№ 52
гр. Добрич, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселин Ив. Николов
при участието на секретаря Стела Б. Димова
като разгледа докладваното от Веселин Ив. Николов Административно
наказателно дело № 20223230201268 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК***
представлявано от М. М. Х. в качеството на работодател срещу наказателно
постановление № 08-2200198/205 от 18.10.2022 год. на И.Д. Директор на
Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
нарушение на чл. 62 ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416 ал.5 във
вр. с чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лева.
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и
необосновано.Редовно уведомен не се явява в съдебно заседание , а се
представлява от адвокат Е. Т. от АК Добрич .
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Г. Х., оспорва
депозираната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност
на атакуваното наказателно постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното:
На 25.08.2022 г. в 18.20 часа е извършена проверка от Т. А. и Е. К.
1
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище гр. Добрич на
павилион за бързо хранене "***", находящ се в гр. Добрич, ул. "Дунав“ до бл.
24 и стопанисван от "***" ЕООД- жалбоподател в настоящото производство.
На място в обекта е заварена да престира труд, като „помощник кухня" Ф. С.
Б. с ЕГН:**********, която е попълнила, собственоръчно писмена
декларация. От възприетото по време на проверката и от данните в
попълнената декларация е било установено, че Ф. Б. полага труд в обекти на
дружеството-жалбоподател от 20.06.2022 г, като в заварения обект на
25.08.2022 г. работното й време е от 18.00 ч. до 19.00 ч. като освен в този
обект по нареждане на управителя полагала труд и в други обекти на
дружеството с работно време по един час на ден и получавала
месечновъзнаграждение от 177,50 лева. От направена по време на проверката
служебна справка и от представен граждански договор №1 от 20.06.2022 г. е
било установено, че жалбоподателя - „***” ЕООД в качеството си на
работодател е приел на работа на 20.06.2022 г. в павилион за бързо хранене
"***" Ф. С. Б. с ЕГН:**********, като й е възложило да изпълнява функции,
присъщи на трудово правоотношение при строго определени елементи, а
именно работно време, работно място, трудово възнаграждение,
периодичност на извършване на възложената работа, седмична почивка, без
да е изпълнило задължението да сключи трудов договор с нея преди
постъпването й на работа. Нарушението е било извършено на 20.06,2022 г.,
установено е на 25.08.2021 г. На база така описаната фактическа обстановка
бил съставен АУАН № 08-2200198 от 19.09.2022 год. и в последствие било
издадено НП № 08-2200198/205 от 18.10.2022 година.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя- Т. Н. А. и св. Е. И. К. , Г. В. В. , Ф. С. Б. и К. В. Н., както и
от приобщените по делото писмени доказателства.
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл.
416. ал. 1 от КТ , в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от приложената покана до
жалбоподателя - представляващият „***“ ЕООД – М. Х. е бил поканен да се
яви в Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич за съставяне па АУАН и на
2
19.09.2022 год. му е бил съставен АУАН.
Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34. ал. 3 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от КТ, наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399,
400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от разпоредбата
на чл. 16 ал. 4 т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. ДВ, бр.
6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014г. изм. и доп. ДВ. Бр. 28 от 29 март
2018 г., Директорите на дирекции „Инспекция по труда" осъществяват
правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания”. Предвид изложеното
съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в
процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416. ал.
1 от Кодекса на труда /изм. ДВ. бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за
отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
На 25.08.2022 г. инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда" със
седалище Добрич - свидетелите Е. К. и Т. Н. А., извършили проверка в
павилион за бързо хранене“***“ находящ са в гр. Добрич ул. Дунав до блок
№24 стопанисван от жалбоподателя.
При проверката в офиса била заварена Ф. Б., от която е било изискано
писмено да декларира факти и обстоятелства, свързани с условията по
наемането й на работа. Видно от попълненото сведение, Ф. Б. работи като
„помощник кухня“, въз основа на сключен граждански договор. Трудовата й
функция включва работа като помощник в кухня по един час на ден за което
получава съответната заплата – 177.50 лева.
От прегледа на събраните в хода на проверката писмени доказателства, а
3
именно - сведения от 25.08.2022 г. , граждански договор № 1 от 20.06.2022 г.,
отчетна форма и др.се установило, че жалбоподателя , в качеството си на
работодател е приело на работа на Ф. С. Б. с ЕГН ********** , въз основа на
граждански договор, като й е възложило да изпълнява функции, присъщи на
трудово правоотношение, включващи работно време, работно място, трудово
възнаграждение, периодичност на извършване на възложената работа,
седмична почивка, периодичност за заплащане на труда, без да е изпълнило
задължението си да сключи с лицето трудов договор в писмена форма.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган
приели, че жалбоподателя - „“***“ ЕООД , в качеството си на работодател е
било длъжно, но не е уредило отношенията си с наетото лице като трудови,
чрез сключване на писмен трудов договор преди постъпване на работа -
нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган
изрично са посочили, че нарушението с извършено на 20.06.2022 г..
установено е на 25.08.2022 г. и е доказано от данните, обективирани в
протокол ПР2228064/13.09.2022 г за извършена проверка, граждански
договор №1 от 20.06.2022 г. и мн. др.
За така описаното нарушение, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Т. Н. А. , Е. И. К. , Г. В. В. , Ф. С. Б. и К. В. Н. ,
чийто показания са еднопосочни, последователни и логични и се подкрепят
от приетите по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат
кредитирани изпяло.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
Т. Н. А. , Е. И. К. , Г. В. В. , Ф. С. Б. и К. В. Н. , както и от приложените и
приети по делото писмени доказателства описани по горе.
Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена,
по фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена
4
в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с жалбата,
така и в съдебно заседание се навеждат доводи, че
административнонаказващият орган неправилно е приел, че е било налице
трудово правоотношение със страни - жалбоподателят и физическото лице.
Сочи се, че правоотношението между „***” ЕООД и Ф. С. Б. е гражданско-
правно.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва
конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля
на страните и съдържанието на договорените клаузи.
По силата на трудовия договор така, както е регламентиран в Глава V.
раздел I от Кодекса на труда, едно физическо лице предоставя работната си
сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,
заплащане, работно време, работно място, а предмет на гражданския договор
за услуга, реси. изработка е постигане на конкретен трудов резултат, също
свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването
на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. В настоящия
случай, от значение за изхода на спора с, какъв е видът на приложените по
делото граждански договори и създадени ли са с тях между страните трудови
правоотношения по смисъла на Кодекса на труда. Следва да се установи
дейността, възложена на Ф. Б. представлява ли извършване на услуга по
облигационен договор или става дума за отдаване на работна сила, което
може да бъде предмет единствено на трудов договор. За изясняване на този
спор, следва да се разтълкуват спорните еднотипни договори, като cc потърси
действителната обща воля па страните по тях, при условията на чл. 20 от
Закона за задълженията и договорите, според който отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, които произтича от целия договор, с оглед целта на договора и
обичаите в практиката и добросъвестността.
В настоящия случай съществено е постигнатото съгласие, по силата на
което, Възложителя възлага на Изпълнителя да извършва изпълнява
5
длъжността помощник кухня , като следва да се приеме, че действителната
воля на страните е престирането на работна сила, а не конкретен резултат. В
самите договори действително е договорено работното време и работното
място. В същото време обаче в договора са конкретизирани трудовите
задължения и йерархичната зависимост на работника от компанията, като
същият е задължен стриктно да се съобразява с фирмената политика, точно да
спазва указанията и да се отчита за извършената дейност. Необходимостта от
изпълнението на дейността, предмет на договора не е възникнала случайно,
нито е еднократен процес.
В процесния случай, съдът намира, че са налице всички елементи на
трудовото правоотношение, като за съда не остава съмнение, че характерът на
правоотношението е именно трудов, а не граждански. Всички доказателства
сочат па изпълнение на трудови функции. Ехо защо в конкретния случай е
налице именно престиране на работна сила, а не на престиране на конкретен
трудов резултат. Престацията на труд е предмет на трудово правоотношение.
Действително страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е
ограничена от повелителните разпоредби на закона. Чл. 1, ал. 2 от КТ
задължава страните да уредят отношенията си по повод предоставянето на
работна сила като трудови. Чл. 62 ал. 1 от КТ повелява, че трудовият договор
се сключва в писмена форма, като съгласно чл. 61 ал. 1 от КТ, трудовия
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпваме на работа.
В настоящия случай жалбоподателят е прибягнал до граждански договор,
за да прикрие по същество предоставянето на работна сила и съществуването
на трудови правоотношения, което е недопустимо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в
АУАН и в издаденото въз основа на него МП нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ
за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не с постановено при
непълнота на доказателствата.
Съгласно & 1 от ДР към К1 по смисъла на кодекса „работодател“ е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
6
дружество н други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. В случая „***“ ООД се явява
работодател и субект па нарушението.
Нарушението, за което е санкционирано дружеството, не може да се
приеме за маловажен случай. В настоящия случай обект на защита са
обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни
права на гражданите - трудовите права. Следва да се отбележи, че единствено
чрез сключването на трудов договор са защитими правата па работника,
полагащ труд на определено място и съответно възможностите му да се
ползва от свързаните с полагането на труда права на отпуск, осигуровки,
обезщетения и т.н.
Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна дружеството
е извършило нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ. което е основание за
реализиране на административнонаказателната му отговорност. В тази насока
е и константната съдебна практика /Виж: Решение № 11 от 24.02.2015г. на
АдмС - Добрич по к.адм.д. № 614/2014 г. и Решение № 186 от 03.07.2015 г. на
АдмС - Добрич по к.адм.д. № 306/2015 г./
Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, без
виновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде
констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на
засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
При безспорно установеното нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ, същото е
било подведено под санкционната разпоредба на чл. 414. ал. 3 от КТ, съгласно
която, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61 ал. 1, чл. 62, ал. 1
или ал. 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер
от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Видно от така опредЕ.та имуществена санкция в размер на 2500/две
хиляди и петстотин/ лева , същата е в размер над минимално опредЕ. , без
административнонаказващият да посочи конкретна причина при
определянето на административното наказание.Видно от атакуваното НП е ,
че се касае за нарушение извършено за първи път и е следвало да се определи
административното наказание „имуществена санкция в минимален размер , а
именно в размер на1500 /хиляда и петстотин/лева
7
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждеиие в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в четири съдебни заседания, не се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са голям брой
свидетели - четирима, поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 120/сто и двадесет/ лева.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено .
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯМ НП № 08-2200198/205 от 18.10.2022 год. на И.Д.
Директор на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на „***“
ЕООД с ЕИК*** представлявано от М. М. Х. в качеството на работодател за
нарушение чл. 62 ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416 ал.5 във
вр. с чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лева.
Намалява определеното административно наказание „имуществена
санкция“ от 2500/две хиляди и петстотин/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/
лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК*** представлявано от М. М. Х. да заплати
сумата от 120/сто и двадесет / лева на Дирекция „ИТ” гр. Добрич
представляващо юрисконсултско възнаграждение на юрисконсулт Г. Х. Н. с
ЕГН ********** .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
8
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9