№ 8463
гр. С., 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110162082 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. ХХV ГПК.
Ищцата Ж. М. Ш. чрез адв. Р. И. – АК-С., е предявила срещу ответницата Е. И. Б.
иск с правно основание по чл. 243 вр. чл. 248, чл. 249, чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 99, ал. 3 СК от
1985г. (отм.) за осъждане на ответницата да освободи и да предаде на ищцата дърЖ.о върху
1/2 идеална част от недвижим имот – апартамент в град С., ул. „**********“ № ***, ет. 2,
ап. 3. Ищцата твърди, че посоченият апартамент е бил собственик на Е.Х.Б., а той от своя
страна го получил в наследство от родителите си Хр. и А. Б.. Е.Б. и ответницата били
съпрузи, като бракът им бил прекратен с развод по силата на съдебно решение от 1996г.
Имотът бил тяхно семейно жилище, като съгласно сключеното в рамките на бракоразводния
процес споразумение те се уговорили Е. Б. до продължи да живее в него безвъзмездно, като
това ползване се прекратявало с двумесечно писмено предизвестие от страна на Е.Б..
Последният починал на 03.06.2022г., като ищцата в качеството си на негова вдовица
придобила 1/2 част от имуществата му, включително и от процесния апартамент. На
19.07.2022г. тя изпратила писмено искане до Е. Б. да преустанови ползването и да ù върне
дърЖ.о върху половината от имота. Това искане било получено лично на 22.07.2022г.
Даденият срок обаче изтекъл, а ответницата не изпълнила задължението си да върне частта
от жилището. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата не се явява,
като се представлява от адв. И. или не изпраща представител. Предявеният иск се поддържа,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в
Писмени бележки, вх. № 148594/07.05.2024г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. И. Б. чрез назначения ù особен
представител адв. С. Д. – АК-Перник, е подала Отговор на исковата молба, вх. №
328532/16.11.2023г. на СРС, с който оспорва предявения иск като заявен с нередовна искова
молба, недопустим и неоснователен. Изтъква, че не става ясно дали се иска връщане на
целия имот или само на половината от него. В случай, че ставало въпрос за апартамента, то
претенцията била недопустима, тъй като жилището било неделимо. Оттук предаване на
дърЖ.о на 1/2 идеална част от него било обективно невъзможно, тъй като нямало как тя да
1
се ползва самостоятелно без така реално да се ползва целият имот. При това положение не
течала и давност, поради което липсвала обективна цел на подобен иск. Ако се искало
предаване на владението върху целия имот, то искът бил и неоснователен, тъй като не се
установявало към настоящия момент апартаментът да е собственост на наследниците на Б. и
дали те са приели наследството му. Правата по споразумението – договор за заем за
послужване след смъртта на заемодателя по него можело да се упражняват, по аргумент на
чл. 32 ЗС, само съвместно от двамата му наследници – ищцата и А.М.. При това положение
връщането на общата вещ щяло да доведе и до нарушение на правата на другия
съсобственик в разрез с нормата на чл. 31 ЗС. Не било ясно и дали ответницата се е
възползвала от възможността, предоставена ù от ищцата с изпратената покана, да заплаща
месечен наем. Ако това било така, то искът отново бил неоснователен. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ответницата не се явява, като се представлява от адв. Д.,
който оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, възраженията на ответницата и процесуалните действия на
страните по делото, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Неоснователни са възраженията на ответницата за недопустимост на
иска с оглед факта, че се иска предаване на идеална част от недвижим имот. Липсват
юридически и процесуални пречки ищецът, който твърди наличието на права върху идеална
част от имот, независимо на облигационно или вещно основание, да иска тази идеална част
да му бъде предадена. Това следва както по аргумент от мотивите на цитираното в отговора
на исковата молба ТР 3/2020-2022-ОСГК, така и от р. 774/10.02.2011г.-гр.д.643/2009г.-IVг.о.
Въпросът относно разпределянето на ползването на целия, твърдяно неподеляем, имот при
евентуално уважаване на иска не е предмет на настоящото производство, не обуславя
недопустимост на исковата молба, като следва да се реши между страните/съсобствениците
допълнително със способите, предвидени за това в българското законодателство.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
По делото с оглед установяване на цената на иска е изслушано заключение на вещо
лице по съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира изцяло. Вещото лице е
установило, че средният месечен наем за половината от процесния имот за една година
преди подаване на исковата молба възлиза на 5106,00 лева. Следователно, при отчитане на
ТР6/2012-2013-ОСГТК, т. 20, и при преценка съобразно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът намира,
че цената на иска възлиза на 5106,00 лева, както е обявил и в съдебно заседание на
12.12.2023г. Договорът за заем за послужване, на какъвто съответства споразумението за
предоставяне на ползването на апартамента, ако и да е по дефиниция безвъзмезден, има
опредЕ. парична стойност, която е равна на цената на договора за наем на заетата вещ, която
евентуално би била платена за нейното ползване. Оттук и цената на иска, съответно и
държавните такси, се определят по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК – въз основа на
пазарния наем за една година (така опр.647/17.11.2009г.-ч.т.д.624/2009г.-Iт.о.,
опр.15/14.01.2009г.-т.д.525/2008г.-IIт.о., опр.3766/15.03.2024г.-ч.гр.д.2602/2024г.-СГС,
опр.260301/03.09.2020г.-в.ч.гр.д.1970/2020г.-ОС-Бургас).
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 243 вр. чл. 248, чл. 249 и чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 3 СК от 1985г. (отм.)
е за ищцата. Същата следва да докаже, че нейният праводател е сключил договор за заем за
послужване с ответницата и че ù е предал дърЖ.о върху имота, както и че ищцата я е
поканила да ù я върне. В тежест на ответницата е да докаже връщането на вещта, съответно
2
наличието на обстоятелства, които я освобождават от това задължение. Извън това всяка от
страните е длъжна да докаже фактите и обстоятелствата, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици.
В производството по гл. ХХV ГПК не се допускат възражения за собственост и
подобрения (чл. 314, ал. 4 ГПК). В тази връзка събраните доказателства досежно
притежавано право на собственост следва да се вземат предвид само доколкото установяват
факти, релевантни съобразно разпредЕ.та по-горе доказателствена тежест.
Видно от представеното заверено копие, с Решение № 10/31.01.1996г. по гр.д. №
2452/1995г. на Софийския районен съд, 81 състав, влязло в сила на 31.01.1996г., е прекратен
сключеният на 21.02.1970г. между Е.Х.Б. и Е. И. Б. брак като дълбоко и непоправимо
разстроен. Одобрено е постигнатото между тях споразумение по чл. 99, ал. 3 СК /отм./, в
което е предвидено, че семейното жилище, находящо се в град С., ул. „**********“ № ***,
ет. 2, ап. 3, индивидуална собственост на Е.Х.Б. по наследство, се предоставя за
безвъзмездно ползване на Е. Б.. Предвидено е, че ползването ще продължи дотогава, докато
Б. поиска от нея писмено с предизвестие от два месеца да освободи жилището. Ирелевантно
е дали Е.Б. е бил или не собственик на жилището по силата на наследствено
правоприемство, тъй като този въпрос нито е допустимо да бъде повдиган в настоящото
производство, нито има отношение към действителността на договора за предоставяне на
жилището за ползване – принципно няма пречка заемодателят пречка да даде в заем чужда
вещ и няма значение по какъв начин е придобил фактическата власт върху нея и на какво
основание той я държи. В настоящия случай следва да се има предвид и обстоятелството, че
ответницата Е. Б. е подписала споразумението по бракоразводното дело (копие на л. 10 от
делото, неоспорено), т.е. се съгласява и признава, че получава ползването на имота от
бившия си съпруг, като възражения в противна насока не са инвокирани.
От представените на л. 6-7 от делото удостоверения за наследници на А. А. Б. и Хр.
М. Б., от първото представена само първата страница, може да се обоснове извод, който не
се разколебава по никакъв начин от събраните по делото доказателства, че Е.Х.Б. е починал
на 03.06.2022г., като е оставил за свои наследници Ж. М. Ш. /съпруга/ и А.Е.М. /дъщеря/.
Видно от представените по делото заверени копия, ищцата Ж. Ш. е възложила на
ЧСИ № *** – М.Б., да връчи на ответницата Е. Б. искане за освобождаване на 1/2 ид.ч. от
жилището в двумесечен срок от връчването. В случай, че ответницата желае да продължи да
ползва тази част и след изтичане на двумесечния срок, то същата се кани да заплаща наем по
300,00 лева на месец. Видно от представената разписка, поканата е връчена на 22.07.2022г.
лично на ответницата. Действително в разписката не е посочена изрично годината, но, с
оглед всички останали документи във връзка с възлагане на връчването и посочените в тях
дати, то не може да се обоснове извод, че датата е в година, различна от 2022-ра: частният
съдебен изпълнител е уведомил ищцата, че поканата е връчена, с писмо от 29.07.2022г., а
исковата молба, към която са приложени копия от поканата-искане и разписката, е подадена
на 22.11.2022г., т.е. няма как да е връчена в година, различна от 2022-ра. От 22.07.2022г. е
изтекъл двумесечният срок, уговорен в бракоразводното споразумение, поради което съдът
счита, че договорът за предоставяне на ползването на жилището е прекратен, считано от
23.09.2022г.
Със смъртта на наследодателя Б. е открито наследството му. В него се включват и
облигационните права по бракоразводното споразумение досежно предоставянето за
ползване на процесния имот. Факт е, че тези права се придобиват с приемане на
наследството от правоимащите лица, в случая съпругата и дъщерята на починалия. Според
чл. 49, ал. 2 ЗН обаче, наследството може да се придобие и мълчаливо – с осъществяване на
действие от страна на наследника, което несъмнено предполага намерението му да го
приеме. Упражняването на облигационно право, част от наследствената маса, несъмнено е
израз на такова поведение. В тази връзка възраженията на ответницата, че наследниците на
3
Б. няма данни да са приели наследството, са неоснователни, тъй като именно с изпращането
на предизвестието под формата на „искане“, съответно подаването на исковата молба по
настоящото дело, наследницата Ш. е приела мълчаливо наследството на своя съпруг. Дали
другата му наследница – дъщеря му М., е приела или не наследството, е без значение, тъй
като тя нито е страна по делото, нито се претендира връщане на по-голям дял, отколкото се
полага на преживялата съпруга Ш..
Неоснователно е и възражението, че правото да се прекрати договора за предоставяне
на ползването с двумесечно предизвестие следва да бъде упражнено само съвместно от
двете наследници на починалия. Попадащите в наследствената маса права и задължения,
независимо от естеството им – вещни, облигационни, се придобиват от наследниците винаги
разделно и съобразно дела им в наследството. Поради това и в патримониума на Ш. е
преминало правото да прекрати договора за половината от имота, на колкото съответства
нейният дял, и именно за тази половина се иска връщане по настоящото дело.
Съсобствениците-наследници не са задължителни другари по искове за връщане на
предоставен за ползване на облигационно основание имот. Допълнителен довод в тази
насока е и фактът, че, дори искът по чл. 108 ЗС спрямо трето за съсобствеността лице може
да бъде предявен само от един съсобственик за целия имот /ТР 91-1974-ОСГК/.
Следователно, на още по-силно основание, то би важало за искането за връщане на имота
или част от него на облигационно основание, като отново следва да се изтъкне, че предмет
на делото е връщането само на тази от имота, съответстваща на дела на ищцата в
наследството.
С оглед изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, а
обсъждането на останалите инвокирани от страните довод, доколкото не са в състояние да
променят този извод, се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ищцата, която своевременно е заявила претенции в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК.
Съобразно изхода от делото в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от
нея разноски за заплащане на държавна такса /50,00 лева/, такса за частна жалба /15,00 лева/
и депозит за особен представител /300,00 лева/, т.е. общо 365,00 лева.
Доколкото ищцата е защитавана безплатно от адв. И. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, то
в полза на последната и съобразно чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да бъде присъдено
възнаграждение, което съдът определя, съобразно фактическата, професионална и правна
сложност на спора, процесуалния му ход и естеството на делото, на 810,60 лева, което
следва да бъде възложено в тежест на ответницата.
В тежест на ответницата следва да се възложи заплащането на първоначално поетите
от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице /200,00 лева/, както и част от
възнаграждението на назначения ù особен представител /510,60 лева/, също първоначално
поето от бюджета на съда с оглед освобождаване на ищцата от заплащането му с
Определение № 2577/22.02.2024г. по ч.гр.д. № 1415/2024г. на СГС. Така в полза на бюджета
на съдебната власт и в тежест на ответницата следва да бъдат присъдени за разноски общо
710,60 лева. В нейна тежест следва да бъде възложено и заплащането на сумата от 154,24
лева, представляваща дължима за довнасяне на основание чл. 70, ал. 3 ГПК държавна такса
по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Е. И. Б., ЕГН **********, от град С., да освободи и да предаде, на
основание чл. 243 вр. чл. 248, чл. 249, чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 99, ал. 3 СК от 1985г. (отм.), на
Ж. М. Ш., ЕГН **********, от град С., дърЖ.о върху 1/2 идеална част от недвижим
имот – апартамент в град С., ул. „**********“ № ***, ет. 2, ап. 3.
ОСЪЖДА Е. И. Б., ЕГН **********, от град С., да заплати на Ж. М. Ш., ЕГН
**********, от град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 365,00 лева,
представляваща разноски по делото в производството пред районния съд /гр.д. №
62082/2022г. на СРС/.
ОСЪЖДА Е. И. Б., ЕГН **********, от град С., да заплати на адв. Р. Х.А И. – АК-
С., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 810,60 лева, представляваща
възнаграждение за предоставена на ищцата Ж. М. Ш. безплатна правна помощ в
производството пред районния съд /гр.д. № 62082/2022г. на СРС/.
ОСЪЖДА Е. И. Б., ЕГН **********, от град С., да заплати В ПОЛЗА НА
БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд , на
основание чл. 70, ал. 3 и чл. 77 ГПК, сумата от общо 710,60 лева, представляваща разноски
по делото в производството пред районния съд /гр.д. № 62082/2022г. на СРС/, първоначално
поети от бюджета на съда, както и сумата от 154,24 лева, представляваща дължима за
довнасяне държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок, който, на основание чл. 315, ал.
2 ГПК и ТР 12/2012-2013-ОСГК, започва да тече от 14.05.2024г.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5