Номер 20714.10.2020 г.Град гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Добрич
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Георги К. Пашалиев
Секретар:Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20203200500624 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Образувано е по
въззивна жалба на “Водоснабдяване и канализация Добрич”AД –
гр.Добрич, чрез упълномощения юрисконсулт, срещу решение
№619/13.07.2020г. по гр.д.№362/2020г. на Добричкия районен съд, с
което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Б. С. П. от
с.O=, общ. Добричка, извършено със заповед №ЛС-05-38/13.01.2020г.
на изпълнителния директор на въззивника, Б. С. П. е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик-шофьор” при
въззивника и последният е осъден да заплати на ищеца разноските по
делото, както и държавна такса по сметка на съда.
В жалбата се възразява срещу приетото в обжалваното решение,
че, когато още при сключване на трудовия договор служителят не е
имал изискуемото образование или квалификация, работодателят може
да прекрати трудовото правоотношение на осн.чл.328 ал.1 т.6 от КТ
само, ако изискването за образование и квалификация е било
предвидено в нормативен акт. Според въззивника този извод на
първоинстанционния съд е резултат на неправилно възприемане на
цитираната в обжалваното решение практика на касационната
1
инстанция. Трябвало да се съобрази и да се възприеме съдебната
практика, съгласно която изискването за образование и квалификация е
формално и работодателят винаги може да прекрати трудовото
правоотношение, щом като изискването не е спазено. По въпроса
наистина имало противоречива съдебна практика и е образувано
тълкувателно дело, но в нарушение на процесуалния закон
първоинстанционният съд не спрял производството, с оглед
разрешаването на спора в съответствие с тълкувателното решение,
което ще се постанови. Поддържа се становище, че работодателят
може да прекрати трудовото правоотношение поради непритежаване от
работника на необходимото образование или квалификация,
независимо в кой момент е налице несъответствието и дали
изискването за образование и квалификация е нормативно закрепено. В
случая ищецът нито при сключването, нито при прекратяването на
трудовия договор притежавал необходимото образование за заеманата
длъжност и уволнението му било законосъобразно. Посоченото в
обжалваното решение, че работодателят злоупотребил с права, било
неправилно и основано на ирелевантия за спора факт на
непрекратяване на трудовите правоотношения с други служители,
непритежаващи необходимото образование за заеманите от тях
длъжности. По тези съображения се настоява за отмяна на
първоинстанционното решение изцяло и за отхвърляне на предявените
срещу въззивника искове.
Жалбата е редовна, подадена в срок и допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият Б. С. П. ,
чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна и
моли решението на районния съд да се потвърди.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваното решение е постановено по предявените от Б. С. П.
срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД обективно
съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ - да бъде признато за
незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед
№ЛС-05-38/13.01.2020г. на изпълнителния директор на ответника
поради това, че ищецът не притежава необходимото образование за
2
заеманата длъжност и за възстановяването му на същата длъжност.
Установено е по делото, че страните са били в трудово
правоотношение. То е възникнало въз основа на трудов договор от
19.11.2015г., по силата на който ищецът е назначен на длъжност
„водопроводчик – услуги“ в предприятието на ответника; на същата
дата му е връчена характеристика за длъжността „водопроводчик“ с
изискуемо образование – средно специално, придобито в строителен
техникум или професионална гимназия по специалност „вътрешни ВиК
мрежи“ и „външни ВиК мрежи. По-късно, на 01.07.2016г. на ищеца е
връчена характеристика на длъжността „водопроводчик – услуги“ с
изискуемо средно специално образование /без друго уточнение/.
С допълнително споразумение от 29.06.2018г. ищецът е
преназначен на длъжността „водопроводчик – шофьор“, считано от
02.07.2018г. Връчена му е длъжностна характеристика за „шофьор –
водопроводчик“ с изискуеми средно, средно - професионално
образование и допълнителна квалификация – защитена категория или
курс за водопроводчик.
В действащото към датата на преназначаване на ищеца
длъжностно разписание, утвърдено на 13.02.2018г., както и в
следващото, утвърдено на 01.08.2018г., в таблица “клас 7“ фигурира
длъжност „водопроводчик – шофьор“ с изискуемо образование - средно
специално, вътрешни и външни ВиК мрежи, а в таблица “клас 8“
фигурира длъжност „шофьор – водопроводчик“ с изискуемо
образование – средно.
На 30.01.2019г. на ищеца са връчени две длъжностни
характеристики – за „шофьор“ и за „водопроводчик“. Посоченото
изискуемо за длъжността „шофьор“ образование е средно специално
от професионална гимназия или техникум за механизация на селското
стопанство, а посоченото изискуемо образование за длъжността
„водопроводчик“ е средно специално от професионална гимназия или
строителен техникум с придобита специалност „вътрешни и външни
ВиК мрежи.“
Със заповед №ЛС-05-38/13.01.2020г. на изпълнителния директор
на ответника трудовото правоотношение между страните е прекратено
на осн.чл.328 ал.1 т.6 от КТ, защото работникът не притежава
3
изискуемото за заеманата от него длъжност „водопроводчик – шофьор“
образование, което е средно – специално образование, придобит в
строителен техникум или професионална гимназия по специалност
„вътрешни ВиК мрежи“ и „външни ВиК мрежи“.
Видно от приложените в трудовото му досие диплома и
свидетелство за професионална квалификация, ищецът е със средно
професионално – техническо образование със специалност „стругар –
фрезист“ и с допълнително придобита професионална квалификация
„водопроводчик“.
При така изложените данни, правилно е приетото от
първоинстанционния съд, че уволнението на ищеца е незаконно.
Ищецът е уволнен от длъжността „водопроводчик – шофьор“.
Независимо, че при назначаването му на тази длъжност в
длъжностното разписание на работодателя са съществували утвърдени
като две отделни длъжности „водопроводчик – шофьор“ и „шофьор –
водопроводчик“ с различно изискуемо образование за заемането им,
съдът счита, че двете длъжности като трудови функции са идентични.
Това следва не толкова от изключителната сходност на наименованията
им /разменени местата на двете думи, които ги образуват/, но най-вече
от факта, че на ищеца е връчена длъжностна характеристика за
„шофьор – водопроводчик“, а не за „водопроводчик – шофьор“,
каквато и по делото не е представена. С връчване на длъжностната
характеристика работодателят детайлизира точно трудовите функции,
които възлага на работника или служителя. Така, в случая на ищеца,
назначен на длъжност „водопроводчик – шофьор“, ответникът е
възложил трудови функции, идентични на длъжността „шофьор –
водопроводчик“, съответно и изискванията си образование за
изпълнение на тези трудови функции – средно, средно специално /с
допълнителна професионална квалификация за водопроводчик/. С
оглед установеното по-горе, притежаваното от ищеца образование
съответства на тези изисквания. Следващото връчване на ищеца на
30.01.2019г. на длъжностна характеристика за длъжността
„водопроводчик“ не означава, че работодателят реално е изменил
образователните си изисквания за заеманата от ищеца длъжност
„водопроводчик – шофьор“. На същата дата на ищеца е връчена и още
4
една длъжностна характеристика – „шофьор“. Но „водопроводчик“ и
„шофьор“ са две отделни длъжности, различни по трудови функции и
напълно несъвместими, що се отнася до изискванията за образование.
Обективно е почти невъзможно работник или служител едновременно
да отговаря на образователните изисквания и по двете длъжностни
характеристики. Следователно длъжностните характеристики
„водопроводчик“ и „шофьор“ не внасят промени в изискуемото
образование за длъжността „водопроводчик – шофьор“. Така, както
към датата на назначаването му, така и към датата на уволнението
ищецът е притежавал изискуемото от работодателя образование за
заемане на длъжността „водопроводчик – шофьор“. Следователно не е
било налице основанието по чл.328 ал.1 т.6 от КТ работодателят да
прекрати трудовото правоотношение.
Действително, че в длъжностното разписание длъжността
„водопроводчик – шофьор“ от преди назначаването на ищеца на
същата е предвидена с изискуемо образование, каквото ищецът не
притежава. По изложените по-горе съображения обаче, тази длъжност
и длъжността „шофьор – водопроводчик“ следва да се приемат да са с
идентични трудови функции. Въвеждането в длъжностното разписание
на две отделни длъжности с идентични трудови функции, но с
различни образователни изисквания за изпълнението им, е формален
подход. Това създава предпоставки за злоупотреба с право от страна на
работодателя, което е осъществено в случая и също изключва
приложението на чл.328 ал.1 т.6 от КТ като основание за прекратяване
на трудовото правоотношение.
Дори и да се приеме, че длъжността „водопроводчик – шофьор“ е
различна по трудови функции от длъжността „шофьор –
водопроводчик“ и не е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя, поставил в длъжностното разписание различни
образователни изисквания за заемане на двете длъжности, изводът за
липса на законно основание за уволнението на ищеца не би се
променил. В такъв случай несъответствието между изискваното от
работодателя и притежаваното от работника образование е било
налице още при назначаването на работника на длъжността
„водопроводчик – шофьор“, несъответствието е било известно на
5
работодателя /дипломата на ищеца е в трудовото му досие от преди
това/ и въпреки несъответствието работодателят го е назначил
длъжността.
Касае се за изискване за образование, което не произтича от
нормативен акт, а от преценката и волята на работодателя. В съдебната
практика съществуват различни разрешения по въпроса дали
уволнението е незаконно, ако при сключване на трудовия договор
работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни
изисквания за заемане на длъжността и работодателят го знае, но
въпреки това го назначи на работа, а впоследствие го уволни на
осн.чл.328 ал.1 т. 6 КТ. Същият въпрос е поставен на разглеждане по
т.д.№4/2017г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното дело не е основание за
спиране на производството по конкретен правен спор пред първата и
пред въззивната инстанция /само в касационната инстанция по чл.292
от ГПК/, като обратно поддържаното от ответника е неоснователно.
Що се отнася до самия въпрос, който се поставя и в настоящия спор,
съдът счита, че, щом като работодателят сам и съзнателно се е
отклонил от собственото си образователно изискване за заемане на
длъжността и е назначил работник, който не отговаря на това
изискване, то той не може в последствие да уволни работника именно
поради това несъответствие, което той – работодателят вече е приел. В
тези случаи уволнението по чл.328 ал.1 т.6 от КТ е незаконно.
От изложеното следва, че оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е установил
незаконността на уволнението и е отменил заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение, както и, свързано с този резултат, е
удовлетворил и иска за възстановяване на ищеца на заеманата от него
преди уволнението длъжност при ответника. Обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде изцяло потвърдено, а на
ищеца – въззиваем да се присъди платеното от него адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 720 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №619/13.07.2020г. по гр.д.
№362/2020г. на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД –
гр.Добрич, бул.“Трети март“№59, да заплати на Б. С. П. с ЕГН
********** от с.O=, общ.***, сумата в размер на 720 лева – платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в месечен срок от датата на обявяването му –
14.10.2020г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7