Решение по дело №1155/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.423 от ГПК и е образувано по възражение от СД “Н – К, Ч. – Г. и Н. Д. Ч. от Г.. Във възражението се твърди, че на 08.05.2012 г. Н. Д. Ч. в качеството му на съдружник и управител на СД “Н – К, Ч. узнал, че срещу дружеството имало образувано изпълнително дело № 195/2012 г. по описа на ЧСИ И М – К с рег. № 839 на КЧСИ, с район на действие СГС. Делото било образувано въз основана изпълнителен лист, издаден в полза на Л Д Н по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК за сумата в размер на 8500 лв. по договор за заем, лихва размер на 1239.27 лв., както и адвокатски хонорар в размер на 3630 лв. Договорът за заем бил сключен с майката на другия съдружник за сумата от 8500 лв. с нотариална заверка от 15.12.2011 г. и падеж 30.06.2012 г. След като уведомил, че напуска дружеството датата на падежа била променена на 27.02.2012 г. Договорът за заем бил подписан между съдружника К Д К и майка й Л Д Н, като същия бил фиктивен и създаден с цел да бъдат взети неправомерно средства от дружеството. Договорите били с недостоверна дата и били изготвени след съобщението му, ¸е напуска дружеството. Счита, че възражението следва да бъде прието предвид правната форма на дружеството и поради обстоятелството, че като неотговорен съдружник отговарял и с личното си имущество за задълженията на дружеството. Всички книжа, свързани с делата, касаещи двете страни били връчвани на един и същ адрес: Г., У.С. № 29, като по този начин бил лишен бил възпрепятстван да научи за делата и да реализира правата си на жалба лично и от името на дружеството. Съвсем целенасочено делото било образувано в гр.С, за да изтекат всички срокове и тогава да научи за заведените срещу дружеството дела. Налице били обстоятелствата по чл.423, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като бил неограничено отговорен съдружник и отговарял с личното си имущество. Създадени били пречки в законоустановените срокове да възрази срещу тези нищожни договори, сключени в нарушение на добрите нрави, закона и морала. За делата научил на 08.05.2012 г., тъй като на 27.04.2012 г. била изпратена молба за присъединяване до ЧСИ Х П с рег. № 741 на КЧСИ и район на действие ОС – Кърджали. В случая бил налице конфликт на интереси при извършеното връчване, тъй като делата били образувани с цел другия съдружник да извлече чрез майка си неправомерно парични средства както от него, така и от дружеството. Моли съда да постанови определение, с което да приеме възражението на СД “Н. – К., Ч. – Г. и Н. Д. Ч. от Г. в качеството му на съдружник против заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 319/2012 г. по описа на РС – Кърджали и да върне делото на РС -. Кърджали за даване указания на Л Д Н по чл.415, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите, изложени във възражението намира същото за неоснователно и недоказано. Като основание за приемане на възражението е посочена разпоредбата на чл.423, ал.1, т.4 от ГПК – наличие на особени непредвидени обстоятелства. Изложени са съображения за това, че изпълнителното дело било образувано въз основа на договор за заем сключен между другият съдружник в дружеството и неговата майка, като изпълнителното дело било образувано в гр.София и поради тази причина съдружникът не можел да узнае за издадената заповед и съответно да подаде възражение и жалба. От представеното към възражението удостоверение изх. № 538/10.05.2012 г., изд. от ЧСИ Х П, рег. № 741 по регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие ОС – Кърджали, се установява, че изп. дело № 195/2012 г. по описа на ЧСИ И М К, с рег. № 838 по регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на Л Д Н против СД “Н – К, Ч. за сумата от 8500 лв. главница, 170 лв. държавна такса и 3630 лв. адвокатско възнаграждение. По делото, обаче не са представени като доказателства заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 319/2012 г. по описа на РС –Кърджали, както се твърди във възражението, поради което не може да се направи преценка как и на кого са връчени покана за доброволно изпълнение, заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Ако приемем, че всички книжа са връчени на адрес Г., У.С. № 29, както се твърди във възражението, то тогава по отношение на дружеството не са налице особени непредвидени обстоятелства съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като това е адресът на управление на събирателното дружество и връчването следва да се извърши именно на този адрес, както предвижда разпоредбата на чл.50 от ГПК. Посоченият текст не предвижда съобщенията да се връчват на адрес, различен от вписания в търговския регистър или на всички съдружници от събирателното дружество и затова доводите в тази насока са неоснователни. По делото не са представени посочените договор за паричен заем от 05.09.2011 г. с нотариална заверка от 15.12.2011 г., с рег. № 3993 на Нотариус Кичка Златанова, както и анексът към този договор, поради което твърденията на молителя в тази насока са недоказани. Относно обстоятелството, че изпълнителното дело е било образувано в гр.София, то това също не е особено непредвидено обстоятелство. Дори и изпълнителното дело да бе образувано в Г., то връчването на поканата за доброволно изпълнение и другите книжа би следвало да се извърши по адреса на управление на дружеството, а не по адреса на съдружниците.

Що се отнася до отношенията между съдружниците, дружеството и неговите кредитори, каквито доводи се излагат във възражението, то от тези твърдения също не може да се направи извод за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Разбира се, видно от приложеното по делото нотариална покана съдружникът Н. Ч. е отправил предизвестие за прекратяване участието си в дружеството поради настъпилия срив в отношенията между съдружниците, но това обстоятелство не е непредвидимо, каквото е изискването на разпоредбата на чл.423, ал.1, 4 от ГПК.

По отношение на възражението на Н. Д. Ч., то следва да се посочи, че същият няма качеството на длъжник, поради което не може да подава възражение по чл.423 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.88 от ТЗ принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение – срещу съдружниците. Т.е., към настоящия момент по делото няма данни принудителното изпълнение да е насочено срещу съдружника Н. Ч., поради което същият няма качеството на длъжник. В случай, че принудителното изпълнение бъде насочено срещу съдружника, то тогава същият ще има възможността да възрази срещу заповедта за изпълнение и да упражни правата си.

Ето защо от доказателствата по делото не може да се направи извод, че са налице особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, поради което възражението е неоснователно и недоказано и не следва да бъде прието.

Водим от изложеното и на основание чл.423, ал.1 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ПРИЕМА възражение от СД “Н – К, Ч. – Г., У.С. № 29 и Н. Д. Ч. от Г., У.Р. № 1. вх.”Б”, .1, ап.1, против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 319/2012 г. по описа на РС – Кърджали.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.