Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производство по реда на чл.2. и сл. ГПК. С Решение № .../17.10.2011г.,постановено по гр.д.№.../2011г. В.Районен съд е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.„ гр. В., че потребителят Р. Д. М.- гр.В. Т. не дължи на „Е. Б. П.„ гр. В. сумата от 1904.83лв. за доставка на ел.енергия по фактура № * от 14.02.2011г. за периода от 15.08.2010г. до 10.02.2011г. за обект- недвижим имот в гр. В. Т., ул.” Д.” № 23, като неоснователен.Ответникът„Е. Б. П.„ гр. В. е осъден да заплати на ищеца дължимите разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Е. Б. П.„ със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, Бизнас Парк - В., Сграда 6, ЕИК ..., с което се обжалва в цялост първоинстанционното решение. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Сочи се, че процедурата, предвидена в чл. 38,ал.3 от ОУ няма характер на санкция към потребителя, същата произтича пряко от договора като източник на права и задължения.Разпоредбата на чл. 38,ал.3 от ОУ не е неравноправна клауза. Процедурата цели да възстанови нарушения баланс в имуществените блага. Навеждат се доводи, че в наредба № 6/2004г. не се съдържали разпоредби, даващи възможност за извършване на едностранна корекция на сметки за минал период и методика за това, поради което не би могло да се приеме, че клаузата на чл.37 от ОУ на „Е. Б. П.„ гр. В. представлява годно основание за коригиране на сметките. Претендира се изцяло отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е направил възражение за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, тъй като корекционните процедури, регламентирани в ОУ имали характер на административни правоотношения и следвало спора да бъде разгледан от административните съдилища. Съображенията за това били, че корекционните процедури били одобрени от административен орган - ДКЕВР, чрез общ административен акт, като правото на което се противопоставял ищеца възниквало от един сложен фактически състав, включващ в себе си издаване на административни актове. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. Изразява се становище да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло. По фактите: Пред първа инстанция е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който ищецът иска да се признае за установено, че не дължи на ответното дружество начислената корекционна сума по клиентски номер * /абонат- номер */- 1 904.83 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 15.08.2010 г. – 10.02.2011 г. В исковата молба се излага следното: Ищецът бил потребител на електрическа енергия на адрес - гр. В. Т., ул. „Д.” № 23. Служители на “Е. Б. МРЕЖИ” съставили Констативен протокол на основание, на който била начислана електрическа енергия по партидата му.Оспорва констатациите в констативния протокол.Излага, че са нарушени формалните изисквания на тази процедура и неправилно е приложена разпоредбата на чл. 38,ал.3, т.3 ОУ.Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата 1904.83лв. за доставка на ел.енергия по фактура № * от 14.02.2011г. за периода от 15.08.2010г. до 10.02.2011г. Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 ГПК е оспорил предявения иск. Твърди, че корекцията на сметките на ищеца била извършена в съответствие с утвърдените от регулаторния орган ДКЕВР ОУ. Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. В. Т., ул. ул. „Д.” № 23. От представения по делото копие от констативен протокол се установява, че лъжностни лица на „Е. Б. Мрежи” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер на потребителя Р. Д. М..В ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 15.08.2010г. до 10.02.2011г. Същевременно за този период „Е. Б. П.” е съставил фактура №* от 14.02.2011г. за периода от 15.08.2010г. до 10.02.2011г. с ДДС. По делото са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. Мрежи” . Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № .../17.10.2011 г. по гр. д. № .../2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. Настоящият състав на въззивната инстанция намира възражението за неподведомственост на спора на гражданските съдилища за неоснователно. В конкретния казус липсва подлежащ на оспорване административен акт, респ. действие и/или бездействие на административен орган по см.чл.21АПК. Съгласно чл. 203 АПК, административните съдилища разглеждат исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи по реда на глава единадесета от АПК.Е. Б. не е административен орган, а търговско дружество и искът за обезщетение срещу него не е подсъден на административен съд. Именно защото правоотношенията между потребителя и търговското дружество са гражданско-правни, т.е. отношения между равнопоставени правни субекти, а не административни такива, характеризиращи се с отношение на власт и подчинение, при възникнали спорове между тях по клаузите на сключения облигационен договор всяка от страните следва да реализира правата си по реда на Закона за задълженията и договорите, т.е. по общия гражданско-правен ред на ГПК, а не по този на АПК. Определящо и типично за метода на гражданското право е равенството на участващите в правоотношението правни субекти, а за метода на административното право – неравенството между страните – власт на едната и подчинение на другата. От тези именно критерии трябва да се изходи, за да се определи към кой отрасъл на правото се отнасят нормите, от които се извежда спорното право, т.е дали искането за установяване на недължимостта на корегираната сметка е граждонскоправно или административноправно. Решаваща за тази цел е искането. Когато искането е така формулирано, че не се цели съдът да излезе извън пределите на компетентността си, като издаде, измени или отмени административен акт, делото ще е гражданско, ако цели защитата на претендираното право, какъвто е настоящия случай. В случая индивидуализираният с исковата молба спорен предмет на делото определя спора като гражданскоправен - искане за установяване на недължимостта на корегираната сметка, доколкото същата представлява насрещна престация срещу оказана услуга по сделка, и като такъв той е подведомствен на гражданските съдилища. Делото не се превръща в административно само защото разрешаването му е в зависимост от преюдициални административноправни въпроси или от възражения на ответника черпени от административни актове – решението на ДКЕВР. Защото естеството на делото се определя от естеството на правото, относно което се търси решение, а не от преюдициалните за това право въпроси и правоотношения или от възраженията на ответника. Споровете относно валидността на смесени фактически състави, съчетаващи граждански и административни елементи, са граждански даже когато са опорочени административните елементи, стига гражданския елемент да преобладава и последиците на целокупнния състав да са граждански. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. В процесния случай спорно се явява обстоятелството дали Общите условия обвързват жалбоподателя, били ли са налице предпоставките за едностранно извършената корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период, както и основанието за издаването на корекция- съставения констативен акт, Съгласно разпоредбата на чл. 98б ЗЕ разпределителното предприятие публикува Общите условия най –малко в един централен и един местен ежедневник. По делото пред първа инстанция електразпределителното дружество е посочило датите на публикации и местните всекидневници, в които са публикувани Общите условия. Не съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са публикувани Общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение, а и обстоятелството, че общите условия са публикувани е прието за безспорно от районния съд без възражение на страните. Електроразпределителното дружество няма право едностранно да коригира сметките на потребителя само въз основа на неточно измерване. Постъпвайки по този начин, ответникът е нарушил принципа на чл. 82 ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност. От друга страна клаузата на чл. 25 от ОУ на „Е. Б. П.„ гр. В. се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, понеже противоречи на принципа на равнопоставеност на страните по едно договорно правоотношение, както и на принципа на защита на интересите на потребителите. След като е налице противоречие с посочените императивни правни разпоредби, тази клауза следва да се счита за нищожна и да не се прилага. Тя предвижда санкция за потребителя независимо от това дали той има вина за неточното измерване или не. По този начин клаузата предвижда възникването на безвиновна отговорност, която е изключение и е допустима само в предвидените от закона случаи. Липсва законова разпоредба, даваща право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметката на потребителя, като по този начин ангажира неговата отговорност независимо от наличието на вина. Ако грешките или отклоненията в показателите на СТИ се дължат на неправомерни действия от страна на самия потребител, доставчикът е този, който трябва да установи наличието на такива действия и периода на погрешно отчитане вследствие на тях. В горния смисъл се произнася и ВКС в свои решения № 165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г. ІІ т.о., № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г. ІІ т.о. № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. на ВКС ІІ т.о., № 189/11.04.2011г. по тз№ 39/2010г. ІІ т.о., с които дава еднозначен отговор на въпроса налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Становището, застъпено в горните решения е, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание. Цитираните решения са постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляват според разясненията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, поради което настоящата инстанция счита, че следва да се съобрази и с разрешенията, дадени в тях. В заключение настоящият състав счита, че ищецът не дължи сумата от 1904.83лв, представляваща начислена от ответника корекционна сума за потребена ел. енергия за периода 15.08.2010г. до 10.02.2011г., тъй като за „Е. Б. П.„ гр.В. не е налице законово основание едностранно да коригира сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия. Предявеният отрицателен установителен иск, с който се претендира да се признае със сила на присъдено нещо горепосоченият факт, е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Горните фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, с което е уважена претенцията за установяване недължимост на сумата 1904.83лв, представляваща начислена корекционна сума за периода от 15.08.2010г. до 10.02.2011г. Претендират се разноски от въззиваемия Р. М., но по делото не са представени доказателства такива да са сторени от тази страна за въззивна инстанция. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение №.../17.10.2011г., постановено по гр.д. № .../2011г. В. Районен съд следва да се потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../17.10.2011г., постановено по гр.д. № .../2011г. Великотърновският Районен съд РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |