Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II
"Д" въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря Ил. Коцева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Тачева
в. гр. дело № 13786 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№ II-55-20228419/19.10.2020 г. по гр. д. № 14100/2019 г. на Софийски районен съд, 55 състав, Агенция "Пътна
инфраструктура" е
осъдена да заплати на "ЗК Лев Инс " АД на основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. ал. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП сумата от 271,18 лв. – суброгационно вземане,
възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане на л.а. „Опел Астра“, с рег. № ******за вреди, настъпили в
резултат на ПТП на 12.07.2015г., поради пропадането му в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно на Републикански път II- 81, прохода „Петрохан“, преди с.
Гинци по посока София, ведно със законната лихва върху главницата от
27.12.2018г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 81028/2018г. на СРС, 55 състав, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 530. 00 лв. – разноски за производството.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника, с доводи за
това, че решението е недопустимо – постановено в нарушение на чл. 108, ал. 2 ГПК, нищожно – постановено от некомпетентен съд, неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, по подробно изложени в жалбата съображения. Иска се
прекратяване на производството и изпращане на делото по правилата на местната
подсъдност на РС – Костинброд, евентуално отмяна на решението и отхвърляне на
иска или произнасяне в хипотеза на съпричиняване. По конкртено се посочва, че в конкретния случай събитието не е било
доказано, доколкото липсвал Протокол за ПТП, издаден от компетентен орган, като
застрахователят е изплатил обезщетение в нарушение на изискванията на общите
условия към договора за застраховка. На следващо място се поддържа, че с уведомлението – декларация за
настъпване на ПТП, подадено от застрахованото лице до застрахователя, не са
били предоставени достатъчно детайли около настъпването на произшествието – не
е бил посочено
точното място, както и особеностите на препятствието
/размер на дупката/, което се
твърди да е причинило реализиране на инцидента. Не са били представени и снимки
от мястото на произшествието. Поддържа се възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото имущество – твърди
се, че същият е нарушил правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 179, ал. 2 ЗДвП.
Поддържа се, че не е следвало да бъдат кредитирани представените от ищеца
частни писмени доказателства – заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка "Каско" и и др., тъй като не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила, а описаното в тях не
съответствало на свидетелските показания. Не са били спазени изискванията на
чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
АЗН при настъпване на застрахователни събития, както и чл. 2, ал. 2 от Наредба
№ IЗ-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране на МВР, КФН и ИЦ към ГФ,
което пък е препятствало установяването на действителния механизъм на
настъпване на произшествието. Не е била извършена проверка дали при ПТП водачът
не е бил под въздействието на алкохол или наркотични вещества, дали вредите не
са били причинени в резултат на умишлени действия, т. е. дали не е налице
изключен застрахователен риск. Обръща се внимание, че от показанията на
свидетеля Йорданов не се установява с какава скорост се е
движил, от
което да се прецени дали е имал възможност да възприеме препятствието и евентуално да спре,
които обстоятелства обосновават според въззивника основателността на
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Също така
се заявява, че няма становище от юрисконсулта и подпис на Директора за
установяване на плащането. Претендират
се разноски.
Въззиваемият
- ищец оспорва жалбата с писмен отговор, постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Твърди за неоснователно възражението за нарушена местна подсъдност на делото. Поддържа, че единствената причина за настъпване на
произшествието е необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, тъй като
ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа пътя в изправно и
безопасно за движение състояние. Застрахователят в конкретния случай е заплатил
застрахователно обезщетение само за уврежданията по застрахованото имущество,
които са се намирали в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното
събитие. В тази връзка се акцентира на заключението на САТЕ, съгласно което
всички увреждания, за които е било изплатено обезщетение от ищеца, се намирали
в причинна връзка със събитието. Претендира се присъждането на юрисконсултско
възнаграждение за производството пред въззивния съд.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото
не е спорно между страните, а и това се установява от приетата като писмено
доказателство застрахователна полица по застраховки "Каско и
злополуки" от 24.04.2015 г., че между ищеца и
собственика на л.а.“ Опел Корса“ ******– Цветелина Люсиенова Йорданова е бил сключен договор за застраховка за периода 25.06.2015 г. – 26.06.2016 г. при застрахователна сума от
10000 лв. и застрахователна премия от 484,50 лева, платима на четири вноски. В полицата е
посочено, че застрахователното покритие е по клауза „ Каско".
От представено уведомление от водача на автомобила Д.Й.е
видно, че за застрахования л.а. са заявени за обезщетение вреди, за което се
твърди, че са причинени на 12.07.2015г., поради попадане в необезопасена дупка
в участъка на републикански път при прохода „Петрохан“, в резултат на което се
образували балони на предня и задна десни гуми.
Приложен е едностранно съставен от водача протокол
за ПТП, в което са описани вредите, наличие на насрещно движещ се автомобил,
размери и местоположение на дупката.
Представено е удостоверение от РУ МВР – Годеч, в
потвърждение на обстоятелството, че за ПТП е подаден сигнал от водача.
Представена е преписка от ищеца, от която се
установява заплащане на стойността за отстраняване на уврежданията на
застрахования л.а. на стойност 261,18 лв., заплатена от застрахователя на
27.08.2015г. с разходен касов ордер.
По делото се намира и покана от ищеца до АПИ,
получена на 12.01.2018г. Не са представени доказателства за плащане.
В
производството са приети общи условия към застраховка "Каско",
сключена със застрахователното дружество ищец.
Разпитан
по делото свидетелят Д.Й.е заявил пред съда, че инцидентът е настъпил по време
на пътуването в прохода „Петрохан“ към гр. София. Водачът се е движил с позволена скорост,
около 40-50 км.ч.. Твърди,
че насреща е идвал друг автомобил, поради което не е могъл да заобиколи
препядствието. Описва дупката с размер 40 см. В диаметър и дълбочина 10-15 см.
Твърди още, че към момента на инцидента зад него е имало също автомобил. Въззивният съд
кредитира изцяло така дадените показания, тъй като са последователни, логични,
отразяват непосредствените възприятия на свидетеля относно ПТП и не се
разколебават от другите събрани доказателства по делото.
С приетото
в производството пред първия съд заключение по съдебно автотехническата
експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като задълбочено и компетентно
отговарящо на поставените задачи, вещото лице е посочило, че по
време на движение на процесния автомобил, същият попада в необезопасена дупка
на пътното платно и реализира ПТП с материални щети. Причинените вреди по лекия
автомобил от техническа гледна точка са вследствие реализирано ПТП на
12.07.2015г. Стойността на щетата, определен по средни пазарни цени, съгласно
описа на застрахователя към датата на събитието възлиза на 269,98 лв.
Обичайният разход за ликвидация на щета като процесната е 15,00 лв.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая
постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Ангажирането
на отговорността на ответника по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е обусловено от
установяването на следните кумулативни предпоставки: наличие
на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения
автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора и покрит риск
по него; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по
договора за застраховка – плащане на застрахователно обезщетение; пряка и
непосредствена причинна връзка между вредата и неизпълнение на задълженията на
ответника за поддържане на пътната мрежа в изправност.
По делото
е безспорно установено, че ищецът е бил обвързан от застрахователен договор за
застраховка "Каско" с предмет осигуряване на застрахователно покритие
на процесния автомобил марка "Инфинити". Установено е също така, че
през време на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно
събитие - ПТП, от което по застрахованото МПС са били нанесени щети.
Спорните
въпроси, въведени като предмет на въззивното производство, са
относно местната подсъдност и
относно механизма на настъпване на вредите, наличието на причинно - следствената
връзка между попадането в дупка и процесните вреди, дали за застрахователя е
бил налице изключен застрахователен риск, в който случай последният е следвало
да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, налице ли е съпричиняване
на вредите от страна на водача на застрахования автомобил.
По възражението за неспазване на чл. 108, ал. 2 от ГПК:
Съдът приема същото за преклудирано, тъй като е
въведено едва в първото пред СРС съдебно заседание, а не в срока за отговор на
исковата молба.
По възражението,
че не е доказан механизмът на ПТП:
Съдът
приема, че по делото е установено, че на 12.07.2015 г. застрахованият при ищеца автомобил е
попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на републикански път, движейки
се по
Републикански път, прохода :Петрохан“ посока гр. София. При попадане на автомобила в дупката за същия са
настъпили увреждания, изразяващи се в балони на предна и
задна десни гуми. Съдът
приема, че в производството е установено, че инцидентът е настъпил на път, част
от републиканската пътна мрежа, а именно път II-81.
Както е посочено в мотивите на решението на първия съд, при разпита свидетелят
е заявил, че поддържа изцяло заявеното в уведомлението-щета, а същевременно от
настъпването на ПТП до депозиране на показанията пред съда е изминал дълъг
период от време, с оглед което въззивният съд приема, че в рамките на
обичайното е спомените на свидетеля за произшествието да са избледнели с оглед
изминалото време.
Възражението
на въззивника, че за изграждането на изводите относно релевантните за спора
факти съдът ползва частни свидетелстващи документи е неоснователно.
Действително представените по делото документи са частни такива, но те, макар
да не се ползват с материална доказателствена сила, каквато имат официалните
свидетелстващи документи, не са лишени от доказателствена стойност и се
преценяват от съда във връзка с всички останали обстоятелства и събрани в
производството доказателства. Приетите писмени доказателства и събраните по
делото гласни доказателствени средства, които съдът кредитира като логични,
последователни, резултат от лични впечатления на свидетеля, неопровергани от
другите доказателства по делото, установяват, че вредите са настъпили от
попадане в необезопасена и необозначена дупка. Необезопасената дупка на пътя е
възприета от разпитания по делото свидетел (включително с параметрите си), а
доказателства, които да опровергаят показанията му не са ангажирани по делото
от страна на ответника, поради което и съдът приема за установени тези
обстоятелства. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -
автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като
обоснована и компетентно изготвена, е възможно при попадане в дупка на пътя да
настъпят посочените увреждания, а причинените на автомобила щети от процесното
ПТП от описа на застрахователя съответстват на механизма на ПТП, описан от
ищеца, което е в подкрепа на извода на съда, че показанията на свидетеля следва
да се кредитират. В случая по делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергават отразените в представените частни документи обстоятелства,
напротив - посоченото в писмените доказателства изцяло се подкрепя от
показанията на разпитания свидетел, водач на застрахованото МПС, възприел
непосредствено процесния инцидент, както и от заключението на САТЕ, което не е
оспорено от страните и потвърждава съществуването на причинна връзка между
щетите по автомобила и описания от ищеца механизъм на ПТП. Обстоятелството, че
дупката не е описана с параметрите си в заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение не поставя под съмнение описания механизъм на ПТП,
при наличието на други доказателства, които установяват този факт. При така
изложеното съдът приема, че по делото е установен механизмът на ПТП, както и
настъпилите вследствие на същото вреди върху автомобила.
Оплакванията
на въззивника относно това, че за процесния инцидент не е бил съставен от
компетентен служител на органите на реда протокол за ПТП не е от естество да
обоснове друг извод. Това е така, защото при ПТП, в което няма пострадали лица,
не е нужно съставянето на протокол за ПТП. Ответникът възразява, че липсва
съставен от компетентен държавен орган протокол за ПТП.
Относно липсата на протокол
за ПТП и неуведомяване на КАТ за настъпването на застрахователното събитие,
съответно липсата на протокол за ПТП, по аргумент на противното основание, от
изчерпателно изброените хипотези на чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП, в които службите за
контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, следва да се приеме, че
при ПТП с имуществени вреди и един участник, същият няма задължение да
уведомява органите на МВР - КАТ, нито последните са длъжни да посещават мястото
на произшествието и да съставят съответен протокол.
По силата
на законовата делегация на чл. 125а, ал. 2 ЗДвП е издадена Наредба №
Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационен център към Гаранционен фонд, в сила от 30.01.2009 г., приложима
към момента на настъпване на ПТП. В чл. 6, т. 4 от посочената наредба, в
приложимата й редакция - доп. ДВ, бр. 19/28.02.2017 г., е предвидено, че не се
посещават от органите на МВР – "Пътна полиция", и не се съставят
документи за повреди на моторно превозно средство (МПС), възникнали в резултат
на природни бедствия; пожар на МПС; повреди на МПС, възникнали в паркирано
състояние; повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато
повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един
участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход; повреди по
стъклата на автомобила. Не се заявени твърдения и възражения от страните, че в
резултат на пътния инцидент увреденото моторно превозно средство не е било в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. С оглед на това този факт не е включен в предмета на
доказване и съответно доказателства в тази насока не са събирани. Ето защо,
нормата на чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП в случая не може да намери приложение. В този
смисъл, законовият и подзаконов нормативни актове не съдържат изрично изискване
всяко ПТП да бъде посещавано от служител на КАТ, което да е придружено със
съставяне на протокол за ПТП, а само ПТП - та, настъпили в конкретни хипотези,
различни от настоящата за попадане в необезопасена неравност на пътя
(обстоятелството, че съществува такава възможност, която не е била упражнена,
не сочи на недоказаност на механизма на ПТП). Независимо, че за процесния пътен
инцидент няма представен протокол за ПТП, след като съставянето му не е
задължително съобразно чл. 125 ЗДвП, обстоятелствата за механизма на
увреждането и причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с други
доказателства и доказателствени средства. В случая е установено, че водачът на
застрахования автомобил своевременно е уведомил застрахователя за настъпилото
ПТП, като е представил и допълнителни доказателства за установяването му, а с
изплащането на застрахователно обезщетение ищецът е приел, че общите условия
към застрахователния договор във връзка с регистрирането, уведомяването и
доказването на настъпването на застрахователно събитие, са били спазени.
Въззивният
съд не споделя довода на въззивника, че поради липса на снимков материал,
фактите по делото са недоказани. Фактическият състав, от който е възникнало
суброгационното право на ищеца, в случая е установен и доказан по делото с
други доказателства. В закона няма ограничение на доказателствените средства,
които могат да се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и
причинно - следствена връзка. Наредба № I-167/24.10.2002 г. за условията и реда
на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития,
свързани с моторните превозни средства, на която се позовава въззивника, в сила
от 06.02.2003 г., е отменена с ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., поради което е
неприложима за настоящия случай. По изложените съображения съдът счита, че
ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП,
неговия механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди
върху автомобила.
По
възражението на жалбоподателя за наличие на съпричиняване от страна на водача
на застрахования автомобил:
За да е
налице съпричиняване пострадалият следва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка
причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
От
събраните по делото доказателства не е установено, че водачът на застрахованото
МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на
произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат, поради което не
са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или
бездействия, с които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които да
са в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че
водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата, като се е движел с несъобразена скорост или не е
съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и наличието на дупка на
пътя, каквото задължение същият би имал единствено, ако препятствието на пътя е
било надлежно обозначено. От свидетелските показания се установява, че
автомобилът се е движел с разрешената скорост, процесната дупка не е била
обозначена или обезопасена, същата е била с голяма площ. Ето защо възражението
за съпричиняване е неоснователно.
Въззивният
съд счита, че не е необходимо застрахователят да представя доказателства, че не
е налично всяко от изключенията, предвидени в общите условия, когато
застрахователят не изплаща обезщетение. В случай, че въззивникът възразява, че
процесното ПТП попада в изключенията, той следва да докаже това свое
възражение. Не се установява по делото застрахователят да не е следвало да
изплаща застрахователно обезщетение.
Липсва
спор между страните, че процесният пътен участък е част от републиканската
пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се
управляват от Агенция "П. И. ", която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища.
В чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се
приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния
пътен участък, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява
дупки по него. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30,
ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка
с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни
дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение
на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание
чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.
В
настоящия случай се установи, че автомобилът е попаднал в несигнализирана дупка
на пътното платно, стопанисвано от ответника. Последният не е изпълнил
задължението си, произтичащо от чл. 30 ЗП, вр. с чл. 167 ЗДвП да ремонтира тази
дупка, както и задължението си, регламентирано в чл. 13, ал. 1 ЗДвП, да
предупреди участниците в движението за опасности по пътя, каквато е наличието
на дупка в пътното платно, като постави необходимите средства за сигнализиране.
Ето защо следва да се приеме, че с бездействието си за отстраняване дупката на
пътя и сигнализиране на същата е причинил на застрахованото при ищеца лице
имуществени вреди.
По
изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав
на непозволеното увреждане, като вредоносният резултат е причинен от виновното
и противоправно поведение на служители на ответника.
Застрахователят
е изплатил на застрахования обезщетение в претендирания размер
/по – нисък от установения размер на вещото лице/, като пред въззивния съд не са заявени оплаквания по
този размер, с оглед което и по отношение на размера, за който претенцията е
уважена, решението следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 8 ГПК сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № II-55-20228419/19.10.2020 г., по гр.д. № 14100/2019г. по описа на СРС, 2 ГО, 55 състав.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“ да
заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на „ЗА Лев Инс“ АД, ЕИК: ********,
сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/