№ 1137
гр. София, 04.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100902527 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№
гр. София, 04.04.2023 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Снежана Тодорова, разгледа докладваното от съдията търговско дело №
2527 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ – за разглеждане възраженията срещу
съставените от синдика списъци на приетите вземания на кредиторите на ЕТ „К.-К.Б.“
(н), ЕИК ****, със седалище гр. София.
С молба, вх. № 1602/09.01.2023 г., НАП е предявила по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ срещу
длъжника ЕТ „К.-К.Б.“ (н), ЕИК ****, публичноправни вземания в общ размер от
5828643,95 лева, които били приети за удовлетворяване в производството, но без отчитане
от синдика на заявената с молбата привилегия на вземанията, обуславяща поредност по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ, с оглед наложен запор с постановление на публичен изпълнител, вписан в
ЦРОЗ под № 2022121401034. Именно с оглед приемането на вземанията като необезпечени,
кредиторът е депозирал възражение срещу поредността на удовлетворяването им.
От синдика Н. Г. е изготвено становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ, в което счита, че
вземанията вземанията, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ не са привилегировани.
1
Длъжникът ЕТ „К.-К.Б.“ (н), ЕИК ****, не изразява становище по депозираното
възражение.
Възражението е процесуално допустимо, но неоснователно по същество.
На първо място трябва да се посочи, че предмет на предявеното от публичния кредитор
възражение не е съществуването на публичните вземания, тъй като те са приети за
удовлетворяване от масата на несъстоятелността в размерите, в които са предявени, а
единствено поредността на удовлетворяване на тези вземания, с оглед установения факт на
вписан под № 2022121401034 в ЦРОЗ запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, депозити, вземания по договори за влог.
В чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено, че в производството по несъстоятелност
вземания, обезпечени с вписан по реда на ЗОЗ запор върху имущество на длъжника, се
удовлетворяват предпочитателно с първа по ред специална привилегия от получената сума
при реализацията на обезпечението. За да се приеме, че вземането на един кредитор е
обезпечено и като такова попада в приложното поле на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, трябва да се
установи, че в производството по неговото принудително събиране или в обезпечително
производство е наложен запор върху имущество на длъжника, както и че този запор е
вписан в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/.
Вписването на запор в ЦРОЗ не е спорен факт и се установява от удостоверение №
1558932/14.12.2022 г. на ЦРОЗ. Вписания по реда на ЗОЗ запор върху имущество на
длъжника, наложен за обезпечаване изпълнението на възникнали в негова тежест публични
задължения, не дава право на предпочитателно удовлетворяване на тези вземания с ред по
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в откритото по отношение на длъжника производство по
несъстоятелност. И в този смисъл е трайната съдебна практика.
В чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено, че вземанията, възникнали до откриването на
производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или
възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, се ползват с право на предпочитателно удовлетворение от
получената сума при реализацията на обезпечението. В теорията и съдебната практика обаче
се възприема становище за необходимостта от корективно тълкуване de lege lata на чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията,
обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. В тази насока се е произнесъл и
ВКС с определение № 155 от 28.03.2022 г., постановено по т. д. № 979/2021 г. по описа на
ВКС, І т.о. и определение № 295 от 21.05.2021 г., постановено по т. д. № 1585/2020 г. по
описа на ВКС, ІI т.о.
Необходимостта от корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ произтича на първо
място при съобразяване на въведената със ЗОЗ регламентация относно това какви
обстоятелства, различни от учредения особен залог и фактите, свързани с него, подлежат на
вписване в ЦРОЗ. В чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ, в редакцията на разпоредбата, която е в сила към
момента на извършване на вписването в ЦРОЗ на наложения от публичен изпълнител запор
върху имущество на длъжника ЕТ „К.-К.Б.“ (н), ЕИК ****, със седалище гр. София, е
предвидено, че на вписване в ЦРОЗ подлежи единствено запор върху имущество по чл. 4
ЗОЗ.
Основание за извършване на корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ се извежда
при съобразяване на действието на наложения запор върху имущество и целта, която
законодателят преследва с уреждането на възможността запора върху имущество по чл. 4
ЗОЗ да бъде вписан в ЦРОЗ.
2
Съгласно чл. 451 - чл. 453 ГПК, които норми са приложими и в производството по
публично изпълнение, съгласно чл. 206, ал. 1 ДОПК, действието на запора, който е наложен
върху имущество на длъжника за обезпечаване на вземания на кредитори, включително
публични такива, се изразява в това, че от момента на налагане на запора длъжникът се
лишава от правото да се разпорежда с притежаваното от него имущество, като в случай че
такова разпореждане е осъществено, в закона е изрично предвидено, че то не може да бъде
противопоставено на взискателя и на присъединените кредитори, тъй като е недействително
спрямо тези лица. На кредитора, в полза на който е наложен запор, освен сделки на
разпореждане със запорираното имущество, не може да се противопостави и учредяването
на особен залог върху това имущество, но само тогава, когато запорът е вписан в ЦРОЗ и
това е станало преди вписването на особения залог. Този извод следва при тълкуване на
нормата на чл. 12, ал. 2 ЗОЗ, с която е регламентирано действието на вписването в ЦРОЗ на
наложен запор върху имущество по чл. 4 ЗОЗ, което е такова по създаване на
противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в
чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество.
Това означава, че при принудително изпълнение се приема, че вписаният след запора
особен залог не може да се противопостави на кредитора, в полза на който е наложен
запорът, защото спрямо него учредяването на запора е относително недействително
действие и следователно спрямо това лице при удовлетворяването заложният кредитор ще
има качеството на хирографарен такъв, а не на обезпечен такъв, ползващ специалната
привилегия за удовлетворяване, която залогът му дава по ЗЗД и ТЗ. Съгласно описаните
правила учредяването на запор върху имущество на длъжника, включително по ДОПК,
обаче не дава право на обезпечения кредитор да се удовлетвори с привилегия от стойността
на запорираното имущество, като такова право не дава и вписването на запора в ЦРОЗ,
което действие, също както и налагането на запора, има отношение само към
противопоставимостта спрямо кредитора, ползващ се от запора, на определени действия и
сделки, извършени след налагането на запора съответно след неговото вписване в ЦРОЗ. От
така изложеното следва, че правилото на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, с която е
регламентирана привилегия за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на
вземане, върху което е наложен запор, вписан в ЦРОЗ, не съответства на всички останали
съществуващи в действащото право норми, уреждащи действието на наложения запор върху
имуществото на длъжника, както и последиците от вписването на този запор в ЦРОЗ по
реда на ЗОЗ. Това налага нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ да бъде тълкувана корективно в
съответствие с разпоредбите на чл. 451 - чл. 453 ГПК и чл. 12, ал. 2 ЗОЗ.
Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не съответства и на нормата на чл. 724 ТЗ. С чл.
724 ТЗ е регламентиран детайлно начинът на удовлетворяване на кредитор, който се ползва
със специалните привилегии да се удовлетвори предпочитателно от стойността на
имуществото на несъстоятелния длъжник, които са уредени в първите две точки на чл. 722,
ал. 1 ТЗ и които се отнасят до кредиторите, притежаващи вземания, обезпечени с ипотека,
залог, запор, вписан по реда на ЗОЗ, възбрана, вписана по реда на ЗОЗ и вземания, за които
се упражнява право на задържане върху имот. При описване на начина на погасяване на
вземанията на тези кредитори обаче в чл. 724 ТЗ не се говори за всички тези обезпечения, а
само за заложена и ипотекирана вещ, както и за вещ, върху която се упражнява право на
задържане. В чл. 724 ТЗ не е посочена изобщо вещ, върху която има наложен запор или
възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Това означава, че правилото на чл. 724 ТЗ не съответства
изцяло на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, защото изключва от уредения с него ред за
3
предпочитателното удовлетворяване тези кредитори, в полза на които е наложен запор,
вписан в ЦРОЗ. Това също налага извършването на корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т.
1 ТЗ, за да съответства на нормата на чл. 724 ТЗ.
Изложените противоречия на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, с която с нея е
уредена привилегия за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на вземане,
върху което е наложен запор, вписан в ЦРОЗ, с останалите правни норми, съществуващи в
ТЗ, както и в ГПК, ДОПК и ЗОЗ, регламентиращи действието на запора, възможността за
вписване на наложен запор в ЦРОЗ, както и действието на това вписване, налагат
необходимостта от извършване на корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, при което
да се приеме, че с тази разпоредба не се урежда право на кредитор на несъстоятелния
длъжник, в полза на който е наложен запор върху имущество на длъжника, който е вписан
по реда на ЗОЗ, да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден
запорът. Следователно такова право на предпочитателно удовлетворяване не може да
възникне за НАП по отношение на процесните публични вземания към ЕТ „К.-К.Б.“ (н),
ЕИК ****, със седалище гр. София, дори и да се счете за установено, че те са обезпечени с
наложен запор върху имущество на несъстоятелния длъжник, който е вписан в ЦРОЗ. Тези
вземания подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, открито по
отношение на ответника, като необезпечени с приетия от синдика ред по чл. 722, ал. 1, т. 3,
т. 6 и т. 9 ТЗ.
Това прави предявеното в производството възражение неоснователно.
Списъкът на приетите вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ „К.-К.Б.“
(н), ЕИК ****, със седалище гр. София, следва да бъде одобрен без изменения и свикано
събрание на кредиторите, съгласно чл. 674, ал. 2 ТЗ.
При тези мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение, вх. № 18746/27.02.2023 г. на Национална
агенция за приходите, срещу съставения от синдика списък на приетите предявени
вземания, в който публичните вземания на кредитора са включени като необезпечени и с
ред на удовлетворяване, различен от чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
ОДОБРЯВА списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ,
съставен от синдика на ЕТ „К.-К.Б.“ (н), ЕИК ****, със седалище гр. София и обявен в
търговския регистър на Агенцията по вписванията с вписване № 20230215133416 г..
СВИКВА, на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, събрание на кредиторите на ЕТ „К.-К.Б.“ (н),
ЕИК ****, със седалище гр. София, на 25.04.2023 г. от 14.20 часа в зала № 9 на Съдебната
палата, гр. София, бул. ”Витоша” № 2, с дневен ред по чл. 677, т. 8 и чл. 669, ал. 4 вр. чл.
677, ал. 1, т. 3 и т. 5 ТЗ: определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника,
метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на
възнаграждението им, избиране на синдик и определяне размера на текущото му
възнаграждение.
ПОКАНАТА за събранието на кредиторите да се обяви в търговския регистър по
партидата на ЕТ „К.-К.Б.“ (н), ЕИК ****, със седалище гр. София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обявяване в търговския регистър, затова препис да се
изпрати на Агенцията по вписванията, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5