Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 10.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, на дванадесет и първи февуари две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАРИНСКА
При секретаря П.И., и
прокурора............................., като разгледа докладваното от
председателя
гражданско дело №4354/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против Г.Т.Т., с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, по ч. гр.д.№2502/2016г,
по описа на ПлРС, срещу длъжника, е издадена заповед за изпълнение, против която е постъпило възражение по чл414 от ГПК. Твърди
се, че отв. Т., е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес
гр. ***. Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди,
ползвал е ТЕ, за периода 01.11.2014-29.02.2016г, и не е погасил задълженията
си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият
период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота,
е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София. Посочва се,
че сумите за периода, са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 за топлоснабдяването. Общите условия за ползването на ТЕ, са
публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно
са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника,
че дължи сума от общо 1158,32лв- от които сумата от 1081,56лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2014-29.02.2016г. и
сумата от 76,76лв.- лихва за забава, за периода
05.01.2015-30.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът Г.Т.Т., в срока за отговор, не
изразява становище по иска.
В о.с.з. на дата 21.02.2017г.,
отв. Г.Т.Т., редовно призован, при условията
на чл.41, ал.2 от ГПК, не се явява, не изпраща представител, и не прави искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците
от своето бездействие, с разпореждане № 11626/12.07.2016г.- връчено му лично,
но по делото няма депозиран отговор на ИМ в даденият за това срок. Изрично в
цитираното разпореждане, съдът е указал на ответника, възможността против него
да бъде постановено неприсъствено решение и предпоставките за това. От страна
на отв. Т. няма заявено становище и по изготвеният с определение №4379/08.11.2016г.,
проекто-доклад по делото, в който е разпределена доказателствената тежест между
страните.
В с.з. на 12.01.2017г.,
процесуалният представител на ищеца- юрк. В., прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се
установява, че начислената и незаплатена сума- главница, съставляваща
използвана ТЕ, за периода 01.11.2014-29.02.2016г, е в размер на 1081,56лв., от
която – сумата от 791,20лв.- отопление, сумата от 248,18лв.- сградна инсталация
и сумата от 42,18лв.- услуга дялово разпределелие; ВЛ е установило, че в имота
на ответника има 4 бр. уреди и 0 бр.
водомери, в баня- отопление с щранг –лира. Сградната инсталация е начислена на
база на действителен обем на жилището-
Като взе
предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК. Намира също така, че предявените искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, предмет на
делото са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ и представените по
делото писмени доказателства, заключението по ССЕ, в т.ч. и доказателствата,
приложени към ч. гр.д.№ 2502/2016г, по описа на ПлРС.
Съобразно
посочената разпоредба-чл.238, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и
искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и
приетите по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното, следва
да постанови неприсъствено решение, с което бъде признато за установено спрямо отв.
Г.Т., че дължи сумата от 1158,32лв-
от които сумата от 1081,56лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена
ТЕ, за периода 01.11.2014-29.02.2016г. и сумата от 76,76лв.- лихва за забава,
за периода 05.01.2015-30.03.2016г ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-11.04.2016г.,
до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение
№ 1647/12.04.2016г. по ч. гр.д.№ 2502/2016г на ПлРС.
При този изход на производството
и на основание чл.78, ал.7, вр. ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъдат осъден
да заплати на ищеца и направените от него разноски, в размер на 295лв., от
които- сумата от 100лв.-юрисконсулство възнаграждение, определено от съда при
условията на чл.78, ал.7 от ГПК, сумата
от 75лв- държавна такса и 120лв-
разноски за ВЛ. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически лица или
еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1-или в размер от 100 до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде
определено в минимален размер от 100лв.
Отв. Т. следва да понесе и
направените разноски по ч.гр.д.№ 5061/2016г. в
размер на 75лв. В случая съдът определя размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размев на 50лв.- определено по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната помощ–чл.26, съобразно който
размерът на възнагрлаждението при защито в заповдните производства, е в размер
от 50лв. -до 150лв. В случая, с ИМ се претендира сума, идентична със заповедта
за изпълнение.
Водим от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД, че Г.Т.Т., ЕГН ********** ***, ап.10, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ -Плевен”, ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”, №128, представлявано от ***, сумата от 1081,56лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена
ТЕ, за периода 01.11.2014-29.02.2016г. и сумата от 76,76лв.- лихва за забава, за периода 05.01.2015-30.03.2016г ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-11.04.2016г.,
до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, № 1647/12.04.2016г. по ч. гр.д.№ 2502/2016г на
ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8, вр. ал.1 от ГПК, Г.Т.Т., ЕГН ********** ***, ап.10, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ -Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ”Източна
индустриална зона”, №128, представлявано от ***, сумата от 295лв. -направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.7, вр. ал.1 от ГПК, Г.Т.Т., ЕГН ********** ***, ап.10, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ -Плевен”, ЕАД, гр. Плевен,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ”Източна
индустриална зона”, №128, представлявано от ***, сумата 75лв. .- разноски по ч.гр.д. № 2502/2016г. на ПлРС.
Решението
се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :