Р Е Ш
Е Н И Е
№ 107/20.5.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На пети
май 2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 39 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на Я.А.Й., ЕГН ********** ***, *** и
съдебен адрес:***, *, чрез адв. М. Й. против
Решение № 2153-28-3 от 21.01.2021 г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на
НОИ) гр.Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата му
с вх. № Ц 1012-28-275/21.12.2020 г. против Разпореждане № Ц2113-28-667-2/23.11.2020г.
на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл.69б, ал.2 от КСО
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се твърди, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е
постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби. Сочи се, че административния орган неправомерно е отказал да
отпусне на Й. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.69б, ал.2 от КСО, въпреки наличието на предвидени в
сочената разпоредба предпоставки. Твърди
се неправилно приложение на материалния закон,
тъй като трудовия стаж на оспорващия за периода 05.01.1998г.-31.12.1999г.
или общо 1 година, 11 месеца и 25 дни на длъжност „ВиК
монтажник“ в „РИД“ ООД гр.Ямбол не е
зачетен при условията на втора категория труд, а като трета категория. Прави се искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и
връщане на преписката на ТП на НОИ
гр.Ямбол за ново произнасяне с присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание, оспорващия редовно призован
изпраща процесуалния си представител адв. М. Й.,
която поддържа жалбата и направеното искане на основанията изложени в същата. Допълнително
представя подробни писмени бележки.
Ответната
страна - редовно призована, изпраща процесуален представител юрисконсулт С. М.,
която изразява становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени
в писмен отговор към същата. Пледира за отхвърлянето на жалбата, с присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Допълнително
представя писмени бележки.
ЯАС, като
взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и
прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Със заявление вх. № Ц2113-28-667/21.08.2020г.
по описа на ТП на НОИ – Ямбол, след оттегляне на първоначално подадено такова с
вх.№ 2112-28-639/13.08.2021г., оспорващия
Я.А.Й. е поискал да му бъде отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал.2 от КСО. Към заявлението са
приложени необходимите документи за осигурителен стаж, включително и трудова книжка № 29 издадена на 19.07.1983г.
от СМК „Монтажи“ Ямбол. В последната на Й.
е заверен осигурителен стаж в „РИД“ ООД
за времето от 05.01.1998г. до 21.04.2003г. на длъжност „ВиК монтажник“, с обща календарна продължителност 5 години 03
месеца и 17 дни/стр.18-19 от същата/. С писмо
изх. № Ц5531-28-105/28.08.2020г. до сектор „Осигурителен архив“ са изискани и
съответно служебно издадени Удостоверение № Ц5509-28-196/08.09.2020г.- обр. УП -15 за осигурителен доход на Й. за периода 01.01.1988г.-31.12.1990г.
от СМК„Монтажи“ гр.Ямбол и Удостоверение № Ц5509-28-197/08.09.2020г.- обр. УП -15
за осигурителен доход за периода 05.01.1998г.-31.12.1999г. от „РИД“ ООД гр.
Ямбол.
Във връзка с постъпил сигнал с вх. № Ц1056-28-195 от 28.08.2020 г., относно
уточняване на категорията труд, от която следва да бъде зачетен осигурителния
стаж на Я.А.Й. за периода 05.01.1998г. - 31.12.1999г., положен в “РИД” ООД
гр.Ямбол е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване
на дружеството. резултатите от която са обективирани
в Констативен протокол № КВ-5-28-00829086/21.10.2020г.
Установено е, че разплащателните ведомости на дружеството са
предадени в осигурителен архив при ТП на ПОИ Ямбол, но личните досиета на
работниците не са предадени, като от проверените първични документи „книга за
трудовото възнаграждение“ за период 01.01.1998г. -
30.11.1999г. и ведомост за заплати за период 01.12.1999г. - 20.04.2003г.,
длъжността на Я.Й. е съкратено записана, както следва: 01.1998г. - 04.1998г. - „ВК“; 05.1998г. - 12.1998г. - „ВК монт.“; месеците 01,02,07,09,10,11,12.1999г. - „ВК“; 03.1999г. - 06.1999г. и месец 08.1999г. - „ВК монт." След представяне на трудовото досие на оспорващия от страна на осигурителя, извършилия
проверката служител на ТП на НОИ е записал в констативния протокол следното:
„…. Я.Й. има сключен срочен трудов договор на основание чл.68, ал.1 от КТ/със
срок до 31.12.1998г,/ с “РИД” ООД на длъжност „В и К монтажник“ с дата на
постъпване 05.01.1998г. на пълно работно време. В договора е записано:
предприятието възлага и работникът приема да изпълнява - СМР, място на работа -
обекти на дружеството. Трудовият договор е двустранно подписан от работник и
работодател. Допълнителни споразумения, на бланка трудов договор за промяна
възнаграждението на лицето на длъжност „ВК монтажник“ от 01.09.1998., 01.01.1999г. и 01.07.1999г. Длъжностна характеристика не е съхранена
в досието. Със заповед № 9/21.04.2003г., считано от 21.04.2003г. трудовият
договор е прекратен на основание чл.325, т. 1 от КТ. По
данни от „Регистър трудови договори“, лицето има сключен трудов договор с
осигурителя от 05.01.1998г./подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ на
24.03.2003г./. Основание „01“ - срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, за работа на длъжност “работници по строителство на водни и инсталационни
инсталации“, код по НКП 7134. Трудовият договор е прекратен от
21.04.2003г./подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ на 23.04.2003г. Към
момента на извършване на проверката, осигурителят “РИД” ООД гр.Ямбол, Булстат
********* е подавал данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за горепосоченото лице за
периода на договора с вид осигурен - “01” - „работници или служители, осигурени
по чл.4, ал.1, т.1 от КСО при един работодател“. Видно от досието на осигурителя,
което се съхранява във фирмен архив в ТП на НОИ под № 4652 на осигурителя са извършвани
финансови ревизии по приходите и разходите на ДОО, както следва: 01.01.1995г.-29.02.1996г.; 01.03.1996г.-31.07.1999 г.;
01.08.1999г. - 30.06.2003г.
В анализа от последната ревизия, приключила с
ревизионната записка е записано, че осигурителят е изплатил трудовите
възнаграждения на работниците и служителите работещи при условията на трета
категория. Приложен щатно-длъжностен списък, в който длъжността на Я.Й. е
съкратено записана „ВК монт.“ Видно от попълнените от
осигурителя, съпътстващи ревизията справки и приложените отрязъци от заверени
осигурителни книжки, всички работници в дружеството са осигурявани за трета категория
труд.“
С Разпореждане № Ц2113-28-667-2/23.11.2020г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр.Ямбол на осн. чл.69б, ал.2 от КСО на Я.Й. е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
За да постанови процесния отказ адм. орган е изложил следните мотиви: „Видно от данните в заявление Образец УП-1 Й. е навършил 58г. 07м. 28. дни
към датата на заявлението и има придобит осигурителен стаж от II категория 14г.
01м. и 12дни и от III категория 25г.02м. и 17дни, като общият осигурителен
стаж, превърнат към трета категория труд съгласно чл.104 от КСО възлиза на 42г.
10м. и 10дни. Съгласно чл.69б, ал.2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд,
придобиват право на пенсия при следните условия: навършили
са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и
8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете; от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1
се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за
мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60- годишна възраст. Към
датата на заявлението Я.Й. е навършил възрастта
по чл.69б, ал.2 от КСО, но няма изискуемия се осигурителен стаж 15 години втора категория труд.“
С жалба с вх. №
Ц1012-28-275/21.12.2020 г. по реда на чл. 117 от КСО Й. е оспорил Разпореждане № Ц2113-28-667-2/23.11.2020г. пред Директора на ТП на НОИ гр.
Ямбол с довод, че неправилно пенсионният
орган не е зачел при условията на втора категория труд периода
05.01.1998г.-31.12.1999г. или общо 1 година, 11 месеца и 25 дни на длъжност „ВиК монтажник“ в „РИД“ ООД
гр.Ямбол.
С
Решение № 2153-28-3 от 21.01.2021 г. Директорът на ТП на НОИ, гр. Ямбол, въз
основа на резултатите от проверката обективирани в
Констативен протокол № КВ-5-28-00829086/21.10.2020г. е оставил без уважение жалбата на Я.Й. против Разпореждане
№ Ц2113-28-667-2/23.11.2020г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр.Ямбол.
По делото е назначена и изслушана
съдебно икономическа експертиза,
заключението на вещото лице по която е прието като обективно, всестранно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Видно от същото и от всички налични и проверени
документи – копие на трудови договори, копие на заповед за прекратяване, копие
на трудова книжка и разплащателни ведомости, удостоверяващи осигурителен и
трудов стаж на оспорващия Я.А.Й. за процесния период от 05.01.1998г. до 31.12.1999г., вещото
лице сочи, че същият е заемал и изпълнявал
длъжност „ВиК монтажник“ с място на работа
обекти на дружеството „РИД“ ООД гр. Ямбол, чиято дейност е цялостно
строителство на сгради и строителни съоръжения, като са начислявани и внасяни осигуровки за трета категория труд
в размер на 37 %, видно от разплащателните ведомости за начислени и изплатени
трудови възнаграждения за процесния период от
05.01.1998г. до 31.12.1999г.
По направено искане от страна на
оспорващия, по делото е разпитан в качеството на свидетел лицето Т.Д.В., чиито показания съдът
кредитира изцяло досежно мястото и естеството на изпълняваната работа
за спорния по делото период. Следва изрично да се посочи, че свидетелските
показания не сочат категорията на труда
полаган от Й.. В тази връзка съдът
съобрази разпоредбата на чл. 104,
ал.10 от КСО, съгласно която категорията труд, както и дейността по чл.69 и чл.
69а от КСО не могат да се доказват със свидетелски показания.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от
правно легитимирано лице, адресат на оспорвания индивидуален административен
акт, чийто законни права са били засегнати от същия, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна по
следните съображения:
Обжалваното Решение № 2153-28-3 от 21.01.2021
г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт
гр.Ямбол е
издадено от оправомощен орган, в рамките на неговата
материална компетентност, в установената форма предвидена в разпоредбата на чл.
59, ал.1 и 2 от АПК и съдържа фактическите и правните основания за издаването
му. При извършената проверка, съдът не установи допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, регламентирани с разпоредбите на
КСО и АПК, но същото е издадено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл.
146, т.4 от АПК.
Спора
в настоящото производство се свежда до следното - дали положеният от Я.А.Й. труд
за периода от 05.01.1998г.-31.12.1999г. или общо 1 година,
11 месеца и 25 дни на длъжност „ВиК монтажник“ в
„РИД“ ООД гр.Ямбол е бил такъв от втора
категория и ако този стаж е от втора категория, дали оспорващия ще отговаря на
условията по чл.69б, ал.2 от КСО за придобиване право на пенсия. Настоящият
съдебен състав дава положителен отговор на този въпрос поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.2 от
Кодекса за социално осигуряване, лицата, които са работили 15 години при
условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните
условия:
1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.)
навършили са
възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8
месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100
за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за
жените до достигане на 60-годишна възраст.
С посочената разпоредба законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е полагало труд от втора категория, второто - да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст и последното изискване е навършването на определена възраст. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което, за да бъде придобито право на пенсия, е необходимо едновременното им наличие.
В настоящия случай, както сам сочи адм. орган в Разпореждане № Ц2113-28-667-2/23.11.2020г. към
момента на подаване на заявление с вх.№
Ц2113-28-667/21.08.2020г. по описа на ТП на НОИ – Ямбол оспорващия Я. А.Й.
има навършена възраст 58 г., 7 месеца и 28 дни и
общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд съгласно чл.104
от КСО 42г., 10месеца и 10дни, но няма 15 години при условията на
втора категория труд, а има 14 г., 1 месец и 12 дни, тъй като труда положен от същия за
периода от 05.01.1998г.-31.12.1999г. на
длъжност „ВиК монтажник“ в „РИД“ ООД гр.Ямбол не е признат за такъв от втора
категория.
По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, т. е. приложими в конкретния случай при преценката на категорията на спорния трудов стаж, положен от жалбоподателя са разпоредбите на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране/ПКТП/ (отм.).
Съгласно т. 26 от ПКТП/отм./ от втора
категория е труда на строително-монтажни
работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови
покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и
фаянсаджия), работещи непосредствено на
обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство,
реконструкция, модернизация и ремонт), във
водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство,
монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и
монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и
съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и
организации.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а съгласно ал. 3 на същия текст тези документи се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и документите по образец, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното. В настоящия случай пред адм. орган оспорващия е представил трудова книжка със заверен осигурителен стаж в „РИД“ ООД за времето от 05.01.1998г. до 21.04.2003г. на длъжност „ВиК монтажник“, с обща календарна продължителност 5 години 03 месеца и 17 дни/стр.18-19 от същата/, което записване бе установено от съдебния състав при сверка на представеното по делото копие от трудовата книжка и оригинала на същата. Записа в трудовата книжка на оспорващия за процесния период и заеманата длъжност е в пълно съответствие с отразеното в разплащателните ведомости и трудови договори, копия от които вещото лице е представило като приложения към заключението си.
Същото се
установява и от съставения Констативен протокол №
КВ-5-28-00829086/21.10.2020г., на който адм. орган се
позовава в оспореното решение.
Така
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, като
допълващи доказателствата на които се позовава адм.
орган налагат извода, че труда положен от оспорващия за спорния период от
05.01.1998г.-31.12.1999г. или общо 1 година, 11 месеца и 25 дни на
длъжност „ВиК монтажник“ в „РИД“ ООД гр.Ямбол следва да бъде признат като такъв от втора
категория, съгласно т.26 от ПКТП/отм./, тъй като процесната
длъжност не попада в изрично изброените в нормата като изключения длъжности за
които не се признава втора категория труд-дърводелец по ремонт и поддържане,
стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници
по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия
и фаянсаджия, а дейността на осигурителя „РИД“ ООД гр. Ямбол е била цялостно
строителство на сгради и строителни съоръжения. Процесния период следва да бъде добавен към периода от 14 г., 1
месец и 12 дни, признат от адм. орган за втора
категория труд при което Я.Й. несъмнено
ще отговаря и на трите кумулативно предвидени в разпоредбата на чл.69б, ал.2 от КСО предпоставки за
придобиване право на пенсия. Незаконосъобразен е извода на адм.
орган, че внесените осигурителни вноски за процесния
период за трета категория труд, вместо за втора, са пречка този период да бъде
признат за осигурителен стаж именно от втора категория. Тези вноски са били
дължими от работодателя на оспорващия, което обстоятелство е следвало да се
установи по време на ревизиите, каквито адм. орган
твърди, че са били извършвани на„РИД“ ООД
гр.Ямбол.
По изложените съображения
оспореното Решение
№ 2153-28-3 от 21.01.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ гр.Ямбол и потвърденото Разпореждане №
Ц2113-28-667-2/23.11.2020г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр.Ямбол следва да бъде
отменени, като постановени в нарушение на материалния закон, а преписката
върната за ново произнасяне от компетентния орган по заявлението на оспорващия
с вх. № Ц2113-28-667/21.08.2020г., при
спазване на дадените указания с настоящото решение.
При този изход на делото и съобразно
правилото на чл. 143, ал.1 от АПК на
оспорващия следва да се присъдят съдебни
разноски в общ размер 660 лв., от които
350 лева адвокатски хонорар, съобразно представения договор за правна
защита и съдействие № 85734 от 04.02.2021г.,
300 лева внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице при изготвяне на съдебно икономическата експертиза и 10 лева за внесена държавна
такса.
Предвид
изложеното и на осн. чл. 172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2
от АПК, ЯАС, трети
административен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Я.А.Й. Решение №
2153-28-3 от 21.01.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ гр.Ямбол и Разпореждане № Ц2113-28-667-2/23.11.2020г.
на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл.69б, ал.2 от КСО
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на ТП на
НОИ гр. Ямбол
за ново произнасяне по същество, при спазване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ гр. Ямбол да
заплати на Я.А.Й., ЕГН ********** ***, *** и съдебен
адрес:***, *, чрез адв. М. Й. съдебни разноски в размер на 660 /шестстотин и
шестдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете