия
да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.370 и следващите от НПК. Подсъдимият В.Т.П.
направи признание на всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Същите се подкрепят от събраните
в досъдебното производство материали, поради което и на основание чл.371 т.2 от НПК, Окръжният съд допусна и проведе съкратено съдебно следствие по делото като
предупреди подсъдимия, че няма да се събират доказателства за тези факти и че
неговите самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение срещу
подсъдимия се поддържа от представителя на ДОП. Счита се, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, вкл.
самопризнанията на подсъдимия, е доказано извършването на деянията по чл.195
ал.І т.4 предл.“второ
във вр. с чл.194 ал.І във вр. с чл.26 ал.І от НК и по чл.249 ал.І във вр. с
чл.26 ал.І от НК чл.249 ал.1 от НК.Изтъква се, че смекчаващите вината
обстоятелства са неосъждането му и липсата на други незавършени наказателни
производства, а отежняващите вината обстоятелства са лошите характеристични
данни за личността му и миналото му осъждане. Същият
пледира на подс.В.Т.П.
да бъде
наложено наказание от вида “лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК, което за всяко от
деянията да бъде в размер близък до минималния предвиден в закона. Претендира
се спрямо подс.П. да бъдат наложени две
наказания от по 3/три/ години “лишаване от свобода”, които на основание чл.23 ал.І от НК да бъдат групирани, като бъде определено за изтърпяване по-тежкото от тях, изтърпяването на което да бъде
отложено, на основание чл.66 ал.І от НК за срок от 5/пет/ години, както и глоба в двойния размер на
изтеглената сума. Пледира се възпитателната работа
с подс.П. да бъде възложена на районния
инспектор от РУ на МВР-гр.** по местоживеенето му. По отношение на гражданските искове, счита, че те са основателни поради
което моли да бъдат уважени до размера на неплатения остатък, с оглед новоприетото
доказателство - разписка за изплатените 300.00 лева. Иска се след влизане в сила на присъдата да се върне на нейния притежател „Уни Кредит Булбанк“АД-гр.София, а
мярката за неотклонение на подсъдимия - „Подписка”, предвид доброто му
процесуално поведение, да бъде потвърдена до влизане на присъдата в сила.
Гражданският ищец – М.К.Б. пледира гражданските искове, като основателни да бъдат уважени до размера
на неплатения остатък, с оглед новоприетото доказателство - разписка за
изплатените й 300.00 лева.
Процесуалният представител на
подсъдимия споделя изцяло становището на окръжния прокурор относно доказаността
на деянията и тяхната правна квалификация, включително с приложението на чл.58а
от НК при определяне на наказанието. Моли съдът да наложи спрямо подс.П.
възможно най-лекото наказание от вида - „лишаване от свобода”, изтърпяването на което да
бъде отложено, на основание чл.66 ал.І от НК, а определянето размера на наказанието „глоба” предостави
на съда.
В последната си дума подсъдимият В.Т.П.
изразява съжаление за стореното с оценка за неразумност и необмисленост на
постъпката си и моли съда за снизхождение, като заявява, че ще направи всичко
възможно, за да репарира щетите на двамата
съпрузи.
С оглед, събраните по реда на
НПК доказателствата - гласни, писмени, събрани
по делото, по реда на чл.283 от НПК, включително направените от подсъдимия самопризнания
относно верността на фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния
акт, Окръжният съд от фактическа страна и правна приема за установено следното:
ОТНОСНО ДЕЯНИЯТА
Към момента на извършване на престъплението и до
настоящия момент подсъдимият не е осъждан/реабилитиран по право/.Подс.В.Т.П. ***,
общ.**, обл.*** заедно със семейството си.
М. и Г. Б. живеят в къща с двор в с.**,
общ.**, към която има пристроена отделна стая. В действителност те обитавали само тази стая, която е с отделен вход, а входната врата на
къщата била постоянно заключена. Входната врата била с обикновена брава и се
заключвала с обикновен ключ, с изписан на него номер
от 1 до 6. Свид.Г.Б., роден през 1934г., е с 95% пожизнена
загуба на трудоспособност, което е установено с решение на ТЕЛК за общи
заболявания в гр.*** №***/10.02.2011г. Поради
заболяването си той не бил в състояние сам да получава
пенсията си и упълномощил за това съпругата си – свид.М.К.Б., родена през 1931г.
На 01.12.2014г. те помолили подс.В.Т.П.
да им нацепи дървата, като се уговорили това да стане на следващия ден.
На 02.12.2014г. подсъдимият отишъл в двора им и нацепил дървата. Около 13.00ч. приключил работата си и
получил 35 лева. През
това време сем.Б. се
подготвяли да ходят на медицински преглед в гр.***. Докато те се подготвяли, входната врата на къщата им била отворена и подсъдимият
решил да влезе и потърси парите на възрастните хора, за да
ги открадне. Влязъл в коридора на къщата, където на една масичка видял
найлонова торбичка, разтворил я и вътре открил портмоне. Взел го заедно с
банковата карта и бележка, с ПИН - код, които били в него. Банковата дебитна карта с №**, била издадена от „Уни Кредит Булбанк“АД-гр.София на Г.К.Б., ЕГН **********, но съпругата му я
ползвала, поради неговата нетрудоспособност. Когато
излизал, подсъдимият видял, че на входната врата на къщата има
поставен обикновен ключ /жълт, с цифра върху него, на незначителна
стойност/ и взел и него, тъй като решил, че ще му трябва - за да може
да се върне по-късно
и да открадне нещо друго.
По-късно същият ден, около 17.30ч., подсъдимият помолил съседа си - свид.О.Р., да го заведе с автомобила си до
гр.** и той се съгласил. Когато пристигнали, спрели
пред банкомат /АТМ - устройство/ №**, намиращ се в сградата на офиса на
„Експресбанк“АД в гр.**. Тъй като подсъдимият не умеел да борави с банкови карти, кодове и банкомати, помолил свид.О.Р.
да изтегли 200 лева, без да му обяснява на кого е картата. Молбата му била
изпълнена, свид.О.Р. извършил успешна транзакция, изтеглил
парите и веднага ги дал на подс.П.. След като взели
парите, продължили заедно към с.К., където живее дъщерята на подсъдимия – Ж. Подс.П.
посетил дъщеря си в дома й, а свид.О.Р. го изчакал в колата. Когато излязъл се върнали обратно в с.**.
На 03.12.2014г. подс.П. и съпругата му Ж.П. ***, тъй като щели да изписват
снаха им - свид.С.Е.П. от болницата. Потърсили отново свид.О.Р., за да ги закара с автомобила си до града. След
като прибрали снаха си от болницата, всички заедно отишли до банкомата, който
се намира в близост до „бившето“ кино „***“ в гр.***, на ул.„**“.Там подсъдимият дал на свид.О.Р. открадната банковата дебитна карта №**,
издадена от „Уни Кредит Булбанк“АД-гр.София
на свид.Г.К.Б. и го помолил този път да изтегли 20
лева. Той го
направил и му върнал картата заедно с парите.
Прибирайки се от гр.*** към с.**, спрели в
гр.** до магазин „СВА“, където подсъдимият се опитал да
плати чрез ПОС- терминал, използвайки банковата дебитна карта, издадена на свид.Г.Б., но се оказало, че в картата вече няма
достатъчно пари.
На
05.12.2014г., около обяд, свид.О.Р. и свид.Е.П.Р., решили да
отидат до гр.**, тъй като свид.Р. трябвало да издължи поредната си вноска
– бил купил на изплащане машина за рязане на дърва. Към тях се присъединили подсъдимият и чичо му Д., които също имали работа в този
град. Докато свид.Р. и свид.Р. плащали вноската за резачката в банката, подс.В.П. и чичо му опитали да изтеглят пари от банкомат, чрез картата на свид.Г.Б., но не успели. След това
влезли в магазин „СВА“ и се върнали оттам с една бутилка бира на стойност 2.39 лева, платена на ПОС - терминал с процесната
банкова карта.
Сутринта на 10.12.2014г., свид.Б.
отишла на медицински преглед в гр.***. Около
обяд се върнала в с.** и разбрала, че раздават пенсиите. Общият размер на пенсиите на сем.Б.
бил 515.84 лева, от които на
свид.Г.Б. – 271.27
лева, а на свид.М.Б. –
244.57 лева.След като взела пенсиите на двамата от свид.С.И.Ж.
– служител в пощенската станция в с. **, свид.Б. се прибрала в дома си около 14.00 – 14.30ч. Там взела от общата сума
малка част, а останалите 511.00 лева скрила в гостната
стая на къщата, под покривката на масата, където по принцип ги съхранявала. Парите били увити в бележка с надписана
сумата върху нея от свид.С.Ж..
Същият ден, подсъдимият решил да влезе в къщата на сем.Б. с ключа,
който откраднал на 02.12.2014г. и пак да открадне каквото намери. Около обяд
отишъл близо до дома им и започнал да наблюдава отстрани. Забелязал, че свид.Б. се връща от някъде с найлонова торбичка и влиза в
стаята до къщата. След като излязла и условията вече позволявали, подс.П. влязъл в двора на къщата през незаключената врата
към улицата, след това използвал откраднатия ключ и отключил входната врата на
къщата. Влязъл вътре, затворил входната врата, за да не буди подозрения, минал
по коридора и влязъл в стаята, която се намира срещу входната врата. Вдигнал
покривката на масата, защото знаел, че свид.Б.
държи там парите си - като ходил да работи за тях я виждал как ги взима от
същото място, за да му плати. Взел намиращите се там 511 лева и излязъл, като
оставил вратата на къщата отключена, а ключа взел със себе си, но по-късно го изгубил. Около 17.00 ч. на гости на сем.Б. дошли техни семейни приятели
– С. и синът й свид.О.Р.
и поискали да им услужат с пари, за да може С. да плати здравните осигуровки на
снаха си. Семейство Б. се съгласили. Когато свид.Б. се опитала да
влезе в къщата
установила, че липсва
обикновения ключ и за да влезе, намерила друг такъв ключ със същия номер. Когато
стигнала до масичката и надигнала покривката видяла, че парите
ги няма и разбрала, че някой е
откраднал оставените от нея 511 лева.
След като разбрала за кражбата на парите, свид.Б. решила да изтегли необходимата й сума от банковата карта на съпруга си, но видяла, че и нея я няма. Отишла до банката, за да
уведоми за кражбата на картата и да поиска тя да бъде блокирана. Банков
служител и обяснил, че от картата са теглени пари на 02.12.2014г. и на
05.12.2014г., за което и била предоставена и разпечатка, предадена по делото,
заедно с други относими документи, с протокол за доброволно предаване. Около 20.00ч. същия ден, свид.Б. уведомила кмета на
селото Й.Д.К. за извършената кражба от дома им. Два дни по-късно, на 12.12.2014г., подсъдимият доброволно предал на разследващия полицай банковата карта на свид.Б. и бележката с ПИН-кода за нея /приложени, като
веществени доказателства към делото на л.41/.
Свид.Б., на 06.04.2015г. доброволно предала копие от
експертното решение №0366/10.02.2011г. на ТЕЛК за общи заболявания в гр.*** на съпруга й. На същата дата свид.С.Ж. доброволно предала,
заверени от нея копия от следните документи: изплащателен картон №********** за
пенсията на свид.М.Б., изплащателен картон №********** за
пенсията на свид.Г.Б., 2 служебни бона, издадени на
10.12.2014г. от „Български пощи“ЕАД-гр.София,
пощенска станция с.** и пълномощното, с което съпругът е упълномощил съпругата си да получава пенсията му.
От съдържанието на изплащателните картони
на сем.Б. е видно, че на 10.12.2014г. съпругът е получил
пенсия в размер на 271.27 лева, а съпругата в
размер на 244.57 лева, като общия размер на получените пенсии е 515.84
лева.
ОТНОСНО ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА
С оглед установената фактическа
обстановка, Окръжният съд приема от правна
страна следното:
Подсъдимият В.Т.П. трябва да бъде признат за виновен за това, че през периода
02.12.2014г. - 10.12.2014г. в с.**, общ.**, обл.***, при условията на
продължавано престъпление:
на 02.12.2014г. отнел чужди движими вещи – банкова дебитна карта № **,
издадена от „Уни Кредит Булбанк“ АД – гр.София на Г.К.Б., с ЕГН **********,
бележка с изписан ПИН-код за тази банковата карта и обикновен ключ за брава и
на 10.12.2014г. чрез
използване на техническо средство – обикновен ключ за брава, отнел сумата
511.00 лева, всичко на стойност 511.00 лева, от
владението на М.К.Б. ***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, явяващо се престъпление по чл.195 ал.І т.4 предл.“второ
във вр. с чл.194 ал.І във
вр. с чл.26 ал.І от НК
и за това, че през периода 02.12.2014г. - 05.12.2014г., в
гр.** и в гр.***, при условията на продължавано престъпление, използвал
платежен инструмент – банкова дебитна карта № **, издадена от „Уни Кредит
Булбанк“ АД – гр.София на името на Г.К.Б., с ЕГН **********, както следва:
на 02.12.2014г. изтеглил в брой 200.00 лева, използвайки банкомат /АТМ -
устройство/ № **, намиращо се в сградата на офиса на „Експресбанк“ АД в гр.**;
на 03.12.2014г., изтеглил в брой 20.00 лева, използвайки банкомат,
намиращ се на ул.„**“ в гр. *** и
на 05.12.2014г., платил сметка от 2.39 лева на ПОС -
терминал, намиращ се в супермаркет „СВА“ в гр.**, без съгласието на титуляра, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, явяващо се престъпление по чл.249 ал.І във вр. с чл.26 ал.І от НК.
Съгласно §1 т.16 и т.33 от
Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи,
платежен инструмент е персонифицирано устройство, договорено между ползвателя
на платежните услуги и доставчика на същите и използвано от ползвателя на
плажните услуги с цел подаване на платежно нареждане, което има уникален
идентификатор, представляващ комбинация от букви, цифри или символи, съобщен от
доставчика на ползвателя, който трябва да се предоставя от ползвателя на
доставчика при изпълнение на платежна операция, за да се установи еднозначно
ползвателя и платежната му сметка. От посочената легална законова
дефиниция, следва изводът, че дебитната карта е платежен инструмент с
идентификационен номер. Съгласно разпоредбата на чл.93 т.24
от НК, дебитната карта е платежен инструмент, който се явява веществено
доказателство и самостоятелно позволява да се прехвърлят пари.
Титулярът на сметката и
ползвателя на дебитната карта е Г.К.Б., който не е давал съгласие подсъдимия В.П.
да ползва картата и да тегли чрез нея пари от сметката му. От друга страна подсъдимият е извършил транзакциите и без неговото знание. Осъщественото от подсъдимият деяние по чл.249 ал.І от НК не съставлява
по-тежко престъпление по чл.194 ал.І от НК, т.е. кражба на дебитната карта, тъй
като той я е взел без негово съгласие и знание. Предвиденото
наказание по чл.194 ал.І от НК е „лишаване от свобода” до осем години, докато
по чл.249 ал.І от НК са „лишаване от свобода” от две до осем години и „глоба“
до двойния размер на получената сума. Следователно извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.249 ал.І от НК се явява по-тежко престъпление от
другото извършено от него деяние, а именно: кражбата на дебитна карта.
И двете престъпления са извършени
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.І от НК, тъй
като са осъществени чрез няколко деяния, които представляват едно и също престъпление,
извършени са непосредствено едно след друго, при една и съща фактическа
обстановка, при еднородност на вината, като последващото се явява от обективна
и субективна страна продължение на предходното.
От действията на самият подсъдим,
се установява, че деянията са осъществени при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.ІІ от НК, като е осъзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е целял
настъпването им.
Подбудите за извършването на
престъпленията следва да се търси в незачитането от страна на подсъдимия на
законоустановения ред в Р България, в частност на чуждото право на собственост,
както и търсенето на лесен начин за получаване на облаги, независимо от волята
на другите и закона.
ОТНОСНО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
За
да определи наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвидените
в НК наказания, но и степента на обществена опасност на конкретно извършените
от него деяния и данните за личността му, и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността му.
Подсъдимият В.Т.П. е 47 годишен български гражданин,
от цигански произход, женен, с основно образование, безработен, роден е на ***г***, общ.**, обл.***, неосъждан /реабилитиран по право/, с ЕГН **********. Към
момента на извършване на престъплението и до настоящия момент подсъдимият не е
осъждан, предвид настъпилата реабилитация по право за миналото му осъждане.
По отношение на извършените от подс.В.Т.П. инкриминирани деяния, съдът
взе предвид следните смекчаващи вината обстоятелства: липсата на предходни
осъждания и на неприключили наказателни производства срещу него, направените пълни
самопризнания още на досъдебното производство, възстановяване на голяма част от
откраднатите пари, както и изразената критичност към извършеното, а като
отегчаващи вината обстоятелства биха могли да бъдат приети единствено недобрите
характеристични данни по местоживеене
/изготвени от МлПИ при ОД на МВР-гр.***/, които всъщност са балансирани, т.е. деянията
са извършени при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В случая, настоящият съдебен състав прие, че са налице
материално-правните предпоставки за прилагането на чл.58а ал.IV във вр. с чл.55 ал.І т.1 от НК, а не разпоредбата на чл.58а ал.I във вр. с чл.54 от НК, тъй като деянията са извършени
при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Този правен извод се налага, тъй като е видно, че деянието му е инцидентна проява. Изложеното мотивира съда да наложи спрямо подс.В.Т.П. за всяко деяние наказание
от вида “Лишаване от свобода” прилагайки разпоредбата на чл.55 ал.І т.1 от НК. Наказанието за престъплението по чл.195 ал.І т.4
предл.второ във вр. с чл.194 ал.І във вр. с чл.26 ал.І от НК следва да се индивидуализира в размер под
минималния предвиден в закона, а именно за срок от 9/девет/ месеца. За престъплението по чл.249 ал.І във вр. с чл.26 ал.І от НК също следва да се наложи наказание под минималния предвиден в закона
размер, а именно за срок от 1
/една/
година и 6 /шест/ месеца “лишаване от
свобода”. В нормата на чл.249 ал.І от НК е предвидено като
кумулативно наказание „глоба“, която да може да се определя до двойния размер
на получената сума. С оглед посочените смекчаващи
вината обстоятелства и прилагайки принципа на справедливостта, Окръжният съд
счита, че на основание чл.55 ал.ІІІ от НК не следва на подс.П. да се налага второто наказание - „глоба”.
Съдът счете, че следва
спрямо определените наказания да се приложи разпоредбата на чл.23 ал.І от НК,
като се определи за изтърпяване по тежкото от тях, а именно – 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца “лишаване от свобода”, което на основание чл.24 от НК да бъде увеличено
с още 6 /шест/ месеца, предвид степента
на обществена опасност на деянията, като подс.П. следва да изтърпи наказание “лишаване
от свобода” за срок от 2 /две/ години. Съдът констатира, че са налице материално правните
предпоставки на чл.66 ал.І от НК и изпълнението на наказанието следва да бъде
отложено с изпитателен срок от 4 /четири/ години, предвид
факта, че това наказание е първо от вида „лишаване от свобода” на подс.В.Т.П.. Съдът, намира, че възпитателната работа по отношение на подс.В.Т.П. по време на изпитателния
срок, на основание чл.67 ал.ІІ от НК следва да се възложи на районния инспектор
по местоживеене от РУ на МВР-гр.Генерал Тошево.
Окръжният съд намира, че
това наказание се явява съразмерно на обществената опасност на извършеното от подс.В.П. и е справедливо, предвид факта,
че това е едва първото престъпление, извършено от подсъдимия. Единствено по този начин, с налагане на гореописаното
наказание биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенция,
визирани в чл.36 ал.І от НК, тъй като подс.В.Т.П. е бил мотивиран да извърши
инкриминираното деяние отчасти и от тежкото материално положение, в което се е
намирал.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Предявеният
граждански иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Безспорно от събраните по делото доказателства се
установява, че извършеното от дееца престъпно деяние се намира в
причинно-следствена връзка с нанесените на пострадалите – Г.К.Б., с ЕГН ********** и М.К.Б., с ЕГН **********,***
имуществени вреди, но не в размера на обвинението - 511.00 лева, а в размер 211.00
лева, с оглед реално настъпилите вреди от престъплението, тъй като в последното
съдебно заседание от страна на подсъдимия бяха репарирани част от щетите в
размер от 300.00 лева. Ето защо, съдът прие, че
гражданският иск е неправилно предявен за щета в размер на 511.00 лева и като такъв следва да
бъде уважен за 211.00 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от
10.12.2014г. до окончателното й изплащане и оставен без уважение за горницата
до 511.00 лева.
Предявеният
граждански иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Безспорно от събраните по делото доказателства се
установява, че извършеното от дееца престъпно деяние се намира в
причинно-следствена връзка с нанесените на пострадалото лице – Г.К.Б., с ЕГН ********** *** имуществени вреди
в размер на 222.39 лева. Посочената
сума не бе оспорена в хода на съдебното следствие от страните, поради което
съдът я прие за справедлива и обоснована по размер, с оглед реално настъпилите
вреди от престъплението. В
хода на досъдебното и съдебно производство от страна на подсъдимия не е
възстановена сумата предмет на това обвинение, а именно 222.39 лева. Ето защо, съдът прие, че гражданският иск е правилно
предявен за щетата в размер на 222.39 лева
и следва да се уважи изцяло, като сумата трябва да се заплати от подсъдимия,
ведно със законната лихва от датата на
деянието - 10.12.2014г., до окончателното й изплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
След като подс.В.Т.П. е признат за виновен в извършване на престъпленията и е осъден да заплати
на пострадалите от престъпленията му сумата от 433.39 лева, то на основание чл.189 ал.ІІІ от НПК, същият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд-гр.*** държавна такса в размер на 50.00 лева.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО
След влизане на присъдата в законна
сила, състава
на съда, счита, че вещественото доказателство – банкова дебитна карта с №**,
издадена от „Уни Кредит Булбанк“АД-гр.София на името на Г.К.Б.,
с ЕГН **********, следва да се върне на „Уни Кредит Булбанк“ АД–гр.София.
На основание гореизложените
фактически констатации и правни изводи и съображения ***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
постанови настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :