Решение по дело №6321/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1867
Дата: 11 април 2023 г.
Съдия: Вергиния Мичева
Дело: 20221100106321
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1867
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря К.ка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20221100106321 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 от
ЗЗД, съединени с акцесорни искове с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата М. Е. М. - К. твърди, че на 12.02.2022г. около 14,30ч. в гр.София,
преминавайки покрай ул.“******* се е спънала в издигната тротоарна плоча, чието ниво е
било частично издигнато покрай шахта на ЧЕЗ Електро. В резултат на спъването ищцата
паднала на земята. В следствие на удара ищцата пострадала, получила телесни увреждания,
болки и страдания, подробно описани в исковата молба. Била транспортирана до болнично
заведение, където й била оказана помощ. Ищцата не била хоспитализирана, като
възстановителния период преминал в дома й. Ищцата сочи, че търпяла болки с висок
интензитет през първия месец след инцидента, което налагало да взема обезболяващи
медикаменти. Била изцяло зависима от чужда помощ и търпяла неудобството да бъде
обслужвана от бившия си съпруг и от сина си, двама мъже. Не можела да спи, да поддържа
хигиена, вследствие на което получила декубитална рана под мишницата. Качила
килограми, не можела да излиза от дома си, бездействала, силно били ограничени
социалните й контакти. Твърди, че и към момента не се е възстановила. Ищцата направила
разходи във връзка с лечението и възстановяването си. Твърди, че описаните вреди са в
пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е
неизпълнението на задължението на Столична община да поддържа в изправност
тротоарните пространства, съобразно разпоредбата на чл.31 от ЗП. Моли съда да постанови
решение, с което осъди ответника СО да й заплати сумата 60 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на описания
инцидент, ведно със законната лихва от датата на увреждането и сумата 629лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили по повод на
лечението й, ведно със законната лихва от датата на разхода. Претендира разноските по
делото.
Ответникът Столична община оспорва иска по основание и по размер. Ответникът
оспорва твърденията, изложени в исковата молба, като твърди, че не е надлежен ответник.
1
Посочва, че ул.“Московска“ се поддържа в изрядно състояние, а бетонната шахта и
ламаринената шахта, покрай които е настъпило спъването на ищцата, не са нейна
собственост и за нея не съществува задължение да ги поддържа. Посочва, че бетоновата
шахта принадлежи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, а ламаринената – на
Етажната собственост на сградата на ул.“*******. Ответникът оспорва ищцата да е
получила увреждане на носните кости, както и твърдението на ищцата, че увреждането на
лявата й ръка е довело до декубитусна рана, поради невъзможността да си взема душ.
Оспорва размера на претендираните вреди като го намира за прекалено завишен и
несъобразен със съдебната практика и с принципа за справедливост. Евентуално прави
възражение за съпричиняване от страна на ищцата по отношение на вредоносния резултат.
Моли съда да отхвърли исковете или да присъди обезщетение в по-нисък от претендирания
размер. Претендира разноски.
По искане на ответника съдът конституира като трети лица, негови помагачи,
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД и Етажна собственост на сградата на
ул.“*******.
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД оспорва привличането си като трето
лице помагач на ответника. Посочва, че ищцата твърди, че инцидента е настъпил до шахтата
на дружеството, като шахтата е ползвана само като ориентир, но самият инцидент е
настъпил на плочките на тротоара. Моли съда да установи с решението си, че инцидента не
е свързан с действие или бездействие на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД.
Етажната собственост на сградата на ул.“******* е депозирала становище, в което
оспорва правния интерес на ответника да го привлече като трето лице помагач. Посочва, че
инцидента е настъпил покрай шахтата на ЧЕЗ Електро, а не покрай шахтата, собственост на
Етажната собственост. Счита, че ответникът е злоупотребил с привличането му като трето
лице и се опитва да му прехвърли собственото си недобросъвестно поведение. Моли съда да
прекрати производството по делото по отношение на него и да присъди на ищцата
справедливо обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следната
фактическа обстановка:
От разпита на св.А.К., бивш съпруг на ищцата и неин настоящ съжител, се
установява, че през месец февруари 2022г. двамата с ищцата се разхождали в града, минали
по ул.“Раковска“, след което поели по ул.“Московска“. Свидетелят вървял 2-3м. преди
ищцата, носел две торби. Ищцата носела дамската си чанта, като впоследствие свидетелят
си спомни, че е носела и една торба. Изминали 20-30м. по ул.“Московска“ и в един момент
свидетелят се обърнал назад и видял ищцата паднала на земята. Според свидетеля ищцата се
спънала в тротоарна плочка, която била на по-ниско ниво. Плочката била леко спукана,
счупена. До мястото бил входа на сграда, а тротоарната плочка се намирала зад бетонова
шахта. Ищцата паднала по лице, била обезобразена, цялата в синини, в кръв, обезобразена.
С помощта на хора, които минавали наблизо, свидетелят изправил ищцата. Тя седнала
наблизо на една пейка за 10-15мнути, докато свидетеля й купи вода и мокри скърпи от
близка аптека. Свидетелят почистил ищцата. Посочва, че носът на ищцата бил изкривен,
лицето й било в кръв. Ищцата му споделила, че има болки в лицето, боли я лявото рамо,
боли я навсякъде. Тъй като тогава имало протести, решили да не викат линейка и лека –
полека се придвижили до ИСУЛ. По пътя лицето на ищцата посиняло. В болницата им
казали, че лявото рамо на ищцата е счупено, искали да й правят операция, но тя отказала.
Ищцата се лекувала и възстановявала в домашни условия в продължение на месец и
половина, и разчитала изцяло на грижите на сина си и на свидетеля. След това започнали
рехабилитация, за да се възстанови, но според свидетеля тя все още има болки в рамото,
чието движение не е напълно възстановено. Носът й е изкривен след инцидента. Получила и
рана под мишницата, която миришела лошо и се наложило и нея да обработват. Според
свидетеля ищцата не се спънала в ламарина, като той ламарина на мястото не е видял.
Св.А.К., син на ищцата, си спомня, че на 12.02. през миналата година ищцата
претърпяла инцидент. Видял майка си в безобразно състояние – била със затворени от отоци
2
очи, синини около очите, носът й бил изкривен, лявото й рамо я боляло. Свидетелят и баща
му поели грижите по майка му. Свидетелят я водел до тоалетна, къпал я, подготвял й храна.
Майка му имала страшни болки. Появила се рана под мишницата, която миришела и боляла.
Ищцата не излизала от дома им месец, след това започнала да ходи на реабилитация, да
излиза с тяхна помощ навън. Посочва, че след инцидента майка му се сринала психически,
станала студен човек, спряла да общува, да спортува.
Назначената по делото съдебно медицинска експертиза, въз основа на представената
медицинска документация и след личен преглед на ищцата, установява, че на 12.02.2022 г.
ищцата е прегледана в УМБАЛ „Царица Йоанна”, Спешно отделение, като в листа за
преглед е описана основна диагноза: Счупване на горния край на раменната кост (хумерус).
Ищцата е консултирана с травматолог, постановена й е превръзка тип Дезо за 35 дни и са и
предписани обезболяващи медикаменти, които да приема при нужда. Консултирана е и със
специалист УНГ, като при прегледа е установено: нос със съсИ. кръв. При палпация няма
данни за крепитации. Оток на носа в корена му. На 12.02.22г. е извършено и образно
изследване представляващо рентгенография на череп-фас и профил. Според вещото лице,
липсват убедителни данни за фрактура на носната кост, като при процесния инцидент,
ищцата е получила следните увреждания:
- Контузия на лицето с кръвонасядане на долните клепачи на двете очи, оток и
кръвонасядане на носа, травматично кръвотечение от носните проходи, кръвонасядане
външно от левия устен ъгъл.
- Счупване на раменната кост на лявата ръка в горния й край.
- Контузия с охлузване на лявото коляно външно.
- Контузия с травматичен оток на десния глезен.
Счупването на раменната кост на лявата ръка е причинило на ищцата трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни.
Установените травми по лицето в съвкупност са причинили на ищцата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата на лявото коляно й е причинила
болка. Травмата на десния глезен й е причинила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Механизмът на получените увреди е вследствие на директен контакт на
увредените зони с терена. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че вероятно ищцата
се е спънала с десен крак, тъй като там има усукване и оток на глезена. След което е паднала
напред и малко наляво - увредени са ляво коляно, лява ръка и нос. Паднала е директно по
лице, без защитен механизъм да се предпази с ръце /по китките няма увреждания/. Според
вещото лице, на образното изследване от 12.02.22г. не се наблюдава счупване на носа.
Възможно е хрущяла на носа да е бил счупен, но това не се вижда на този вид изследване,
тъй като то отразява само счупване на кости. По-нататък вещото лице обяснява, че на
ищцата е проведено консервативно лечение, изразяващо се в имобилизация на счупената
лява раменна кост с ортеза за 35 дни. След сваляне на имобилизацията ищцата е провела
курс по физиотерапия и рехабилитация за възстановяване на функцията на лява раменна
става. Периодът на възстановяване при ищцата е продължил около 4 месеца, което
кореспондира със средностатистическите срокове за възстановяване при такъв вид увреди и
проведено лечение. През периода на имобилизация /за 35 дни/, ищцата е била с фиксиран
ляв горен крайник и е изпитвала затруднение при санитарно битовото си самообслужване, и
се е нуждаела от помощ Вещото лице счита, че възстановителния процес при ищцата е
приключил. Като трайни последици от получените травми са ограничен обем движение в
лява раменна става при активно повдигане настрани от 80 градуса и пасивно повдигане на
лявата ръка настрани от 90 градуса, при норма 180 градуса. При прегледа, извършен на
30.11.2022г. вещото лице е установило и изкривяване на носната пирамида на ищцата
надясно. Преценявайки приложената по делото документация, вещото лице счита, че е
налице причинноследствена връзка между получените от ищцата травми и механизма на
настъпване на увредата. Досежно събраните гласни доказателства за наличие на
декубитусна рана при ищцата, вещото лице обяснява, че в приложената медицинска
документация по делото няма данни за наличие на декубитусна рана. Експертът обяснява, че
3
декубитусните рани или още наричани пролежни рани се получават при продължително
притискане на части от тялото или крайниците, най често при залежаване, при което се
нарушава кръвоснабдяването в тези зони и се получават характерни рани. При такъв вид
травма и имобилизация на ръката, най често поддържането на личната хигиена става чрез
обтриване на тялото с влажни кърпи.
За установяване състоянието на тротоара на мястото, където според изложеното в
исковата молба и уточнението към нея е станал инцидента с падането на ищцата, находящ се
на ул. Московска в началото на № 23 и около шахта на ЧЕЗ Електро, съдът назначи съдебна
техническа експертиза. Вещото лице е направило оглед на место на 21.10.2022г. и е
установило, че тротоара, с ширина 2 м., е в добро състояние без видими неравности и
частично напукани тротоарни плочки и без следи от скорошен ремонт. В дясно от входа на
блока се намират две шахти. Първата - с размери 1,5м./0,8м. на ЧЕЗ Електро, се намира на
0,5м. от цокъла на сградата и е покрита с три бетонови капака. Няма видими неравности ,
като капаците са на нивото на тротоара. Втората шахта - с размери 1,2/0,7м е покрита с два
отваряеми метални капака до цокъла на сградата, а на него има отвор, също с два отваряеми
метални капака. Обкантването на шахтата от източната част /посока бул. „Г.С. Раковски” -
„Царска градина”/ е изпълнено без тротоарни плочки и пълнежа е обрушен без видими
пропадания. В предната част на шахтата обкантването е изпълнено на около 5 см от
капаците. Обкантването от западната част /посока бул. „Царска градина” - „Г.С. Раковски”/ е
от ивични троторни плочки, като първата на 15 см от цокъла е с нарушена нивелация и
стърчи на 2,5см от нивото на тротоара. Шахтата с металните капаци е част от сградата на №
23, служи за обслужване на сутерена и е изградена през 1959г. Тя е собственост на Етажната
собственост на ул. „*******. За другата шахта вещото лице посочва, че е част от
електроразпределителната инфраструктура, която задължително се изпълнява под
тротоарите, съгл. чл. 3 от Наредба №8 /28.07.1999г. за правила и норми за разполагане на
технически проводи и съоръжения в населени места. Според вещото лице няма допуснати
нарушения на техническите норми на безопасност при тяхното изграждане и експлоатация.
Назначената по делото икономическа експертиза установи, че шахтата с три бетонови
капака е собственост на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. Чрез нея се обслужва
находяща се наблизо банка.
Съдът изцяло възприема заключенията по трите съдебни експертизи. Вещите лица
пълно и обективно отговориха на поставените им въпроси. Възражението на ищцата за
предубеденост на вещото лице по съдебно техническата експертиза съдът не възприе.
Вещото лице добросъвестно и съобразно поставените задачи е депозирал своето
заключение, като в съдебно заседание отговори на поставените допълнителни въпроси. На
въпроса на процесуалния представител на ищцата дали досежно петте плочки по дължината
на бетоновата шахта е налице хлътване, надигане, респ. има ли разлика във височината на
плочките, вещото лице категорично отговори, че не са касае за хлътване и за надигане, а
може да се определи като по-голяма фуга. Касае се за денивелация, която е по посока на
движението, но тя не е толкова висока, че при стъпване на нея човек да падне. Тази
денивелация се намира по протежение на пътя и на нея човек не може да се спъне.
Съдът възприема и свидетелските показания, като ги цени по реда на чл.172 от ГПК,
доколкото не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск по чл.86
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Основателността на иска по чл.49 от ЗЗД изиска да се установи наличието на
4
противоправно поведение, извършено от лице, спрямо което ответникът има качеството на
възложител на работата, настъпили за ищцата вреди и причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди и изпълнението на работата.
Ответникът, Столична община, е правен субект, на когото законът в чл.30 ал.4 от
Закон за пътищата е възложил изграждането, ремонтът и поддържането на подземните
съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии. Тротоарът е общинска собственост /съобразно пар.7 ал.1 т.4 и
т.6 от ПЗР на ЗМСМА/ и неговата поддръжка е задължение на Столична община.
Поддържането е свързано с осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година /така пар.1 т.14 от ДР на ЗП/. Съгласно
разпоредбата на чл.47 ал.1 от ППЗП поддържане на пътната инфраструктура включва
полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация.
Съдът не установи наличието на противоправно поведение у служител на ответника
във връзка с поддържането на тротоарната настилка на конкретното място. Видно от
заключението на съдебно техническата експертиза и приложените към нея множество
снимки, тротоарът на мястото, на което се твърди, че е настъпило падането на ищцата, е в
добро състояние, като липсват счупени, повдигнати или пропаднали плочки. В исковата
молба се сочи, че ищцата се е спънала в издигната тротоарна плочка в близост до шахтата на
ЧЕЗ Електро. Наличие на такава плочка не се установи, както и не се установи в района след
инцидента да са направени ремонти. Св. К. посочи, че ищцата се спънала в тротоарна
плочка, която била на по-ниско ниво, като плочката е била леко спукана, счупена, в близост
до входа на сградата, а тротоарната плочка се намирала зад бетоновата шахта. В съдебно
заседание свидетелят посочи, че плочката е била преди бетоновата шахта. Видно и от
снимките към експертизата липсват плочки, които са на по-високо ниво или на по-ниско
ниво от тротоарните плочки около бетоновата шахта. Плочка с по-високо ниво от
тротоарното ниво се забелязва на една от снимките, в които е заснета металната шахта на
ЕС, тя е описана и в техническата експертиза, но ищцовата страна, а и св.К. са категорични,
че ищцата не се е спънала в металната шахта, като св.К. дори не си спомня такава шахта. В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата уточни, че спъването е станало на
образувалите се неравности между квадратните и правоъгълните тротоарни плочки, които
опасват шахтата на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. В подкрепа на
твърдението си ищцата представя и снимков материал – цветни снимки, които са приложен
на л.105 и л.106 от делото. Този снимков материал не е събран по реда на ГПК и съдът не го
е приел като доказателство по делото. Независимо от това, това което се вижда от тези
снимки не е в противоречие с отразеното на снимките, изготвени от вещото лице по
техническата експертиза – на всички снимки е видима твърдяната лека денивелация по
протежение на плочките до бетоновата шахта. Вещото лице по техническата експертиза
също посочва, че е налице разлика във височината на плочките по протежение на
бетоновата шахта на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, което е по-скоро като по-
голяма фуга. Тази денивелация е по посока на движението и тя не е толкова висока, за да
падне пешеходец, който е стъпил на тази фуга. Действително от снимките е видно леко
разминаване във височината на посочените от ищцата пет продълговати и квадратни плочи,
но това, както и посочва вещото лице, е по протежение на тротоара и спъване не е
възможно да се случи. Отделно, св.К. посочи, че ищцата е паднала преди шахтата, а не при
шахтата. Общината има задължение да поддържа тротоарите в безопасно и удобно за
движение състояние. Състоянието на тротоара, вкл. с леката денивелация около бетоновата
шахта, е било безопасно. Липсвали са скрити неравности по тротоара, които да поставят
пешеходците в рискова ситуация. Наличието на шахти по тротоарите затруднява
безопасността на пешеходците, и независимо от наличието на нормативна уредба
позволяваща разположението им на тротоара, съдът би могъл да обсъди този въпрос, но той
не се поставя от ищцата. Изрично тя настоява, че не се е спънала на капаците на някоя от
двете шахти, а на тротоарни плочки. Отговорът на въпроса колко гладки следва да бъдат
тротоарните настилки в урбанизираните територии се съдържа в задължението на общината
5
по ЗП – тротоарната настилка трябва да бъде в такова състояние, че да бъде безопасна за
пешеходците и да не създава опасност за техния живот и здраве. Отделно, пешеходците
също следва да проявяват нужната грижа при предвижването си пеша /като напр. да не
стъпват във видими дупки, върху видимо начупени плочки, като така сами да предизвикват
нараняване/. В случая тротоарните плочки до бетоновата шахта, дори и със съществуващата
денивелация, са безопасни – те са цели, по протежение гладко поставени една до друга и
осигурят спокойно и безопасно движение по тротоара, поради което няма основание да се
ангажира отговорността на ответника, че не е поддържал тротоара в безопасно състояние.
Единствено спъване в тези плочки може да настъпи в случай, че ищцата се е движела в
посока от жилищната сграда към улицата, като е пресичала тротоара, т.е. перпендикулярно
на движението на тротоара, но доказателства за такова движение липсват /освен че липсва и
житейска логика за такова движение/. Въпреки, че не е възприел момента на падане на
ищцата, св.К. установява, че тя се е движела зад него /на 2-3 метра/ в посока Царския
дворец. Няма твърдения /освен в писмената защита на ищцата след приключване на делото/,
че със св.К. са завили към Царската градинка. Следва да се има предвид, че не всяко спъване
и падане на пешеходец е в резултат на неподдържан тротоар. Причините за падане могат да
имат различен характер. Само тези, които са в резултат на виновно и противоправно
поведение, при които е нарушен принципа да не се вреди другиму, подлежат на
обезщетяване. В хипотезата на чл.45 от ЗЗД доказването на причинно-следствената връзка
между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищцата. Тя
следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че бездействието на общината, чрез
служителите й, да поддържа изправността на тротоара, е в пряка причинно следствена
връзка с търпените от нея телесни увреждания, болки и страдания. Такова доказване не беше
проведено от ищцата. Съдебно медицинската експертиза установи, че ищцата е търпяла
увреждания, т.е. паднала е на земята, но съдът не е убеден, че това е станало поради
неравност на тротоара на конкретното място при посочения механизъм на падане. Няма
основание за ангажиране отговорността на ответника. Исковете за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди следва да се отхвърлят, а ведно с тях и
акцесорните искове за дължима лихва за забава.
Тъй като по делото се установи, че шахтата, собственост на ЕС няма никакво
отношение към процесния спор, съдът намира ,че следва да прекрати производството по
отношение на ЕС. Установи се в хода на съдебното производство, че за ответника не
съществува правен интерес от участието на ЕС като трето лице помагач.
По отношение на третото лице помагач „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД
производството следва да продължи, тъй като процесните плочки, за които ищцата твърди,
че са причина за нейното спъване и падане, респ. за получените увреждания и търпени болки
и страдания, са в непосредствена близост до бетоновата шахта, собственост на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. За ответника съществува правен интерес да
обвърже това трето лице помагач със задължителните мотиви на едно евентуално
осъдително решение.
По разноските:
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника направените от него
разноски в производството, които по списък са в размер на 1300лв. При този изход на спора
ищцата няма право на разноски. По арг. на чл.78 ал.6 от ГПК направените от бюджета на
съда разноски остават невъзстановени. Третите лица помагачи нямат право на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХЪРЛЯ исковете на М. Е. М. – К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София,
ж.к.“*******, партер, офис № Б-12, предявени срещу Столична община, адрес: гр.София,
6
ул.“*******, ЕИК ******* с правно основание чл.49 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата
60 000лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди и на сумата
629лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на
спъване на неравност на тротоар, падане на земята и получаване на телесни увреждания на
12.02.2022г. в гр.София, на ул.“*******, ведно с претендираната лихва за забава, като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. Е. М. – К. да заплати на Столична община, на основание чл.78 ал.3 от
ГПК, съдебни разноски в размер на 1300лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на Етажната собственост на сградата
на ул.“******* в гр.София, привлечен като трето лице помагач, поради липсата на правен
интерес за ответника по см. на чл.219 от ГПК.
Решението е постановено при участието на „Електроразпределителни мрежи Запад“
АД, ЕИК ******* като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните и на третото лице помагач.
В частта, в която производството е прекратено по отношение на Етажната
собственост на сградата на ул.“******* в гр.София, определението подлежи на обжалване
от ответника Столична община с частна жалба в 1 седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7