№ 1935
гр. Варна, 21.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500683 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11890/22.02.2022г. от М. АЛБ. Х.,
ЕГН ********** от гр. Варна, чрез адв. Н.М. от АК - Варна, срещу
протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на
14.02.2022г. по гр.д. № 10569 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, VII-
ми състав, с което е прекратено производството по делото, на осн. чл.130 от
ГПК.
Жалбоподателят обжалва определението като неправилно и
незаконосъобразно, поради необоснованост и допуснати нарушения на
съществени процесуални правила. Счита, че има правен интерес да предяви
иска, тъй като поведението на ответника прави неговото положение
несигурно. Намира, че първоинстанционният съд неправилно незачита КРП
на м. „Перчемлията“ от 1990г.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор
на частната жалба, в който изразява становище за нейната недопустимост,
поради просрочие. В евентуалност, релевира възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение на представител на въззивника, ако се претендира
такова.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1
от ГПК /пощенското клеймо на приложения плик към жалбата е от
19.02.2022г./ и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. д. № 10569/2021г. по описа на ВРС е образувано
по предявен от М. АЛБ. Х. срещу Община Аксаково иск с правно основание
1
чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ имот пл. №
135 по КРП от 1990г. на местност Перчемлията, землището на с. Осеново, при
граници на имота: имот № 136, 131, 33 и път. Ищецът твърди да е собственик
на процесния имот въз основа на осъществяна фактическа власт от пролетта
на 2005г. в трайно установените му граници, непрекъснато и
необезспокоявано, поради което и го е придобил по давност към 2015г.
Ищецът няма титул за собственост, а ответникът оспорва правото му, като е
съставил АЧОС № 6973/28.04.2021г. и така е препятствал възможността му да
бъде признато правото му собственост по реда на обстоятелствена проверка.
Оспорва правата на ответната община. Посочва, че имотът попада в терен по
пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но за него няма влязъл в сила ПНИ. Затова и доколкото
не е приключило реституционното производство, оспорва възможността
ответната община да е придобила права на посоченото в АЧОС основание -
чл. 25 ЗСПЗЗ. С тази колизия на права обосновава и правния си интерес от
търсената защита. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска като недопустим,
евентуално неоснователен. По недопустимостта му излага следните
съображения: Имотът попада в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за който
понастоящем няма одобрен ПНИ. Ищецът не спада към кръга на лицата,
чиито права биват установени с ПНИ - ползвател, реститут и лица със
съществуваща собственост. Законът регламентира реда за придобиване права
по отношение на имотите, попадащи в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, което
изключва възможността правото му за бъде установено чрез предявяване на
отрицателен установителен иск. Посочва, че е изначално изключена
възможността да бъде придобит по давност имот, попадащ в терен по пар. 4
ПЗР на ЗСПЗЗ преди да е приключила реституционната процедура, доколкото
индивидуализацията на имота до него момент е изключена. Твърди, че
съгласно проекта на ПНИ за процесния имот са отредени два новообразувани
имота, а планът от 1990г. не е бил одобрен. Оспорва възможността за
придобиване имота по давност и с оглед действащия мораториум на чл. 24,
ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 86 ЗИД на ЗС /в сила до 1996г./ и пар.1 ЗД на ЗС. По
неоснователността на исковата претенция се излагат следните възражения:
Имотът попада в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно удостоверение
№ 1703/31.10.1989г. на председателя на ОНС с. Аксаково, същият е
предоставен за ползване на Марин Тонев Маринов. Т.е към тази дата имотът е
бил държавна собственост, доколкото общинската такава е регламентирана
едва 1991г. с приемането на новата Конституция. Ползвателят не е
трансформирал правото си на ползване в такова за собственост, няма данни
имотът да е бил на друг собственик, поради което общината основателно е
издала АЧОС за него, на осн. чл. 25 ЗСПЗЗ. Оспорва да са осъществени и
елементите на придобивната давност, защото ищецът не е противопоставил
владението си на общината, което да я направи собственик.
В проведеното открито съдебно заседание на 14.02.2022г. е изслушано и
прието заключението на вещото лице Ж.Б. по допуснатата съдебно –
2
техническа експертиза, от което се установява, че първият кадастрален и
регулационен план за територията е от 1990г., без данни за неговото
одобряване с конкретна заповед. Понастоящем други планове за местността
извън този от 1990г. няма. По този план имотът е със земеделски характер и
начин на трайно ползване овощна градина, попадащ с територия по пар. 4
ПЗР на ЗСПЗЗ. С протокол № 9/2000г. на ОбС Аксаково е създадено с.о
Черноморска панорама, включващо м. Перчемлията и м. Студена вода и
оттогава имотът е със статут урбанизирана територия. Няма документи за
това имотът да е бил държавна собственост или внасян в ТКЗС, ДЗС и др. По
плана от 1990г. в разписния лист е вписан собственик Марин Маринов
съгласно удостоверение за предоставено ползване от 1989г., без данни обаче
да е упражнил правото си на изкупуване. За местността има приет проектен
ПНИ от м.06.2020г. и по него процесният имот попада с площ от 562кв.м. в
имот 124.630 /в границите на стар имот № 5 по ПСИГ/, с площ от 93кв.м. в
имот 124.629 /в границите на стар имот № 4 по ПСИГ / и с площ от 21кв.м. в
имот 124.131. По ПСИГ стар имот № 4 е записан на неидентифициран
собственик, а стар имот № 5 идентифициран на наследниците на Йордан
Налбантов въз основа на решение 5 на ПК Аксаково от 13.05.1999г.
Предявяването на установителен иск винаги е обусловено от наличието
на правен интерес за това. За предявяването на отрицателен установителен
иск за собственост такъв е налице, както когато отричането на
собственическите права на ответника със сила на присъдено нещо ще има
преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни
субективни права на ищеца, така и когато ищецът, който владее имота и
разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-
ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се
слага край на правния спор. Съгласно задължителната съдебна практика,
обективирана в ТР №8/27.11.2013г. по тълк. дело № 8/2012г. на ОСГТК на
ВКС, интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е
налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ
обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически
състояния. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е
налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно
основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.
Правният интерес винаги следва да се преценява въз основа на конкретните
обстоятелства по делото.
В конкретния казус се установява, че имотът попада в територия по пар.
4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на която все още няма одобрен ПНИ.
Следователно, административната процедура по реституция не е приключила,
а по проектния ПКП има данни имотът да се ситуира в имот отреден за
възстановяване. По делото има данни и за предоставено право на ползване на
имота. Правилно първоинстанционния съд е приел, че липсата на ПНИ за
съответната местност възпрепятства установяване правата на ответника, а
също и обстоятелствата, необходими за настъпване на ефекта на
придобивната давност, на която ищецът се позовава. Изложеното изключва
3
правния интерес на ищеца за предявяване на отрицателния установителен иск
за собственост срещу ответната община.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции,
прекратителното определение на ВРС следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в открито
съдебно заседание на 14.02.2022г. по гр.д. № 10569 по описа за 2021г. на
Районен съд – Варна, VII-ми състав, с което е прекратено производството по
делото, на осн. чл.130 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едноседмичен срок от съобщаването му на частните въззивник при наличие
на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4