РЕШЕНИЕ №213
гр.Кюстендил, 29.07.2019г.
В ИМЕТО НА Н АРОДА
Кюстендилският окръжен съд,
в открито съдебно заседание на девети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
при участие на секретаря Вергиния Бараклийска, като
разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.дело №312/2019 г. по описа на КнОС
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Адвокат
Е.Й. ***, със съдебен адрес:***, действащ като процесуален представител на Н.В.Н.
***, ЕГН ********** обжалва решение №308/10.04.2019 г., постановено по гр.д. №
305/2019 г. по описа на КнРС, с което са постановени мерки за защита от домашно
насилие, извършено от Н.В.Н. спрямо Д.С.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, като
е заповядано на Н.В.Н. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.С.М.;
забранено му е да приближава Д.С.М. непосредствено и на разстояние, в което
може да осъществи контакт с нея, както и
жилището, което обитава в момента
на адрес: с. ********, обл. ******., ул. „**********” № ** и всяко друго
жилище, в което се установи в бъдеще, както и местоработата й, и местата за
социални контакти, които тя посещава, за срок от 10 месеца, считано от влизане на решението в
сила, както е осъден да заплати глоба в размер на 400 лв. Във въззивната жалба се твърди, че решението на
районен съд е неправилно. Искането е отмяната му и за оставяне без
уважение на искането за защита.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпило възражение от адв. С.Л., действаща
като пълномощник на Д.С.М., в което е изразено становище за неоснователност на
жалбата. Оспорени са подробно всички доводи в същата. Искането е за
потвърждаване на решението на районен съд.
Окръжният съд, след
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, както и на доводите и възраженията на
страните при условията на чл.235 ГПК, счита жалбата за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Съдът констатира, че атакуваното
решение на районен съд е валидно и допустимо.
По делото не се спори, че
страните са били във фактическо съпружеско съжителство. Установената между
страните връзка, обуславя легитимацията
им на страни в това производство, съответно като молител и ответник по молбата.
На това основание, а и доколкото молбата по ЗЗДН се явява подадена в рамките на
законоустановения преклузивен едномесечен срок от датата на заявените в нея актове
на домашното насилие, производството се явява процесуално допустимо.
След анализ на представените
по делото доказателства, районен съд в
оспорваното решение е приел, че са налице достатъчно и убедителни
доказателства, обосноваващи извода за реализирани спрямо молителката
актове на домашно насилие, имащи
характеристиката на деяния по смисъла на чл.2 ЗЗДН, на посочените в молбата
дати. Приел е също така, че молителката
като намираща се в риск лице следва да получи съдебна защита от бъдещи
посегателства срещу личността й, като е счел, че адекватни мерки на защита са визираните в чл.5, ал.1,
т.1 и т.3 от ЗЗДН. Правните изводи изцяло се споделят от окръжен съд, поради
което на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба се твърди, че описаната
в молбата за завеждане на делото фактическа обстановка не отговаря на
обективната истина, защото въззивникът не е извършил твърдените от молителката
актове на домашно насилие. Съдът намира, че това възражение е неоснователно.
Съображения:
След извършен самостоятелен анализ на събраните по
делото доказателства, окръжен съд също счита, че по отношение на молителката е
извършено домашно насилие от страна на въззивника Н.Н.. Според разпоредбата на
чл. 13, ал. 1 ЗЗДН в производството по издаване заповед за защита са допустими
всички доказателствени средства по ГПК, а в ал. 3 е посочено, че когато няма
други доказателства, заповедта се издава само на основание декларацията по чл.
9, ал. 3 от закона. Следователно към
издаване на заповед за защита въз основа
на декларация се пристъпва само в случаите, в които няма други доказателства. В
противен случай, декларацията се преценява в съвкупност с останалите събрани по
делото доказателства. В настоящия случай в приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН са декларирани действията, с които е извършено
физическо насилие спрямо молителката- била е дърпана, блъскана и удряна от
страна на въззивника, както е било упражнено и психическо насилие, тъй като е
била заплашвана. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява упражненото физическо и психическо насилие от страна на въззивника Н.
по отношение на молителката. От
представеното по делото медицинско свидетелство, издадено от д-р В.Н., с дата 22.01.2019 г. се установява, че при извършения медицински преглед на
молителката са установени кръвонасядания по главата, дясната тазова област и
двете ръце. Съдът кредитира данните, които се съдържат в същото, доколкото то
не е оспорено в срок- при представянето
му пред районен съд, в съдебно заседание на 06.03.2019 г., съгласно нормата на
чл. 193, ал.1 от ГПК, приложима по силата на пар.1 от ЗР на ЗЗДН, а оспорването
е извършено едва във въззивната жалба. За извършеното физическо насилие, сочат
и показанията на свидетелите Л. и С., които работят като гранични полицай и са били изпратени на място по получения
сигнал за битов скандал. Съдът кредитира показанията им, доколкото те нямат
близки роднински връзки със страните по делото, поради което счита, че са
незаинтересовани от изхода на делото, като същевременно отчита и
обстоятелството, че те са се срещнали с молителката непосредствено след
скандала на 20.01, поради което имат преки и непосредствени впечатления. За
упражнените физическо и психическо насилие на 20.01. и на 26.01.2019 г. се
съдържат данни и в представените по
делото полицейски преписки, в които се съдържат докладни записки от мл. експерт
Ю.М., мл. експерт Н. Ш., мл. И.Г., Протокол за предупреждение от 26.01.2019 г.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото,
както писменото доказателство- декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН с нейната конкретизация и непротиворечивост, с изложеното и
в молбата и с оглед на свидетелските показания и другите писмените
доказателства, събрани по делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че
е налице осъществено от ответника Н. поведение на 20. и 26.01.2019 г., като на първата дата е заплашвал и удрял
молителката, а на втората дата само я заплашвал, което пък е предизвикало
основателен страх у молителката- представляващо акт на психическо насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба,
че от фактическа и правна страна не са
налице предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила от домашно
насилие. Производството по делата по Закона за защита от домашно насилие по своята същност представлява спорна съдебна администрация на граждански
отношения. Целта на това производство е да
бъдат охранени законни права на пострадалото от домашно насилие лице,
ползващо със специалната закрила на закона. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗДН
"домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство". Или,
законът предвижда няколко кумулативни предпоставки, при наличието на които
могат да бъдат постановени предвидените в чл.5 от ЗЗДН мерки за защита от домашно
насилие, а именно – извършен акт на насилие, от лице, което се намира с
пострадалия в някоя от връзките, посочени в чл.3 от ЗЗДН, с цел да се
въздейства върху физиката или психиката на пострадалия по начин, поставящ го в
подчинено положение. В настоящия случай тези предпоставки са налице. Безспорно
се установява, че страните са били във
фактическо съпружеско съжителство т.е. въззивникът Н. е лице, попадащ в кръга на посочените в чл.3,
т.1 от ЗЗДН. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено,
че същият е осъществил по отношение на молителката
домашно насилие, като на 20.01.2019 г. ответникът я е блъскал и удрял, а на
26.01.2019 г. е отправил заплахи по
отношение на нея, които са предизвикали основателен страх у същата. Извършеното
от ответника Н. по отношение на молителката покрива признаците, посочени в чл.2
от ЗЗДН на домашно психическо насилие.
Неоснователно е възражението
във въззивната жалба, че с наложената забрана въззивникът да не приближава Д.С.М.
непосредствено и на разстояние, в което може да осъществи контакт с нея и
по местоработата, нарушава правото му на труд, тъй като
страните по делото работят заедно. От данните по делото се установява, че
молителката работи в ***********”, а въззивникът работи в *******, както и че
администрациите им се помещават в една сграда. Видно от обяснителната записка
към преустройство на административна сграда на **********” е, че същата е
разделена на две независими административни единици, като двете институции се
помещават в различни части на сградата. С оглед посоченото съдът намира, че
наложената мярка на въззивника- забрана за приближаване до Д.С.М. непосредствено и на разстояние, в което може
да осъществи контакт с нея по местоработата й не ограничава правото му на труд.
Съдът намира, че тази мярка е наложителна и доколкото по делото се съдържат
данни, че същият е ходил в кабинета на М. и е отправял заплахи във връзка с
депозирана от същата жалба срещу него.
С оглед на изложеното решението на районен съд е законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед
неоснователността на въззивната жалба на въззиваемата Д.М. се дължат сторените
от нея разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на 300 лв. и
представляват адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 308/10.04.2019 г., постановено по гр.д. № 305/2019 г. по описа на КнРС.
ОСЪЖДА Н.В.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на
Д.С.М. с ЕГН **********, с адрес: *** деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 300, 00 (триста) лева .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: