Р Е
Ш Е Н
И Е № 465
гр.
Силистра, 09.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
районен съд в открито заседание на девети декември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
КОСТАДИНОВ
при секретаря Красимира Петкова след като разгледа
докладваното от районния съдия АНД
№ 791 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят П.А.Й.,***
е недоволен от Наказателно постановление (НП) № 19-1099-000417/15.07.2019 год. на Началник група към ОД на МВР-Силистра,
сектор „Пътна Полиция“, поради което го обжалва изцяло .
При редовност на
призоваването се явява лично в съдебно заседание, заедно с процесуален
представител. Защитника счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
са наложени наказания в нарушение на процесуалните и материални правила. Подробно развива съображенията си за липсата
на извършено административно нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП. Твърди
се също така, че жалбоподателя носел в себе си контролния талон към
свидетелството за управление на МПС, но не го представил пред контролните
органи. Моли да се отмени изцяло НП.
Административнонаказващият
орган (АНО) не се явява в съдебно заседание, не изпраща и представител. В
съпроводителното писмо по административната преписка предлага жалбата да се
остави без последствие, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
На 23.06.2019
година, около 22.30 часа П.А.Й., управлявал лек автомобил - марка „Ауди“, модел
„А8 Л“ , с рег.№ СС 0666 АТ. С него пътувал свидетеля Н.Х.. Движел се по път от
Първи клас № 79 в посока към град Дулово. В прав участък от пътя, след
разклона за кв.Попово на гр.Алфатар, от
дясната страна на превозното средство внезапно изскочило диво животно-сърна, която
се ударила в страничната предна част на автомобила, от което възникнали
материални щети. Водача се опитал да избегне критичното съприкосновение, като
преминал в насрещната пътна лента и намалил скоростта си на движение, но
въпреки това последвал сблъсък. Изложените обстоятелства се установяват от
показанията на свид.Х..
На
местото на инцидента пристигнали
служители на полицията. Свидетелите Г.В. -мл. автоконтрольор в ОД МВР-Силистра,
сектор "Пътна полиция" и Й.Й.-***, по нареждане на дежурния офицер
извършили проверката. Констатирали, че местото на транспортното произшествие се
намира на 28 км. по път първи клас № 79 в посока от гр.Силистра към град Дулово.
Направили оглед и установил фактическата
обстановка от обясненията на П.Й.. Дивото животно не било установено до
автомобила, а на известно разстояние от местото на инцидента. По превозното
средство имало материални щети. Вследствие на пътното- транспортното
произшествие нямало пострадали хора, а водача не бил употребил алкохол. В
пътния участък нямало поставени предупредителни знаци за възможна поява на диви
животни. Горните обстоятелства се установяват от показанията на свид.Г.В. и Й.Й.. П.Й. пред полицейските служители представил
поисканите му документи, но липсвал контролния талон (КТ) към свидетелството за
управление на моторно превозно средство (СУМПС). При така изложението факти свид.Г.В.
съставил акт. Така административнонаказателно производство е образуван със
съставяне на акта срещу жалбоподателя. Отговорността му е ангажирана при
гореизложените факти, за неправилния избор на скоростта на движение,
тъй като не се съобразила с конкретните условия на видимост- тъмнина, атмосферни
условия, релефа, както и с характера на движението, като при възникналата
опасност на пътното платно(внезапната поява на дивото животно) не е могъл да
избегне удара с него, тоест се е поставил в невъзможност да спре пред
предвидимото препятствие или създадената опасност за движението, като допуснал
ПТП. Освен това не носи и КТ към СУ
МПС. Както актосъставителя, така и
административнонаказващият орган са приели, че в конкретния случай са нарушени
разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДП).
Въз
основа на акта е издадено и процесното НП, като на жалбопотеля е наложено наказание
по чл.179, ал.2, пр.“първо“ от ЗДП, тоест за допуснато пътно транспортно
произшествие- „Глоба“ в размер на 200 лева и наказание по чл.183, ал.1, т.1,
пр.“второ“ ЗДП-„Глоба“ в размер на 10 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка е безспорно установена от събраните доказателства и по
нея немя спор между страните.
В
случая възраженията на защитника на жалбоподателя са изцяло правни.
Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Очевидно е, че се касае за примерно изброяване на факторите на
пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за
движението.
В АУАН
и НП, като единствено обстоятелство при което е осъществено нарушението от
водача е описано внезапната
поява на пътното платно на дивото животно.
Съда след
като постави на анализ и преценка събраните в хода на съдебното следствие
доказателства счита, че по делото няма безспорни и убедителни
доказателства,които да налагат извод,че към момента на произшествието
жалбоподателят е управлявал автомобила с несъобразена за конкретните условия скорост. Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал.2
от ЗДвП на водачите на пътни превозни средства се вменява със силата
на императива задължение, при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Величината на избраната скорост,
трябва да е в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в
същото време да е такава, че да позволя превозното средства да бъде спряно пред
всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при такива пътни условия и
ситуации, когато движението дори и с минимална скорост ще създаде опасност от
настъпване на пътно-транспортно произшествие. В случая обаче жалбоподателят е нямало
как при избиране скоростта си на движение да се съобрази с внезапно излязлото и
пресичащо пътното платно диво животно. Само по себе си това животно
действително съставлява препятствие на пътното платно и представлява опасност
за движението. От друга страна обаче, законът е вменил в задължение на водачите
да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Безспорно излизането на диви животни на платното, тяхната скорост
и посока на движение се явяват непредвидими обстоятелства и не могат да бъдат
съобразени изначално от водачите на ППС. Такава възможност, респективно и задължение
би възникнало за всеки водач, ако опасността от диви животни е била
сигнализирана с предупредителен пътен знак А22 /"Възможна е поява на диви
животни"/. На мястото, където е станало произшествието не е имало поставен
такъв пътен знак. В разглежданата хипотеза, за жалбоподателя като водач на МПС
са липсвали обективни предпоставки, които да формират у него знание или поне
предположение, че на пътното платно ще излезе диво животно и ще пресече
внезапно пътното платно. т.е. като участник в движението, жалбоподателя не бил
длъжен и не е могъл да очаква появата на животното, за да възникне за
заложеното в нормата на чл. 20, ал.2
от ЗДвП задължение, да съобрази скоростта си на движение с такова
препятствие. От изложеното следва, че жалбоподателят не само, че не е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, но и не бил длъжен и не могъл да
предвиди общественоопасните му последици. Т.е. не е налице виновно поведение от
страна на жалбоподателя, в нито една от двете му форми – "умисъл" или
"непредпазливост",което определя нарушението като несъставомерно,
поради липсата на субективен елемент от състава. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в този закон
не се предвижда друго. Едно от обстоятелствата, изключващи отговорността
законодателят е посочил в разпоредбата на чл.15 от НК,
отнасяща се за тъй нар."случайно деяние".Според този текст от НК не е
виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици. Съдът приема, че настоящият
случай е именно такъв и попада в хипотезата на посочената норма на чл. 15 от НК,
изключваща отговорността на дееца, поради липсата на вина.
Ето
защо съдът намира, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния
закон, поради което следва да бъде отменено в тази част.
Съда
приема, че АУАН е съставен, а НП издадено без да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Ето защо преценката е че следва НП да се
потвърди в частта с която на П.А.Й. за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП му е наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1,
пр.“второ“ ЗДП. Водача на моторното превозно средство е задължен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория, контролния талон към това свидетелство, както и свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство което управлява. Видно от събраните
доказателства, че П.Й. не е съобразил поведението си с повелителните законови
норми, поради което следва и да понесе административно наказателна отговорност.
Санкциите са във фиксиран размер от по 10,00 лева и АНО няма възможност за
преценка. Възражението на защитата, че жалбоподателя е носил КТ но не го е
представил пред контролните органи съда намери за неоснователно.
Мотивиран от
гореизложените съображения, и на
основание чл.63 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №
19-1099-000417/15.07.2019 год. на Началник група към ОД на
МВР-Силистра, сектор „Пътна Полиция“ в частта с която за нарушение на чл.20,
ал.2 ЗДП на П.А.Й. е наложено наказание по чл.179, ал.2, пр.“първо“ от ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление
в останалата част с която за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП на П.А.Й. е
наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр.“второ“ ЗДП.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: