РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№1130
град
Пловдив, 16 юни 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на
двадесет и
шести май
през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Дарена Йорданова и участието
на прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 693
по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета,
Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.107, ал.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е
по жалба на Т.Р.П., ЕГН **********,***, против заповед за налагане на
принудителна административна мярка № РД-14-535/31.01.2022 г.на началник отдел
„Контрол“ РД“АА“гр.Пловдив.
Твърди се
незаконосъобразност на заповедта и потвърждаващото я решение с доводи за
допуснати СПН при налагането на оспорената ПАМ.
Сочи се, че установителната
част на заповедта не легитимира Т.П. като водач на МПС, извършил вмененото му
нарушение, а диспозитива на заповедта не ангажира административнонаказателната
отговорност на Т.Р.П., тъй като същият не е посочен като лице, чиито права и
законни интереси се ограничават с процесната ПАМ.
Заема се и
тезата, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не отговаря на
императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН.
В крайна сметка
се иска отмяна на оспорената заповед.
Претендират
се разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения. Излагат се и
допълнителни съображения за нищожност на оспорената заповед предвид
непредставянето на доказателства за компетентността на органа, който я е издал.
Допълват се съображенията за липса на адресат на заповедта.
Ответникът по
жалбата – началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ Пловдив, не
се представлява по делото.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок - след проведено обжалване по административен
път и постановяване на решение, с което е отхвърлена жалбата против процесната
заповед, за което решение не са представени доказателства за връчването му,
което налага извод за подаване на жалбата в срок.
Жалбоподателят
притежава частично и правен интерес от това оспорване в качеството му на водач
на процесния автомобил, посредством който е извършено нарушението, заради което
са наложени и процесните ПАМ единствено в частта по
отношение на наложената ПАМ по т.1 от заповедта, а именно по чл.106а ал.1, т.7
б.“б“ и ал.2, т.6 от ЗАвтП.
По
отношение на т.2 от процесната заповед, с която, на основание чл.106а, ал.1,
т.1 б.“б“ пр.2 и ал.2, т.1 от ЗАвтП – временно спиране от движение на МПС до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца чрез сваляне на
предната табела с регистрационен номер ***и отнемането и заедно с документа,
удостоверяващ регистрацията на превозното средство № ***, за жалбоподателя липсва
правен интерес от така направеното оспорване по следните съображения:
По своята същност правото на оспорване е
публично субективно потестативно право, което се осъществява по съдебен ред и
се изразява в признатата възможност чрез едностранно волеизявление да се
предизвика правна промяна. Пораждащият правото на оспорване юридически факт е
посочен в нормата на чл. 120, ал. 2
от Конституцията на Република България (КРБ) и доуточнен в чл. 147, ал. 1 АПК.
Цитираната конституционна разпоредба прогласява, че гражданите и юридическите
лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат.
Конституционният съд (КС), тълкувайки понятието "засягане", в своето решение № 21 от
26.10.1995 г., постановено по конституционно дело № 18/1995 г. приема, че
такова има, когато са нарушени или застрашени права или законни интереси на
съответните граждани и/или юридически лица. Еднопосочна е практиката на КС, че
засягането следва да е лично, като интересът и правата следва да принадлежат на
лицето, което се квалифицира като "засегнато" от конкретното
властническо волеизявление. Изводът за наличието на пряк и личен правен интерес
от оспорването е предпоставен от определени качества на правния субект и от естеството
на правоотношението, в което същият се намира, като преценката винаги е
конкретна.
Във връзка с изложеното и в контекста на
възникналия правен спор, водачът П. не представлява лице, засегнато от
издадения индивидуален административен акт, в частта, в която е наложена ПАМ на
Наложената ПАМ на това основание е насочена не към извършителя (в случая водача
на МПС), а към средството, с което е извършено нарушението, поради което и
адресат на упражнената административна принуда е не нарушителят, а собственикът
на спряното от движение МПС, независимо че поведението на първия е дало
основание за приемане на акт с подобен правен резултат. В този смисъл и правен
интерес от оспорването на това волеизявление има собственикът на МПС, както и
всяко лице, явяващо се държател или ползвател на вещта на годно правно
основание. В случай като настоящия, когато собственикът и извършителят на
нарушението са два различни правни субектa (не е спорно по делото, че
собственик на лек автомобил „Хюндай Айоник“ с рег. № ***, с който е извършено
нарушението, довело до налагането на процесната ПАМ, е „Трафик такси“ООД, ЕИК
*********) и по делото липсват доказателства, индикиращи евентуалната
обвързаност помежду им по силата на някакъв вид гражданско, в т. ч. трудово или
друг вид правоотношение, жалбата на Т.П., по аргумент от чл. 159, т. 4 АПК,
се явява недопустима.
След като водачът в анализираната хипотеза не
е окачествим като засегнато по смисъла на чл. 120, ал. 2 КРБ, респ. чл. 147 АПК,
лице, в който смисъл е и съдебната практиката на Върховния административен съд
(например: определение № 10449 от 14.10.2021 г., постановено по адм. дело № 10083/2021 г., VII о. на
Върховния административен съд, както и решение № 15079 от 06.12.2018 г.,
постановено по адм. дело № 3904/2018 г., I о. на Върховния административен
съд), то жалбата в тази ѝ част е подадена от лице без правен интерес от
оспорването.
Това налага в тази ѝ част жалбата да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
В
горния смисъл Решение № 12968 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2021
г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева.
Разгледана по
същество в частта по отношение т.1 от
процесната заповед жалбата е неоснователна предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на
оспорване в настоящото производство,
съгласно допълнително направено уточнение (допълнение към жалба на л.10) е
заповед за налагане на ПАМ № РД-14-535/31.01.2022 г. на началник отдел
„Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ Пловдив.
Същата
е оспорена по административен ред и със свое решение № РД -14-535/2/02.03.2022
г. директорът на РД АА – Пловдив е
отхвърлил жалбата на Т.Р.П. – л.10 по съединеното адм.дело № 845/22 г. по описа
на Административен съд Пловдив.
Каза
се, предметът на разглеждане на оспорването на заповед за налагане на ПАМ №
РД-14-535/31.01.2022 г. на началник отдел „Контрол“ в
РД „Автомобилна администрация“ Пловдив, се ограничава до нейната точка първа
дотолкова доколкото по т.2 жалбата е недопустима.
Неоснователно
е оплакването за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган.
Противно
на изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя в пледоарията му в
хода на устните състезания, оспорената заповед е издадена от компетентен орган
в условията на надлежна делегация – заповед № РД -01-553/23.11.2021 г. на ИД на
ИААА – л.3 по съединеното адм.дело № 845/22 г. по описа на Административен съд
Пловдив.
В
този смисъл е и практиката на ВАС напр. Решение № 5050 от 27.05.2022 г. на ВАС по адм. д. №
257/2022 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева.
Неоснователни са и останалите оплаквания
по жалбата като съдът намира за нужно да посочи, че възраженията, основаващи се
на допуснати нарушения на ЗАНН и тези свързани с незаконосъобразността на АУАН,
установяващ нарушението във връзка с което е наложена процесната ПАМ, са
ирелевантни към предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани. Предмет на
разглеждане в това производство е ЗНПАМ, а ангажирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е в отделно
производство по ЗАНН, което е различно от настоящото.
Не са допуснати СПН в хода на
административното производство по налагането на процесната ПАМ.
Противно на твърдяното по жалбата, съдът
намира, че е ясен адресата на процесната заповед по нейната т.1, а именно
водачът на автомобила, извършил нарушението, заради което се е стигнало до
налагането на процесната ПАМ, Т.П.. Същият, вкл. с подаването на жалбата против
заповедта за налагането на процесната ПАМ, се е идентифицирал като лице, чиито
права и законни интереси се засягат от нея в качеството му на водач на лек
таксиметров автомобил, чието удостоверение се отнема за срок от едно година.
Същият е посочен като лице, до чието знание да се сведе заповедта, тя е връчена
на него. Същият, видно и от посоченият в мотивната част на заповедта АУАН №
316172 от 28.01.2022 г. (л.7) е извършил и нарушението, заради което се налага
процесната ПАМ. В АУАН Т.П. е посочен ясно като нарушител, а в оспорената
заповед АО се позовава в мотивната ѝ част на въпросния АУАН. Именно във
връзка с установеното с този АУАН нарушение е наложена и процесната ПАМ.
Същата е издадена и в съответствие с
материалния закон.
Релевантните предпоставки за налагането
на процесната ПАМ в конкретния случай са налице.
Безспорно е по делото, че П. е
осъществявал таксиметров превоз на пътници. На 28.01.2022 г., на ул.“В.Левски“
№50 в гр.Пловдив, като водач на лек таксиметров автомобил „Хюндай Айоник“ с
рег. № ***, собственост на „Трафик такси“ООД, е извършил таксиметров превоз на
пътници с пътна книжка серия АН №754, пътен лист № 000021/28.01.2022 г., УВЛТА
№ 1006285/26.02.2020 г., видно и от фискален бон № 1043/28.01.2022 г. Въпросните
обстоятелства са установени с АУАН, представен като доказателство по делото.
Същите не са и спорни между страните.
Налице е и втората предпоставка за
налагането на процесната ПАМ, а именно, че в момента на проверката водачът е
без разрешително, издадено от Община Пловдив. По делото е представено
разрешително за въпросното МПС, но това разрешително касае период, следващ
момента на извършване на нарушението. Разрешителното е с начална дата
04.02.2022 г., а процесното нарушение е установено на 28.01.2022 г.
Доказателства за налично разрешително,
представено на контролните органи към датата на извършване на проверката не се
представиха по делото. Едновременно с това нарушението е установено посредством
АУАН, който е подписан от жалбоподателя П., който изрично е отбелязал в него,
че не възразява.
По делото не се ангажираха
доказателства, които да наведат съда на извод, различен от този, че са налични
предпоставките за налагане на процесната ПАМ макар и съдът да е указал
разпределението на доказателствената тежест още с разпореждането за насрочване
на делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна в частта
ѝ по т.1 от заповед за налагане на ПАМ №
РД-14-535/31.01.2022 г. на началник отдел „Контрол“ в
РД „Автомобилна администрация“ Пловдив.
При липсата на заявени претенции за разноски от
ответника, съдът не дължи произнасяне по тях.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.Р.П., ЕГН **********,***, против
заповед за налагане на принудителна административна мярка №
РД-14-535/31.01.2022 г. на началник отдел „Контрол“ РД“АА“ гр.Пловдив в частта ѝ по т.2 и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №
693/2022 по описа на Административен съд Пловдив за 2022 г. в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Р.П., ЕГН **********,***, против
заповед за налагане на принудителна административна мярка №
РД-14-535/31.01.2022 г. на началник отдел „Контрол“ РД“АА“ гр.Пловдив в частта ѝ по т.1. по чл.106а,
ал.1, т.7 б.“б“ и ал.2 т.6 от ЗАвтП – временно отнемане на удостоверението на
водач на лек таксиметров автомобил № 1006285 за срок една година.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховният административен съд в
14 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне, а в
прекратителната му част, с характер на определение – в 7-дневен срок.
Административен съдия: