Решение по дело №16/2022 на Военно-апелативен съд

Номер на акта: 8
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Полк. Свилен Русев Александров
Дело: 20226000600016
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
Членове:полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ
полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
административно наказателно дело № 20226000600016 по описа за 2022
година
и с участието на прокурора полк. Красимир Колев,
образувано по протест на прокурор от Военно-окръжна прокуратура – С., срещу решение
№ 1/20.01.2022 г. по анд № 146/2021 г. по описа на Военен съд С..

С обжалваното решение обвиняемият ............. С. Я. Д. от в.ф. ..... - Б., е признат за невинен в
това, че на 10.06.2020 г. в 14.00 часа, в района на учебен център „.....“ на в.ф. .....– Я., поради
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност -
управление на бойна верижна машина ...., с рег. № ......., като ...... е нарушил т. 4.12. от Лек
многоцелеви верижен транспортьор влекач-техническо описание и инструкция за
експлоатация (Военно издателство, София-1980 г.) и т. 2.12.1. от Ръководство по управление
на бойни верижни машини (изд. на Министерство на отбраната, София-1996 г.), вследствие
на което прегазил ...... Р.А.П. от в.ф. ...... – Я. и ѝ причинил шест средни телесни повреди, и
на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК е оправдан по обвинението по чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
На основание чл. 190 ал. 1 НПК е постановено направените по делото разноски да останат за
сметка на държавата.
Съдът се е разпоредил с приложените към делото като веществени доказателства: 1 (един)
1
брой Работна карта от 4 (четири) картни листа с План за провеждане на тактическо занятие с
бойна стрелба с 1 и 2 механизирани отделения с peг. № ..../08.06.2020г.; 1 (един) брой
Списък на личния състав на 1 механизиран взвод от сборна механизирана рота, участващ в
тактическото занятие с бойна стрелба на 10.06.2020г. (приложение № 1 към документ с peг.
№ ..../ 08.06.2020г.) от 1 (един) лист; 1 (един) брой Пояснителна записка към плана за
провеждане на тактическото занятие с бойна стрелба с 1 и 2 механизирани отделения денем
(приложение № 2 към документ с peг. № ..../08.06.2020г.) от 3 (три) листа; 1 (един) брой
Пояснителна записка към плана за провеждане на тактическото занятие с бойна стрелба с 3
механизирано отделение нощем (приложение № 3 към документ с peг. № ..../08.06.2020г.) от
3 (три) листа; намиращите се на съхранение във военно формирование .....- Я. 1 (един) брой
7,62 мм автомат „.....“ с дървен приклад с номер ......с увреждания в долната част на ложата и
прохлузни следи по цевта и газовата тръбичка; 1 (един) брой празен пълнител за 7,62 мм
автомат „.....“ с прохлузна следа по него и 1 (един) брой шанцов инструмент лопата за
окопаване с метална и дървена част, с хартиен етикет на дървената дръжка с надпис
„Шансов инструмент, ... П., P. А., ..“, увредена в металната част, като е постановил след
влизане на решението в сила да се върнат на в.ф. .....– Я..
В протеста се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е
постановено в противоречие със събраните по делото в пълен обем съобразно нормите на
НПК доказателства, сочещи на безспорна вина на ..... Д..
В допълнителното изложение към протеста се сочи, че съдът неправилно е приел, че
правилата за движение, посочени в т. 4.12 от Лек многоцелеви верижен транспортьор влекач
- техническо описание и Инструкция за експлоатация /Военно издателство, София – 1980 г./
и в т. 2.12.1. от Ръководство по управление на бойни верижни машини /изд. на
Министерство на отбраната, София-1996 г./, не са годни да обосноват нарушения на
обвиняемия при управление на бойната машина и не съдържат правила и указания за
действията му спрямо другите бойни машини и личен състав при провеждане на занятие.
Прокурорът заявява, че тези два поднормативни акта, съдържащи общи разпоредби, се
използват и при обучението на водачи на тежки машини, но съдът е стеснил приложното
поле на правилата им, свеждайки ги единствено до такива с оглед запазване на техниката,
но не и за запазване живота и здравето на участниците в учебното занятие.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което обвиняемият бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като на основание чл. 78а НК бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание
„Глоба“.
Срещу жалбата не е постъпило възражение от обвиняемия и неговия защитник.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста като
законосъобразен и мотивиран с допълнителните изложения към него.
Алтернативно пледира за отмяна на решението и връщане делото на ВОП - С. за
допълнително разследване, тъй като по делото има достатъчно доказателства за извършени
2
престъпления от общ характер от други длъжностни лица от в. ф. ...... – Я.. Заявява, че
връщането на делото на ВОП – С. се налага за събиране на тези доказателства и повдигане
на ясни, точни и конкретни обвинения на виновните военнослужещи, които не са предадени
на съд и нямат повдигнати обвинения, а въззивният съд може да потвърди оправдателното
решение само ако няма доказателства за извършено престъпление. Съгласно чл. 212, ал. 2 и
чл. 216, ал. 2 от Устава на въоръжените сили на РБ, командирът на отделение е
непосредствен началник на личния състав от отделението, а командирът на взвод пряк
началник. Според „Пояснителна записка“ към План за провеждане на техническо занятие с
бойна стрелба, командирът на отделение ...... К. и командирът на взвод ...... И.Г., който е бил
ръководител на занятието, са имали и конкретни задачи при провеждането му и са познавали
терена, местоположението на укритието, местоположението на окопите, включително и
този на пострадалата и конкретните задачи на личния състав, което не е било известно на
......, който не е имал ръководни функции. В показанията си свидетелят ...... Г. е заявил, че
когато е слязъл от бойната машина е разпоредил на командира на отделението …… К. да си
подведе машината, но последният не е изпълнил тази заповед. Т.е., има доказателства за
извършено престъпление по чл. 372 от НК. ...... Г. и ...... К. са знаели, че според плана за
провеждане на учението обвиняемият Д. е следвало да управлява машината само със
затворени люкове; че е имал видимост единствено през призмите на машината; че
първоначалните следи от преминаването на машината към укритието са в непосредствена
близост до окопите на .....те, а след изграждане на маскировката части от нея са върху тези
следи, което би наложило машината да се отклони към окопите, а ...... не е знаел за
местонахождението им.
Защитникът на обвиняемия адвокат Й. счита, че протестът е неоснователен и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, мотивирано, ясно и
постановено при така установената фактическа обстановка. Заявява, че двата документа -
Ръководството по управление на бойни верижни машини и Инструкцията за експлоатация
на лек многоцелеви верижен транспортьор влекач, са поднормативни административни
актове и в материалите по делото и в протеста не се сочи към кой закон са относими и кои
законови положения се уреждат с тях. Твърди, че не е налице обективният признак за
престъплението, в което е обвинен Д., а се касае за случайно деяние. Заявява, че от
пледоарията на прокурора от Военно – апелативна прокуратура е установил, че към
доверителя му няма обвинителна теза, а такава има към други длъжностни лица, които не са
предмет на настоящето производство.
Обвиняемият поддържа защитника си и моли съда да потвърди решението. Твърди, че с
действията си е изпълнявал заповед на командира си и че е невинен.
Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен
акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е приел следната фактическата обстановка:
3
Обвиняемият ........ С.Д. е постъпил на военна служба на 10.06.2006 г., като е заемал
различни длъжности. Към инкриминираната дата е заемал длъжността „...... във второ
механизирано отделение на първи механизиран взвод от първа механизирана рота“ на в. ф.
.....– Я., а от 01.07.2021 г. е бил приведен на военна служба във в.ф. ..... – Б. на длъжност
„Специалист по комендантско-охранителна дейност“. По време на службата си участвал
активно в учебния процес. Изпълнявал в срок поставените му задачи и полагал
необходимите грижи за повереното му оръжие. Показвал умение за работа в колектив, не
влизал в пререкания с колегите, командирите и началниците си. По време на службата си е
поощряван шест пъти с „Благодарност“ и веднъж наказан със „Забележка“. Неосъждан.
Притежава свидетелство за правоуправление на машина „....“ № ....., издадено на 21.09.2004
г. от поделение .....- П. /л.93-94, т. 2 ДП/.
Съгласно заповед № ...../08.06.2020 г. на командира на 42 механизиран батальон, на
10.06.2020 г. следвало да бъде проведено тактическо занятие с бойна стрелба на учебен
център (УЦ) „.....“, в което да участват механизираните отделения от 1 механизиран взвод на
сборна механизирана рота на военно формирование ...... - Я.. За старши ръководител на
стрелбата бил назначен свидетелят .......... И.П. Г.. В изпълнение на задълженията си по
подготовка на занятието, .......... Г. изработил работна карта-план с per. № ..../08.06.2020 г. за
провеждане на занятието с първо и второ механизирани отделения на първи механизиран
взвод /Плик с веществени доказателства/. Темата на занятието била „Отделението в
отбрана“, като към плана били приложен и списък на личния състав, участващ в
тактическото занятие - приложение № 1. Били приложени и пояснителни записки -
приложения № 2 и 3, като приложение № 2 касаело дневно занятие с първо и второ
отделения, а приложение № 3 – нощно занятие с трето отделение. Според изготвения
разчет, времето за провеждане на занятието с първо механизирано отделение било
предвидено за периода 08.00 - 12.15 часа на 10.06.2020 г. Второ механизирано отделение
било в състав от шест военнослужещи /Приложение № 1 плик с ВД/: командир на
отделението – свидетелят ...... Г.Н. К., ..... - свидетелят .......... Б.А.З., ..... - свидетелите .... П.
Г. А. и .... Р. А. П., ....... - свидетеля ........ С.М.С.и ...... на верижна бойна машина „....“, с per.
номер ....... – обвиняемият ........ Д.. Отделението следвало да проведе занятие от 12.20 часа
до 16.30 часа на 10.06.2020 г. Планът бил утвърден от свидетеля ..... И.Ж.П. в качеството му
на командир на сборна механизирана рота.
На 10.06.2020 г., преди началото на тактическото занятие, ..... И.П. запознал личния състав с
набелязаните в плана за занятието въпроси, включително и с мерките за безопасност.
Занятието с първо отделение било проведено и приключило съгласно плана В 12.30 часа
започнало занятието с второ механизирано отделение. Личният състав заел района за
разполагане, като обвиняемият подходил с управляваната от него машина към укритието за
същата. По напътствия, давани със знаци с ръце от командира на отделението, Д. въвел
машината в укритието. След заемане на района за разполагане, личният състав предприел
дейности, свързани с извършване на мероприятия по инженерното оборудване и маскировка
на укритието за бойната машина, довършителни работи и маскировка на окопите на .....те, а
4
след това и подготовката на въоръжението за водене на бойни действия. Обвиняемият
работил по маскиране укритието на машината, свързано със забиване на колове и елементи
от укрепването на мрежата и поставянето на самата мрежа. Той знаел, че двамата ..... от
отделението - …….. А. и П., имат окопи в близост до укритието на машината, които следва
да бъдат маскирани за да са трудно забележими, но не бил уведомен къде точно са
разположени окопите и не знаел тяхното местонахождение.
След приключване на дейността по маскировката, командирът на отделението ...... Г. К.,
подавайки сигнали с ръце, подвел верижната бойна машина за излизане напред от укритието.
В този момент в машината се намирали ...... ........ С.Д. и ....... С.. След излизането от
укритието в машината се качили командирът на взвода .......... И.Г., командирът на
отделението ...... Г. К. и ..... ........ Б.З.. В района за разполагане на отделението останали само
.....те .... П. А. и .... Р. П., които продължили работата по маскировката си. Бойната машина
се придвижила до мястото за извършване на рекогносцировка на бойните действия и след
получаване на бойната заповед се отправила обратно към района за разполагане на
отделението, където пристигнала в 14.00 часа. По разпореждане на .......... И.Г., обвиняемият
спрял управляваната от него машина в близост до командно-наблюдателния пост на
командира на взвода. Там слезли свидетелите .......... Г., ...... К. и ........ З., а в машината
останали ........ Д. и ............... С.. .......... Г. разпоредил на ...... К. да си подведе машината към
укритието. Последният подал сигнал с ръка на обвиняемия да тръгва, като не го подвел, а
отишъл да получава от старшината на ротата лични защитни комплекти. След като възприел
подадения от командира на отделението сигнал Д. потеглил към укритието на машината.
Тъй като според изискванията на плана на занятието люковете били затворени, двамата с
.......а ........ С. извършвали наблюдение на маршрута единствено през призмите на машината.
.....те .... П. А. и .... Р. П. чули двигателя на машината и след като разбрали, че същата се
насочва към укритието си, се отправили към окопите си. Обвиняемият управлявал машината
по първоначално оставените от нея следи при заемане на района за разполагане, като първо
минал покрай окопа на .... А., която през цялото време наблюдавала движението ѝ.
Наближавайки укритието, той забелязал върху старата следа метално колче от
конструкцията на маскировъчната мрежа и предприел маневра завиване надясно с цел да го
заобиколи и да не събори мрежата. Маневрата налагала дясната верига на машината да
премине през малка височина и през храст с диаметър 2 метра. Заради височината и
растителността, Д. нямал видимост към пространството зад храста. Непосредствено зад
този храст и в невидимата за него от мястото на водача зона, бил разположен окопът на ....
Р. П., която в момента се намирала в него в позиция легнала по корем. .... П. чувала
двигателя на машината и по звука му се ориентирала за местоположението й, но не водела
визуално наблюдение към нея. Окопът й бил правоъгълен, с ширина 55-60 сантиметра,
дължина 165 сантиметра и дълбочина 12 сантиметра. Когато обвиняемият предприел
маневрата за завиване и заобикаляне на металното колче, бойната машина преминала през
храста, а след това и през окопа на .... П.. Щом осъзнала, че машината преминава през храста
и се насочва към нея, П. се опитала да се изправи и да избегне съприкосновението, но не
успяла. Машината преминала през дясната част на тялото й, като контактувала с металната
5
част на оръжието и сапьорната й лопатка, и продължила движението си. Дочувайки звука от
триене на метал в метал от частите на машината и металните части на автомата и лопатката,
обвиняемият спрял на 10 метра след преминаването през храста. .... П. изпитвала силни
болки по тялото си и викала за помощ, на което незабавно се отзовали обвиняемият и
свидетелите ........ С. С., ..... И.П., .......... И.Г., .......... Г.М., ...... Г. К., ...... Р.Ц., ........ П. П.-С.,
........ Н.Ч., ........ Б.З. и .... М.М.. Медицинската сестра Ц. се обадила от мобилния си телефон
на телефонен номер за спешни повиквания 112 и съобщила за случилото се, след което
оказала първа медицинска помощ на пострадалата. На място пристигнал и екип от ЦСМП -
Я., който също й оказал медицинска помощ, след което .... П. била транспортирана до
Спешно отделение на МБАЛ „.......“ АД - град Я..
Съгласно заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, което съдът е възприел изцяло, в резултат на съприкосновението на ходовата
част на машината .... с тялото на пострадалата, на .... Р. П. били причинени шест групи
увреждания, както следва: травматичен шок от множество телесни увреждания; счупване на
тялото на раменната кост на дясната ръка в областта на границата между горна и средна
трета; счупване на раменната кост на дясната ръка в нейния долен край в областта на двата
кондила; счупване на горния край на лъчевата кост на дясната ръка; множество двустранни
счупвания на кости, изграждащи тазовия пръстен и счупване на тялото на бедрената кост на
десния крак в областта на нейната средна трета.
Петте групи счупвания са довели до трайно затрудняване движенията на десния горен
крайник и на двата долни крайника. Поради масивните кръвонасядания и хематоми и
травматичния шок те са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота на
пострадалата, като всяка от шестте групи увреждания поотделно съставлява средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
При тази фактическа обстановка съставът на Военен съд С. е приел, че обвиняемият не е
допуснал вменените му нарушения на цитираните от прокурора текстове, както и други
нарушения при управление на бойната машина; че не е действал в нарушение на правно
регламентиращите дейността му документи, залегнали в длъжностната му характеристика;
че не е нарушил плана на занятието и е изпълнил точно дадените му разпореждания и
заповеди; че е направил всичко зависещо от него за безопасно изпълнение на задачите и в
случая се касае за случайно деяние по см. на чл. 15 НК.
Военно-апелативният съд в настоящия си състав, намира развитите в протеста и
допълнителните изложения към него доводи за неоснователни. Всички те са били поставени
на вниманието на първоинстанционния съд и в мотивите на присъдата им е даден
изчерпателен отговор.
Атакуваното решение е правилно и законосъобразно по следните съображения:
На първо място, нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на постановлението по
чл. 375 НПК от 29.11.2021 г. на прокурора, с което делото е внесено във Военен съд С. с
предложение за освобождаване от наказателна отговорности налагане на административно
6
наказание по чл. 78а НК, се съдържат данни за това с кои свои действия обвиняемият е
нарушил посочените текстове от двете издания, и по този начин е осъществил състава на
престъплението по чл. 134, ал. 1 НК. На стр. 3 от постановлението буквално е записано:
„При маневрата за завиване и заобикаляне на металното колче, бойната машина преминала
през храста, а след това и през окопа на .... П.….Машината преминала през дясната част на
тялото й и продължила движението си, след което спряла на 10 метра от храста….“ На стр.
4, трети абзац прокурорът е отбелязал: „…От обективна страна изпълнителното деяние е
било осъществено от обвиняемия при нарушение на правилата за движение на т. 4.12 от Лек
многоцелеви верижен транспортьор влекач - техническо описание и инструкция за
експлоатация /Военно издателство, София – 1980/, съгласно която при движение през храсти
скоростта се намалява и внимателно се наблюдава дали няма скрити отпред пънове, ями,
оврази, издатини и др…. и на т. 2.12.1. от Ръководство по управление на бойни верижни
машини /изд. на Министерство на отбраната, София-1996/, съгласно която преди
преодоляване на препятствия се провежда разузнаване с цел да се прецени възможността за
тяхното преодоляване и да се набележи пътя за подхождане на машината…“.
Задължение на прокурора е в мотивираното си постановление да посочи времето, мястото и
начина на извършване на престъплението, за което Д. е обвинен, както и да обоснове
причинната връзка между конкретните нарушения на разпоредби и настъпилия вредоносен
резултат. Формалното посочване на нарушените разпоредби от двете издания е довело до
нарушаване правото на защита на ........ Д., тъй като не му е дадена възможност да узнае за
кои свои действия е обвинен.
Съдебната практика е константна, че с оправдаването на обвиняемия в най – пълна степен се
реализира правото му на защита, поради което не се налага нарушението при изготвяне на
постановлението да бъде отстранявано при евентуално ново разглеждане на производството.
Въззивният съд намери, че при разглеждането на делото по реда на глава 28 НПК не са
допуснати нарушения на процесуалните правила.
На досъдебното производство и на съдебното следствие пред основния съд са събрани
всички възможни и необходими за установяване на обективната истина доказателства, които
са обсъдени задълбочено, всестранно, обективно и точно от съда. Мотивите са изготвени
съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Първоинстанционният съд е изяснил напълно
обстоятелствата по чл. 102, т. 1-3 НПК. Посочил е доказателствата, на които се е позовал
при постановяването на решението си и е изложил обосновани доводи при разбора на
доказателствената съвкупност, с което е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3
НПК. Събраните на досъдебното производство и част от тях проверени в хода на съдебното
следствие доказателства са дали възможност на съда правилно да оформи вътрешното си
убеждение, отразено в мотивите, в които по убедителен начин е отговорено на въпросите по
чл. 301, ал. 1, т.т. 1, 2, 11 и 12 НПК. Същевременно мотивите са аналитични и позволяват на
страните и на контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано
вътрешното убеждение на съда.
Приетата от съда фактическа обстановка съвпада с фактическите положения от
7
постановлението на прокурора, не се оспорва от страните и се възприема изцяло от
настоящия състав.
За да постанови решението си основният съд правилно се е позовал на трайната съдебна
практика - ППлВС № 2/27.IX.1979 г., /изм. с ППлВС № 7/ 6.VII.1987 г./, че разпоредбата на
чл. 134 НК е бланкетна норма, която препраща към друг нормативен или поднормативен
акт, конкретизиращ дължимото поведение на виновния и съдържанието на признаците на
престъпния състав. Бланкетната норма обаче може да бъде конкретизирана с ненормативни
правила само ако задължението за тяхното спазване е предвидено в нормативен акт /виж
Решение № 622/09.03.2004 г. по н.д. 476/2003 г. 1-во н.о./.
Съгласно указанията, дадени в т. 4 на ППлВС № 2/27.IX.1979 г., правно регламентирана
дейност или занятие е тази, за упражняването на която се изискват специални знания или
опитност; в нормативен акт да има установен ред, по който може да се получи
подготовката/квалификацията /школа, курс, учебно заведение и др./; придобитата
подготовка/квалификация да е проверена от компетентен орган /изпитна комисия, назначена
по установения от закона ред/; за упражняването на съответната дейност или занятие лицето
да има издадено разрешение. Посочените изисквания са дадени кумулативно.
За да е осъществен от обективна страна съставът на престъпление по чл. 134 НК се изисква с
поведението си деецът да е нарушил конкретна норма от действащ нормативен или
ненормативен акт, който урежда безопасното упражняване на правно регламентираното
занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност и с това да е
причинил предвидения в закона обществено опасен резултат.
От субективна страна това престъпление може да бъде извършено само по непредпазливост
в двете й форми, независимо дали нарушенията на съответните правила са извършени
умишлено или по непредпазливост, щом като деецът не е искал или не е допускал
настъпването на противоправния резултат.
При немарливото изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, лицето притежава необходимите знания и
опит, но не се е съобразил със следващите се правила за упражняваното занятие или дейност
и ги е нарушил.
За военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили /ЗОВС/ съществуват
закони, правилници, наставления, наредби, устави и др., които безспорно са нормативни
актове. Те въвеждат за тях две основни категории задължения – общи задължения,
произтичащи от статута им на военизирани лица, и специални задължения, свързани с
непосредственото изпълнение на службата им. Чрез специалните задължения се
материализират служебните функции и задачи на Министерството на отбраната. За
условията и начина на изпълнение на тези задължения съществуват закони и ведомствени
нормативни актове, като правната регламентация в тях е максимално конкретна и детайлна.
Те регламентират съдържанието и параметрите на всяка специална дейност в МО. Горното
означава, че при изпълнението на функционалните задължения се осъществява
8
професионалната дейност на военнослужещите. На практика това са задълженията на
съответните длъжностни лица при въоръжените наряди, бойните дежурства, ученията,
бойните занятия и др. Посочените дейности, освен че са правно регламентирани, във всички
случаи съставляват изпълнение на конкретни задължения по служба, които по естеството си
са източник на повишена опасност /виж Решение № 95/19.10.1992 г. по н.д. № 68/1992 г. ВК
и Решение № 110/15.12.1993 г. по н.д. № 108/1993 г. ВК/.
По настоящото дело е безспорно, че при управляването на верижната машина .... по време
на провежданото тактическо занятие с бойна стрелба обвиняемият е изпълнявал занятие,
източник на повишена опасност, т.е. действия, изискващи специални знания и опит, и е
лице, което може да бъде субект на престъпление по чл. 134, ал. 1 НК. От приложеното на л.
93-94, т. 2 ДП Свидетелство за правоуправление на машина „....“ № ....., издадено на
21.09.2004 г. от поделение .....– П. е видно, че той е придобил квалификация за
правоуправление на такава машина, която е била проверена и удостоверена по съответния
ред.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че вменените на обвиняемия от
прокуратурата правила на т. 4.12. от Лек многоцелеви верижен транспортьорвлекач -
техническо описание и инструкция за експлоатация /Военно издателство, София-1980/ и на
т. 2.12.1. от Ръководство по управление на бойни верижни машини /изд. на Министерство на
отбраната, София-1996/ не са правила от нормативен акт. Те не са правила и от
поднормативен акт, годен да породи задължение за спазването му по см. на чл. 134 НК, тъй
като задължението за тяхното спазване не е предвидено в нормативен акт. Освен това, в
постановлението си прокурорът не е посочил дали и в кой нормативен акт е предвидено
спазването от обвиняемия на конкретните правила от двете издания, към кой нормативен акт
са относими и кои законови положения се уреждат с тях.
Тези издания не са посочени и в Длъжностната характеристика за длъжността
„………………..“, каквато длъжност е заемал обвиняемият към инкриминираната дата - л.
84-87, том 3 ДП. Същите представляват обучителни материали за техническите
възможности на машината и за начина на нейното експлоатиране, за да се избегне
причиняване на технически повреди. Всяко от изданията не съдържа указания и правила за
действия на механик -водача спрямо други бойни машини и личен състав при провеждане на
занятие. Не съдържа правила за това какво трябва да е поведението на водача при
преминаване през местност, където има замаскирани укрития и стрелкови окопи; дали той
следва да бъде подведен между укритията от запознат с местонахождението им
военнослужещ, или да бъде ръководен от военнослужещ, разполагащ с карта на местността с
укритията и др.
Законосъобразен е и изводът на съда, че с действията си ........ Д. не е допуснал нарушение на
тези правила.
В „Общите указания“ на изданието „Лек многоцелеви верижен транспортьор влекач -
техническо описание и инструкция за експлоатация“ /Военно издателство, София-1980/
изрично е посочено, че „Експлоатацията на транспортьора се заключава в използването,
9
техническото обслужване, съхраняването и поддържането му в поС.на техническа
изправност“. В т. 4 са указани Правилата за движение на транспортьора, а в цитираната от
прокурора т. 4.12 е указан начинът на „Управление на транспортьора влекач в гористо-
блатиста местност“. В настоящия случай няма движение на машината през гористо –
блатиста местност, от което следва, че изискването на т. 4.12 „При движение през храсти
скоростта се намалява и внимателно се наблюдава дали няма скрити отпред пънове, ями,
оврази, издатини и др….“ дори е неотносимо към управляваната от обвиняемия машина.
В „Увода“ на изданието „Ръководство по управление на бойни верижни машини“ /изд. на
Министерство на отбраната, София-1996/ изрично е отбелязано, че това ръководство е
предназначено за обучение на механик – водачи на БТТ в Българската армия; че в него са
включени въпроси по особеностите по управление на БМП /..../, мерките за безопасност и
безаварийност при управление на верижни машини, и че учебникът следва да служи като
ежедневно ръководство при обучение на механик – водачите. Раздел втори на изданието е
озаглавен „Правила за кормуване с бойни верижни машини“, а т. 2.12 „Преодоляване на
препятствия“. Там е посочено, че препятствията и ограничените проходи обикновено се
намират под въздействие на противниковия огън, както и че подхождането към
препятствието и отдалечаването от него се извършват на максимално възможни скорости.
Изрично е отбелязано, че „Машината не се спира пред препятствието, до него и зад него“.
От съдържанието на точка 2.12 следва изводът, че в този учебник под „препятствие“ се имат
предвид „дълги стръмни нагорнища“ - т. 2.12.2; „къси стръмни нагорнища“ - т. 2.12.3;
„нагорнище“ - т. 2.12.4; „противотанков ров“ - т. 2.12.6; праг в нагорнище - т. 2.12.7; праг в
надолнище - т. 2.12.8, и др. от този вид. От горното следва, че точка 2.12 също е неотносима
към настоящия случай, тъй като при преминаването си през храста, а след това и през окопа
на .... Р. П. обвиняемият не е преодолявал препятствие по см. на това издание.
Тъй като по делото не се установи обвиняемият ........ Д. да е нарушил определено правило
или норма от съответен нормативен акт или поднормативен акт и това нарушение да е в
причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, той законосъобразно е признат за
невинен и е оправдан по обвинението по чл. 134 ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В съответствие с т. 6 от ППлВС № 2/27.IX.1979 г., /изм. с ППлВС № 7/06.VII.1987 г./,
основният съд правилно е обсъдил дали съставомерният резултат не се дължи на проявена
от ........ Д. обикновена непредпазливост и законосъобразно е приел, че с действията си той
не е осъществил състава на престъпление по чл. 133 НК.
За съставомерността на деянието по чл. 133 НК трябва да се констатира, че деецът е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици и да не ги
допусне. При липса на всички елементи на непредпазливата вина, взети заедно, е налице
случайно деяние по см. на чл. 15 НК.
Видно от протокола за оглед и фотоалбума към него, движението на машината се е
осъществявало без път и обозначения на маршрут за движение; през гъста и висока около
0.70 м трева и множество храсти с височина около 2 метра, които прикривали окопите на
10
.....те. Окопите и .....те са били и допълнително маскирани. Храстът, зад който се е намирал
окопът на .... П. е бил с диаметър около два метра и височина около 2 метра, а самият окоп
се е намирал зад храста. Тук следва да се подчертае и обстоятелството, че мястото на мерач
– оператора в машината е отпред вдясно, а на механик – водача отпред вляво, при което
именно мерач – операторът е този, който е имал по – добра възможност евентуално да
забележи окопа на .... П..
Съгласно чл. 216 ал. 2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ
/УВСВСРБ/ командирът на отделение е непосредствен началник на личния състав на
отделението. ........ Д. е изпълнил точно и съгласно чл. 140 УВСВСРБ отдадената му устно от
неговия непосредствен началник - командира на отделението свидетеля ....... К. заповед да
подведе самостоятелно и без указания отвън машината към укритието. Той е бил длъжен да
изпълни заповедта, тъй като тя не му е налагала извършване на очевидно престъпление по
см. на чл. 142, ал. 2 УВСВСРБ. Планът на занятието е определял правилата за придвижване
в района съобразно изпълнение на поставените задачи и съгласно този план обвиняемият не
е бил длъжен и не е знаел местонахождението на .... П.. С оглед характера на занятието той е
бил длъжен да управлява машината при затворени люкове и чрез наблюдение само през
призми. При тези условия обвиняемият е наблюдавал внимателно терена, подхождал е по
старите си следи и ги е напуснал единствено, за да заобиколи част от маскировката на
укритието и да не го повреди. Докато .....те и окопите им са били маскирани и трудно
забележими, управляваната от него бойна машина е била видима за всички намиращи се в
района военнослужещи, а по шума от работещия й двигател и ходовата част, всеки е могъл
да се ориентира за нейното местонахождение.
По този начин с действията си ........ Д. не е нарушил плана на занятието и отдадената му
заповед и е направил всичко зависещо от него за безопасното й изпълнение. По заповед на
командира на взвода той е отсъствал от района на разполагане за около 50-60 минути и не е
бил уведомен през това време какви задачи са изпълнявали .....те и къде следва да се намира
.... П. при изпълнението им.
Основният съд правилно е кредитирал обясненията на обвиняемия в хода на съдебното
следствие, които са последователни и непротиворечиви, подкрепят се от другите
доказателства и не се оспорват от страните.
Обясненията му, че не е знаел местоположението на окопите на .... П. А. и .... Р. П., тъй като
не е присъствал на учебния център „.....“ предния ден преди занятието, когато те са си ги
изкопали, се подкрепят от показанията на свидетелите ........ С. С. и ........ Б.З..
…………. на машината ........ С. заявява в показанията си от 22.01.2021 г. на л. 42, т. 1 ДП, че
в деня преди занятието са ходили на учебния център той, свидетелките .... П. А., .... Р. П. и
...... Г. К. и тогава са подготвили окопите на .....те. В показанията си на л. 41, т. 1 ДП той
обяснява, че окопите на .....те не се обозначават с някакви знаци; че не знае да има правило
...... на машината да знае къде са окопите на хората и че той лично не е знаел къде се намира
окопът на .... П..
11
........ З. също потвърждава, че на 09.06.2021 г. са били на учебния център и тогава са си
подготвили окопите.
С показанията си на л. 49, т. 1 ДП командирът на взвода .......... И.Г. потвърждава
обясненията на обвиняемия, че на 09.06.2021 г. не е ходил на учебния център с другите
членове на отделението, а „…Окопа на машината е избран от предходни учения…“.
Вярно е приетото, че командирът на отделение ..... К. не е уведомил обвиняемия преди
тръгването за укритието за евентуалните опасности при придвижването, макар че е знаел, че
окопите на .....те са в непосредствена близост до укритието на машината и до следите от
първоначалния й подход. К. не е проследил движението на машината, за да се убеди, че тя
няма да се насочи именно към окопите или ако се насочи - да предупреди автоматчика или
......, който не е виждал през призмите пострадалата .... П., за възникналата опасност.
Обвиняемият не е разполагал с карта, по която да се ориентира за разположението на
окопите, а с такава е разполагал .......... Г..
Обстоятелството, че обвиняемият не е знаел къде се намира окопът на .... П. се потвърждава
косвено и от показанията на .... А., която заявява, че след инцидента обвиняемият е бил
притеснен и е казал, че изобщо не е видял .... П. – л. 37 гръб, т. 1 ДП.
Основният съд правилно е отбелязал в мотивите си, че съгласно т. II от Длъжностната
характеристика за длъжността „………….“, ........ Д. не е имал ръководни функции и е бил
пряко подчинен на командира на ротата и неговия заместник. Според „Пояснителна записка
към план за провеждане на ТЗ с БС…“ – приложение 2 (плик с веществени доказателства),
командирът на отделение и командирът на взвод, който е бил ръководител на занятието, са
имали конкретни задачи при провеждането му и са познавали терена, местоположението на
укритието, окопите и задачите на личния състав, което не е било известно на ...... на бойната
машина.
От показанията на командира на взвода свидетеля .......... Г. на л. 46, т. 1 ДП се установява, че
след слизането си от бойната машина той е разпоредил на командира на отделение -
свидетеля ...... К. да си подведе машината към укритието, който вместо да стори това е отдал
чрез подаване на знак с ръка на обвиняемия заповед сам да се придвижи до укритието.
Горното се потвърждава от показанията на ..... К. на л. 55 гръб, т. 1 ДП, че след като слезли
на бариерата той и ……. Г. казали на водача да тръгва, но поради силния шум от работещия
двигател на машината ...... не е могъл да ги чуе, поради което той му отдал с ръка
разпореждане да тръгва към укритието на машината.
В показанията си на л. 47-гръб, т. 1 ДП .......... Г. обяснява, че окопите са били скрити и
тяхното разположение на местността по никакъв начин не се отбелязвало чрез знаци или
символи; че командирът на отделение е трябвало да подведе машината и да насочва водача
откъде да мине и да заеме окопа в изходния район, тъй като именно той е знаел точно къде
се намират окопите на .....те и не е трябвало да подвежда машината през тях.
Председателят на комисията, извършила служебна проверка по случая – свидетелят ..... П.П.
на л. 62-гръб, т. 1 ДП заявява, че командирът на отделението, който е и старши на машината,
12
трябва винаги да я подвежда при излизането й от окопа, при подхождане и при влизане в
окопа; че в случая машината е била в бойно положение и механик – водачът не е имал
достатъчна видимост.
От заключението на Комплексната медицинска и автотехническа експертиза се установява,
че пострадалата е била в „мъртвата зона“ на видимост за водача на .... и той не е имал
практическа възможност да я възприеме и съответно да извърши каквито и да е предпазни
мерки.
Поради всичко изложено въззивният състав споделя извода на основния съд, че се касае за
„случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 НК за обвиняемия ........ Д.. Като водач на бойна
верижна машина .... той не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне
настъпването на обществено опасните последици. Поведението му не е виновно, тъй като се
е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност, която е осъществявал при
управлението на машината; изпълнил е точно отдадената му от непосредствения му
началник заповед да подведе сам машината към укритието и са били налице условия, при
които е бил поставен в невъзможност да предотврати настъпването на обществено опасните
последици.
От субективна страна липсват съображения, които дават основание да се приеме, че той е
бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасния резултат.
Първоинстанционният съд правилно не се е произнесъл по отношение на евентуални
нарушения от други длъжностни лица. Съгласно чл. 127, т. 3 от Конституцията на РБ и чл.
46, ал. 1 НПК единственият орган, който повдига и поддържа обвинение за престъпления от
общ характер е прокурорът. Съдът няма правомощия да указва срещу кои лица да бъде
насочено обвинението. Процесуалната дейност на съдебните органи е очертана и ограничена
в рамките на обвинителния акт, в случая на постановлението на прокурора по чл. 375 НПК.
Точно в тези параметри се е развила процедурата по настоящото производство. Тя правилно
е съсредоточена само върху дейността на обвиняемия и нейната наказателна
съставомерност.
Неоснователно е искането на прокурора в съдебно заседание пред настоящата инстанция за
отмяна на решението и връщане делото на Военно-окръжна прокуратура С. за привличане
към наказателна отговорност на други длъжностни лица от в. ф. ...... – Я.. Очевидно от
вниманието на прокурора е убягнало обстоятелството, че с измененията на НПК, обн. ДВ,
бр. 44/2018 г. въззивната инстанция няма правомощие след отмяна на присъдата да върне
делото на прокурора. Освен това, видно от материалите по делото, наказателното
производство по ВДП № 10/1006.2020 г. по описа на РС „ВП“- С. е започнато на 10.06.2020
г., приключено е на 08.09.2021 г. с предявяване на материалите на обвиняемия и неговия
защитник и е внесено от прокурора във Военен съд – С. с постановление по чл. 375 НПК на
29.11.2021 г., т.е достатъчен срок, в който органите на досъдебното производство да решат
срещу кого да бъде повдигнато обвинение за причинения съставомерен резултат.
С оглед постановеното решение основният съд правилно е постановил на основание чл. 190,
13
ал. 1 НПК направените по делото деловодни разноски да останат за сметка на Държавата.
Съдът законосъобразно е постановил приложените към делото веществени доказателства -
армейска собственост, подробно изброени в решението, да бъдат върнати на в.ф. .....– Я..
При извършената служебна проверка, настоящата инстанция намери, че при разглеждане на
делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване правата на страните по делото и че липсват основания за отменяне
или изменяне на решението.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Военно-
апелативният съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/20.01.2022 г. по анд № 146/2021 г. по описа на Военен съд
С..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14