Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 14.06.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На тринадесети май две
хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1000 по описа на съда за 2018г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В против К.К.С., с ЕГН **********, с адрес ***
искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който се оспорват
предявените искове.
По делото се
установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№1961/2017г. е издадена в полза на ищеца
заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 1844.75
лв.-главница по договор за потребителски кредит
№**********/08.10.2015г.
Твърди се по исковата молба, че на 08.10.2015г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит за сума в размер на 11000
лв., срок от 24 месеца, размер на вноска-68 лв., годишен процент на
разходите-49.89 %, годишен лихвен процент-41.1%, лихвен процент на ден-0.11 %,
дата на погасяване-15-то число на месеца и дължима сума в размер на 1632
лв.Ответникът изБрала и закупила и допълнителен пакет услуги на стойност 825.12
лв., с размер на вноска от 34.38 лв.В този смисъл общото задължение било 2 457.12
лв. и месечна вноска в размер на 102.38 лв.
Ищецът в производството изпълнил задълженията си по
договора заплащала месечните вноски до 12.07.2016г., като още на 05.07.2016г.
договора бил прекратен и изпратено
уведомление до длъжника.Общия размер на неизплатеното задължение бил 1844.75
лв.-неизплатена главница.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК и по своята същност е установителен иск, за установяване съществуването на
вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение, в случая по чл.410 ГПК.В този смисъл доказателствената тежест е изцяло върху ищеца, който следва
да докаже, че вземането му е възникнало, съществува и е изискуемо.
По делото са
представени и приети като доказателства: искане за отпускане на потребителски
кредит, стандартен европейски формуляр, договор за потребителски кредит,
преводно нареждане, извлечение от сметка и писмо-уведомление.Като доказателство
по делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Й..
От горните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстановка:
На 08.10.2015г. между ищеца и ответника в
производството е сключен договор за потребителски кредит.В договора е посочено,
че размера на заема е 1100 лв. и ГПР -49.89 %., погасителни вноски -24 бр. и
годишен лихвен процент-41.17 % и лихвен процент на ден 0.11 %.Посочена е и
общата дължима сума-1632 лв.Посочен е и закупения пакет от допълнителни услуги
на стойност 825.12 лв. и общия размер на задължението-2457.12 лв. и общо
месечна вноска от 102.38 лв.
От приетата по делото съдебно счетоводна експертиза,
по делото се установи, че ищецът в производството заплатила сума в размер на
612.37 лв.
При горната фактическа обстанвока, за съда се налагат
следните изводи:
На 08.10.2015г. между страните е сключен договор за
„потребителски кредит, описан в исковата молба“, посочен е размера на кредита,
месечните вноски и годишния лихвен процент, както и общото дължима
сума.Ответникът е избрала да закупи допълнителен пакет услуги, като в този
договор също са посочени изискуемите се по ЗПК елементи. Ответникът не е
изпълнила задълженията си, като съобразно клаузите по договора същият е обявен
за предсрочно изискуем.Ищецът в производството не е банкова институция и в
отношенията между страните следва да намери приложение разпоредбите на чл.240 ЗЗД и чл.22 ЗПК.Договорената автоматична предсрочна изискуемост, при определени
условия е изцяло в рамките на договорната свобода между страните по чл.9 ЗЗД.
В конкретния случай се установи
сключването на договор за потребителски кредит, съгласно който ищецът е
предоставил на ответника заем в размер на 1100, 00 лв. и договор за закупуване
на допълнителен пакет услуги на стойност 825.12 лв., които следва да се върнат
чрез 24 месечни погасителни вноски, с посочени размер и падежи в погасителен
план. Уговореният годишен лихвен процент е 41, 17 %, годишният процент на
разходите /ГПР/- 49, 89%, а общият размер на всички плащания по заема е 2457.12
лева. Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за
потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит
и следва да бъде съобразен с неговите изискванията.
По делото са представени общи условия към
договорите за потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница - чл. 11, ал. 2 ЗПК
във връзка с чл. 22 ЗПК.
На следващо място, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В договора е отбелязано,
че страните са получили в офис на кредитора екземпляр на Договора за потребителски
кредит и неговите приложения, за което са се подписали.
В нарочна декларация, кредитополучателя е
запознат, че неразделна част от Договора за потребителски кредит са Общите
условия към договорите за потребителски кредит. Съгласно т. 4 и т. 5 от ОУ е
описан реда, по който се формира годишния лихвен процент и годишния процент на
разходите, което е задължително условие на договора, съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Посочена е крайната сума, която се дължи по договора. Към
договора има приложен погасителен план, подписан от страните, в който е описано
как се формира месечната погасителна вноска. Налице е яснота каква част от
дължимата главница, лихви, такси се съдържа във всяка една месечна вноска.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в редакцията действала към момента на сключване на договора
предмет на спора, годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове.
Основният лихвен процент се определя всеки месец, като той е близък до нулата.
Това е показателят, чрез който се определя и законната лихва, а именно основният
лихвен процент плюс 10 %.
Уговорената лихва по договора е 41, 17 %,
което е под законово определения размер на лихвата, поради което възражението
на жалбоподателя се, че лихвата е уговорена в противоречие на добрите нрави е
неоснователно.
Ответникът от своя страна не проведе
доказване да е изпълнил задълженията си по договора, поради което предявения
иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
При горните изводи и на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от същия деловодни
разноски в размер на 573.80 лв., като
86.90 лв.-по ч.гр.д.№196182017г. на КРС и 486.90 лв.-по настоящето дело.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на К.К.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, за
което по ч.гр.д.№1961/2017г. на КРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 1844.75 лв.-главница по договор за потребителски кредит №**********/08.10.2015г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението-15.09.2017г. до окончателното
изплащане, съществува.
Осъжда К.К.С. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД деловодни разноски в размер на 573.80 лв., като 86.90 лв.-по ч.гр.д.№196182017г. на
КРС и 486.90 лв.-по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: