№ 773
гр. Русе, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520101564 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 144 и чл. 149 СК от М. Б.
С. срещу Б. Г. С..
Ищецът твърди, че през месец септември 2023г. е приет за студент в
редовна форма на обучение в специалност „Дентална медицина“ в МУ ***.
Докато бил непълнолетен ответникът като негов баща му заплащал издръжка
и го подпомагал в покриване на допълнителни и по-скъпоструващи разходи.
След като бил приет за студент, първоначално имал уверение от баща си, че
ще му предостави за ползване свое жилище в гр. ***, което и направил. По
незначителен повод (неотговаряне на телефонно обаждане) ответникът му се
ядосал и го изгонил от жилището в гр. ***, което принудило ищецът да
потърси квартира, за която се наложило да заплаща допълнителни разходи.
Последните се покривали само от неговата майка, която не разполагала с
достатъчно доходи, които да му осигурят необходимата издръжка докато учи.
Ответникът имал възможност да му заплаща издръжка, разполагал със
средства и с недвижимо имущество, което му позволявало да участва в
издръжката на своя син докато учи. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплаща по 600лв. месечна
издръжка считано от предявяване на исковата молба, както и 1500лв.
1
издръжка за минало време за периода от 01.01.2024г. до 15.03.2024г.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва твърденията на ищеца, че
разполага с възможност „без особени затруднения“ да му заплаща издръжка.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Ищецът М. Б. С. е роден на 29.10.2003г. от родители П.Ц.Т. и Б. Г. С..
Няма спор по делото, а и се установява от представените
доказателства, че ищецът е студент, учи редовна форма на обучение в
Медицинския университет в гр. ***, специалност „Дентална медицина“.
Ответникът му предоставил за ползване свой имот – апартамент в гр. ***.
Поради влошаване на отношенията между страните, ищецът напуснал
жилището на ответника и заживял на квартира в началото на 2024г.
Също така няма спор по делото, че от началото на 2024г., ответникът
не е участвал в издръжката на ищеца по никакъв начин (изрично признато от
ответника и в съдебно заседание).
Според представените по делото доказателства, майката на ищеца П.Т.
получава месечно трудово възнаграждение в брутен размер от 1250лв.
Ответникът е представил доказателства, че получава трудово
възнаграждение в размер на 1106лв. в брутен размер, както, че изплаща
няколко банкови кредита с общ размер на вноските от 1323,06лв.
Според представените по делото доказателства, ответникът притежава
жилище и гараж в гр. ***, няколко жилища и гаражи в гр. Русе, включително
и през месец март 2024 г. е придобил жилищна сграда и поземлен имот в гр.
Русе.
Според свидетелката П.Ц.Т. (майка на ищеца), ответникът притежавал
единадесет недвижими имоти, като част от тях отдавал по наем – апартамент
на ул. „***“, апартамент на улица „***“, гаражи в гр. Русе и в гр. ***,
фризьорски салон в гр. Русе. Докато синът им получавал издръжка, вземал
същата от наематели на имоти на ответника. Също така последният
извършвал и строително – ремонтни работи, като не декларирал доходи от
тях. В момента ищецът живеел на квартира в гр. ***, за която заплащал 475лв.
Натоварената учебна програма на ищеца била несъвместима с престоя му в
общежитие, където трябвало да дели стая и с други хора. Ответникът не
2
участвал в издръжката му, а всички необходими разходи свидетелката се
опитвала да покрива, подпомагана от своята майка пенсионерка.
Свидетелката М.Л.Д. установява, че познава ответника, живеела на ул.
„***“ №2 и знаела че ответникът е собственик на съседен на нейния
апартамент, който отдавал под наем. От семейството, което живеело в него
знаела, че заплащат месечен наем в размер на 450лв. Някакво момче ползвало
гаража на ответника на същия адрес, но дали заплащало наем свидетелката не
знаела.
Родителите на ищеца нямат други деца, на които да дължат издръжка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя
съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.
След навършване на пълнолетие от детето, съгласно чл. 144 СК, родителите
продължават да дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно
в средни или висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесет годишна възраст при обучение в средно и двадесет и
пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, ако те не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имущество и
родителите могат да я дават без особени затруднения. Законодателят е
предвидил различни критерии за правото на издръжка на пълнолетните и
непълнолетните деца. Първите имат право на издръжка само ако родителят
може, без „особени затруднения“ да заплаща такава, т.е. това задължение не е
безусловно за разлика от задължението по отношение на непълнолетните
деца.
В конкретния случай няма спор по делото, че ищецът не разполага с
доходи или имущество от които би могъл да се издържа. Във връзка с
обучението си в гр. *** има значителни разходи, като само квартирата му към
настоящия момент е 475лв.
Ответникът е декларирал доходи, които са в по-нисък размер от
установени от него разходи само по обслужване на изтеглени кредити.
Същият обаче притежава множество имоти от които би могъл да реализира и
реализира допълнителни доходи, което се установява и от свидетелските
показания. В подкрепа на това становище са и самите твърдения на ищеца и
3
представените от него доказателства за размера на задълженията му по
кредити. Ако не реализираше допълнителни доходи и то значителни, не би
могъл само с трудовото си възнаграждение да заплаща погасителните вноски
по задълженията си по кредитите. Настоящият съдебен състав приема, че за
ответника съществува възможност без особено затруднение да заплаща на
ищеца претендираната от него издръжка докато учи. Това би могъл да
направи дори отдавайки под наем притежавания от него недвижим имот в гр.
*** или като продаде някой от многото си имоти, което не би го лишило от
средства за собствената си издръжка. Към настоящия момент няма спор, че
жилището в гр. *** е неизползваемо и намиращо се във вид, който би могъл
да позволи бързото му реализиране на имотния пазар и вероятно да носи
доходност в по-висок размер от претендираната от ищеца издръжка. Без
значение за настоящото производство са причините, които са довели до
влошаване отношенията между страните. След като ответникът има
възможност и то „без особени затруднения“ да заплаща издръжка на учещия
си син, следва да прави това. С претендираната издръжка биха могли да бъдат
покрити жилищните нужди на ищеца в гр. *** и много малка част от
останалите му разходи, сборът от които и без конкретни доказателства може
да се приеме, че много по-голям – за храна, консумативи, транспорт,
семестриални такси, здравни потребности, социални разходи и пр., които
следва да се покриват от другия родител.
По изложените съображения предявения иск за издръжка за периода
след образуване на настоящото производство следва да бъде изцяло уважен.
Доколкото страните нямат спор относно обстоятелството, че от
началото на 2024г. ответникът няма принос в издръжката на ищеца, следва
исковата претенция за периода от месец януари 2024г. до 15.03.2024г. да бъде
уважена също в претендирания размер по изложените по-горе обстоятелства.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че получените от
родителите на ищеца кредити поначало не могат да бъдат съобразени при
определяне на възможностите им да му заплащат издръжка. Получените
средствата от кредити биха могли да бъдат използвани за заплащане на
издръжка, или пък да послужат за придобиване на активи, които да носят
доходи, от които също да се заплаща издръжка, която хипотеза очевидно е
налице при ответника.
Предвид изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и
4
направените от него разноски за настоящото производство в размер на 500лв.
платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Русе
сумата от 864лв. държавна такса върху определения размер на издръжката.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Г. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. „***“ **** да
заплаща на пълнолетното си дете М. Б. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
ул. **** месечна издръжка в размер на 600лв., считано от 18.03.2024г., до
настъпване на обстоятелства водещи до изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане, както и сумата от 1500лв. представляваща
издръжка за периода от 01.01.2024г. до 15.03.2024г., ведно със законната
лихва считано от 18.03.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б. Г. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. „***“ **** да
заплати на М. Б. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. **** сумата от
500лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Б. Г. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. „***“ **** да
заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 864лв. държавна такса
върху определената издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок считано от 10.06.2024г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5