РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И.
като разгледа докладваното от Р Н. КАдминистративно наказателно дело №
20211110215617 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
0284/13.1.2021 г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание- "глоба" в размер на 20 лева по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, както и „глоба” в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец по чл. 175,
ал.1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и
съответно чл. 123, ал. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на наложените с НП
административни наказания. Излагат се доводи за липса на осъществено нарушение от
водача на процесния автомобил Тесла, като жалбоподателят оспорва наличието на ПТП,
съответно и второто вменено нарушение. Допълва, че при нейно посещение в магазин
Кауфланд, където се твърди да е станало ПТП, са й отказали достъп до видеозаписи,
показващи нарушението. Освен това настоява, че е невъзможно да е причинила
драскотините по автомобила Хюндай поР. различните габарити на двата автомобила.
Излагат се и доводи за съществени процесуални нарушения, свързани с нечетливото
изписване на текста в АУАН, съставянето му в присъствие само на един свидетел; с липса
на достатъчно ясно и конкретно описание на всяко от нарушенията. ПоР. изложените
съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Н., редовно призована, не се явява лично, като в
заседанието се явява нейният процесуален представител – адв. С, който поддържа жалбата.
В хода на съдебните прения адв. С моли за отмяна на НП, тъй като нарушенията не са
доказани, както и снимките на автомобила Тесла са направени едва при съставянето на акта,
при което е изминало значително време от твърдяното ПТП. Освен това допълва, че дори да
1
се установи, че щетите по автомобила Хюндай са причинени от водача на автомобила Тесла,
то същите не отговарят на описания в акта и НО механизъм, а именно да са причинени при
движение на заден ход и маневра по изнасяне от паркомясто на автомобила Тесла.
Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.07.2021 г. преди 12:50 ч. жалбоподателката А. Н. управлявал лек автомобил -
марка „Тесла”, с рег. № собственост на друго физическо лице, в района на паркинга на
магазин Кауфланд, находящ се в гр. , ул. По същото време на паркинга на същия магазин
св. Р. Р. бил паркирал своя лек автомобил, тип СУВ, марка Хюндай, модел Санта Фе, като
предницата на автомобила у сочела напред към входа на паркоместата /т.е. той бил
паркирал на заден/. До автомобила на св. Р., от дясната му страна, паркирала и
жалбоподателката, но напред, т.е. задницата на нейния автомобил Тесла сочела входа на
паркоместата, като жалбоподателят видял това и после влязъл в магазина.
Жалбоподателката скоро след това потеглила от паркомястото, без да усети никакъв удар и
без по автомобила й да има следи от това.
Когато малко след 12:50 часа св. Р. излязъл от магазина, той установил, че
паркомястото от дясно на автомобила му било празно и като приближил своя автомобил
видял, че неговата предна дясна броня, от калника към фара е ожулена, в ниската й част.
Тъй като това била нова щета, св. Р. се обърнал за помощ към охраната на магазина и те му
казали, че на камерите на паркинга се виждало как при движение на заден ход автомобил
Тесла с рег. № го е ударил и след това е продължил движението си. Затова св. Р.
сигнализирал на ОПП СДВР и изчакал на мястото над 2 часа.
На мястото бил изпратен екип, който се запознал с щетите по автомобила Хюндай и го
заснел, снел обяснения от св. Р., съставил протокол за ПТП и скица, а свидетелят попълнил
и декларация, в който посочил регистрационен номер на автомобила и описал установения
според записите на камерите механизъм.
След като служителите на ОПП СДВР установили по номера на автомобила неговия
собственик и лицето, което го е управлявало, жалбоподателят Н. на 23.07.2021 г. се явила в
ОПП СДВР и попълнила декларация, в която посочила, че тя е управлявала автомобила на
процесната дата и описала, че не е усетила да е причинила ПТП. На същата дата
автомобилът й бил огледан и заснет, като на лявата му броня, под фара било установено
ожулване.
При така установените факти, въз основа на изготвената докладна записка, скицата,
сведението от св. Р., както и декларацията на жалбоподателя Н., на 26.09.2021 г. бил
съставен АУАН от Е. З. П. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл.
40, ал. 2 от ЗДвП, съответно чл. 123, ал. 2 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един
свидетел на съставянето на акта, което се установява от положените от тях подписи. Като
първи свидетел в акта бил описан св. Р. Р., но същият не присъствал при съставянето на
акта, нито положил подпис в него. А на полето за подписа му било отбелязано, че същият е
дал декларация. Актът бил връчен на жалбоподателката, която го разписала и като
възражение посочила, че не е съгласна с изложеното в акта. По-подробни възражения не са
постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и
дадената на нарушенията правна квалификация, на 13.10.2021 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР. В
НП второто нарушение също било квалифицирано по чл. 123, ал. 2 ЗДвП и било описано
като напускане на мястото на ПТП без да уведоми собственика на повреденото имущество и
2
органите на МВР, а в диспозитивната част на НП било описано, че като участник в ПТП не
дава данни за самоличността си на другите участници в движението, данни за задължителна
застраховка „ГО“, както и не уведомява собствениците на имуществото, което е повредил.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 29.10.2021 г. видно от
отбелязването върху самото НП, като на същата дата в ОПП СДВР е депозирана и жалбата
срещу НП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Р., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. От съставените докладна записка, скица, декларация и сведение от св. Р. се
установяват времето и мястото на ПТП и щетите по неговия автомобил. Но от неговите
показания не се установява какъв е механизма на деянието, а единствено какво му е
споделено от неустановен охранител на обекта. Но самият св. Р. споделя, че не е бил
очевидец на деянието и не е видял кой и как му е нанесъл щетата по бронята. А по делото
не са събрани каквито и да е доказателства в подкрепа на посоченото от свидетеля в
декларацията му и възпроизведено от служителите на ОПП СДВР в протокола за ПТП. Не са
представени видеозаписи от паркинга на магазина, не са представени декларации или
сведения от очевидец, който да може да бъде разпитан пред съда.
Допълнително, съдът отчете и изготвените фотоснимки на автомобилите Хюндай и
Тесла, които вместо да подкрепят твърденията на наказващия орган, всъщност ги оборват.
Видно от снимката, налице е щета по предната броня, в дясната й част на автомобила
Хюндай, който видимо е с повдигната каросерия, а ожулването е на сравнително голяма
повърхност, без следи от черна боя. Но от приложените снимки на черния автомобил Тесла,
направени при огледа му в двора на ОПП СДВР на неустановена дата след ПТП, отчетливо
се вижда одраскване със значително по-малък размер, по лявата му броня, под фара. Като от
снимките се установява и че този автомобил е спортен модел и видимо бронята му е
разположена ниско до земята. Но съгласно описания от св. Р. начин на паркиране и схемата
на механизма на ПТП, изобразена в декларацията му и в протокола за ПТП, за да бъде
ударена предната дясна броня на автомобила Хюндай при движение назад от автомобила
Тесла, който е бил паркирал напред, това е възможно да стане единствено с предната дясна
част на Теслата, а не с лявата, където има одраскване.
Следователно, съдът не би могъл да установи дали именно жалбоподателката е
ударила автомобила Хюндай, при каква маневра, дали се е движила напред или назад, още
по-малко и дали е усетила удара.
От жалбоподателката не се оспорва, че тя е управлявала автомобила процесния ден на
мястото на ПТП, но същата оспорва реализирането на описания от св. Р. механизъм на
деянието, приет за установен и в протокола за ПТП и попълнената от свидетеля декларация.
Следователно са налице и други възможни обяснения за причинителя на процесната щета,
включително и че е причинена от друго МПС, маневриращо в близост до автомобила на св.
Р., тъй като предницата на същия е била насочена именно към входа към паркоместата. Но
поР. липсата а категорични и еднопосочни доказателства, които да сочат, е именно
жалбоподателката е реализирала процесното ПТП, движейки се точно на заден ход, съдът не
би могъл да приеме за установено подобно обстоятелство.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поР. което се
3
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и
да съставят АУАН, а съгласно т. 2.6 наказателни постановления могат да бъдат издавани от
началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и
наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за
него административно нарушение.
Съдът намира, че поР. допуснато съществено процесуално нарушение при
съставяне на АУАН следва изцяло да бъде отменено НП.
Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта в присъствие
само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е присъствал при установяване
на нарушенията. Независимо от обстоятелството, че в акта е вписано името на очевидеца на
деянието св. Р., същият не е присъствал при съставянето на акта в сградата на ОПП СДВР и
не се е подписал на акта. Следователно съдът прие, че актът е съставен в присъствието само
на един свидетел, което е допустимо единствено в случаите по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, когато
единственият свидетел е очевидец или е присъствал при установяване на нарушението. Не е
налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото значителна част от приложените
документи, доказващи нарушението, нямат официален характер /декларациите от св. Р. и
жалбоподателката/. В тези два документа се съдържат основните информационни
източници, установяващи фактическата обстановка и преди всички поведението на
жалбоподателя и механизма на деянието, поР. което не би могло да се приеме, че актът е
съставен въз основа на официални документи. Предвиденото в закона ограничение на
правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително. Именно поР.
отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето
на акта в отсъствие на двама свидетели представлява съществено процесуално нарушение и
е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е опорочило цялото производство.
Но освен това съдът намира, че за пълнота следва да изложи аргументи и по отношение
на конкретните вменени на жалбоподателя нарушения.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. А в ал. 2 е посочено, че по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.
За нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗДвП е предвиден изричен състав на
нарушение, в разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, която предвижда санкция в
размер на 20 лева, за водач, който нарушава правилата за движение на заден ход.
От събраните доказателства по делото не се установява жалбоподателката да се е
движила на заден ход и да е реализирала ПТП. Следва да се подчертае още, че дори така
4
описания механизъм на деянието не сочи на нарушение по чл. 40, ал 2 ЗДвП, доколкото се
твърди съприкосновението с другия автомобил да е станало именно в зоната на предната
дясна броня на автомобила Тесла. Но това няма как да се е случило на „пътя зад превозното
средство“, а напротив, бронята е пред водача. Следователно, причината за подобно ПТП не
би могла да е нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, а например да е свързана с неправилна
дистанция, загуба на контрол върху МПС и други.
Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и
при ангажиране на отговорността на водача за второто нарушение. Съгласно разпоредбата
на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. А съгласно разпоредбата
на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП, всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен при
поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и за
задължителната си застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а в
зависимост от последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото,
което е повредил в резултат на произшествието.
В §6, т.30 от ДР на ЗДвП е посочено легално определение за пътнотранспортно
произшествие: „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети”. Очевидно, в случая се касае за
хипотеза на предизвикани материални щети. Следователно, нарушението по чл. 123, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП се явява производно от допуснатото нарушение на други правила за движение,
довело до реализиране на ПТП. В този смисъл съдът намира, че е налице ПТП, доколкото
законът не изисква вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на автомобила.
Но по делото е останало недоказано кое е това лице, което при ПТП е увредило автомобила
на св. Р., а именно на това лице е възможно да се търси отговорност за нарушение по чл.
123, ал. 2 ЗДвП.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП за извършено нарушение
по 123, ал.1 или 2 от ЗДвП законодателят е предвидил налагането на две кумулативни
наказания – „глоба” в размер от 50 до 200 лева и „лишаване от правото да управлява МПС”
за срок от 1 до 6 месеца.
Наказващият орган е санкционирал жалбоподателката за това, че като участник в ПТП
е напуснала мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР и собственика на увреденото
имущество за това. От приетата фактическа обстановка обаче не се установява, тя изобщо да
е участвала в ПТП, да е усетила същото и да е установила щетите по автомобила Хюндай.
Следователно, не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на
жалбоподателката за това нарушение. А с оглед приетите факти, не е и имало лице, което да
поиска от жалбоподателката да му предостави своите лични данни, тези на МПС,
включително и за Застраховка „ГО на автомобилистите“, поР. което и не е налице
извършено нарушение по първата хипотеза на чл. 123, ал. 2 ЗДвП. А от текста на
разпоредбата е видно, че в него изобщо не се съдържа изискване водачът да уведомява
органите на МВР за ПТП, каквото задължение му е вменено неправилно.
ПоР. изложеното и с оглед липсата на доказателства за осъществено нарушение на
правилото на чл. 123, ал. 2 ЗДвП, както и поР. посочените по-горе процесуални нарушения,
съдът намира, че неправилно е ангажирана и отговорността на водача на процесния
автомобил на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, поР. което и наказателното
постановление следва да бъде отменено в цялост и поР. необоснованост, освен поР.
посочените по-горе процесуални нарушения, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 ЗАНН.
ПоР. изложените съображения, съдът прие, че жалбата е основателна и НП следва да
5
бъде изцяло отменено.
От процесуалния представител на жалбоподателя не е отправено искане за присъждане
на разноски за адвокатска защита, поР. което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното на основание чл. 63, ал.2, т. 1, вр. ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-4332-0284/13.01.2021 г.
издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя А. И. Н. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание - "глоба" в размер на 20 лева по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, както и „глоба” в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец по чл. 175,
ал.1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушения на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и
съответно чл. 123, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град,
в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6