Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 22.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на тридесети
октомври
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 2911 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК,
образувано по искова молба, подадена от Д.В.Г. срещу З. „Л.И.” АД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./
във връЗ.а с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 25.11.2016 г. около
10,20 ч. на път ІІІ-307, км 3+700, община Луковит правоспособният водач Т.Д.П.
в нарушение правилата за движение по пътищата е управлявала л.а.м. „БМВ 730Д“ с
рег. № *********, в следствие на което е реализирала ПТП с насрещно движещия се
л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № *******, управляван от правоспособния водач М.Х.Р. и
по непредпазливост причинил смъртта на същия, явяващ се отглеждащ и изпълняващ
фактически родителски права относно ищцата с начало тригодишна възраст до дата
на виновно причинената му смърт. Твърди се, че по случая е образувано ДП №
287/2016 г. по описа на РУ на МВР Луковит.
Поддържа се, че към момента на настъпване
на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22116000141252 от 30.12.2015 г., валидна от 23.01.2016 г. до
22.01.2017 г. Поддържа се, че ищцата търпи неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на М.Р., с който била изградила дълбока и силна
емоционална връЗ.а с начало тригодишна възраст на ищцата, в качеството му на
отглеждащ, любящ и всеотдаен фактически родител.
Моли Съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от смъртта на М.Х.Р., вследствие на ПТП, настъпило на 25.11.2016 г.
на път ІІІ-307, км 3+700, община Луковит, виновно причинено от водача на л.а.м.
„БМВ 730Д“ с рег. № *********, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица №
22116000141252 от 30.12.2015 г., валидна от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-25.11.2016 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответника, чрез юрисконсулт Й. надлежно упълномощена с пълномощно
приложено към отговора.
На първо място твърди недопустимост на
иска, поради неизпълнение на задължението на увреденото лице по реда на чл.498,
ал.1 от КЗ от 2016 г. Това възражение е неоснователно. Съобразно §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от
01.01.2016 г., за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс,
както е в настоящия случай-договорът е сключен на 30.12.2015 г., се прилага
част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Ответникът не твърди
страните да са уговорили нещо друго, следователно приложимия закон е част
четвърта от КЗ /отм./.
По
същество оспорва иска. Потвърждава
валидността на застраховката по полица №
22116000141252 за л.а.м. „БМВ 730Д“ с рег. № ********* към датата на ПТП.
Оспорва по основание предявения иск. Оспорва твърденията в исковата молба за
механизма на настъпване на ПТП. Оспорва изцяло твърденията за близост между
починалия Р. и ищцата. Въвежда възражение за съпричиняване от страна на
починалото лице, посредством собствените му действия в качеството му на водач и
участник в движението и принос към леталния изход, поради пътуване без поставен
предпазен колан. Оспорва твърдението, че е настъпил спонтанен аборт при ищцата като
следствие на състоянието, в което е изпаднала след като узнава за смъртта на Р..
Оспорва иска по размер като завишен. Оспорва претенцията за лихви.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата
депозира допълнителна искова молба. Поддържа всички доказателствени искания с иЗ.лючение
на това за допускане на СМЕ. Оспорва всички възражения на ответника
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа всичките си
искания, включително и искането за СМЕ с оглед установяване възражението за
съпричиняване.
В съдебно
заседание ищцата поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира
разноски по списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните е прието за
безспорно, че смъртта на М.Х.Р. е в пряка-причинна връЗ.а от ПТП, настъпило на
25.11.2016 г., както и че по отношение на л.а.м. „БМВ 730Д“ с рег. № *********, при ответното дружество, е била налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № 22116000141252 от 30.12.2015 г., валидна от
23.01.2016 г. до 22.01.2017 г.
Спорът между страните е налице ли
е принос от страна на починалия Р., както и предвид липсата на биологична
връзка между ищца и починалия, последният явява ли се отглеждащ и изпълняващ
фактически родителски права относно ищцата с начало тригодишна възраст,
изградена ли е между тях трайна емоционална връзка.
Във връзка със спорните факти по
делото са изслушани и приети заключенията на единична и тройна САТЕ.
От заключениетот на единичната
САТЕ се установява, че на 25.11.2016 г. лек автомобил «Ауди» с рег. № ОВ 9054 ВН се движил по път
ІІІ-307, км 3+700 в посока гр.Луковит. В противоположна посока към с.Тодоричене
се движил лек автомобил „БМВ 730Д“ с рег. № *********. Когато двата автомобила
са се намирали на разстояние най-малко един от друг на около 42,47 м, челната
лява част на автомобил Ауди 80 е навлезнала в насрещната пътна лента. Движейки
се един срещу друг, двата автомобила достигнали мястото на сблъсъка, получил се
челен кос удар, при който страничната лява част от купето на автомобил Ауди се
е намирала в лентата за движение на лек автомобил БМВ. Установява се, че
мястото на удара е около средата на асфалтовото покритие, върху разделителната
линия преобладаващо върху лентата за движение на лек автомобил БМВ. Двата
автомобила, съобразно състоянието на пътното платно са се движили в опасна
близост до разделителната линия в условията на завой-за БМВ десен, за Ауди-ляв.
Установява се, че и за двамата
водачи ударът е бил непредотвратим посредством аварийно спиране. Той би бил
предотвратим, ако и двамата водачи са се движили по принадлежащата им лента, а
не в опасно близост до разделителната линия.
Установява се, че процесният лек
автомобил Ауди 80 е оборудван с триточкови инерционни колани на предните и
задни ляво и дясно място. На задно дясно място коланът е триточков.
Във връзка с оспорването на това
заключение от ответника, съдът е допуснал изслушването на тройна САТЕ, която
потвърждава извода на единичната експертиза, че мястото на удара по широчина е
около средна разделителна линия, както и извода относно непредотвратимостта на
удара и за двамата водачи.
От приетата по делото СМЕ се
установява, че по-вероятно е пострадалият да е бил без правилно поставен
предпазен колан, но с оглед механизма на получаване на травмите, няма
практическо значение дали пострадалият водач е бил или не с правилно поставен предпазен
колан по време на ПТП.
Пред настоящата И.танция са
разпитани свидетелите М.Г.П.-съпруг на ищцата и Т.Н.П..
Свидетелят П.установява, че в
деня на произшествието отишли заедно със съпругата си на мястото и когато
ищцата видяла, че М. е загинал изпаднала в шок. Свидетелят установява, че
ищцата много страда за баща си, плаче, тежко й е, липсва й. В тази катастрофа
пострадали и майка на ищцата и племенничката й. Свидетелят установява още, че
ищцата е родена в Луковит и е живяла в с. Добревци, като е била на 2,5 години,
когато са се събрали майка й и М.. М. е отгледал Д.. М. има от друг брак пет други
деца, а майката на ищцата-три, а съвместно имат още две деца. Й.и М. 30 години са заедно, но нямат брак. Ищцата
е живяла заедно с М. и се разбирали. След като се ищцата се омъжила, М. гледал
децата, защото свидетелят и жена му Д. работели в чужбина. В момента на
произшествието ищцата била бременна около втория месец и когато видяла на място
загиналите М., майка и племенничката й-на сестра й дъщеря, много плакала,
изпаднала в шок, наложило се да й плискат вода на лицето. На другия ден ищцата
направила аборт. Ищцата обичала М., защото той й помагал много. Тя възприемала М. като баща, защото той за всичко
тичал, а не майка й. Има моменти, в които ищцата като се сети за баща си и за
загиналите роднини, изпада в паника и ходят в болницата в „Бърза помощ“, заради
кръвното й, защото й пада.
Разпитана свидетелката Т.Н.П.
установява, че познава ищцата от двегодишна възраст, тъй като нейното семейство
живеело в дома на свидетелката, отглеждали животни и помагали на родителите й. М.Р.
е втория съпруг на майката на ищцата, който е отгледал Д.. Всъщност той я е
отгледал от 2-годишна възраст и до смъртта му и тази на майка й, те са били
заедно, включително и в деня на катастрофата. Ищцата се омъжила 15-16-годишна и оттгова
живее в Луковит, но в Добревци идвали често, почти всяка седмица. Д. много
тежко преживява загубата на родителите си. Свидетелката знае, че Д. има дете,
преди което обаче била направила спонтанен аборт, след вестта за катастрофата.
Много й е тежко, много й е мъчно. Не може да възприеме, че нейните родители,
които са я отгледали са загинали и тя е останала без тях. За ищцата М. е
родител, защото той я е отгледал от 2-годишна възраст. Майка й и М. са били
винаги неотлъчно заедно, заедно са я гледали, заедно са се грижили за нея до
деня на катастрофата. Случилото се било голям ужас и трагедия, голям стрес, от
който ищцата все още не може да излезе и не може да се възстанови.
Съдът кредитира показанията на
двамата разпитани свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
последователни и непротиворечиви.
По делото е прието заключение на
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, от което се
установява, че във връзка с преживяното-смъртта на фактическия й баща, ищцата е
развила остра стресова реакция с краткотрайно психогенно помрачение на
съзнанието, преминала след това в протрахирана депресивна реакция, която
продължава и до сега, но вече с по-леко изразена симптоматика-лек депресивен
епизод, без соматични симптоми.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорноста на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Фактът на
настъпване на пътно-транспортно произшествие на 25.11.2016 г. около 10,20 ч. на
път ІІІ-307, км 3+700, община Луковит между л.а.м. „БМВ 730Д“ с рег. № *********,
управляван от свидетелката Т.Д.П. и л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № *******,
управляван от починалия М.Х.Р., както и настъпилата в пряка причинна връзка от
това ПТП смърт на водача М.Р., не са били спорни между страните и са приети
като факти, не подлежащи на доказване в процеса.
Първият спорен момент между страните е налице ли принос от
страна на водача на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № *******.
Ответникът е въвел възражения за принос от страна на
починалия на две основания: посредством
собствените му действия в качеството му на водач и участник в движението и
принос към леталния изход, поради пътуване без поставен предпазен колан.
Второто възражение като неоснователно следва да бъде
оставено без уважение, доколкото и както е установено в процеса чрез
заключението на СМЕ, с оглед механизма на ПТП и на получаване на травматичните
увреждания довели до смъртта на Р., без практическо значение е дали същият е
бил с правилно поставен предпазен колан.
Основателно е обаче възражението, че Р. в качеството си на
водач на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ******* е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП, с което е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП, респ. за получения вредоносен резултат.
Установява се, че и двамата
водачи са допуснали едно и също нарушение на правилото на чл. 15, ал. 1 ЗДвП,
като не са се движили възможно най-вдясно на платното, в което се състои и
изчерпва неправомерното поведение и на двамата водачи.
Безспорно се установява, че ако
бяха спазили горното си задължение и водачите не бяха се движили в опасна
близост до разделителната линия, то удар между двете превозни средства не би
настъпил.
При извод, че поведението на
пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за
приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението,
съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това
предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане
тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с
оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната
за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта
Съдът като съобрази, че и двамата
участници в движението са били водачи на превозни средства, както и че са
допуснали еднакви по брой и тежест нарушения, то приносът на пострадалия водач
е еднакъв с този на увреждащия автомобил, т.е. в размер на 50%.
С оглед на
горното съдът приема, че фактът на настъпване на неимуществените вреди, както и
обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По делото е
безспорно, че по отношение на увреждащото МПС е налице валидна застраховка
«Гражданска отговорност» при ответника.
Ищцата е
измежду материално легитимираните лица да получи обезщетение, съобразно приетото
в т.1 от ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което бе прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Безспорно по
делото се установи, че починалият е бил фактическия баща на ищцата, с който тя
живее от двегодишната си възраст. Ищцата е отгледана от него и са живяли заедно
като едно семейство, а след женитбата на ищцата и раждането на децата й,
починалият е полагал грижи както за нея, така и за децата й. Установи се, че във връзка с преживяното-смъртта
на фактическия й баща, ищцата е преживяла спонтанен аборт, развила е остра
стресова реакция с краткотрайно психогенно помрачение на съзнанието, преминала
след това в протрахирана депресивна реакция, която продължава и до сега, но
вече с по-леко изразена симптоматика-лек депресивен епизод, без соматични
симптоми. Съдът отчита факта, че при тази злополука ищцата е загубила освен
фактическия си баща още и родната си майка, и племенницата си, като безспорно
ненавременната загуба на трима много близки хора, безспорно води до шок и
страдания далеч надхвърлящи обичайните състояния при такива злополуки.
Безспорно е също така, че е невъзможно да се отграничи страданието за всеки
един от загубените близки поотделно, поради което обещетението следва да бъде
определено по справедливост и съобразено с горните обстоятелства.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
настъпване на произшествието и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне на дължимото
обезщетение съдът отчита, че претърпените от ищца по-тежки по обем и интензитет
вреди, се дължат на обстоятелството, че в процесната злополука е загубила
едновременно трима близки хора, т.е. ищцата не търпи по-големи вреди от обичайните
с оглед смъртта само на фактическия си баща.
Предвид горното настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 150 000 лв. Доколкото болките и страданията могат да се
съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното искът за
разликата над сумата от 150 000 лв. до пълния претендиран размер от
200 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Така определеното застрахователно
обезщетение ще следва да бъде намалени на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, съобразно
приетия принос от страна на пострадалия с половината от сумата, съобразно
приетия от съда процент, а именно със сумата от 75 000 лв., или искът ще
следва да бъде уважен за сумата от 75 000 лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ/отм./ .
Предвид горното лихва върху
главницата за неимуществени вреди се дължи, считано от деня на увреждането-25.11.2016
г. до окончателното издължаване.
По разноските в настоящия процес:
Съобразно изхода на делото,
разноски се дължат и на двете страни.
Ищцата е освободена от внасяне на
такса и разноски в настоящото производство на основание чл.83, ал.2 от ГПК с
определение на съда и съответно не е правила разноски, поради което такива не й
се присъждат.
Видно от представения договор за
правна помощ от 06.03.2018 г. /л.122 от делото/ адвокат Н.Д. е осъществявал
безплатна правна помощ на ищцата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Д. адвокатско възнаграждение, което е съответно на уважената част от
исковете.
При материален интерес от 200 000
лв., дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 5 530 лв.
От тази сума ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата от 2 488,50
лв. с ДДС, предвид представените доказателства, че адвокат Д. е регистриран по
ЗДДС, за процесуално представителство на ищцата, която е съответна на уважената
част от иска.
По разноските на ответника.
Ответникът е направил разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание на
чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ и
разноски в размер на 860 лв.-депозит вещи лица и свидетел.
От общата сума от 1 310 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сума в размер на 818,75 лв.,
която сума е съответна на отхвърлената част от исковете /125 000 лв./
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 3000 лв., представляваща държавна такса изчислена върху уважения
размер на исковете, както и сумата от 309,37 лв. платено възнаграждение на вещо
лице от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г.,
отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Д.В.Г., ЕГН **********,***, с
адрес за призоваване: адвокат Н.Н.Д.,***, четвърти полуетаж, офис 4 сумата от 75 000
лв. /седемдесет и пет хиляди лв./ застрахователно обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на М.Х.Р.,
вследствие на ПТП, настъпило на 25.11.2016 г. на път ІІІ-307, км 3+700, община
Луковит, виновно причинено от водача на л.а.м. „БМВ 730Д“ с рег. № *********,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с полица № 22116000141252 от 30.12.2015 г.,
валидна от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-25.11.2016 г. до окончателното
издължаване.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения иск за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 150 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.,
а на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради приет принос в размер на 50% за
разликата над сумата от 75 000 лв. до сумата от 150 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н.Н.Д.,
ЕГН **********,***, четвърти полуетаж, офис 4 адвокатско възнаграждение в размер
на 2 488,50 лв. с ДДС /две хиляди четиристотин осемдесет и осем и 0,50 лв./ за
осъществено процесуално представителство на ищцата.
ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: адвокат Н.Н.Д.,***, четвърти полуетаж, офис 4 да заплати
на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 818,75 лв. /осемстотин и
осемнадесет и 0,75 лв./ направени от ответника разноски пред настоящата
инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 3000 лв. /три хиляди лв./
изчислена върху уважения размер на исковете, както и сумата от 309,37 лв. /триста
и девет и 0,37 лв./ платено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: