№ 137
гр. Велико Търново, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000126 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 1/11.01.2022 година по т. д. № 114/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ („Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД) е осъдено да заплати на М.
Ю. Й. сумата 20 000 лева – частичен иск от претенция за 200 000 лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от смъртта на Й. Ю. Й. от претърпяно
пътнотранспортно произшествие на 10.03.2018 година, ведно със законна лихва върху
главницата от 10.03.2018 година до окончателното изплащане.
С посоченото решение е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран
размер обезщетение за претърпени неимуществени вреди – 110 000 лева (частично от
200 000 лева), като неоснователен и недоказан.
Със същото решение ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ („Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурнс груп“ ЕАД) е осъдено да
заплати на адвокат С. Б. сумата 678.20 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на М. Ю. Й..
С посоченото решение М. Ю. Й. е осъдена да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ („Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
1
иншурънс груп“ ЕАД) сумата 660 лева – направени по делото разноски.
Със същото решение ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ („Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД) е осъдено да
заплати по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумите: 800 лева – държавна такса, 450
лева – разноски.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, представлявано от
юрисконсулт Б. А., против Решение № 1/11.01.2022 година по т. д. № 114/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди. Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно –
постановено е в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон;
противоречи на трайната относима практика на Върховен касационен съд на Република
България и е необосновано. В мотивите на съдебния акт не се изтъква нито едно
обстоятелство, което да сочи на изключителност в отношенията между брат и сестра по
смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен
съд на Република България. При условията на евентуалност се развиват съображения за
присъждане на обезщетение в размер на до 5 000 лева съобразно § 96, ал. 2 от Преходните и
заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането.
Направено е искане да се отмени Решение № 1/11.01.2022 година по т. д. №
114/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната част и да се постанови
друго такова, с което да се отхвърли иска на М. Ю. Й. против „Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД; в полза на дружеството-
жалбоподател да се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат С. Б. – процесуален представител на М. Ю. Й., в който излага аргументи за нейната
неоснователност.
С писмена молба процесуалният представител на М. Ю. Й. поддържа отговора на
въззивната жалба.
В законния срок е постъпила насрещна въззивна жалба от адвокат С. Б. –
пълномощник на М. Ю. Й., против Решение № 1/11.01.2022 година по т. д. № 114/2019
година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлена претенцията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лева до 50 000 лева
(частичен иск от вземане за 200 000 лева). В насрещната въззивна жалба се развиват
подробни съображения за установена близка връзка между ищцата и починалия, създадена
между тях трайна и дълбока емоционална връзка, настъпили сериозни по интензитет и
продължителност морални болки и страдания за М. Ю. Й.; занижен размер на присъденото
2
обезщетение за неимуществени вреди.
Направено е искане да се отмени Решение № 1/11.01.2022 година по т. д. №
114/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната част и да се постанови
друго такова, с което на М. Ю. Й. да се присъдят допълнително обезщетение в размер на
30 000 лева (разликата над 20 000 лева до 50 000 лева – частичен иск от претенция за 200 000
лева) за претърпените от нея неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат от
смъртта на Й. Ю. Й. вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.03.2018
година, ведно със законната лихва от датата на деликта – 10.03.2018 година, до
окончателното изплащане на сумата, съответната част от разноските и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК не е депозиран отговор на насрещната въззивната
жалба.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново не се е явил
представител на дружеството-застраховател и не е изразил становище по насрещната
въззивна жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по т. д. № 114/2019 година на Окръжен съд Велико Търново е
образувано въз основа на предявени от С. Й. Й., Ю. Й. Й., М. Ю. Й. против
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД
(„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“
ЕАД) частични искове за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на Й. Ю.
Й., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 10.03.2018
година.
С протоколно Определение от 11.05.2021 година е прекратено производството по
т. д. № 114/2019 година на Окръжен съд Велико Търново по отношение на С. Й. Й., Ю. Й. Й.
поради отказ от предявените искове.
В исковата молба се твърди, че на 10.03.2018 година около 13.45 часа на
кръстовището между път III-514 (гр. Долна Оряховица-село Драганово) и път III-5003,
община Горна Оряховица, област Велико Търново настъпило пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с ДК № ВТ 74 ****, управляван от
И. Л. П., и мотоциклет „Хонда“, с ДК № ВТ 06 ***, с водач Й. Ю. Й.. Инцидентът станал по
вина на водача на лекия автомобил, който управлявал моторното превозно средство с
несъобразена скорост и предприел необезопасена маневра. Вследствие на получените при
пътнотранспортното произшествие множество тежки телесни увреждания Й. Ю. Й. починал
на 30.04.2018 година. Описват се получените травми от Й. Ю. Й., проведеното лечение.
3
Изтъква се, че той бил на седемнадесет години, в началото на своя жизнен път;
претърпяната загуба и мъка са безгранични, няма никога да се преодолеят. М. Ю. Й.
загубила най-близкия си човек, с който е израснала; няма с кого да споделя своите най-
съкровени чувства и проблеми; ще е принудена да живее сама без братска подкрепа. Й. Ю.
Й. живеел в едно домакинство със своите родственици и всеки ден бил заедно с тях.
Родствениците са съкрушени и отчаяни от смъртта на своя близък, станали затворени и
отчуждени от заобикалящия ги свят, ограничили социалните си контакти и нямат желание
да се виждат със свои приятели. Страданията на близките за засилени от обстоятелството, че
докато Й. Ю. Й. е бил в кома и след това парализиран на легло, те са преживели много
тежко неговите болки и страдания. Относно лекия автомобил към датата на
пътнотранспортното произшествие е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с дружеството-ответник. М. Ю. Й. е предявила претенция към юридическото
лице-застраховател за изплащане на обезщетение, но такова не е изплатено.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД да заплати на
М. Ю. Й. сумата 26 000 лева (частичен иск от претенция в размер на 200 000 лева) –
обезщетение за причинени неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат от смъртта
на Й. Ю. Й. вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 10.03.2018 година по
вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с ДК № ВТ 74 ****, за който е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружеството-
ответник, ведно със законната лихва от датата на деликта – 10.03.2018 година, до
окончателното изплащане на сумата; направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД,
представлявано от юрисконсулт Б. А., в който се излагат подробни съображения за
недоказаност на иска, липса на предпоставките за присъждане на обезщетение в полза на М.
Ю. Й.; алтернативно се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на мотоциклетиста Й. Ю. Й..
Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат Трифон Грудев –
пълномощник на М. Ю. Й., с която изразява становище по доводите на представителя на
дружеството-застраховател.
В срока по чл. 373, ал. 2 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД,
представлявано от юрисконсулт Б. А., с който поддържа аргументите за неоснователност на
претенцията, изложени в отговора на исковата молба, и алтернативно направеното
възражение за съпричиняване.
С протоколно Определение от 11.05.2021 година по т. д. № 114/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново е допуснато увеличение на предявения от М. Ю. Й. иск със
сумата 84 000 лева – претендират се 110 000 лева – част от претенция в размер на 200 000
4
лева.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
дружеството-застраховател е оспорил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 1/11.01.2022 година по т. д. № 114/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от М. Ю. Й. против „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД частичен иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД,
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Не е спорно, че за лек автомобил лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с ДК № ВТ
74 **** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
със „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“
ЕАД към датата на инцидента – 10.03.2018 година.
С влязла в сила Присъда № 17н/19.10.2021 година по НОХД № 432/2020 година
на Окръжен съд Велико Търново подсъдимият И. Л. П. е признат за виновен в това, че на
10.03.2018 година, около 13.45 часа на път III-514 – гр. Долна Оряховица-село Драганово, на
разклона на село Янтра, при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с ДК № ВТ
5
74 ****, собственост на И. Л. П., нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 25,
ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата – предприел маневра да завие наляво за
навлизане в път IV-5003 за село Янтра, която е свързана с навлизане изцяло в съседна пътна
лента, без да пропусне пътно превозно средство, което се движи по нея – мотоциклет
„Хонда“, с ДК № ВТК 0***, управляван от Й. Ю. Й., без да се убеди, че няма да създаде
опасност за него, и не извършил маневрата, съобразявайки се с неговото положение, посока
и скорост на движение, вследствие на което предизвикал настъпването на пътнотранспортно
произшествие с мотоциклет „Хонда“, с ДК № ВТК 0***, управляван от Й. Ю. Й., и по
непредпазливост причинил съчетана тежка телесна повреда, изразяваща се в: счупване на
седми шиен прешлен и първи гръден прешлен, разкъсване на гръбначния мозък на ниво 2-3
шиен прешлен, кръвоизлив над твърдата гръбначномозъчна обвивка, параплегия на долните
крайници, загуба на сетивност на тялото под нивото на млечните жлези, подкожен емфизем,
пневмомедиастинум, хемопневмоторакс, счупени ребра, контузия и гнойно възпаление на
белите дробове с уплътняването им и хиалинни мембрани – шоков бял дроб, разкъсана
слезка – оперативно отстраняване на слезката, некротизираща рана на горната повърхност на
дясното ходило, които причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, довело до смъртта на Й. Ю. Й. на 30.04.2018 година – престъпление по чл. 343, ал.
1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК, във връзка с чл. 25, ал. 1 и
ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
М. Ю. Й. е сестра на починалия вследствие пътнотранспортното произшествие,
станало на 10.03.2018 година, Й. Ю. Й..
С въззивната жалба се оспорва активната материалноправна легитимация на М.
Ю. Й..
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно
дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, е
уточнен кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък с оглед необходимостта от синхронизиране на
българското законодателство с европейското такова. По отношение на най-близкия кръг
увредени е запазено разрешението, дадено с Постановление № 4/1961 година и
Постановление № 5/1969 година на Пленума на Върховния съд – в него попадат лицата, за
които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия, пряко и
непосредствено търпят болки и страдания от неговата загубата. В този кръг са децата
(включително и отглеждани), родителите, съпругът (включително и фактическият такъв).
По изключение право да търси обезщетение има и „всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени” (точка 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година по тълкувателно дело № 1/2016 година на
ОСНГТК на Върховен касационен съд). Претендиращият обезщетение следва да докаже по
несъмнен начин, че е изградил приживе с починалия особено близка и надхвърляща
общоприетите представи за родствена близост връзка, поради което вследствие на смъртта
6
търпи продължителни болки и страдания, подлежащи на обезщетяване по справедливост в
конкретния случай. Съобразно мотивите на тълкувателното решение в посочената хипотеза
попадат само тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно
въздействие върху живота на съответното лице, обременява ежедневието и бъдещето му с
дълготрайни отрицателни емоции поради липсата на изключително значим близък човек.
Степента на родство не е определяща за преценката и не обуславя основателност на
претенцията. Разликата във възрастта също не е съществен критерий. Връзка с упоменатото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, емоционална
подкрепа и доверие. Отсъствието на такава изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост, регламентиран в
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Тълкувателните решения не са нормативни актове, чието действие да е по
правило за в бъдеще. Дадените с тях разрешения се прилагат от съдилищата по съответните
правни спорове, които са висящи. Противоречието на съдебен акт с тълкувателно решение е
основание за допускане на касационно обжалване. С тълкувателните актове на Върховен
касационен съд на Република България не се създава ново правило, а се осъществява общо
тълкуване на конкретна правна норма, при чието прилагане е възникнала противоречива или
неправилна съдебна практика, цели се осигуряване на еднаквото и точно прилагане на
закона от съдилищата. Тълкувателните решения са свързани с прилагането на разпоредба,
чиито смисъл и съдържание са били предмет на тълкуване. Тълкуването, дадено с
първоначално приети тълкувателни решения, важи от момента, в който правната норма е
влязла в сила (тя е имала съдържанието, посочено в тълкувателния акт). При условие, че
след постановяването на тълкувателен акт е настъпила промяна в тълкуваната разпоредба, в
свързани с нея други правни норми или в обществено-икономическите условия, които
обуславят неприложимост на даденото тълкуване или го правят несъответно на
действителния смисъл на закона, постановеният нов тълкувателен акт, изоставящ даденото
вече тълкуване с оглед приемането на ново такова, няма обратното действие, присъщо на
първоначалните тълкувателни актове. В последната хипотеза тълкувателният акт се състои
от две части – с първата се дава ново тълкуване на конкретната правна норма, а с втората се
обявява за загубил сила предходен тълкувателен акт от момента на постановяване на новото
тълкувателно решение. Установеното ново тълкуване на правната норма следва да се
прилага от съответните органи, за които е задължително, по случаите, отнесени за
разрешаване от тях след постановяване на тълкувателното решение, както и по заварените
към съответната дата, но с действие занапред – в хипотезата, при която преди постановяване
на новото тълкувателно решение са се осъществили факти от значение за съществуващото
между страните правоотношение, породените от тях правни последици трябва да се
преценяват с оглед на тълкувателния акт, действащ към момента на настъпването им.
Производството по настоящото дело е инициирано на 16.05.2019 година – след приемането
на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година по тълкувателно дело № 1/2016 година на
ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, поради което съдът следва да
съобрази даденото с него разрешение относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение
7
за неимуществени вреди вследствие смъртта на техен близък.
Обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на
лица, извън кръга на визираните в Постановление № 4/1961 година и Постановление №
5/1969 година на Пленума на Върховния съд, се присъжда по изключение. Предпоставките
за прилагане на изключението са: 1. създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението; 2. действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни
житейски обстоятелства или ситуации привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна – такава, каквато се предполага да съществува
между починалия и лицата, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съобразно Постановление № 4 от 25.V.1961 година и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969 година на Пленума на Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за субектите, претендиращи
обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата, изброени в двете
постановления на Пленума на Върховния съд, в това число за братята и сестрите,
бабите/дядовците и внуците. При преценка на условията за присъждане на обезщетение е
необходимо да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията
между тези роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Формирането на заключение за особено близка връзка е обусловено
не само от формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, а и от
установяването на проявление на конкретни житейски събития, станали причина за
създаване на по-голяма от близостта, смятана за нормална за съответната родствена връзка.
Такива факти, относими към връзката между бабите/дядовците и внуците, са отглеждането
на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и други),
а за отношенията между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради
продължително отсъствие на родителите, работещи в чужбина.
Към момента на пътнотранспортното произшествие Й. Ю. Й. е бил на
седемнадесет години, а М. Ю. Й. – на двадесет и три години.
Пред първостепенния съд са разпитани свидетелите Х. А. М., който живее на
съпружески начала с М. Ю. Й., и С. Й. Й. – майка на М. Ю. Й., за отношенията между
последната и нейния брат, болките и страданията на М. Ю. Й. вследствие смъртта на Й. Ю.
Й..
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият състав смята, че не се установяват по категоричен начин особено
близка връзка между М. Ю. Й. и нейния брат; понесени от М. Ю. Й. болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и продължителност обичайните при загуба на такъв
родственик. Изложените в исковата молба обстоятелства, въз основа на които се претендира
8
присъждане на обезщетение, не сочат на житейска ситуация, станала причина за създаване
на изключителна връзка между брата и сестрата. М. Ю. Й. и нейният брат са израснали
заедно, в стабилна семейна среда, изпълнена с хармония и разбирателство. Взаимната обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост, на които се позовава М. Ю. Й., са
традиционни за българското общество отношения между брат и сестра. Не се твърди и не се
доказва специфичност на връзката, надхвърляща обичайните взаимоотношения между брат
и сестра. Обстоятелството, че двамата са живели заедно също не обосновава
изключителност на тяхната връзка. Й. Ю. Й. споделял повече със своята сестра, отколкото с
родителите си; М. Ю. Й. полагала грижи за брат си и го подпомагала за дребни неща; били
постоянно заедно, в една компания, но не се установяват обстоятелства, довели до създаване
на извънмерни и различни от традиционните отношения за брат и сестра, отгледани с любов
от своите родители. Обичайно е за българския бит и душевност брат и сестра да се обичат,
да контактуват помежду си и да се подкрепят. Душевните страдания на М. Ю. Й. при
узнаването за смъртта на нейния брат, промяната след кончината му (станала много
чувствителна, неразговорлива; не желаела да излиза; отдръпнала се от компанията си;
започвала за кратко работа и после се отказвала), честите посещения на гроба на Й. Ю. Й.,
мислите и сънищата за него, са нормално проявление на скръб вследствие смъртта на брат, с
когото приживе са поддържани близки и топли отношения. Предвид силната обич и
привързаност, които е изпитвала към своя брат, тя несъмнено е изживяла тежко внезапната
му и преждевременна смърт, понесла е морални болки и страдания по повод неговата загуба.
Няма данни в резултат от смъртта на брат си М. Ю. Й. да е имала психологични проблеми,
които да са налагали оказване на специализирана помощ и лечение (свидетелите Х. А. М. и
С. Й. Й. заявяват, че не е посещавала психолог), както и да е настъпила промяна в нейното
здравословно състояние. Не се установява при условията на главно и пълно доказване
съществуването на дълбока емоционална връзка на претендиращото обезщетение лице с
починалия, настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
По изложените съображения, съдът приема, че не се доказват конкретни
житейски обстоятелства или ситуации, станали причина за създаване на особено близка
духовна и емоционална връзка между Й. Ю. Й. и неговата сестра, необичайна за този вид
родствени отношения. Не се установява в правната сфера на М. Ю. Й. да са настъпили
неимуществени вреди, които да надхвърлят по интензитет и продължителност нормално
понасяните такива при загубата на брат. М. Ю. Й. не е активно материалноправно
легитимирана да получи обезщетение за твърдените неимуществени вреди от смъртта на
брат Й. Ю. Й.. С оглед липсата на основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди не следва да се обсъждат оплакванията във въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба относно размера на същото.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният от М. Ю. Й. против
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата 50 000 лева
9
(частична претенция от 200 000 лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, в резултат от смъртта на Й. Ю. Й. вследствие на пътнотранспортно
произшествие, станало на 10.03.2018 година по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с ДК № ВТ 74 ****, за който е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, е неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на
първостепенния съд. Решение № 1/11.01.2022 година по т. д. № 114/2019 година на Окръжен
съд Велико Търново в частта, с която ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“
(„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“
ЕАД) е осъдено да заплати на М. Ю. Й. сумата 20 000 лева – частичен иск от претенция за
200 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от смъртта на Й.
Ю. Й. от претърпяно пътнотранспортно произшествие на 10.03.2018 година, ведно със
законна лихва върху главницата от 10.03.2018 година до окончателното изплащане, е
неправилно, следва да се отмени на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и да се постанови друго
такова, с което да се отхвърли предявения от М. Ю. Й. против „Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата 20 000 лева (частична претенция от 200 000
лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от
смъртта на Й. Ю. Й. вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 10.03.2018
година по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с ДК № ВТ 74 ****, за
който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД,
като неоснователен и недоказан. Решение № 1/11.01.2022 година по т. д. № 114/2019 година
на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлена претенцията на М. Ю. Й.
против „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс
груп“ ЕАД по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от смъртта на Й. Ю. Й. вследствие на пътнотранспортно
произшествие, станало на 10.03.2018 година, за сумата над 20 000 лева до 50 000 лева
(частичен иск от 200 000 лева) е правилно и подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Решение № 1/11.01.2022
година по т. д. № 114/2019 година на Окръжен съд Велико Търново е неправилно в частите,
с които: ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ („Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД) е осъдено да заплати на адвокат С. Б.
сумата 678.20 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М.
Ю. Й.; ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ („Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД) е осъдено да заплати по сметка на
Окръжен съд Велико Търново сумите: 800 лева – държавна такса, 450 лева – разноски,
поради което следва да се отмени.
М. Ю. Й. следва да бъде осъдена да заплати на „Застрахователно еднолично
10
акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД сумата 400 лева – заплатена
държавна такса за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
М. Ю. Й. следва да бъде осъдена да заплати в полза на „Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД сумата 100 лева –
възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1/11.01.2022 година по т. д. № 114/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново В ЧАСТТА , с която ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“
(„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“
ЕАД) е осъдено да заплати на М. Ю. Й. сумата 20 000 лева (частичен иск от претенция за
200 000 лева) – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от смъртта на Й.
Ю. Й. от претърпяно пътнотранспортно произшествие на 10.03.2018 година, ведно със
законна лихва върху главницата от 10.03.2018 година до окончателното изплащане, вместо
което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ю. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. Долна
Оряховица, *******, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Старата църква“ 19 – адвокат С. Б.,
против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ 5, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата
20 000 лева (частична претенция от 200 000 лева) – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на Й. Ю. Й. вследствие на
пътнотранспортно произшествие, станало на 10.03.2018 година по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с ДК № ВТ 74 ****, за който е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1/11.01.2022 година по т. д. № 114/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново В ЧАСТТА , с която е отхвърлена претенцията на М. Ю. Й.
против „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс
груп“ ЕАД по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от смъртта на Й. Ю. Й. вследствие на пътнотранспортно
произшествие, станало на 10.03.2018 година, за сумата над 20 000 лева до 50 000 лева
(частичен иск от 200 000 лева).
ОТМЕНЯ Решение № 1/11.01.2022 година по т. д. № 114/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново В ЧАСТИТЕ, с които: ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“
11
(„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“
ЕАД) е осъдено да заплати на адвокат С. Б. Б. сумата 678.20 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. Ю. Й.; ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ („Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
иншурънс груп“ ЕАД) е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Велико Търново
сумите: 800 лева – държавна такса, 450 лева – разноски.
ОСЪЖДА М. Ю. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. Долна Оряховица, *******,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Старата църква“ 19 – адвокат С. Б., да заплати на
„„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ 5, сумата 400 (четиристотин) лева – заплатена държавна такса за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Ю. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. Долна Оряховица, *******,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Старата църква“ 19 – адвокат С. Б., да заплати в полза на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ 5, сумата 100 (сто) лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12