РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. ...... , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ......, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е.А.Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20205530103244 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.3 във връзка с ал.1, т.3 ГПК във връзка с
чл.9 от ЗПК.
Искът е предявен от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София срещу Ж. Ж. Т.
от гр........ С исковата молба се твърди, че на 06.12.2016г. страните са сключили Договор за
потребителски кредит №**********. По силата на договора ищецът е предоставил на
ответника сумата от 2750,00лв., а ответникът се е задължил да върне сумата със съответното
оскъпяване на 36 месечни вноски, всяка по 134,19лв. Ответникът е закупил и пакет от
допълнителни услуги на стойност 2485,80лв., като за издължаване на тази цена, месечната
вноска за погасяване на кредита нараства на 203,24лв. Ответникът е заплатил сумата от
общо 4165,00лв. Неизплатеният остатък от кредита възлизал на общо 3461,46лв. Поради
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, за което е изпратено уведомително писмо до ответника. Отделно от това срокът
на кредита е изтекъл на 02.01.2020г. Поради тази причина целият размер на кредита е с
настъпил падеж. За посочените суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №1019/2020г. по описа на РС-....... Съдът е
отхвърлил заявлението, като е дал указания на заявителя да предяви осъдителен иск на
основание чл.415, ал.3 във връзка с ал.1, т.3 ГПК. Това породило за ищеца правен интерес да
предяви настоящия осъдителен иск.
1
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 1631,29лв. – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски
кредит №**********/06.12.2016г., 473,13лв. – договорна лихва за периода от 02.10.2018г. до
03.09.2019г., 1060,23лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
296,81лв. – лихва за забава за периода от 03.02.2017г. до 03.09.2019г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата. Претендира и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът, в срока за писмен отговор не изразява становище по предявените искове,
не оспорва представените писмени доказателства, не прави доказателствени искания. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изразява становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №1019/2020г. по описа на РС-
......, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
1631,29лв. – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит
№**********/06.12.2016г., 473,13лв. – договорна лихва за периода от 02.10.2018г. до
03.09.2019г., 1060,23лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
296,81лв. – лихва за забава за периода от 03.02.2017г. до 03.09.2019г., както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото.
Съдът е отхвърлил заявлението, като е дал указания на заявителя да предяви осъдителен иск
на основание чл.415, ал.3 във връзка с ал.1, т.3 ГПК. Това обуславя за ищеца правния му
интерес от предявяване на настоящите искове.
От представените и приети като писмени доказателства копия на Искане за отпускане
на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Договор за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт №**********/06.12.2016г., Споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги от 06.12.2016г., Общи условия на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД към договор за потребителски кредит, Уведомление, Преводно нареждане от
06.12.2016г. – 2 броя, Погасителен план, се установява, че на 06.12.2016г. ответникът е
сключил договор за кредит с ищеца за сумата от 2750,00лв. С подписването на договора
ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване при
годишен процент на разходите от 49.90 % и годишен лихвен процент от 41.17 %, като
общата сума, която следва да върне възлиза на 4830,84лв. Сумата следвало да бъде
изплатена на кредитора на 36 броя вноски, всяка от които възлиза на 134,19лв. При
подписването на договора, ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги „Екстра“,
2
за което е договорено заплащането на възнаграждение в размер на 2485,80лв., разсрочено на
36 вноски по 69,05лв. Или общото задължение по кредита възлиза на 7316.64лв., което
следва да бъде погасено на 36 месечни вноски по 203,24лв. всяка, като срокът за погасяване
е 2-ро число на месеца.
Съгласно подписаната от ответника декларация, която е част от договора за кредит,
ответникът е запознат с Общите условия към договора и те са неразделна част от същия.
Отделно от това страните са подписали и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, който пакет всъщност е задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя по негово искане и при определени, лимитативно изброени условия в
Общите условия една или няколко от посочените в точките от едно до пет услуги –
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Подписан е и погасителен план.
Не се спори между страните, че част от отпусната сума е преведена за погасяване на
друго задължение на ответника, а на 06.12.2016г. сумата от 1976,08лв. е преведена на
ответника по посочена от него банкова сметка.
Съдът приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение
по сключения договор за кредит. По делото не се оспорва, че процесният договор е породил
желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателя е получил
предоставената му в заем сума. Не се оспорва и, че ответникът е изпаднал в забава, която е
станала основание за претендираната по заповедното производство предсрочна изискуемост
на кредита.
Видно от извлечението от сметката на ответника, същият е изпаднал в забава, поради
което ищецът е обявил цялото вземане за предсрочно изискуемо. По делото не бяха
представени доказателства за уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит, „В случай, че клиентът/солидарният длъжник просрочи една
месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/солидарния длъжник
уведомление, покана, предизвестие или други. В този случай страните могат допълнително
да договарят и различен начин за уреждане на отношенията си по ДПК.“ Съдът следва да
съобрази постановеното Решение №109 от 12.08.2019г. на ВКС по т. д. №636/2019г., II т. о.,
постановено по колективен иск, с което клаузата на чл.12. 3 от предходни общи условия на
ищеца по договори за потребителски кредит е била прогласена за неравноправна и
нищожна по смисъла на чл.143 във връзка с чл.146 от Закона за защита на потребителите в
частта „В случай, че КЛ/СД (клиентът/солидарният длъжник) просрочи една месечна
3
вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК
(договора за потребителски кредит) и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без
да е необходимо КР (кредиторът) да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие
или други.“ Въпреки, че предмет на производството са били предходни общи условия,
същата клауза е възпроизведена и в Общите условия, действащи и приложими към
настоящия договор за кредит. Макар ищецът да е небанкова финансова институция
постановките на т.18 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС са задължителни и за него. Задължително е предсрочната изискуемост на кредита да
бъде надлежно съобщена на ответника. По настоящото дело такова надлежно съобщаване
не е налице. Поради тази причина съдът приема за установено, че предсрочна изискуемост
на кредита не е настъпила. Съгласно Тълкувателно решение №8/02.04.2019г. на ОСГТК на
ВКС, по т.д. №8/2017г., е допустимо при предявен иск по реда на чл.422 от ГПК за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране
на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 410 ГПК.
В случая, тъй като предсрочната изискуемост на кредита не е била съобщена на
ответника, падежът на задължението е крайният срок на договора, а именно – 02.01.2020г.,
поради което дължим се явява целият остатък от кредита. Съгласно извлечението от
сметката на ответника същият е платил сума в размер на 4165,00лв. Остатъкът от
задължението по кредита е дължима.
Процесният договор съдържа всички изискуеми реквизити на договор за кредит. В
самия договор, а не в общите условия към него са посочени както размера на годишния
лихвен процент, така и на годишния размер на разходите. В подписания от страните
погасителен план са диференцирани за всеки месец размера на погасителната вноска, както
и какъв размер от главницата и какъв размер от лихвата се погасява. Съгласно чл.19, ал.4 от
Закона за потребителския кредит „Годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“
Размерът на законната лихва се изчислява като към основния лихвен процент се прибавят 10
пункта, което означава, че по процесния договор годишният процент на разходите не
надвишава максимално определения петкратен размер.
По изложените съображения съдът намира, че клаузите на процесния договор, с които
е определен годишният лихвен процент и годишният процент на разходите са действителни
4
и са породили желаните от страните правни последици.
Недействителна се явява клаузата за закупуване на пакет от допълнителни услуги.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът
обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие на
императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в споразумението за допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за няколко различни услуги. В чл.10а, ал.4 от ЗПК е
предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.“ В случая, в
договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се
събират съответните такси. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“
на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана
по време на действието на сключения между страните договор. Така с уговарянето на
допълнително възнаграждение в размер на 2485,80лв., всъщност се нарушава принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето - потребителят следва да заплати такса
за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава.
Следователно клаузата в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е
задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от
допълнителни услуги в размер на 2485,80лв. се явява нищожна, като противоречаща на
императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл. 10а, ал.3 и ал. 4
от Закона за потребителския кредит.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че ответникът дължи връщане единствено на
главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е в размер от 2750,00лв.,
ведно с възнаградителната лихва, уговорена в договора, или общо сумата от 4830,84лв.
Доколкото към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
ответникът е заплатил на ищеца обща сума в размер от 4165,00лв., то съдът приема, че
остава дължима сумата от 665,84лв.
Претендираната лихва за забава е обвързана с претендираната предсрочна изискуемост
на кредита. Тъй като предсрочна изискуемост не е настъпила, то лихва за забава за периода
от 03.02.2017г. до 03.09.2019г. не следва да бъде начислена.
Ответникът не е направил никакви възражения за извършени от него плащания на
претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени никакви
доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха изложени
и такива твърдения.
В производството по чл.415 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича
5
вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът
установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му. Ответникът не
ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по договора. Ето защо, съдът следва
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 665,84лв. – главница, както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до претендираните общо
3461,46лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че
ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова
тежест следва да възложат разноските, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е
представил списък с разноски за сумите: 69,23лв. заплатена държавна такса, 300,00лв.
юрисконсултско възнаграждение. Съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100,00лв. От общо
направените разноски в размер на 169,23лв. ответникът следва да заплати сумата от 33,00лв.
съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№
4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди
ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, съразмерно с
уважената част от иска в размер на 13,00лв. за държавна такса.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. Ж. Т., с постоянен адрес: гр......., ....., ЕГН ********** да заплати на
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, тел.: **********, представлявано
от Светослав Николаев Николов, Цветелина Г.а Станева и Ярослав Кжищоф Чулак, сумата
от 665,84лв. (шестстотин шестдесет и пет лева и 84 стотинки) – главница, представляваща
задължение по Договор за потребителски кредит №**********/06.12.2016г., законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявените искове за сумата над
присъдената до претендираните 1631,29лв. – главница, 473,13лв. – договорна лихва за
периода от 02.10.2018г. до 03.09.2019г., 1060,23лв. – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 296,81лв. – лихва за забава за периода от 03.02.2017г. до 03.09.2019г.,
като неоснователни.
6
ОСЪЖДА Ж. Ж. Т., с постоянен адрес: гр......., ........, ЕГН ********** да заплати на
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, тел.: **********, представлявано
от Светослав Николаев Николов, Цветелина Г.а Станева и Ярослав Кжищоф Чулак,
направените разноски по делото в размер на 33,00лв. (тридесет и три лева), представляващи
платената от ищеца държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска, както и направените разноски по заповедното производство за
държавна такса в размер на 13,00лв. (тринадесет лева), съразмерно с уважената част от
иска.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка: IBAN:
BG94BPBI79401057379002, BIC: BPBIBGSF, Юробанк България АД.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ......: _______________________
7